Той е с много твърд характер! Има каменно спокойствие! Човек с твърда ръка!
Колко често чувате тези или подобни реплики в ежедневието си? Съвременният човек е издигнал свойството ни да бъдем твърди в сериозно предимство на човешкия характер, в умишлено търсена добродетел. А мен днес ме вълнува каменното сърце - една от еманациите на твърдия характер.
Наистина ли е хубаво да си твърд, като камък. Героите с каменни сърца ли са? Срамно ли е, да си с меко сърце? Защото меките сърца съпреживяват страданията и несгодите на всяко живо същество и често са смешни в очите на околните? Друго е да държиш юздите с твърда ръка, да управляваш твърдо фирмата си! Нали? Вие искате ли да ви управляват с железна ръка? Или това важи, само ако вие управлявате? Когато изпаднете в затруднение, когато ви налегнат житейски грижи, дали искате да имате до себе си човек с каменно или с меко сърце?
Човек с меко сърце ще спаси давещо се коте. Човек с меко сърце ще ви изслуша в труден момент и ще ви каже, че има светлинка в тунела. Човек с меко сърце ще ви даде частица от него, когато ви се струва, че вашето се е пръснало от мъка. Каменното сърце не може да ви даде нищо, защото е твърдо и не може да откъъсне нищичко от себе си. Каменното сърце ще ви подмине, когато сте паднал, защото по света има толкова паднали - не може да е отговорен за всички, нали?! Каменното сърце е твърдо. В него няма място за нищо и никого, освен за него самото. То е съвършено изражение на висшия егоизъм.
Знаете ли, защо мекото е по-силно от твърдото? Защото водата разрушава камъка, защото добрата дума всяка врата отваря, защото никой не иска да прегръща камък.
Няма защо да се лъжем, в нашия озъбен свят, всеки има в съцето си местенце, което е почнало да се вкаменява. Само светците са спасени от вкаменяване, но ние сме далеч от това състояние. Истинските каменни сърца винаги са прави и всички останали винаги грешат. Те са твърдо убедени, че трябва да ви научат на техните истини и да ви вкарат в "правия път", независимо от начина и средствата за постигане на това. Те знаят и могат всичко, те са "богоизбрани" и светът е създаден, за тяхно удобство, поради което трябва и да бъде прекроен по техните мерки. Каменното сърце е студено, защото ако се затопли, ще се превърне в лава и ще омекне, а това не бива да се допуска. Притежателите на каменни сърца цял живот търсят любов, но никога не я намират, защото няма къде да я сложат. Сиреч, те НЕ я търсят истински. Любовта е топла, мека, състрадателна, всеопрощаваща. Все неща, недопусими за един истински твърд, каменен характер.
Нашето общество е издигнало в култ много каменни сърца. Ние говорим за любов, съпричастност, състрадание, но нашите герои са каменни сърца. На тях се кланя съвремения човек, тях издига в култ, те са пример за подражание и възхвала. Класически примери за каменни сърца за мен са Наполеон и Александър Велики. Не ли? Кой е тръгнал да прекроява света по негова мярка? Кой е тръгнал да насажда неговите правилца на другите народи с пълното съзнание за собствената си правота и невежеството и простотата на всички останали? Кой е причинил хиляди човешки смърти в името на....какво по-точно, а?
Знам, че мнозина ще ме анатемосат. Ами ваша воля. Това е моята пътечка. Аз я споделям с вас, а ваше е правото да решите, дали ви харесва или не. Ако да - можем да вървим заедно, ако не - просто продължаваме, всеки по своята си. Моето сърце не е каменно, така че не се троши, когато го ударят. Дори и онези парченца, които са се втвърдили по някаква причина съм натикала някъде дълбоко навътре, държа ги на топло с идеята, че все някога ще ги разтопя и тях.
И знате ли защо мисля така. Защото никой не се ражда с каменно сърце. Никой не се ражда с твърд характер. Всеки се ражда с топло, меко сърце. Значи това е естественото състояние на човека. Твърдостта идва в последствие, доколкото и позволим ние самите. А изборът е наш!
