Можеш ли да обичаш? Ей така, безусловно, без повод и причина, без да очакваш от обекта на обичта си нищо, просто да го обичаш ....на инат!
Толкова ли е трудно да обичаш природата, дърветата, реките, езерата, птичките и всички живи твари, които Бог е създал и които с нищо, ама съвсем с нищичко не пречат да живееш живота.Далеч съм от мисълта да искам от теб да обичаш враговете си. Самата аз още не съм овладяла тази висша форма на Любов. Но дали разбираш, че като мразиш и рушиш всичко около себе си, ти мразиш и рушиш себе си. Тялото и душата ти загниват, почерняват и започват да миришат на смърт. Превръщаш се в ходещ мъртвец. Може да се возиш в най-скъпата кола, да пиеш най-скъпият алкохол, да притежаваш дебели банкови сметки и пак да миришеш на изгнило, на смърт. Точно така, както мирише на смърт и другият, от село, който със зверска ожесточеност сече дърва в гората, слага капани за катерици, изхвърля найлоновите си торбички в близкото дере и есен пали стърнищата. И ти и той си мислите, че обичате. Обичате децата си или родителите си, но дали това е онази истинска, безусловна любов?! Или ги обичате, само ако те са ви благодарни за вашата "щедра" обич, с която ги "дарявате". В противен случай, анатема!
Май няма какво повече да ти кажа "мъртвецо". Изборът е твой.
Няма коментари:
Публикуване на коментар