Задачата на съвременния човек е да започне да изучава своя организъм, да изучава себе си. Не е въпросът какво той може да направи индивидуално в обществото, а да изучава силите и законите, които действат в неговия организъм. Ако не балансира силите в себе си, човек няма да може да издържа на противоречията в живота. [...] Понякога човек изпитва в себе си чувство на омраза, на завист, на съмнение, а понякога и положителни чувства Любов, вяра и т.н. И в единия, и в другия случай той трябва да знае причините, за да се родят тия чувства в него. Те не са се родили сега. Съмнението води началото си още от културата на термитите [= опустошаващите човешката душа чувства, като омраза, завист, съмнение – това е превод на втора степен, но следват още трета степен, четвърта степен и т.н.], които са съществували милиони години преди човека. Каква борба са водили термитите, докато достигнат това развитие, което е застрашавало човешката култура! Те са достигнали висока култура, но днес нищо не е останало от нея. Те имат слаби тела, но са много опасни. Ако Провидението беше допуснало още да се развиват, те щяха да опустошат цялата Земя. В топлите страни цели области са опустошени от термитите. Термитите са големи майстори в опустошението. Ако отидете на мястото на някоя къща, която е била нападната от термити, ще видите само останките й тя цялата е превърната в прах. Те са големи химици, знаят да разяждат стъклото, металите, дървото. Цели гори са опустошавани от термити. Цели параходи са били разрушавани от термити. Няма място, в което термитите не могли да проникнат. Сега може да се зададе следният философски въпрос: Каква е била целта на природата, която е допуснала съществуванието на термитите? Тя ги е допуснала с цел да икономиса част от своята енергия. На времето си те са разрешили един важен социален въпрос – те разрешиха един от въпросите на природата, но техният въпрос остана неразрешен. Термитите нямат гробища – те изяждат мъртвите си; всичко, каквото излезе от тях, те го оползотворяват. Учените, които изучават живота на термитите, и досега не могат да разберат каква е целта на природата, като ги е създала. Те действат като тайна сила в природата. От къде взимат разпорежданията си, не се знае. В две-три седмици обаче те са готови да унищожат цели квартали, защото много бързо се размножават. Царицата на термитите снася за година 30 милиона яйца. Термитите почитат царицата си, която е 20-30 пъти по-голяма от един голям термит. Значи ако един обикновен термит е голям от 3 до 5 мм, царицата е голяма около 100 мм. Какво е целила природата, като е дала възможност на термитите да се размножават толкова много? Човечеството дължи спасението си от термитите на мравките [=добродетелите превод на втора степен]. Те му дойдоха на помощ. Мравките казаха на термитите, Царството Божие не е за тях, а за човека. Термитите не могат и не трябва да наследят Земята. Авторът, който пише за термитите, казва, че за човечеството би било голяма нещастие, ако термитите успеят да влязат и в Европа. Някога, когато Европа е била тропическа зона, термитите са се развивали и там, но благодарение на студената епоха, която настанала в Европа, те били унищожени. От това време насам бялата раса е започнала свободно да се развива. [Това тук е улеснение за превода на трета степен, но се отнася и до превода на втора степен, т.е. термитите могат да се развиват само при повишена, тропическа температура, т.е. в областта на чувствата, а студеният климат, т.е. разумът на белия човек, не допуска размножението им] (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 124)
Човек не може да се освободи от отрицателните си прояви, докато не намери тяхното седалище – те се намират в астралното тяло, затова той трябва да работи върху него. Казват за някого, че е тщеславен; центърът на тщеславието се намира някъде в мозъка – и да се отреже този център, човек пак ще прояви тщеславието си. Това показва, че тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 101)
Три неща пречат на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органичен свят. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)
Няма по-груба сила от страстите няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.(НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 135)
Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)
Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта е, че тя суши човека чрезмерната гордост изсушава човека. Когато е на място, тя го прави самостоятелен. Честността е в зависимост от чувството за самоуважение в човека. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 60)
Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва своето знание и го трупа като ненужен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския живот и възможностите, които са му дадени. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 185)
Гордостта и тщеславието имат различен произход. Гордостта произлиза от чувството за самоуважение, а тщеславието от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска всички да знаят, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10000 лв., иска да мине незабелязано; да го прави достояние на хората, той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: «Всеки да се занимава със себе си.» Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, а от Бога.“ Грешката на тщеславния е в това, че търси славата не там, където трябва. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947, с. 166-167)
Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да го бъде. Бог постоянно дава на всички същества живот от Себе Си. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате 99 пъти на вратата Му. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака Бог да отиде при него, той е горделив човек. Някой казва: «Ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои.» Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Но това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението е Божествена Долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: «И ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове.» От тези високи върхове влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота пък растат всички безсмъртни плодове. Тъй че който е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в хубав смисъл гордостта без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 80)
Съмнението е качество само на глупавите хора само невежият се съмнява. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 15)
Съмнението не е знание мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)
Съмнението е недъг, излишък на ума. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)
Съмнението е недъг, излишък на ума. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)
Съмнението е известна нечистотия, която влиза в астралното тяло на човека и той изпитва завист, омраза, съмнение, и казва: «Не зная какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега?»(НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 93)
Съмнението не може да унищожи Божественото Начало у човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му попречи да вижда ясно нещата. (Ibid., с. 75)
Съмнението се явява като контраст при две различни психически състояния. Кога се явява съмнението? Когато човек забогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото то обича богатите хора. Когато човек стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек стане много религиозен, много набожен съмнението непременно ще го посети. Като стане човек красив, съмнението ще му дойде на гости. [...] Първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата, и ако не го приемете, ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. Какво идва в света след съмнението? Ревността. След ревността идва малодушието то е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. А след отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)
Съмнението не е положително качество на човешката природа. Щом човек се усъмни, започва да мисли. Според мен обаче по-голямо преимущество за човека е да вярва. По-добре е да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)
Най-дребнавите хора са тези, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Че каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, че някой ми говори Истината! Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далече в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)
И най-малкото съмнение, което човек има в мислите и чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес единствено поради това, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и малка да е кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който ако не днес, в близкото или далечното бъдеще ще прояде плода и ти ще съжаляваш.(ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 244)
Най-дребнавите хора са тези, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Че каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, че някой ми говори Истината! Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далече в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)И най-малкото съмнение, което човек има в мислите и чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес единствено поради това, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и малка да е кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който ако не днес, в близкото или далечното бъдеще ще прояде плода и ти ще съжаляваш.(ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 244)
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква по-висока изява. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ)
Съблазънта действа развращаващо, защото при съмнението взима участие само умът, а при нея взима участие и сърцето, а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ще се [развие и] изрази в нежелателна форма. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 30)
Съблазънта действа развращаващо, защото при съмнението взима участие само умът, а при нея взима участие и сърцето, а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ще се [развие и] изрази в нежелателна форма. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 30)
Няма по-голямо нещастие от това, човек да се съблазни и разколебае в себе си. (Ibid.)
Казвал съм го много пъти и сега пак го казвам: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта никога! Имайте предвид едно правило: В този, Живия Господ, Когото светът още не познава не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място в Него трябва да имаме вяра. (Ibid.)
На съмнението, на трудностите, на страданията ще им свирите. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)
Божественото се дава само на онези хора, в които няма никакво съмнение. (От тетрадката на Борис Николов.)
Божественото се дава само на онези хора, в които няма никакво съмнение. (От тетрадката на Борис Николов.)
Ако влезете в Невидимият свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, каквито никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 54)
Във вярата не може да има никакви противоречия, тя изключва всяко съмнение. А вярванията допускат наполовина съмнение. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи (1920-21), София, 21947, с. 23)
Да бъде човек свободен, значи да не допуска никога в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата.(ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 13 (26) август 1911 г.)
Мисълта е мощна сила, но за да се проектира тя, човек не трябва да допуска никакво съмнение.(ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 203)
След Мъдростта иде страхът. Мнозина мислят, че страхът в човека е дошъл най-после. Не, страхът иде като начало на Мъдростта. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта.“ Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде като последствие от това различаване. Човек започва да се страхува дали е в правия път или не. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)
Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогата и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията, това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 14)
След страха иде милосърдието през тази фаза минава днес светът. Съвременните хора се нуждаят от милосърдие. Сега и който проси, и който дава, се нуждае от милосърдие. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)
Страхът е една сила, която дава подтик на човешката разумност само страхливите хора могат да бъдат учени хора. И ние сме учени, защото сме страхливи. И действително, извадете страха от който и да е човек, и той не мохе да стане учен. [...] Защо учи ученикът от страх. Онзи на бойното поле защо воюва от страх воюва. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 336)
Страхът е животинско чувство, което трябва да се възпитава. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 390)
У животните най-силно развито чувство е страхът няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствието на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започне да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, лицето му отново се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живота на човека. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 10)
Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата бялата и черната. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 164)
Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 113)
Страхът е турен само като препятствие да се изпита вашият характер, за да видите колко сте силни. Без страх не може в света. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш от него тази сила за своето самоусъвършенстване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата Бог също е вложил една сила, която ти трябва да използваш затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. И в лъжата също така има едно богатство, една сила, която е потребна. Ти ще използваш лъжата, без да лъжеш само ще използваш нейната сила. Следователно, ако лъжата те побеждава и взима от тебе нещо, ти губиш. А ако взимаш от нея нещо, ти печелиш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)
Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата бялата и черната. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 164)
Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 113)
Ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на Когото ти ще служиш от страх? (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 77)
Сегашните хора се страхуват от всичко. Добро нещо е страхът, но кой страх? Само онзи страх, който е начало на всяка мъдрост. Страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си обаче е спирачка, която му създава редица страдания. Следователно заместете този страх с Мъдрост. При всеки друг страх бъдете смели, проявете дързост. Само по този начин човек може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Само така човек ще стане проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 40)
Когато те е страх от нещо, направи го и страхът ти ще изчезне. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)
Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде до Любовта, човек става смел. Любовта му казва: „Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш.“ (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 34)
Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде до Любовта, човек става смел. Любовта му казва: „Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш.“ (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 34)
Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът в благоразумие, а страстта във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)
Няма коментари:
Публикуване на коментар