Човек трябва да се просвети, за да влезе в разумността на Природата, понеже нейното съзнание е всякога будно и тя иска да ни заведе в правия път. Ние сме в противоречие с нея. Искаме много работи, които не са най-важните. Всяко нещо в Природата трябва да дойде навреме – нито да пресрочиш, нито да закъснееш; едно преждевременно желание е вредно, но и като закъснее, е вредно. Всякога трябва да бъдем готови за онези блага, които тя е създала, и да ги приемем точно навреме; ако ги приемем навреме, ще се ползваме. Тя е приготвила това, което човек не подозира, повече, отколкото дори си е мислил, а ние с безразборните си желания се лишаваме от същественото в живота. От безразборните пожелания потъмнява умът ни, после потъмняват чувствата ни, явява се дисхармония в постъпките ни и влизаме в една вътрешна борба със себе си. Обезсърчавате се и казвате: „Това не може, онова не може“ и най-после преставате да работите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар