Каменно сърце

Той е с много твърд характер! Има каменно спокойствие! Човек с твърда ръка!
Колко често чувате тези или подобни реплики в ежедневието си? Съвременният човек е издигнал свойството ни да бъдем твърди в сериозно предимство на човешкия характер, в умишлено търсена добродетел. А мен днес ме вълнува каменното сърце - една от еманациите на твърдия характер.

Наистина ли е хубаво да си твърд, като камък. Героите с каменни сърца ли са? Срамно ли е, да си с меко сърце? Защото меките сърца съпреживяват страданията и несгодите на всяко живо същество и често са смешни в очите на околните?  Друго е да държиш юздите с твърда ръка, да управляваш твърдо фирмата си! Нали? Вие искате ли да ви управляват с железна ръка? Или това важи, само ако вие управлявате? Когато изпаднете в затруднение, когато ви налегнат житейски грижи, дали искате да имате до себе си човек с каменно или с меко сърце?

Човек с меко сърце ще спаси давещо се коте. Човек с меко сърце ще ви изслуша в труден момент и ще ви каже, че има светлинка в тунела. Човек с меко сърце ще ви даде частица от него, когато ви се струва, че вашето се е пръснало от мъка. Каменното сърце не може да ви даде нищо, защото е твърдо и не може да откъъсне нищичко от себе си. Каменното сърце ще ви подмине, когато сте паднал, защото по света има толкова паднали - не може да е отговорен за всички, нали?! Каменното сърце е твърдо. В него няма място за нищо и никого, освен за него самото. То е съвършено изражение на висшия егоизъм.

Знаете ли, защо мекото е по-силно от твърдото? Защото водата разрушава камъка, защото добрата дума всяка врата отваря, защото никой не иска да прегръща камък.

Няма защо да се лъжем, в нашия озъбен свят, всеки има в съцето си местенце, което е почнало да се вкаменява. Само светците са спасени от вкаменяване, но ние сме далеч от това състояние. Истинските каменни сърца винаги са прави и всички останали винаги грешат. Те са твърдо убедени, че трябва да ви научат на техните истини и да ви вкарат в "правия път", независимо от начина и средствата за постигане на това. Те знаят и могат всичко, те са "богоизбрани" и светът е създаден, за тяхно удобство, поради което трябва и да бъде прекроен по техните мерки. Каменното сърце е студено, защото ако се затопли, ще се превърне в лава и ще омекне, а това не бива да се допуска. Притежателите на каменни сърца цял живот търсят любов, но никога не я намират, защото няма къде да я сложат. Сиреч, те НЕ я търсят истински. Любовта е топла, мека, състрадателна, всеопрощаваща. Все неща, недопусими за един истински твърд, каменен характер.

Нашето общество е издигнало в култ много каменни сърца. Ние говорим за любов, съпричастност, състрадание, но нашите герои са каменни сърца. На тях се кланя съвремения човек, тях издига в култ, те са пример за подражание и възхвала. Класически примери за каменни сърца за мен са Наполеон и Александър Велики. Не ли? Кой е тръгнал да прекроява света по негова мярка? Кой е тръгнал да насажда неговите правилца на другите народи с пълното съзнание за собствената си правота и невежеството и простотата на всички останали? Кой е причинил хиляди човешки смърти в името на....какво по-точно, а?

Знам, че мнозина ще ме анатемосат. Ами ваша воля. Това е моята пътечка. Аз я споделям с вас, а ваше е правото да решите, дали ви харесва или не. Ако да - можем да вървим заедно, ако не - просто продължаваме, всеки по своята си. Моето сърце не е каменно, така че не се троши, когато го ударят. Дори и онези парченца, които са се втвърдили по някаква причина съм натикала някъде дълбоко навътре, държа ги на топло с идеята, че все някога ще ги разтопя и тях.
И знате ли защо мисля така. Защото никой не се ражда с каменно сърце. Никой не се ражда с твърд характер. Всеки се ражда с топло, меко сърце. Значи това е естественото състояние на човека. Твърдостта идва в последствие, доколкото и позволим ние самите. А изборът е наш!

Сърцето

Беинса Дуно за сърцето

* Сърцето е резервоар, в който се втичат и изтичат енергиите на Космическия човек. Обърнете внимание на линията на сърцето (на ръката) - колко е дълга, какво направление има и дали е колкото линията на ума. От посоката, дължината и направлението на тези две линии се определя характерът на човека, както и от съчетанието на планетите на нашата Слънчева система.

* Освободете сърцето си от горчивината, от завистта, крамолите, недоразуменията, защото времената са усилни. Пространството е пълно с Божии воини, които искат да въдворят ред и порядък. Ако доброволно хората не се прегърнат като братя, като синове на един Баща, насила ще бъдат заставени за това.

* В бъдеще енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще отоплява и осветява света. Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане.

* Сърцето е свързано с Космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и Космическата енергия се прекрати, животът на човека се прекъсва.

* Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява. Тогава е имало непрекъснат ден. Голямото слънце в нас е сърцето, малкото слънце е умът. Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено. Което учим с ума, трябва винаги да го проверяваме със сърцето. Сегашните хора работят много с ума си, трябва да му се даде възможност да почива. Сърцето трябва да поправя работите на ума, да ги филтрира. “Сине мой, дай ми сърцето си!” Бог е направил сърцето на човека да поправи света.

* Сърцето е проявление на “ОМ” идентично с УМ. Сърцето носи половината от благословенията, които Бог дава.

* Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето.

* Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света.

* Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние. 

Хазрат Инаят Хан за сърцето

Има четири компонента: воля, разум, памет и мисъл, които заедно с петия, главен компонент — егото — съставят сърцето. Тези пет компоненти могат да бъдат наречени сърце. Наричайки сърцето с различни имена, ние правим разделение — определяме това, което на повърхността „ум“, а което е в дълбочина — „сърце“.
 Ако си представим сърцето като един светилник, светлината, бликаща от него, го превръща в дух. Наричаме го светилник, когато не е запален, когато има светлина, забравяме думата „светилник“ и го наричаме светлина. Когато определяме сърцето като дух, все едно го определяме светилник, бликаща от светилник, всъщност думата „дух“ означава „същността на всички неща“. Светлината, същността и живота, от която произлиза всичко това е духът. Ние използваме думата „дух“ в неговия ограничен смисъл, както използваме и думата светлина и за слънцето, и за всепроникващата светлина, а духа и за светлината на лампата. Определяме сърцето като анатомичен орган, разположен в гръдния кош. Той е орган, най-възприемчив към чувства и естествено, когато човек не може да схване идеята за сърце вън от тялото, той я постига като идея за сърце, което е част от физическото му тяло. Това е отделно от споменатите по-горе четири компонента: воля, разум, памет и мисъл. Сърцето е подобно на четирите пръста и палеца. Четирите са ни изконно дадени, а Егото е нещо наше реалност, то пази и дава убежище на четирите способности. За да го разграничим ида го определим като нещо отделно, ние го наричаме его. Разликата между мисълта и въображението се корени във факта, че въображението и фантазията са автоматична работа на ума. Ако умът е фин, и въображението е фино, ако умът е плътен, имаме грубо въображение, ако умът е прекрасен, прекрасно е и въображението. Мисълта също е въображение, но въображение удържано, контролирано и направлявано от волята. Затова когато казваме: „Той е дълбоко мислещ човек“, това означава, че този човек мисли и говори не под въздействието на импулса, а зад всичко, което прави, стои силата на волята му, която контролира и направлява активността на ума.
 Както същността на сърцето проличава по въображението и мислите, така дълбочината на ума, се познава по чувството. Съществуват девет основни чувства: радост, печал, желание, гняв, съчувствие, преданост, страх, недоумение и безразличие. Разбира се, чувствата не могат да бъдат ограничени само в тези девет категории, но ако се абстрахираме от безчислените ми нюанси, това са деветте основни чувства, които човек изпитва в живота. Съществуват също и шест болести, присъщи на сърцето: страст, гняв, сляпо увлечение, тщеславие, ревност, жажда и алчност. Сърцето е едно от телата на душата, нейното първо тяло, което изминава заедно с нея дълъг път и се завръща отново с нея. Сърцето е и ангелското тяло. Светът на чувствата е по-фин от света на мислите. Може да се каже, че в определен смисъл сърцето е по-близо до душата, а умът е по-близо до тялото. Но в същото време душата получава опит чрез цялото същество: чрез тялото, чрез ума, чрез сърцето, тъй като й се случва да бъде на различни планове на съществуването.
 Колкото повече човек мисли за сърцето, толкова повече забелязва, че ако съществува нещо, което може да ни даде представа личност, това е сърцето, ако има нещо, с помощта на което чувстваме или опознаваме себе си и това какво сме, това е сърцето и всичко, което се съдържа в него. И щом човек разбере природата, характера и тайната на сърцето, разбира езика на цялата вселена.
 Съществуват три пътя на възприятие. Единият път принадлежи на повърхността на ума — това е мисълта. Мислите се проявяват в различни форми, линии и цветове.
 Другият път на възприятие е чувството. То се усеща със съвършено друга част на сърцето, чувства се с дълбините на сърцето, не с повърхността. И затова, колкото по-силно е качеството на сърцето, но в човека, толкова по-истинно той възприема чувствата на другите. Такъв човек е по-чувствителен, защото за него мислите и чувствата на другите са ясни. Този, който живее на повърхността, възприема чувствата мъгляво. Съществува разлика между еволюцията на такива хора — единият живее с ума си, другият — със сърцето си. Съществува и трети път на възприятие, който не се осъществява чрез чувствата и може да бъде наречен духовен език. Той извира от дълбините на сърцето. Това е гласът на духа. Той е принадлежи не на светилника, а на светлината, но чрез светилника става по-определен и ясен. Това възприятие може да бъде наречено интуиция — няма по-подходящи наименование. За да се изучи животът в неговата пълнота, тези три етапа на възприятие трябва да бъдат развити. Само тогава човек е способен да опознае целостта на живота и само изучавайки го всеобхватно, може да оформи отношението си към него.