Факт е, че самата аз съм ходила десетки пъти в Копривщица, възхищавала съм се на Палавеевата къща, но никой не ми е разказвал подробности за тази интересна личност. Или съм била малка и съм забравила.
А що касае Българските будители, имат ли значение някакви списъци, написани от "анонимен колектив" и надлежно прономеровани и прошнуровани от чиновник, който нервно е поглеждал часовника в очакване на заветния час за всеки държавен служител - 17.00.
Но сега ще говорим за Ненчо Палавеев, а не за класацията на будителите, миските, мистърите и тям подобни. Ако не ви е интересно суга е моментът да спрете. Ако пък останете и продължите да четете, може да разкажете и на детето си за този Човек. Защото кой беше казал, че човек, който не си знае миналото, няма и бъдеще!
Роден през 1859 година в Копривщица. Ненчо Палавеев е един от най-големите дарители на Копривщица и името му все още се произнася с благоговение от жителите на града.
Още малолетен бива изпратен в Цариград да се учи за абаджия, майсторлък, който той овладява до съвършенство. Овладява и търговията. Като младеж вече основава самостоятелно дружество, поддържащо търговски връзки с Англия. Магазина му за английски стоки е едва ли не нечувано за времето си събитие. Като интелигентен и далновиден човек бързо разбира, че е най-важен личния контакт с търговските партньори и затова в края на живота си хаджи Ненчо знае английски, немски, руски, арабски, индийски и езиците на балканските ни съседи. Във всяка страна завързвал подходящия алъш-вериш – в Сирия с килими, в Русия с кехлибари, в Йерусалим с икони. Устройва живота си в Египет, където строи палат, участва с акции в строежа на Суецкия канал, купува ценни книжа.
На 25 годишна възраст Ненчо Палавеев вече е известен и уважаван търговец, който започва своята дарителска кампания в Копривщица, посветена на духовното и икономическо израстване на града. Читалището, параклиса при гробищата, свещоливницата при църквата Успение Богородично са само част от финансираните от него начинания. Следващото му идване в България е чак през 1907 година, когато възстановява сградата на началното училище. 1000 английски лири са предвидени за изграждането на мавзолея – костница на героите от Априлското въстание, пламнало в Копривщица, както и за църквата Свети Никола. Самия той образован човек, хаджията знаел колко е важно просвещението, затова и голяма част от средствата, които дарява са именно в тази сфера. За поддържането на гимназията Палавеев сам плаща за оборудването и на учителите, а дарените средства към министерството за поддръжката на училището се равняват на 47 килограма злато.
На 24 Септември 1933 година Ненчо Палавеев прави завещанието си, в което казва: „Съгласно законите на любимото ми Отечество – България, установявам за мой универсален заветник, родния ми град Копривщица” – акт на родолюбие, върху който е нужно да се замислим всички българи. Приживе Палавеев помага не само на родния си град, пари получават и Пирдоп, Златица, Стрелча, но винаги основната му цел е била просперитета на родното му място. С активите от завещанието му се изграждат паметниците на Найден Геров, Георги Бенковски и Любен Каравелов, подвързват се книги, закупуват се места, строи се пансион към гимназията. Чак през 1980 година парите свършват и фондацията на неговото име прекратява дейността си.
На 18 Септември 1936 си отива този велик българин и дарител, останал завинаги като „Благодетеля” в сърцата на копривщенци - кръстили булеварда, минаващ през града - на неговото име. Отива си, но остава в историята светла диря с безкористната си любов към родното място, оставя пример, достоен за подражание.
И още за копривщенския Марко Поло.
В книгата си "Милионът" Ненчо Палавеев описва пътешествията си в екзотични страни, вървейки по стъпките на ренесансовия пътешественик.
Светият град Йерусалим е началото. Слдват Египет, Судан, Абисиния, Индия, Япония, Русия...
И още един интресен факт за този уникален българин.
В напреднала вече възраст той дочува, че роднините вече кроят планове за подялба на богатството му. Пълни един ковчег с камъни, пломбира го и го изпраща в Копривщица, а той самият се прибира инкогнито, маскиран в родния град. Вместо на траурно настроение той става свидетел на почти епични схватки и битки за наследството между наследниците - близки и далечни.
В разгара на кавгите той сваля маската и обявява: "Всичко ще остане в ползу роду!" и добавя: "Богатството не е за всяка уста лъжица!"
И още един интресен факт за този уникален българин.
В напреднала вече възраст той дочува, че роднините вече кроят планове за подялба на богатството му. Пълни един ковчег с камъни, пломбира го и го изпраща в Копривщица, а той самият се прибира инкогнито, маскиран в родния град. Вместо на траурно настроение той става свидетел на почти епични схватки и битки за наследството между наследниците - близки и далечни.
В разгара на кавгите той сваля маската и обявява: "Всичко ще остане в ползу роду!" и добавя: "Богатството не е за всяка уста лъжица!"
Палавеевата къща
Няма коментари:
Публикуване на коментар