Ние сме много древен народ и това проличава във многообразието на народните песни и танци.
Имаме неравноделни тактове: дву-, три-, пет-, шест-временни, прости и сложни ритми,
право хоро - 2/4, дунавско, трите пъти, Бучимиш, петрунино, шопско, чирпанско хоро - 12/16 неравноделен такт, копаница, ганкино хоро - 11/8 или 11/16, еленино - 7/8, пайдушко - 5/8 и още и още.
Преди да продължа с извадки от едно изследване за феномена на българското хоро искам да вметна и една злободневна тема, касаеща произхода и значението на думата "чалга", която се отъждествява с фолк музиката в наше време. Така наречената етническата музика, идва в България по време на турското робство. В българските земи по това време идват циганите / през 15 век /,когато османо - турските завоеватели довеждат циганите от Египет, за да им служат и да ги развличат, за развлечението на пашите, турските велможи, спасии и кадии. Тъй като циганите били много мързеливи, турците ги научили за свирят на техните инструменти и да пеят техните песни - маанета. Така циганите станали прочути музиканти и танцьори. Приели турската музика и я усвоили до най-тънките мотиви, и по-късно присвоили тази музикакато тяхна национална. Тъй като циганите като народ били мързеливи и неуки, господарите им ги причислили към най - долните прослойки на обществото и ги наричали - "чалга". От тук и чалга музиката рекламирана от Пайнер студиата, която няма да коментираме за да запазим доброто си настроение.
А сега да се върнем към същността на темата ни - българските народни хора и да прочетем нещо от изследването на антропософа Дорина Василева "Космично-земния път на пеперудата".
„Танците в кръг, от които произлиза и нашето хоро, по своята същина представляват култови земеделски танци, свързани с общностния живот на траките:
„Tанците на земеделските общности са представяли природния цикъл, кръговрата на сезоните. В същото време танците им са давали усещане за общност, за хора които живеят заедно. Кръгът на танца е символизирал единството на селището. Танците в кръг са били чудесен израз на чувството за природата на ранните земеделци и на усета им за общност. Всъщност те са в основата на всички народни танци, дошли до наше време… “
Хари Салман – холандски културолог и антропософ
Хари Салман – холандски културолог и антропософ
Във връзка с темата за пеперудата, подобно на духовната символика на кромлехите /свързани с древния клут към Слънцето/, кръговостта е свещена и ритуална в българския народен танц. Той има значението на цялост, на единството на материя и дух, в която човешката общност „изприда“, подобно на бубения пашкул, своята цялостна вибрация в ритъма и светлината на танца. Някои автори дори стигат и до по-далечно тълкуване – виждат в народните ни танци вграден образа и народните вярвания за планетите в нашата Слънчева система като духовен източник на енергийни вибрации, познати на посветените сред древните жители по нашите земи.
Факт е обаче, че българското хоро за малки и големи, за българи и чужденци, си остава наистина феномен на общностния дух, в който се забравят различията, остава ритъма и оживотворяващата енергия. Все още няма изследвания върху лечебната сила на специфичните наравноделни български ритми. На базата на основните поетични ритми, се формират и танцовите-музикални ритми. В това отношение например ямбът, анапестът и амфибрахият/ късо – дълго, късо-късо-дълго, късо-дълго-късо/ в антропософската лечебно-музикална терапия
носят процесът на вдишването, действат на астралното тяло, подсилват чувстването и волята. Трохеят, дактилът, амфимакър… /дълго-късо, дълго-късо-късо, дълго-късо-дълго/ са издишващи ритми, действащи към укрепване на жизненото тяло, подсилват мисленето. В тази посока нека си представим въздействието, когато цяла група от хора, изпълнява под звуците на музика в последователна ритмичност съответния народен ритъм.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар