Сезона на шипките

Есента дойде с топлотата на черевено-оранжевата гама, с мекотата на есенното слънце, с аромата на сухи листа и свежестта на студените утрини, напомнящи ни на зимата, която чака реда си.
Изобилието от горски плодове през есента е радост за очите, душата и вкуса ни, стига да си направим труда да използваме даровете, които Природата ни поднася преди да се завие с бялото, пухкаво снежно одеяло. А пък на мен това ми носи невероятно удоволствие. Нямо нищо по-удовлетворяващо да си направиш смути със собственоръчно набрани къпинки или да изпиеш чаша ароматен шипков чай от храста до входната ти врата пред камината вечер.
И понеже за къпините вече съм писала, сега да поговорим за един друг, малко пренебрегван плод - шипката.

Моята шипка тази година цъфтя много повече от миналата. Дали защото доста я поорязах последната зима или защото пролетта и лятото беше редовно поливана и торена. Ха ха ха! Представете си, шипков храст, за който се полагат грижи, като за капризно декоративно растение. Е да, но пък тя - моята красива, ароматна шипка ми се отблагодари с с изобилие от нежни, бели цветове, ефирен аромат, красиви - блестящо червени плодчета и уханен чай - витаминозна бомбичка.


Освен изобилието на Витамин С, шипките ни зареждат и с Витамин А, Омега-3 и Омега-6 мастни киселини в комбинация с мощни антиоксиданти и Витамин Е. Откриваме и витамини Р, В1 и В2, К, пектин, масло, органични киселини, дъбилни вещества и минерални соли. Количеството на някои минерални соли е в пъти повече от това, в зеленчуците.

И сега малко за това, какво можем да приготвим от шипки, освен традиционния чай. Аз съм отраснала с шипковия мармалад - онзи истинския, който беше киселичък и миришеше на шипки. Сега ако ви е домъчняло за този вкус, май най-добре е да запретнете ръкави и да си сварите някое и друго бурканче сам. Шипковото брашно е чудесен диетичен продукт, а шипковото вино хич няма и да го коментирам. То само говори за себе си! И още нещо, което е малко известно, но шипката може да намери чудедсно приложение и в грижата за лицето ви.

Ето и няколко бързи и лесни рецепти със шипки, които може да приготвите, дори ако през живота си не сте забъркали дори едни пържени яйца.

• студен чай - 1 шепа изсушени и нарязани на две шипки заливаме с 1 л изворна вода и оставаме 24 часа
• просто чай - 500 мл вряща вода с 10-тина сушени шипки, 5-6 резенчета пресен джинджифил да кипнат за няколко минути. Овкусяваме с мед, канела и по желание лимон
• пунш със шипков чай - 500 мл шипков чай + 3 с.л. кафява захар + 1 с.л ром +сок от половин лимон + 300 мл червено вино
• маска за лице - затопляме пулпа от шипковия чай, добавяме овесено брашно, и съответно мед и зехтин за суха кожа или лимон за мазна. 

Ако търсите какво още може да забъркате с шипки, интернет е на услугите ви денонощно.

От мен толкова!

С обич!

Още една вкусна салата

Както и преди съм казвала, царевицата е една от много любимите ми храни. Българинът традиционно няма много рецепти за царевицата, изключая тези от царевично брашно и прекрасния качамак разбира се. В по-модерни времена се започна с т.нар. европейска салата - подобие на руската, но с повече съставки и царевица. Но и сега смея да заявя, че на българската трапеза царевицата не заема подобаващото и място.
Е, аз пък се опитвам да поправя тази несправедливост, като намирам, пробвам и адаптирам към вкуса си много рецепти, включващи обичната ми царевица.
Ето и една, взета от сайта "Здрав живот" и леко променена от мен.

Нарязваме на кубчета 2-3 средно големи белени домати и смесваме с 1,5 чаена чаша сурова царевица и ситно нарязан копър.
Отделно в блендера приготвяме сос от 1 авокадо, 1 тиквичка, скилидка чесън, няколко листенца прясна мента, 3-4 с.л. домашен ябълков оцет ( в оргиналната рецепта е лимон, но аз предпочетох вкуса на собственото производство ) и около 1 чаша вода.
Заливаме доматите, царевицата и копъра със соса и овкусяваме с 1-2 щипки розова хималайска сол.
Ако излезем от веган рамките спокойно можем да прибавим и една червена печена чушка на лентички - обогатява невероятно аромата и вкуса на салатката.

А за розовата хималайската сол - последната ми любов ще пиша друг път.

Да ви е вкусно!

Есен, чай и добро настроение

Есента нежно подбутва лятото и му казва, че е време да си ходи. Полека-лека се намества удобно сред нас, като заменя искрящото, лятно зелено с уютните, топлите нюанси на жълто-оранжево-червените гами. Дори и въздухът става някак наситен със спокойствие и дружелюбна тишина. А нощите пък започват да ни напомнят за аромата на зимата. 

И някак неусетно започваме да мислим за чаша топъл, ароматен чай.

Не съм кой знае какъв експерт в областта на чайовете, но в кухнята винаги е заредено с по няколко вида черен, зелен, плодов и билков. Не оставайте с впечатление, че по цял ден чашата с чай е в ръцете ми. Нищо подобно! Но обичам, когато реша, че имам нужда от точно тази напитка, да мога да избирам. Защото повярвайте, но различните видове чай носят най-различен емоционален заряд. 

Ето и съвсем кратичко за това, какво получаваме от чаша топъл, ароматен чай.

Вместо кофеин – черен чай 

Черният чай е олекотената версия на кафето с кофеин. Една чаша от него съдържа почти толкова кофеин, колкото и една чаша черно, ароматно кафе. И ако се опитвате да откажете кафето, или вашият лекар е забранил неговата консумация, но все още се нуждаете от малко побутване за начало на деня, то черният чай е вашата лайт алтернатива.

Вместо антидепресанти – зелен чай.  Както всички чайове, така и зеленият съдържа веществото танин, което стимулира мозъка и действа успокояващо. В него обаче ще намерите повече от веществото, което доказано регенерира увредените мозъчни клетки. Освен всичко, зеленият чай има натурален, лек, дори неутрален вкус, който би се понравил на всеки.

Нуждаете се от вдъхновение – пийте индийски чай с подправки

Индийският чай с подправки е наситена и богата субстанция с много вкусове и различни подправки. Независимо как го пиете – със захар или с мед, една чаша от него ще ви даде вдъхновение за поредната креативна идея на работа, за която не ви достига малко, за да се досетите.

Чувствате, че се разболявате - пробвайте с плодов чай

Лимонов чай, портокалов чай, ягодов чай – опциите са много, както и оплакванията, които можете да излекувате с чаша ароматен плодов чай – болно гърло, болки в мускулите, хрема и т.м. Плодовите чайове тонизират и облекчават общите неразположения на тялото и организма.

Пийте мате за вечна дружба. Матето е чаят на приятелството и въпреки, че съдържа почти всички важни витамини и съставки, не за това е наричан по този начин. Всичко се крие в специфичния начин на приготвяне и пиене. Приготвя се в дървени кратунки и се пие със сламки. Хората, които пият от една кратунка, се сприятеляват повече.

За спанакът с любов

Много го обичам този зеленчук. Не заради Попай, а заради самия него. Обичам го във всякакви варианти, суров и сготвен, в комбинация с други листни, с плодове ( в смутита ), с ориз и с какво ли още не. Суфле от спанак, коприва и лапад е нещо, което мога да ям всеки ден. Жалко, че не расте в диво състояние, но пък поне може да го имаш в прясно състояние целогодишно. Скоро споделих и една много лека и нестандартна супичка с тези листенца. А сега спирам с моите емоционални излияния за спанака и ви оставям със сухата фактология. :)

Спанакът идва от древна Персия

Спанакът е известен от дълбока древност, данни за култивирането му датират от 3-4 век.  За родина на зеленчука се смята древна Персия, в превод от персийски името му означава  „зелена ръка”. Сред арабите е известен като „принц на зеленчуците”.

По-късно е изпратен като подарък в Китай от владетеля на Непал, така започва разпространението му в Азия. През 11 век маврите го пренасят в Испания, където се отглежда от испанските монаси. Така става прочут като „испанския зеленчук”.

Името на спанака във Франция се популяризира, благодарение на френската кралица Катерина де Медичи. Когато напуснала Флоренция, за да се омъжи за Анри II, тя взела със себе си своите кулинари, ненадминати в приготвянето на любимия й зеленчук. От тогава ястията, приготвени върху „зелено“ канапе, носят името „alla Florentinа”.

През 1929 г., след излъчването на анимационния филм „Попай Моряка”, продажбите на спанак в САЩ се увеличават с около 40%.

Листата на спанака са богати на калциеви соли, желязо, цинк, омега-3, селен, белтъци и витамините от група А, С, В1, В2, Е и РР,  благодарение на което, освен вкусен хранителен продукт, има и свойства, които предотвратяват различни видове болести.

Спанак за лечение на малокръвие

Наличието на фолиева киселина и витамини в състава на спанака му дават способността да повишава нивото на хемоглобин в кръвта. Затова се препоръчва при лечение на малокръвие. Суров, задушен или леко попарен, той е богат източник на фолиева киселина, която горещо се препоръчва и на бременните жени.

Роля в повишаването на хемоглобина играят и микроелементите като желязо, кобалт, калций, кали и мед, които също се съдържат в спанака и стимулират изграждането на червените кръвни телца.

Спанак против диабет

Спанакът има способността да стимулира отделянето на инсулин от панкреаса, поради което се препоръчва на диабетици. В обширно изследване British Medical Journal описва въздействието на спанака и други зеленчуци върху захарен диабет тип 2. Учените смятат, че хората, които консумират дневно 150 грама спанак и други зеленолистни зеленчуци, рискуват с 14 на сто по-малко да развият захарна болест от тези, които консумират само 20 грама.

Освен това спанакът съдържа много магнезий, откъдето идва и зеленият му цвят. Именно магнезият стимулира активизирането на инсулина, благодарение на който се контролират нивата на гликоген в кръвта.

Спанак за предпазване от ракови заболявания

Открити са 13 различни флавоноидни съединения, влизащи в състава на спанака, които действат антиоксидантно, защитават организма от свободните радикали и предотвратяват ракови заболявания.

При лабораторни изследвания е установено, че екстрактът от спанак чувствително забавя деленето на ракови клетки на кожата и стомаха. Друго изследване от края на 80-те години на ХХ век с възрастни жени от Ню Инглънд показва, че консумацията на спанак ограничава разпространението на рак на гърдата. Роля за това играе съдържанието на лутеин в зеленчука, а като цяло противораковите свойства на спанака се дължат на фолиевата киселина, хлорофилинът, токоферолът.

Хората с тази диагноза обаче трябва да се съветват със своя лекар, тъй като при някои видове тумори зеленолистните зеленчуци не се препоръчват.

Спанак за укрепване на сърдечно-съдовата система

Фолиевата киселина в състава на спанака благоприятства укрепването на сърдечно-съдовата система, а магнезият спомага за понижаване на високото кръвно налягане.

Фолиевата киселина има способността да предпазва от увреждане клетките и да възпрепятства ДНК мутациите, както и да регулира нивата на лошия холестерол.

Доказано спанакът, подобно на зелената салата, намалява риска от сърдечни заболявания и инфаркт при жените.

Спанак срещу стомашно-чревни заболявания

Богатото съдържание на витамини и микроелементи в спанака пазят дебелото черво от болести. Препоръчва се са профилактика на гастрит и ентероколит, но хора, които са диагностицирани със заболяване на стомаха или черния дроб трябва да го избягват. Причината е, че съдържа растителен секретин, а това вещество стимулира дейността на стомашните жлези.

Спанакът забавя отслабването на мозъчните функции

Продължителната консумация на този зеленчук забавя намаляването на мозъчните функции с възрастта, благодарение на съдържанието на витамин К. Препоръчва се и при атеросклероза, тъй като витамин К играе роля в процеса, наречен карбоксилиране.

За превенция на атеросклероза се препоръчва чаша спанак дневно. Пак витамин К подпомага функциите на мозъка и нервната система.

Спанакът предпазва от очни болести

Наличието на каротиноида лутеин в спанака предпазва от очни заболявания като катаракта и дегенерация на макулата. Изседване на учени от Националния институт за очите (National Eye Institute) в САЩ са установили, че в спанака има вещества, които предпазват възрастните хора от слепота.

Резултатите от проучването, публикувани в Archives of Ophthalmology, сочат, че това се дължи на лутеина и зеаксантина от групата на каротиноидите. Тези два нутриента помагат на очите да филтрират късите светлинни лъчи и други фактори, които дразнят ретината.

Спанак срещу затлъстяване

Спанакът е изключително нискокалоричен зеленчук – 22 калории в 100 грама. Това го прави изключително подходяща храна при затлъстяване. В същото време той създава усещане за ситост, тъй като листата му съдържат около 34% протеин, но почти никакви мазнини.

Спанакът е богата на фибри храна, затова салати с добавка от пролетния зеленчук се препоръчват при всякакви диети за отслабване. Някои диетолози препоръчват преди всяко хранене да се приема спанак, тъй като той засища глада за дълго.

Спанак за здрави кости

Спанакът е отдавна познат със свойството си да укрепва костната система. Това се дължи отново на рекордните количества витамин K, който подпомага издръжливостта на нашите кости.

Спанакът е с високо съдържание и на калций. Той може да осигури 25% от необходимата дневна доза от този елемент, затова се препоръчва на жени за профилактика срещу остеопороза.

Листата от спанак са чудесна лечебна храна при артрит, мигрена, астма и различни възпаления. Прилага се и в народната медицина. Втриването на листата му се препоръчва при ужилване , изгаряне или охлузване, като помага на кожата да се възстанови по-бързо.

Намира приложение и в домашната козметика. Някои от представителките на нежния пол си приготвят маска от него. Към стритите му листа се прибавя лъжичка кисело мляко и сок от лимон, получената смес престоява на лицето 10 минути, след което се измива с хладка вода. Ефикасни са резултатите в борбата с акне, петна по лицето и проблемна кожа.

Съставът на спанака го прави изключително полезен за консумация от деца, юноши и жени с болезнена и нередовна менструация.

Спанакът обаче крие здравословен риск за хора с алергия към богатия на желязо зеленчук. Не се препоръчва и при хора с бъбречна недостатъчност и проблемна жлъчка, поради наличие на оксалова киселина в състава му. Тя провокира образуването на камъни в бъбреците и жлъчката.

Крем-супичка с ябълка и спанак

Днес реших да пробвам нещо по-различно. Не, че не го правя редовно, но точно тази комбинация не бях пробвала. И понеже съм фен на всякакви експерименти, защо не и това.

Това, което ви трябва за тази супичка е:
една по-кисела ябълка, 1 картоф с големината на ябълката, 150-200 гр. спанак, 1 по-малка глава лук или 2-3 стръка пресен, 1-2 см коренче джинджифил, 1 скилидка чесън, зеленчуков бульон, сол, черен пипер, щипка захар, шепичка смлени ядки - орехчета е добре, но може и други, суха зеленчукова смес, 2 с.л. олио от гроздови семки и вода 500 - 750 мл.

Нарязаните на дребно лук, джинджифил, чесън, ябълка и картоф залях с вряла вода, добавих сухата зеленчукова смес и оставих да ври на слаб огън до омекване на картофките. Добавих спанака за 1-2 мин, колкото да омекне. Свалих от печката и пасирах. Прибавих олиото, щипка сол, щипка захар, черен пипер и смлените ядки. Ако ме питате, спокойно може да минете и без олиото, просто добавете малко растително мляко, за сметка на водата. Следващия път аз също ще я направя така. Страхотна е с пълнозърнести кракери.

Ако се постараете, може крайният резултат да изглежда и така :) Или даже и още по-красиво. Вкусът е гарантиран!

12 растения срещу лошото настроение

В днешното напрегнато и забързано ежедневие всеки има нужда от редовно зареждане с позитивна енергия. По-долу ще се запознаете с 12 вълшебни растения, които могат да бъдат ваши първи помощници в грижата за душевният ни баланс и добро настроение. Част от тях са използвани още в древността за изчистване от негативни и зареждане с положителни енергии. Можем да ги употребяваме като букетчета в стаята, да ги насадим в градината, като етеречни масла или ароматични свещи.

1. Босилек

Босилекът е символ на плодородието, а в Италия от векове е и символ на любовта заради листата си, напомнящи формата на сърце. Босилекът се смята и за билката покровител на семейството, а изгарящото му масло ще предпази дома ви от негативна енергия. Босилекът стимулира съзнанието да търси щастие и отваря пътя на енергията в човешкото тяло. Често е свързван и с ясновидство и гадаене.




2. Бял градински чай

 Белият градински чай се използва от векове за неутрализиране на негативната енергия. Димът от изсушеното растение прочиства въздуха, а отрицателните йони, които изпраща, са „виновни“ за приятния мирис като след есенен дъжд. Според древните римляни веднъж вдишан, димът от бял градински чай донася мъдрост и психическа стабилност. Те вярвали чудотворният аромат неутрализира негативната енергия в целия дом.

3. Копър

От дълги времена копърът е символ на дълголетието, смелостта и силата. Той умее да улавя негативната енергия и неговата пречистваща сила осигурява защита на човешкото енергийно поле, като едновременно с това подсилва духа и тялото. Любопитен факт е, че в древността копърът се е използвал като средство за влияние върху съзнанието на другите. Димът от горящото растение, вярвали древни народи, би могъл да накара всеки да се довери на думите ви.  Освен това се смятало, че сокът от копър събужда тялото, носи енергичност и жизненост. 

4. Розмарин

Използван по време на ритуали и заклинания, розмаринът може да подобри вашия любовен живот, да донесе щастие и дълголетие. Етеричното му масло помага да прочистите съзнанието и да подобрите паметта си. При нагряване маслото изпуска прочистващ въздуха мирис. Билката е символ на приятелство и страст. Много често се използва и в битката с кошмарите и неспокойния сън. 



5. Евкалипт

Ако някога ви се случи да бъдете обект на физически или психически тормоз, то етеричното масло от евкалипт може да ви освободи от негативната енергия и лошите спомени. Билката пречиства енергийните пътища в човешкото тяло и помага в отделянето на излишната енергия. 




6. Тамян

Тамянът ще задълбочи емоциите от всяко светско преживяване. Възвишава личната и духовна любов, като намалява стреса и вдъхновява духовните сетива. Растението не случайно се използва в толкова ритуали - може да пробуди човешкия дух и е идеален помощник при почти всякакъв вид медитация, защото стимулира висшето съзнание. Димът от горящ тамян освобождава мощни вибрации за защита и пречиства духа. Твърди се, че той подобрява връзката на човека с висшите природни сили.



7. Риган

Риганът ще донесе хармония, любов, закрила и спокойствие във вашия дом. В традиционната китайска медицина е помощник срещу емоционални и физически заболявания. В древността например, много племена използвали маслото от растението, за да намажат стените на домовете си. Вярвали, че така ще отклони негативната енергия от семейството и ще послужи за бариера срещу отрицателните енергийни полета. 





8. Карамфил

Етеричното масло от карамфил подпомага здравия дух и засилва смелостта. Растението подсилва паметта и прави възможно възвръщане на отдавна изгубени спомени. 







9. Лавандула

От древни времена лавандулата се използва в ритуали за подобряване на здравето, любовта и вътрешната хармония. Билката има способността да разсее депресията, като поема контрол над нашите емоции и прогонва негативните. Поръсете възглавница си с лавандула, ако имате проблеми със заспиването. Ще ви осигури спокойствие и здрав сън.





10. Иланг-иланг 

Растението с филипински корени иланг-иланг взема основно участие в ритуали за подобряване на любовния и сексуален живот. Успокояващият му аромат е способен да освободи всеки от негативните емоционални състояния. Може да се превърне в мощен афродизиак.  



11. Ветивер

Ветиверът има способността да пречиства енергийните пътища в човешкото тяло, като осигурява защита срещу отрицателна енергия. Растението увеличава жизнената сила, а също така се асоциира със спокойствие, мъдрост и здрав разум. 






12. Сандалово дърво

Плодът от сандаловото дърво подобрява духовното и физическото състояние на мъжете и жените. Той осигурява защита срещу отрицателната енергия, отвлича вниманието на ума от неприятностите и засилва сексуалното желание. 


Източник

Здравословни рецепти

Меден сок ( от Учителя )

Някой път може да си направите много хубав сироп. Тъй ако си вземете малко меден сок, може да ви дам една рецепта за меден сок: вземете три лъжици такива чайни, да турите в една чаша вода от 250 грама, да размиете този мед хубаво и след това да вземете винен сок – оцет, и да турите една лъжичка чайна вътре в меда, и водата, става нещо хубаво. Като смесите меда и киселината, става нещо хубаво разхладително.

и още:

Чеснов хляб

Продукти:

1 хляб за тостер, предварително нарязан и не много пресен или обикновена франзела, но нарязана на филии с дебелина около 1 см
1 1/2 глава чесън, обелена, счукана в хаванчче или пресована
200 г меко масло,една връзка кориандър, ситно нариазан, сол

Начин на приготвяне:

•    Всички продукти (без хляба) се смесват добре. С тази смес мажем всяка филийка хляб от 1 страна и я връщаме на същото място, така че да не нарушаваме формата на хляба.
След това разполагаме хляба във фолио, което затваряме много добре от всички страни и слагаме в предварително загрята до 180 градуса фурна за 10-12 мин.
Ако вместо кориандър сложите смес от магданоз и мащерка (пресни) или само магданоз, ще получите чеснов хляб по френски. ( Аз го предпочитам, защото кориандърът ми иде малко натрапчив, като аромат. )

Добре е човек да се храни в определени часове, за да приучи стомаха си да изпраща необходимия сок в определено време. Не е ли възможно, яж когато си гладен и благодари на Бога за приетата храна. Ако си неразположен, не яж, докато не си изпил 2 ÷ 3 чаши вряла вода. Нямаш ли разположение към храната, не яж. Разположението към дадена храна е от голямо значение за пълното и правилно усвояване от организма.

Лечебната сила на къпините

Сезонът на къпините започна. Ох, колко го обичам този плод! А ми се струва, че е доста подценяван, вероятно защото е много достъпен, среща се много често в диво състояние и не е проблем да си набереш достатъчно количество за прясна консумация, а и да се запасиш за студените зимни дни, от фризера или под формата на сироп или конфитюр. Е да, няма екзотично име, не идва от далечни дестинации, но по нищо не им остъпва, освен по цената.

Ако възбудих любопитството ви, може да продължите да четете и надолу.

Къпините се използват за лечение при жлъчно – чернодробни болести, а така също за поддържане на алкално – киселинното равновесие на организма при състояния, протичащи с ацидоза – захарен диабет, бронхиална астма, рахит. Заради високото съдържание на дъбилни вещества къпините са приложими при лечене на диария. Те повишават съпротивителните сили на организма при простуда. По съдържание на калций къпините са сред най- полезните плодове. Желязото в тях е изключително полезно за хора с анемии. По високото съдържание на магнезий къпините отстъпват само на шипките. Той съдейства в борбата с атеросклерозата, при съречно – съдови заболявания, мускулни крампи.

100 гр. къпини съдържат 43 ккал, което прави плодовете подходящи и при диети за отслабване. Фибрите в къпините са напълно диетични и подпомагат храносмилането. Те доставят на тялото витамин С, минерали, фибри и антиоксиданти. Калият подпомага извличане на излишната вода от тъканите. Къпината действа затягащо и противовъзпалително.
Отварата от листата и плодовете действа благоприятно при бяло течение при жените. При различни дихателни възпаления и простуди може да се прилага вино от къпини. Виното се прилага и при упорити диарии и дизентерии, захарна болест, ангини, грип, кашлица, възпалени венци, афти, бронхити, фарингити и т.н.

Къпините най- добре се консумират свежи. Те се използват за приготвяне на сиропи, конфитюри, мармалад, сладка, кремове, салати, ястия, сладолед и други храни и напитки. В сладкарството се използват за украса.

Освежителен шейк от къпини: сложете в блендера 1 изстуден банан, 180 мл кокосово мляко, една лъжика мед или захар и 100 гр къпини. Блендирайте до хомогенна смес. Изсипете в чаша. Добавете няколко цели къпинки и стрък мента за декорация в чашата.

Фантазия от малини и къпини: 100 гр малини, 100 гр къпини, 4 с.л. кисело мляко, 200 мл сок от ябълка. Слагаме всичко в блендера и разбийте на финна каша. Добре е съставките да са изстудени предварително.

Къпиновото вино се прави по следния начин: 1 кг. къпини се заливат с 3 л. вода. Прибавят се 500 гр. захар и 5 г. винена киселина. Оставя се да ферментира в дамаджана при стайна температура. За да се ускори ферментацията, е добре да се сложи 5-10 г. хлебна мая, размита в хладка вода. Виното е готово след няколко дни.

Сладолед от къпини и кисело мляко се приготвя като 1 чаша нискомаслено кисело мляко и 1 банан се пюрират в блендер. 3 чаши къпини /може и замразени/ и ½ чаша мед се поставят на печката за заврат, след което температурата се намалява и се оставят да къкрят 5 минути. Къпинената смес се минава през сито, за да се отстранят семките и кожата на плодовете. Сместа се оставя да се охлади. Банановата смес се сипва във формички за сладолед. Отгоре се изсипва къпинената смес и се разбърква съвсем леко, колкото да се получи интересно оцветяване. Поставя се капака на формичките, а в него и дървените пръчици. Сладоледът трябва да престои в камера или фризер в рамките на 6 часа, преди да се консумира.

Вкусно и нестандартно - круши и още нещо

Преди да ви разкажа за поредната вкусна супичка с круши, да си поговорим за лечебната сила на този плод.

Крушите се препоръчват при различни заболявания: възпаления на дихателните пътища, анемии, туберкулоза, обща слабост, състояния на възстановяване след тежко болеуване и т.н. В прясно състояние те действат разхлабващо. Затова се препоръчват при упорит запек. В изсушен ви крушите също са много ценни. Те имат полезно действие при подагра. Успокояват нервната система и облекчават дейността на жлезите с вътрешна секреция. Нормализират кръвното налягане, „пречистват“ кръвта и бъбреците. Крушите подобряват състоянието на пациенти със сърдечно – съдови заболявания. При сърдечно – съдови и бъбречни нарушения може да се взема и прясно приготвен сок от круши. Сокът е полезен и при чернодробни и жлъчни заболявания.
Крушите са много добър източник на растителни влакна /фибри/, особено ако се консумират с кората. Те съдържат комбинация от различни влакна, които помагат за преодоляване на чревни заболявания, намаляват кръвното налягане и контролират кръвната захар /важно за диабетиците/.

Нарязани на тънки парчета, сушените плодове са чудесно допълнение към коледния ошав и доставят голямо количество енергия на организма. Могат да се приготвят компоти /стерилизирани круши/, нектари и натурални сокове. Крушите се използват още на сладка и конфитюри, като могат да бъдат чудесна закуска, намазани на хляб.
Напоследък с лечебна и профилактична цел се препоръчват редица коктейли с круша. Народната медицина препоръчва за лечение и листата на крушата. От тях се прави отвара, която помага при цистити, възпаление на простатната жлеза, както и при бъбречни камъни. Отварата се приготвя от 40 г. ситно нарязани листа от круша. Те врат 10 минути в 1 л. вода. Пият се по 3-4 чаши на ден.
При трудно заздравяващи рани народните лечители препоръчват отвара от корите на прясно обелени круши. 40 г. ситно нарязани кори от круша се поставят в 1 литър вода. След 10 минути течността се прецежда. След като изстине, с нея се напояват превръзки, които се налагат на раната.

А  ето я супичката от круши и моркови със сусам. Звучи странно, нали! Но пък се оказа изненадващо вкусна и бих я препоръчала на всеки, който е готов да експериментира с вкусовите си възприятия.

И така, всичко, което ви е нужно са 200 гр. круши ( да не са много сладки ), 300 гр. моркови, олио от сусам или гроздови семки, сусам - една шепичка и настърган пармезан или друго твърдо сирене по желание. И да не забравя най-любимата ми подправка - стрък прясна или чаена лъжичка суха мащерка.

В тенджерата със загрятото олио ( 2-3 с.л) изсипваме нарязаните на дребно моркови, сотираме за 1-2 мин., добавяме и крушите, също дребно нарязани и сотираме още малко. Добавяме вряща вода, да ги покрие, мащерката и варим до омекване на морсковите, 10-15 мин. Сваляме от огъня, пасираме и добавяме настърган пармезан и леко запечения на сух тиган сусам.
Малко мента също не би навредила на вкуса и аромата на супичката.

Това е всичко. С едно прясно изпечено содено хлебче може да се нахраните съвсем пълноценно.
Да ви е вкусно!

Орлови нокти

Орлови нокти или Лоницера /Lonicera/ е род покритосеменни растения от семейство Бъзови /Caprifoliaceae/. Включва около 180 вида изправени или увивни храсти. Повечето сортове най-често се отглеждат за жив плет, но има и видове, които могат да се садят като почвопокривни или като единични храсти.

Листата на орловите нокти са срещуположни, прости, овални, дълги от 1 до 10 см, повечето от тях са широколистни, а някои от тях са вечнозелени. Много от видовете са сладко ухаещи, с двустранно симетрични цветове, обагрени в розово, бяло, жълто и др. 

Есенцията от орлови нокти е свързана с 6-та чакра и цвета на индигото. Чрез медитация и визуализация може да задвижите енергията на “третото око” и да увеличите своята проницателност за случки от миналото, силата на духа, паметта и анализа на сънищата, както и да разберете някои кармични срещи и епизоди, които сте имали.

Още преди 3000 години китайският народ открива полезните свойства на орловите нокти. Трактатът по фитотерапия Шън нун бън цао дзин определя растението като висша и ценна билка.

В Материя медика китайският лекар Ли Шъджън отбелязва, че цветовете от орлов нокът противодействат на всички отрови, затова могат да лекуват отравяния, разсейват застоя на кръв и активизират енергията на кръвта. Ако често се пие на запарка, билката може да удължи живота на човек.

Японският орлов нокът /L. japonica/ притежава и изключителни лечебни свойства. Неговият цвят има висока лекарствена стойност и е известен в китайската медицина. Има мощни антибактериални и противовъзпалителни свойства, използва се за премахване на токсините и против антракс, треска,грип, язви, кашлица и възпалено гърло.

Ароматът на цветовете се използва при ароматерапии поради доказаното благотворно влияние за намаляване на стреса. Билката се употребява като лекарство, чай, храна, напитка, козметичен продукт. Може да се приема често за предпазване от вируси и вредни бактерии.

В китайската медицина се употребяват цветовете, листата и стъблото на орлови нокти /L. japonica/. От тях се приготвят лечебни средства, които лекуват проблеми със ставите, дизентерия,кожни заболявания, настинки, бронхити и др. От него се правят настойки, сиропи, пие се под формата на чай или капсули.

Научно доказано е, че този вид предпазва и лекува грип, пневмония, тумори, регулира кръвната захар, понижава телесната температура, опазва черния дроб, помага за отслабване. Лекува хроничен колит, остър нефрит, мастопатия, болести на горните дихателни пътища, болни сливици.

Японският вид на орлови нокти притежава сладък вкус и студена енергия. Прониква в меридианите на белите дробове и стомаха. Приемано вътрешно стъблото на орловия нокът е ефикасен лек при паротит, хепатит и артрити. Освен вътрешно може да се прилага и външно за промивки на кожата при инфекции, рани и възпаления.

Орлови нокти често с комбинира с други билки. Например заедно с Форзицията се използва за лечението на редица респираторни заболявания, а когато се комбинира с маточина облекчава симптомите на грипа. Орловите нокти се прилагат в комбинация с хризантеми за лечението на висока температура и вирусни заболявания. Съчетанието с мента се прилага за промивки наобриви.

Чаят от орлов нокът действа отхрачващо и когато се съчетае с иглика и плодове на черница облекчава кашлицата и симптомите на астма. Цветовете на орловия нокът помагат на организма да се пречисти от токсините, а при диария се ядат запържени. Стъблата на орловия нокът понякога се използват като допълнение към лечението с акупунктура.

Според китайската народна медицина орлови нокти имат охлаждащ ефект върху организма. Вярва се, че огън в тялото е причина за болестите и приемането на тази билка охлажда тялото и потушава симптомите. Различните части на японския орлов нокът притежават редица лечебни свойства, което прави тази билка отлично диуретично, противовъзпалително, антибактериално и противовъзпалително средство. Доказано е, че понижава и кръвното налягане.

Чай от орлов нокът с мента може да се приготви, като цветовете на орлови нокти (30 г) се варят 15 минути в 500 мл вода заедно с пресен корен от тръстика (60г). След това се добавя мента (10 г) и отварата се вари още 3 мин. Прецежда се и се подслажда. Този чай пречиства кръвта, утолява жаждата, облекчава настинката, понижава високата температура.

Чаят от орлови нокти и хризантеми утолява жаждата в летните жеги и премахва главоболие, предизвикано от настинка. Отварата се приготвя, като 10 гр. цветове от орлов нокът и 10 гр. хризантеми се запарят в гореща вода. Течността се прецежда и се подслажда със захар.

Лимонова трева

Още една подправка, която можем да употребяваме в почти всяко ястие и с почти всяка друга мерудия. Често пъти, когато не съм намирала мента в хладилника си успешно съм ползвала лимоновата трева, като заместител. 

Разпространение на лимонената трева

Лимонова трева или цитронела се среща в 50 разновидности и е разпространена предимно по тропиците и умерените пояси. Лимонената трева е многогодишно растение с дълги и остри и високи листа. Използва се надземната част на тревата – листата. Лимоновата трева има ярко изразен свеж, силен, сладък аромат на лимон.

За какво се използва лимоновата трева?

Лимоновата трева се използва като билка и подправка. За кулинарни цели се използва нежната сърцевина на листата. Цитроновата трева може да се употребява свежа и сушена, стрита на прах. В прясно състояние лимоненият аромат е по-ярко изразен, докато при изсушаване се губи. За да се освободи ароматът нежните светлозелени стебла на лимонената трева се начукват с тъпата страна на ножа, за да се освободи ароматът. Това се прилага както при готвене, така и за чай. Лимонената трева се употребява в индийската, виетнамската, тайландската кухня най-често. В Африка и Латинска Америка от нея се прави ароматен чай. Подходяща е за супи, риба, морски дарове. Лимонената трева е приложима при домашни птици, но не толкова за дивеч. Цитронелата добре се съчетава със стриди, кантарион, босилек, раци, миди, люти чушки. В Индонезия и Малайзия комбинират цитронелата с аншоа, джинджифил, чесън, куркума, кориандър, лук.

От лимоновата трева се извлича етерично масло. То има много полезни свойства и може да помага при грип, простуда, умора, стрес, отблъсква насекомите и други. Употребата му трябва да съобразена с индивидуалността на всеки.

Лимоновата трева може да се отглежда и у нас в домашни условия. Размножаването става от туфи.

Пащърнак - ароматен, вкусен, полезен

Пащърнакът е широко разпространен в България, но по-скоро може да го намерите по пазарите, а не в супермаркетите. За мое учудване и радост се оказа, че и тук в Шотландия той е точно толкова, ако не и по-популярен. Отглежда се култивирано подобно на морковите. Корените на пащърнака се използват за храна, а листата му като подправка и за украса на слати. Корените му са с формата на морков, но са по-светли и с по-силен вкус. И най-вече притежават невероятно свеж аромат, който го прави един от най-използваните корени в моята кухня.

Корените на пащърнака може да се използват като:

1.Се варят или пекат и пасират на пюрета. Корените пащърнак се пекат с кората.

2.Пащърнакът може да се добави към супи, яхнии, ястия с месо и без месо, салати.

3.Пащърнакът е чудесно допълнение към маринати на дивеч.

4.Пащърнакът е полезен за деца над определени месеци.

5.Пащърнакът може да се използва при рибни и зеленчукови консерви.

Пащърнакът чудесно си партнира с броколи, моркови, лук, гъби, сирена, мащерка, джинджифил, черен пипер, магданоз, праз, чесън, дафинов лист, бахар, целина, джоджен.

Ползи от пащърнака:

1.Пащърнакът е ниско калоричен и не съдържа холетерол. Подходящ е при диети.

2.Богат е на витамини, белтъчини, въглехидрати, фолиева киселина.

3.Има по-високо съдържание на захари в сравнение с другите кореноплодни.

За предпочитане са средните и дребните корени на пащърнака. Едрите са много влакнести. Корените се съхраняват неумити, завити в хартиен плик, на хладно, далеч от слънчева светлина. При употреба се действа както при морковите. Дребните само се измиват, а по-едрите се почистват като се обелват с белачка. Ако вътрешността е твърда и влакнеста се премахва. Народната медицина препоръчва, пащърнакът да се употребява под формата на извлек. Може да се приложи при проблеми на отделителната система, сърдечна невроза, високо кръвно и други болести.

Рудолф Щайнер за синтетичните храни

Съвсем нелепо е, когато днес проучваме химически процеси в химическата лаборатория, а след това си представяме, че когато човекът яде хранителните продукти, тези химически процеси просто продължават вътре в човека [както в лабораторията]. Човекът не е някакво сливане на химически действия, а вътре в човека всичко се изменя. И от определена гледна точка това изменение се представя по следния начин: Да предположим, че приемаме нещо минерално. Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, се изменя. Знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37?С. В топлината на кръвта имаме нещо, което обикновено надвишава външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва да се измени в нашия организъм.

Това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на околния свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината на външния свят. Тази готварска сол трябва да бъде приета с удоволствие от вашата вътрешна топлина. Всичко минерално трябва да се превърне в топлинен етер. И в момента, в който човекът има в своя организъм нещо, което възпрепятства превръщането на минералното вещество в топлинен етер, в този момент човекът се разболява. (Из Събр. съч. 230)

Определено много хора си представят, че си имаме работа с някакви вещества без особено предназначение, които ние приемаме в качеството им на хранителен продукт. С някакви вещества, които са съвсем равнодушни към нас и които само чакат да ги преработим, след като сме ги погълнали. Но нещата не стоят така. В основата си хранителните продукти не представляват тухли, които позволяват да се използват по всевъзможен начин за постройката, която трябва да изградят. Тухлите позволяват да бъдат вградени по произволен начин в плана на строителя, тъй като по отношение на строежа те представляват инертна в себе си маса. Но нещата не стоят по този начин с хранителните вещества по отношение на човека. Защото всяка субстанция, намираща се в нашето обкръжение, притежава известни вътрешни сили и своя вътрешна закономерност. И това е същественото за едно вещество – че то има свои вътрешни закономерности, вътрешна подвижност.

И така, като внасяме външните хранителни вещества в нашия организъм и ги включваме в нашата вътрешна подвижност, това съвсем не означава, че хранителните вещества сеподдават без съпротива на тези процеси. Напротив – отначало те се опитват да разгърнат собствените си закони, собствения си ритъм и собствени вътрешни форми на движение. И ако човешкият организъм желае да постави в своя служба хранителните вещества, той трябва да унищожи в тези вещества собствената им подвижност, да унищожи свойствената за веществата вътрешна подвижност. Той трябва да ги разгради, и не само да ги превърне в индиферентен материал, но и трябва да работи активно срещу свойствената на веществата вътрешна подвижност. Че веществата притежават собствена закономерност, това човек може да почувства много скоро, след като например приеме през устата някоя силна отрова. Много скоро той ще се убеди, че собствената закономерност на веществата взима връх над него и че именно тя налага себе си.Но така, както отровата има своя вътрешна закономерност, чрез която предприема атаката срещу организма, така е и с всяко едно вещество, с всеки хранителен продукт, който приемаме. Това не е нещо безразлично – веществото проявява собствената си природа, собствената си същност; то, така да се каже, притежава своя собствен ритъм. И човекът трябва да се противопостави на този ритъм, при което вътрешното устройство на човека не просто трябва да преработва някакви пасивни градивни материали, но преди всичко трябва да бъде преодоляна собствената природа на тези градивни материали. И така, можем да кажем: Органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, представляват инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност. (Из Събр. съч. 128)

По този въпрос [за храните] хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не позволяваме тя да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества [в естествените храни], както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме. (Цикъл „Антропософията като Космософия“, част 2)

И който знае, че в дадена страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер. [Това става] благодарение на факта, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си и определени духове. Те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество. (Из цикъла „Въздействието на духовните Същества върху човека“, първа лекция)

Положението е следното: В онази вяра, че в нашето тяло имаме нещо общо с веществата на външния свят, се крие една огромна грешка. Това, което нашето тяло всъщност върши, е, че то постоянно води борба и се защищава против влиянията на външния свят. Също и против влиянията, които идват в нас чрез хранителните вещества. Днес е много трудно да направим този факт разбираем за нашите себеподобни, защото същественото на нашето тяло не се състои в това, че приемаме хранителните вещества, а че ги изхвърляме отново навън. Изхвърляме някои вещества много бързо навън, други обаче изхвърляме в продължение на 7, 8 години. Обаче нищо от това, което днес ядем, не остава вече в нашето тяло след 8 години. [...] Дейността на нашето тяло се състои в изхвърлянето навън, не в приемането. (Из Събр. съч. 194, осма лекция)

Източник