Сила на словото
В Библията пише: „В началото бе Словото, и Словото бе в Бога и Бог беше Слово“. Пише също, че Словото е Светлина и когато е слязла тази Светлина, се е появило цялото творение. Това не са просто религиозни стихове. За мистика, за виждащия, в тях е скрито най-дълбокото откровение.
Първата фраза ни казва, че ако съществува нещо, което можем да изразим, можем да го направим единствено чрез слово. Втората фраза обяснява друг аспект на тази тайна — за да позволим на душата, обгърната от тъмнината на този илюзорен свят, да излезе на светлина, най-напред е необходимо слово. Това означава, че изначалният Дух е бил скрит в тайната на Словото и че в тайната на Словото може да се открие проявлението на тайната на духа.
Има мисли, които можем да обмисляме с години — всеки път със свежо вдъхновение. Такава е мисълта, че първото проявление на живот е било слуховото изражение или звук. Било е Слово. Когато сравняваме такова тълкувание с философията на Веданта, забелязваме, че са идентични.
От много векове йогите и виждащите в Индия се покланят на Словото-Бог, или на Звука-Бог и около тази идея е построен целият мистицизъм на звука и произнасянето. Не само индусите, но и семитските народи са осъзнавали огромната важност на словото. Свещеното Име и Свещеното Слово винаги са били почитани в юдейската религия. Така е и в исляма — велика религия, чийто мистицизъм едва сега започват да откриват на Запад. В него съществува доктрината за _исмахизма_, доктрината за мистичното слово. Зороастрийците, чиято религия им е била дадена много преди Буда или Христос и които са загубили много от своите учения с течение на времето, все пак запазили своите свещени слова.
Днес санскрит е от доста време мъртъв език, но индийските йоги в своите медитации все още използват санскритски думи поради силата на звука и вибрациите, съдържащи се в тях.
Колкото по-дълбоко се потопяваме в тайната на живота, толкова повече забелязваме, че цялата негова тайна е скрита в това, което назоваваме с думи. Цялата окултна __наука__, всички мистични практики са основани на науката за словото или звука. Човекът е загадка във всички аспекти на своето битие — не само в ума или в душата, но и в това, което наричаме тяло. Човешкото тяло, казват __суфиите__, е храм Божий, и това не са само думи, а убеждение, защото ако човек изучава тялото си от мистична гледна точка, забелязва, че то е твърде фино и всеобхватно и е в състояние да действа, разбира и чувства значително повече, отколкото той може да си представи.
Душата изразява своите способности чрез определени центрове в тялото на човека и както съществуват части от сушата, които никога не стават плодородни почви, защото до тях не достига водата, така става и с тези центрове, когато диханието не достига до тях. Те са интуитивни, пълни с покой и равновесие, те са центрове на озарение, дори и никога да не бъдат пробудени, тъй като човек диша само с тези части на своето тяло, с които извършва действия. Ако сравните неговото съществувание с онази пълнота, която може да получи чрез духовно развитие, той е жив само на половина.
Можем да сравним това със ситуация, при която човек живее в голям град, без да знае, че там има множество прекрасни неща, които никога не е виждал. Съществуват много хора, които пътешестват по далечни страни, а не познават своята собствена. Така и човек се интересува от всичко, което носи красота и радост и все пак не знае, че източникът на всичко е в самия него.
Човек диша, но диша повърхностно. Както дъждът, който пада на земята, храни малките растения и прави почвата плодородна, така и дишането — същността на цялата енергия — пада, подобно на дъжда върху всички части на тялото. Същото става и с ума, но човек рядко може да усети тази част от диханието, която ускорява ума — осезаемо е само това, което чувства тялото. А за обикновения човек то е неосезаемо дори и в тялото. Той познава само това, което се проявява във формите на входовете и изходите на ноздрите. Обикновено само това се има предвид, когато се говори за дишане.
Когато изучаваме науката за дишането, първото, което забелязваме, е, че дишането може да се чуе. То е истинско слово в. А това, което наричаме слово, е само по-щателно произнесено дихание, модулирано от езика и устните. В кухините на устата дишането става глас — изначалното състояние на словото е дишането. Ако кажем: „В началото бе диханието“, това ще е същото както ако кажем: „В началото бе Словото“.
Първото проявление е бил Бог и от него е произлязло всичко. То е разнообразно изражение на този единен живот: едно цвете, цъфтящо с толкова много венче листчета, едно дихание, изразяващо себе си в толкова много думи. Свещената идея, въплътена в цвета на лотоса, изразява същата философия — символизирай множеството животи в един Бог.
Както казва Библията: „В Бога живеем, движим се и пребиваваме“. Когато човек е отделен от Бога в своите мисли, неговата вяра е безполезна за него, неговото преклонение не му носи никаква полза, тъй като всички форми на поклонение и вяра трябва да доближават човека към Бога, а това, което отделящо човека от Бога, няма стойност.
Какво прави словото свещено и значимо? Нима не всяко слово е свещено? Но за кого е свещено? За чистите и възвишени души, за които всяка дума диша с името на Бог, но не и за обикновения човек. Има души, намиращи се на такава степен на еволюция, когато всяка дума е свещено Име. Когато един учител дава метод, той го дава не за възвишените души, а за начинаещите и затова думите се подбират и дават на учениците от наставник — Гуру или Муршид — както когато лекар дава рецепта, знаейки какво е заболяването и с каква цел се дава. Хафиз казва: „Приеми всяко наставление, давано от твоя Учител, защото той знае какъв е твоят път и къде е твоето благо“.
Мистиците придават огромна важност на броя повторения на каквото и да било, тъй като числата са наука и всеки брой повторения има определено значение. Едно повторение означава едно нещо, а няколко — нещо съвсем друго както в медицината една таблетка може да излекува, а десет могат да разрушат живота.
Когато Христос е повелявал въздържане от напразни повторения, той не е имал предвид, както често се мисли, използването на свещеното Име в поклоненията и религиозните практики. Сред семитските народи съществувал обичай, който и досега съществува на Изток, хората постоянно да използват името на Бог по улиците и пазарите. Те просто са го въвели в търговията и в бизнеса, в спорове и диспути и именно против такава злоупотреба на най-святото име е говорел Христос.
В повтарянето лежи тайната на силата, затова най-голямата грешка е, когато хората лекомислено използват пътя на духовната култура или за удовлетворяване на ежедневни интереси или като хоби и учат по някакви съмнителни книги или инструкции, които им се дават. Ако се опитват да практикуват, изхождайки само от такова знание, рискуват живота си. Ако центърът, който трябва да се пробуди в определен период от еволюцията на човека, се пробуди преди нужното време, той би могъл да причини беди.
Съществуват определени думи, привличащи, притеглящи благословията в живота — някои вдъхват сила, някои донасят избавление от трудности, други дават мъжество и сила.
Има думи, които могат да лекуват, други носят утешение и покой, а някои възпроизвеждат още по-голям ефект. Затова, ако човек се нуждае от покой и отдих, а използва думи, допринасящи сила и мъжество, той ще стане още по-неспокоен. Това е равносилно да дадеш на някого тонизиращо лекарство при треска.
Възниква въпросът: какво точно прави словото могъщо? В какво се състои неговата сила; в значението, вибрацията, начина на използване или в знанието на учителя, който наставлява ученика да го повтаря?
Отговорът е, че едни думи обладават сила вследствие на своето значение, други — чрез вибрациите, които възпроизвеждат, а трети — поради влиянието, което оказват върху различни центрове. Съществуват думи, дадени от светци, мъдреци и пророци, вдъхновено потекли от Бога. В тях цялата благословия и цялата тайна е как да се прояви в живота желаното от душата. Ако съществува някакъв феномен или чудо, той е в силата на словото. Тези, които познават тази сила, които я владеят, никога не я показват на другите. Духовното постижение не е нещо, което може да се представи пред другите като шоу, за да се докаже неговата реалност.
Това, което е реално, е доказателство само по себе си, това, което е много ценно и важно, не се нуждае да бъде преувеличавано в очите на хората. Реалното е реално, а скъпото е скъпо само по себе си, то не се нуждае нито от обяснения, нито от защита.
Най-голямата: тайна на мистицизма е да знаеш всичко, да владееш всичко, да достигнеш до всичко и да бъдеш тих, колкото повече постига ученикът, толкова по-смирен става, но когато някой по някакъв начин прави своето постижение средство за доказване на своето превъзходство над другите, това показва, че в действителност той не достигнал далече. Може да носи искра в себе си, но факелът не е запален. Сред индусите има поговорка, че дървото, даващо много плодове, се навежда ниско.
Думите имат силата да вибрират в различни части на човешкото тяло. Има думи, отразяващи се като ехо в сърцето, има други, отразяващи се в главата. Трети имат власт над тялото. С помощта на определени думи могат да се ускоряват или успокояват различни емоции. Съществува и наука на сричките, притежаваща особено въздействие.
Вагнер само е повторил учението на древните мистици на Изтока, когато е казал, че този, който знае закона на вибрациите, знае цялата тайна на живота.
из "Космическия език?
Няма коментари:
Публикуване на коментар