Извадки от книгата "Хигиена и лекуване на душата" от Петър Димков

Това не е първият път, в който публикувам отделни цитати от тази книга. Но сега се връщам към нея с идеята, да ви представя този извор на житейска мъдрост в повече публикации, обединени под едно заглавие. Това ще стане в рамките на няколко месеца или година. Целта ми е да ви заинтересувам и в един момент това да стане една от вашите настолните книги. Убедена съм, че ако това се случи, качеството ви на живот със сигурност ще се промени, и то към добро.
Приятно четене!

Труди се и чакай успех

„Човек дължи духовния си ръст главно на онова де ятелно напрежение на волята, на оная борба със спънки те, която ние наричаме усилие и удивително е как често резултатите, които ни се виждат непостижими, стават по този начин възможни“.

Ипс Сарджент

„Само оня заслужава свобода и живот, който ги изво юва всеки ден“.

Гьоте

„Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предиз вика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че по този начин можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка“.

Беинса Дуно

Нашата младеж има нужда от нещо, но само по-скоро да е то. Тя не иска да слага широки и дълбоки основи. Тежките години, прекарани в основните и средните учи лища я обезсърчават. Младежите искат само „каймака“ на образованието. Хитрините, с които те се мъчат да прик рият невежеството си, и „вечният страх да не блесне тях ната босота“ – са за окайване. Кратките курсове и опрос тените способи са едничкото нещо, което днешните време на изискват. Но истинският способ за съкращаване пътя към успеха се състои в това, да се посвети време за събиране и натрупване на много запасни сили. Усърдни ят труд, добре избраната цел и постоянството винаги сък ращават пътя. Никога не се решавайте да градите здание за целия си живот на основи, положени само за един ден.

Всичко, което е здраво и което може да оцелее от времето, трябва да има дълбоки основи. Голяма част от всеки пълен с успех живот трябва да се посвети за поста вяне на камъни в основите. Успехът е рожба на непоси лен труд и упоритост и зависи от това, да се „знае колко време е нужно за постигането на успех“.

Само онова е извършено добре, което е направено добре. Плод, който скоро зрее, скоро и гние. Който иска да вкуси плод, не бива да къса цвета му. Който нетърпеливо иска да стане господар, той по-скоро ще стане роб на самия себе си. По-добре е човек да се мисли за невежа и да работи над себе си, отколкото да се мисли за гений и нищо да не върши. Една година систематично мислене струва по-скъпо от цял училищен курс, изгубен, само за да се запомнят ненужни факти.

Но както е вярно, че човек не е създаден да пълзи на четири крака из първобитните гори, а да развива умстве ни и нравствени качества, също тъй е вярно, че той има нужда от образование, само когато се образова, от него ще излезе човек, в най-висшето значение на тази дума. Не вежеството не е само липса на познания: то е и лъжовно направление на ума. „Крачката в знанието, казва Булвер, е крачка по-далеч от греха, а една крачка по-далеч от греха, е крачка по-близо до небето“.

„Цели тридесет години, казва д-р Кюйлер, аз се взирах в кариерата на хиляди младежи и намирам, че главната разлика между ония, които успяват в живота, и ония, които не могат да сполучат, се крие само в силата на упоритостта. Сигурният успех се постига повече с упори тост, отколкото с ламтеж и напъване. Ония хора, които лесно падат духом, които се боят и от сламката, винаги се изтикват назад, за да загинат или да се влекат и живеят от милостиня, тези пък, които разбират и прилагат пра вилото на Аврам Линкълн – „ориентирай се бързо!“, пос тигат най-големи успехи“.

Един съвременен писател казва, че геният, най-бла городният дар на човека от Бога, се отхранва от бедността. Не в бляскавите и гръмливи думи, не в богато изработе ните библиотеки, не в ситостта и излишеството обикновено се ражда и възпитава геният, но много често в нещасти ята и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното отчаяние. Ето това е то мястото на неговото рождение, в такива именно небла гоприятни условия много талантливи хора са работили, учели се и калявали, докато най-сетне не изтиквали от мрака на тази неизвестност светли факти на времето си, те ставали ръководители и учители в отбрана среда и са имали голямо влияние върху цялата човешка мисъл – нещо, което в някои отношения формира законодателст вото на съвременната цивилизация.

„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.

Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.

„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.

Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.

Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и все кидневно прилежание!

Светът е врата, сгоден случай за оногова, който знае как да се възползва от него, но за жалост ние извънредно много се надяваме на чужда помощ.

И накрая всеки младеж трябва:

1. Да знае да чака и да не бърза.

„Бързай полека“, казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, ра ботете без да бързате, въздържайте се, когато се появи у вас желание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, защото поняко га изказаната на висок глас мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „Ще работя без да бързам“, или: „Имам време, няма да бързам“. По този начин ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора при рода.

Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си“, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до целта, стига само да постоянствате.

2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.

Никой не трябва да зарязва някоя работа, само зато ва, защото не може да я върши безпогрешно. Усъвършенстването е резултат на постоянни опити и изисква вре ме и работа.

„Виждаш ли дървото в съседната градина?“, казва Занони на Виола в романа на Булвер. „Погледай, как наведено и криво расте то. Силният вятър довлякъл и заврял семето, от което дървото е изникнало в пукнати ната на тая скала. Задушено, утеснено наоколо от урви и здания, от природата и хората, то е прекарало целия си живот в борба за светлина. Виждаш ли, как се е свило и как е огънато, как, като срещнало от едната си страна спънки, на друга е работило с цялото си същество, с дънера и клоните си, и най-сетне се е провряло и подало под ясното небе? Какво му е помогнало да оцелее, въпреки всички несгоди на живота, при всички неблагоприятни обстоятелства? Защо листата му са също тъй зелени и гиздави, както листата на лозата зад тебе, която нестеснена отникъде, се наслаждава от слънчевия блясък? Това е за туй, мило дете, че стремежът към светлина е добил най-сетне светлина. Така е и с възвишеното сърце. При всички нещастия и скърби, изпращани от съдбата, да се обръщаме към слънцето, да се стремим към небето – ето кое именно дава величие на силния и щастие на слабия“.

Учителят за душата и духа

                                                                                                                     

Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане.

от 33 беседа на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 21 юли 1937 г.,

Беинса Дуно - Само проявената Божия Любов ........

Хармоничен избор
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост. 
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения. 
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост. 
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост. 
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена. 
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства. 
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето. 
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи. 
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина. 
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи. 
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете? 
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни. 
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен. 
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека. 
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек. 
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето. 
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането. 
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни. 
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия. След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен. 
- Само проявената Божия Любов носи пълния живот. 
31. Лекция от Учителя, държана на 11 април, 1930 г. 
София – Изгрев.

Рудлф Щайнер за природата

''По-добре нека възпитаме умовете си чрез досега със светлината на истината, която струи в душата на човека от природата. Тогава най-добре ще развием усета за истините за човека, които в същото време са истини и за космоса. Който изживява истините на природата със свободен и отворен ум, чрез нея той бива воден към истините на духа. Изпълвайки се с красотата, величието и превъзходството на природата, в него те стават извор на духовно усещане. И който отваря сърцето си за нейния мълчалив жест, разкриващ вечната и непорочност отвъд всяко добро и зло, нему се отваря погледа в духовния свят, от където в ням жест прозвучава живото Слово, разкриващо доброто и злото.
Възприемането на духа, преминало през любовта към природата, обогатява живота с истинските богатства на душата. ''

2 март 1924
Р.Щайнер    Писма до членовете

Можеш ли да обичаш? Въпрос към всички "мъртъвци"

Можеш ли да обичаш? Ей така, безусловно, без повод и причина, без да очакваш от обекта на обичта си нищо, просто да го обичаш ....на инат!

Толкова ли е трудно да обичаш природата, дърветата, реките, езерата, птичките и всички живи твари, които Бог е създал и които с нищо, ама съвсем с нищичко не пречат да живееш живота.Далеч съм от мисълта да искам от теб да обичаш враговете си. Самата аз още не съм овладяла тази висша форма на Любов. Но дали разбираш, че като мразиш и рушиш всичко около себе си, ти мразиш и рушиш себе си. Тялото и душата ти загниват, почерняват и започват да миришат на смърт. Превръщаш се в ходещ мъртвец. Може да се возиш в най-скъпата кола, да пиеш най-скъпият алкохол, да притежаваш дебели банкови сметки и пак да миришеш на изгнило, на смърт. Точно така, както мирише на смърт и другият, от село, който със зверска ожесточеност сече дърва в гората, слага капани за катерици, изхвърля найлоновите си торбички в близкото дере и есен пали стърнищата. И ти и той си мислите, че обичате. Обичате децата си или родителите си, но дали това е онази истинска, безусловна любов?! Или ги обичате, само ако те са ви благодарни за вашата "щедра" обич, с която ги "дарявате". В противен случай, анатема! 

Май няма какво повече да ти кажа "мъртвецо". Изборът е твой. 

Хармонията

Покоят, към който се стреми всяка душа и който е истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат от хармонията.Това показва, че без чувството за хармония всички жизнени достижения са напразни. Именно достигането на хармония се нарича рай, а нейното отсъствие — ад. Само който овладее това, разбира живота, а този, на когото това не достига, е глупак, независимо от цялото друго знание, което той.

Съществуването на суша и вода: суша за водата и вода за сушата, привличането на небесата и земята — всичко показва вселенската хармония. Привличането между слънцето и луната, космическият ред на звезди и планети, свързани и взаимодействащи си една с друга, движещи се и действащи по определен закон, регулярната смяна на годишните времена, нощта, следваща деня, и денят, отстъпващ на свой ред място на нощта, зависимостта на едно същество от друго, обособеността, привличането и асимилацията на петте елемента — всичко потвърждава вселенската хармония.                                                                      


Мъжът и жената, звярът и птицата, растението и камъкът, всички видове неща и същества са свързани помежду си и се привличат едно към друго в акордите на хармонията. Ако което и да е същество или нещо, дори и най-безполезните, бъдат изгубени в тази вселена на безкрайно разнообразие, това ще бъде като нота, изпаднала от песен. Както казва Саади: „Всяко същество е родено с определена цел и светлината на тази цел е запалена в неговата душа“. Глад, мор и бедствия, урагани, наводнения, изригване на вулкани, войни и революции — колкото и ужасни да изглеждат те на човека, в действителност съществуват за регулиране на вселенската хармония

Хармонията на живота може да се изучи така, както и хармонията на музиката. Ухото трябва да се тренира да различава както тона, така и словото, скритото в тях значение и да познава от смисъла на словото и тона на гласа дали това е истинно слово или фалшива нота, да различава сарказма и искреността, думите, казани на шега и сериозните, да разбира разликата между искрения поклон и лицемерието; да отличава скромността от смирението, усмивката от присмеха и високомерието от гордостта. Действайки така, слухът става трениран, както в музиката и човекът знае точно проявяват ли се неговите собствени тон и слово, а така също и дали словото на другите е истинно или лъжливо. Човек трябва да се научи в какъв тон изразява определени мисли и чувства и с какъв глас. Понякога трябва да говори с висок глас, понякога е необходим мек тон.

Трябва да разберете, че ритъмът е равновесие между речта и действието. Човек трябва да говори в подходящо време, в противен случай тишината е по-добра от говоренето. От нас се изисква дума на съчувствие към чуждата болка и поне усмивка, когато другият се смее. Човек може да наблюдава възможността за промяна на темата на разговора, но никога да не го променя внезапно, а изкусно да съчетава два предмета с хармонична връзка.

Глупавият човек е негъвкава нота, умният човек е гъвкав. Първият се прилепва към своите идеи, пристрастия, враждебност и убеждения, добри или лоши, вторият ги прави диезни или бемолни, повишава или понижава тона и височината и са хармонизира с другите според изискванията на ситуацията.

Нежността, мекотата, уважението, смирението, скромността, самоотвержеността, отговорността, търпимостта и всеопрощението се смятат от суфиите за атрибути, създаващи хармония както в душата на човека, така и в душата на другия. Високомерието, гневът, порокът, привързаността, алчността и ревността са шестте основни източника за дисхармония.

из "Космическият език"

Хазрат Инаят Хан

За отношението към себе си и към околните - по Петър Дънов

Когато човек остане сам със себе си, когато няма никого покрай него – той е в реалното, има ли около него хора – той вече е в сенките на живота.

Идеите, с които хората се занимават, са свещени. Не ги питайте с какво се занимават, какви мисли ги вълнуват. Това е тяхна работа. От вас се изисква да минете покрай тях, без да ги смущавате с мисълта си.

Един човек, на когото всякога мога да разчитам, това е разумен, добър човек и приятел.

Някой казва: “Тежка дума ми казаха.” Колко тежи тази дума? Как я измери? Нарекли те “простак”. Защо е тежка тази дума? – Защото трептенията й са дисхармонични. Като знаеш това, никога не казвай на човека дума, която има дисхармонични трептения. Всяка дума, която искаш да кажеш някому, първо опитай върху себе си. Ако не ти се отрази добре, въздържай се да я употребяваш.

Има някои думи, има някои шеги също, които, ако ги изговаря човек, целият се оплесква. Ако слуша такива думи и шеги, също се оплесква. Те са като експлозиви, затова е хубаво да не си служи с тях, нито да ги слуша.

Безогледно благата си няма да давате. Ако ще трябва да раздавате богатствата си, ще ги дадете на най-добрите, на най-умните, на най-разумните.

Всички искате светът вън от вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

Ако някой не може да ти отправи мил, хубав поглед, ти го погледни така. Пожелавай добро на всекиго.

Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава – това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира тебе. Важното е ти да разбираш Бога и да помогнеш. В това е смисълът и красотата на живота.

Бъдете приветливи и любезни един към друг. Надпреварвайте се да отдавате почит един на друг. Като се срещнете, кажете си по една-две добри думи.

Човек е точен по отношение на тези, които обича. Честният човек е точен спрямо всички.

Минавате покрай ваш познат и си казвате: този не заслужава дори “Добър ден” да му кажа. На опасно място се поставяте така. Кажете му: “На добър път. Желая ти успех! Каквото мислиш, да сполучиш!”

На кого Бог е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро и на място дадено.

Чули сте нещо – не го разпространявайте. Обидил ви някой – не го разправяйте.

Някой казал нещо лошо по ваш адрес – не се тревожете, вашият мир струва много повече от това, което е казал някой. Изреченото от него е за негова сметка.

Някой казва: “Не мога да го понасям този човек.” И не подозира, че разрушава този, когото мрази, но разрушава и себе си едновременно.

Когато видите, че един човек прави погрешка, използвайте я, за да се учите. Защото трябва да знаете, че всяко нещо, което става на Земята, е колективен акт. Вие не знаете защо един човек се е подхлъзнал някъде и е направил погрешка.

Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.

Ти си точно такъв, какъвто е този, когото укоряваш или одумваш. Преди да кажеш за някого лошо, спри се, помисли, не хвърляй кал върху никого. Извади тресчица от окото си и от окото на неприятеля си – другото ще се нареди.

Обидили сте някого. Не се извинявайте, но когато го намерите в някакво затруднение, притечете му се на помощ, помогнете му.

Да се занимаваш с недъзите на хората, е опасна зараза. Пиянството е нечистота. Одумването, критикуването, съмнението, подозрението, лакомията, завистта, лъжата и ред още пороци са нечистота.

Всеки да коригира себе си, да не обръща внимание на другите. Човек, който се занимава с чуждите погрешки, ще направи същите. Който вижда добродетелите на другите, той ще ги прояви сам.

Не искай за себе си или за други това, което не знаеш дали е полезно, или вредно.

Трябва да се научите как, къде и кога да давате: някъде всичко, някъде нищо.

Това, което Бог ти е дал даром, даром ще го дадеш, не го задържай за себе си. От изобилието на твоя живот ще дадеш – всичко да тече. Хората, които не дават, приличат на затворени езера, които са мъртви, в които нищо не живее

Задръжте малкото за себе си, а многото – навън. В малкото е силата.

Някой ми казал лоша дума – виновен съм, че съм я възприел. Той е виновен, че ми е “продал” лоша стока, аз съм виновен, че съм я “купил”. Който обижда и който е обиден – и двамата имат вина.

Никога не допускайте някой да се меси във вашата работа. Нито вие се месете в работата и свободата на другите.

Душата е невероятно красива. Добре е да се сближавате с душите си, а не с телата си.