Още един поглед върху прошката

Пет начина да простите и забравите

1. Спрете да опитвате известно време. Ако безполезно полагате максимални усилия да простите, просто спрете да опитвате. Започнете да живеете в настоящия момент. Когато виждаме себе си да опитваме, се поставяме в ролята на човек, в чиито живот нещо не е достатъчно. Така дните ни преминават в безкрайна вътрешна борба, която изтощава. Има голяма стойност във вас самите в този момент. Позволете й да излезе наяве, без битки. Отдайте цялото си внимание на най-доброто от живота, който живеете сега. Вместо да мислите какво не сте, бъдете благодарни за това, което сте, и което ви е писано да бъдете в този момент.

2. Бъдете наблюдател на своите мисли и емоции. Всеки от нас е крайният създател на чувствата си. Обектите не са такива, каквито са, а каквито ги възприемаме.

Когато се надигат негативни мисли, дошли от опит или тревоги от миналото, осъзнайте, че това са само проблеми, върху които умът ви работи, не вие самите с волята си. Направете пауза и се вгледайте в настоящето. Вгледайте се в детайлите му. Обмислете емоциите си съзнателно, сякаш се гледате като страничен наблюдател. Разделете себе си от мисленето на страх и притеснение, към което клони умът. С времето ще осъзнаете, че мозъкът е инструмент, който може да се контролира, противно на очакванията да се случва само обратното и неговата воля да диктува живота ни, докато той постоянно ни припомня страхове и проблеми, чрез асоциации.

3. Обичайте. Когато се самосъжаляваме, саботираме настоящия момент с мисли на съпротива към миналото. Нараните ли някого, няма да можете да заглушите своите собствени тревога и чувство за вина. Ако сте разочаровани от себе си или от друг, отговорът не е да изкарвате емоцията си върху тези около вас. Възмездието никога няма положителен принос към живота. Изходът извън болките на миналото не е в отмъщението, подигравките, тормоза или отплатата, а в това да се съсредоточиш да обичаш в настоящия момент.

Да обичаш никога не е лесно, но има толкова много красиви неща, към които можем да насочим любовта си. Ако чувствате болка, не предприемайте действия, които създават дори повече болка. Не опитвайте да покриете мрака с мрак. Намерете светлина. Излезете извън състоянието си чрез любов. Направете нещо, което ще ви позволи да стъпите напред към по-удовлетворяваща реалност. Винаги има нещо добро, което да сторим. Любов, която да дадем.

4. Стремете се към позитивно отмъщение, като живеете добре. Забравете за тези, които са ви наранили. Спомнете си за себе си. Ако работите върху по-добър вариант на вас самите, ще постигнете своето възмездие с доброта.

5. Освободете се от нуждата да прощавате всяка грешка. Грешките са растящите болки на мъдростта. В повечето случаи те просто трябва да бъдат приемани, не прощавани. Прошката е промяна, която става когато се почувстваме наранени, и по-късно, въпреки това, преминем в мир със себе си и станем отново вътрешно спокойни. Тя се случва най-вече, когато осъзнаем, че няма какво да се прощава. Съвършенството не съществува.

Източник

Любов и обич

Размишления върху Любовта и обичта

Какво представя доброто и какво – злото? Всяко нещо, което поставя живота за основа, е добро; всяко нещо, което поставя смъртта за основа, е зло. Доброто се разбира само от разумния човек, на когото съзнанието е будно, който никога не спи. Който спи, той не разбира доброто. Той говори за него, казва за някого, че е добър, но не разбира същността на доброто. Казваме: Добра нива е онази, която ражда добро жито; добро лозе е онова, което ражда добро грозде; добра, чиста вода е онази, която носи в себе си благата на живота.

Човек трябва да мисли. Той е дошъл на земята да работи и да учи, а не да благува. Дълго време трябва да учи, докато разбере живота и неговите прояви.

Разумните и възвишени същества любят, а човек обича.

Какво представя човек? – Копие от първоначалния, истински оригинал. „Познай себе си!" – е казал един от старите гръцки философи. За да се познае, човек трябва да познае първо своя оригинал. Оригиналът, по който човек е създаден, се отличава по три неща: доброта, сила и разумност. От доброто, като основа на живота, се вади градивен материал. Силата произвежда движението. Като се подвижил, човек станал жива душа. Дето има движение, там е животът. Разумността пък подразбира словото и мисълта. Като мисли, човек дохожда до положението да съзнава, че живее не само за себе си, но и за своите ближни. Ако мисли само за себе си, той се отдалечава от истинския живот и изпада в статическо положение. Колкото повече навлиза в Божествения свят, човек определя отношенията си към Бога, като Негов син, и разбира, че без любов няма живот. Като люби Бога, той люби и ближния, и себе си. 

Човек е дошъл на земята, за да се познае. Всеки трябва да знае, защо е роден и какво може да направи. Всеки трябва да се запознае с душата си, т. е. с доброто; после трябва да се запознае със сърцето си – с живота и най-после, със своя ум – с мисълта си. Щом се запознае с душата, със сърцето и с ума си, той придобива истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и неблагодарността; красотата е родила доволството и благодарността. Благодарните хора са станали разумни, красиви, добри, силни, а неблагодарните – невежи, грозни, лоши и слаби. – Слаб човек съм. Какво трябва да правя, да се освободя от безсилието? – Да благодариш за всичко, което ти е дадено.

Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората, да постигнат велики неща, да станат господари на света. Някои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че, ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя трябваше да го попита, по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират, нека питат, но да не бързат да прилагат учението му.

Вложете в сърцата си думите „Бог е Любов", за да оживеят, както посадените в земята семена израстват и се развиват. Когато тези думи оживеят в сърцата ви, вашето дърво на живота ще се окичи с зрели, сладки плодове. Красиво е всяко плодно дърво, което ражда. 

Вложете в умовете и в сърцата си думите „ Бог е Любов", за да постигнете желанията си. – Бедни сме, слаби сме, невежи сме. – Щом Бог не е с вас, разбира се, че ще бъдете бедни, слаби и невежи. Отворете се за Божествената светлина, да увеличите амплитудата на своите мисли, чувства и действия. Любовта носи всички възможности в себе си. Пред нея и злото се отваря като доброто. Пред любовта и ангелът на смъртта е красив. Той има две лица: пред човека на безлюбието открива грозното си лице; пред любещия той отваря своето красиво и засмяно лице и го носи през пространството на онзи свят, докато го постави на определеното място. Докато е на земята, човек се лута натук-натам, не знае кого да обича. Като замине на онзи свят, той обиква Бога, защото остава сам.

Из Беседа 21 от Учителя, държана на 29 август, 5. ч. с. 1942 г. София. – Изгрев.

Цялата беседаТУК

Никога не си сам

Колко пъти се опитвам да запомня това, най-вече когато ме налегне онова чувство, че наистина съм съвсем самичка на този свят, и всичко се случва около мен, но без мое участие. А аз съм само един невидим наблюдател. Предполагам, че на всеки му се е случвало да изпада в подобни състояния поне веднъж в живота си. И ето че тази сутрин, като по поръчка прочетох и тази мисъл на Учителя, сякаш адресирана точно до мен.

Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Господа мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи:"Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная: че има Един в света, който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата Воля, ще му служа, както трябва!"(Беинса Дуно)

Можеш ли да обичаш? Въпрос към всички "мъртъвци"

Можеш ли да обичаш? Ей така, безусловно, без повод и причина, без да очакваш от обекта на обичта си нищо, просто да го обичаш ....на инат!

Толкова ли е трудно да обичаш природата, дърветата, реките, езерата, птичките и всички живи твари, които Бог е създал и които с нищо, ама съвсем с нищичко не пречат да живееш живота.Далеч съм от мисълта да искам от теб да обичаш враговете си. Самата аз още не съм овладяла тази висша форма на Любов. Но дали разбираш, че като мразиш и рушиш всичко около себе си, ти мразиш и рушиш себе си. Тялото и душата ти загниват, почерняват и започват да миришат на смърт. Превръщаш се в ходещ мъртвец. Може да се возиш в най-скъпата кола, да пиеш най-скъпият алкохол, да притежаваш дебели банкови сметки и пак да миришеш на изгнило, на смърт. Точно така, както мирише на смърт и другият, от село, който със зверска ожесточеност сече дърва в гората, слага капани за катерици, изхвърля найлоновите си торбички в близкото дере и есен пали стърнищата. И ти и той си мислите, че обичате. Обичате децата си или родителите си, но дали това е онази истинска, безусловна любов?! Или ги обичате, само ако те са ви благодарни за вашата "щедра" обич, с която ги "дарявате". В противен случай, анатема! 

Май няма какво повече да ти кажа "мъртвецо". Изборът е твой. 

Първата ми мисъл тази сутрин беше....

Ние нямаме и най-малката идея, колко много хора мислят за нас с обич всеки ден!

Рано сутрин

В живота ни винаги ще има хора и събития, които будят в нас нашите най-лоши страни, карат ни да превърнем в ходещи бомби - заредени с изобилни количества гняв, омраза, ненавист, омерзение. Но в същия този момент има и толкова прекрасни неща - красивите, невероятно ухаещи цветя, веселите птички, които огласят с радостното си цвърчене двора ти, ранобудната катеричка с пухкавата опашка, кучето на съседката, което те чака да го почерпиш с хрупки и толкова хора, които ги е грижа и мислят за теб с обич.
Така че, както е казано в светите писания, Бог ни праща изпитания, но и средства за преодоляването им. Важното е да ги видим и да имаме волята и силата да загърбим тъмнината и да пуснем светлината и обичта в живота си.

Аз се опитвам, кога успешно, кога - не толкова. Но знам, че се опитвам всеки ден, всеки час, всяка минута.

Гледайте да обичате все повече хора, буболечки, тревички и цветя, обичайте все повече и повече същества, разширявайте Любовта. Вие ще развиете едно интензивно желание да обичате Целокупния живот. Щом имате Любов към всичкия живот, тогава ще бъдете силни в Божествената Истина. Живот, който изпълва всичко, е Божият живот. Всички се стремете да добиете пълния живот на безсмъртието. Всеобемащата Любов носи пълния живот. 
                                                                                                                                                                                                    Учителя