Учителят за отрицателните прояви: гордост, съмнение, съблазън, страх

Задачата на съвременния човек е да започне да изучава своя организъм, да изучава себе си. Не е въпросът какво той може да направи индивидуално в обществото, а да изучава силите и законите, които действат в неговия организъм. Ако не балансира силите в себе си, човек няма да може да издържа на противоречията в живота. [...] Понякога човек изпитва в себе си чувство на омраза, на завист, на съмнение, а понякога и положителни чувства ­ Любов, вяра и т.н. И в единия, и в другия случай той трябва да знае причините, за да се родят тия чувства в него. Те не са се родили сега. Съмнението води началото си още от културата на термитите [= опустошаващите човешката душа чувства, като омраза, завист, съмнение – това е превод на втора степен, но следват още трета степен, четвърта степен и т.н.], които са съществували милиони години преди човека. Каква борба са водили термитите, докато достигнат това развитие, което е застрашавало човешката култура! Те са достигнали висока култура, но днес нищо не е останало от нея. Те имат слаби тела, но са много опасни. Ако Провидението беше допуснало още да се развиват, те щяха да опустошат цялата Земя. В топлите страни цели области са опустошени от термитите. Термитите са големи майстори в опустошението. Ако отидете на мястото на някоя къща, която е била нападната от термити, ще видите само останките й ­ тя цялата е превърната в прах. Те са големи химици, знаят да разяждат стъклото, металите, дървото. Цели гори са опустошавани от термити. Цели параходи са били разрушавани от термити. Няма място, в което термитите не могли да проникнат. Сега може да се зададе следният философски въпрос: Каква е била целта на природата, която е допуснала съществуванието на термитите? ­ Тя ги е допуснала с цел да икономиса част от своята енергия. На времето си те са разрешили един важен социален въпрос – те разрешиха един от въпросите на природата, но техният въпрос остана неразрешен. Термитите нямат гробища – те изяждат мъртвите си; всичко, каквото излезе от тях, те го оползотворяват. Учените, които изучават живота на термитите, и досега не могат да разберат каква е целта на природата, като ги е създала. Те действат като тайна сила в природата. От къде взимат разпорежданията си, не се знае. В две-три седмици обаче те са готови да унищожат цели квартали, защото много бързо се размножават. Царицата на термитите снася за година 30 милиона яйца. Термитите почитат царицата си, която е 20-30 пъти по-голяма от един голям термит. Значи ако един обикновен термит е голям от 3 до 5 мм, царицата е голяма около 100 мм. Какво е целила природата, като е дала възможност на термитите да се размножават толкова много? ­ Човечеството дължи спасението си от термитите на мравките [=добродетелите ­ превод на втора степен]. Те му дойдоха на помощ. Мравките казаха на термитите, Царството Божие не е за тях, а за човека. Термитите не могат и не трябва да наследят Земята. Авторът, който пише за термитите, казва, че за човечеството би било голяма нещастие, ако термитите успеят да влязат и в Европа. Някога, когато Европа е била тропическа зона, термитите са се развивали и там, но благодарение на студената епоха, която настанала в Европа, те били унищожени. От това време насам бялата раса е започнала свободно да се развива. [Това тук е улеснение за превода на трета степен, но се отнася и до превода на втора степен, т.е. термитите могат да се развиват само при повишена, тропическа температура, т.е. в областта на чувствата, а студеният климат, т.е. разумът на белия човек, не допуска размножението им] (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 124)

Човек не може да се освободи от отрицателните си прояви, докато не намери тяхното седалище – те се намират в астралното тяло, затова той трябва да работи върху него. Казват за някого, че е тщеславен; центърът на тщеславието се намира някъде в мозъка – и да се отреже този център, човек пак ще прояви тщеславието си. Това показва, че тщеславието е пуснало дълбоки корени в човешкия мозък. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 101)

Три неща пречат на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органичен свят. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)

Няма по-груба сила от страстите ­ няма по-страшни лъвове от човешките страсти. Те са разрушавали и царе, и владици, и учени, и философи. Никой обикновен човек не може да устои на страстите.(НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 135)

Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 281)

Гордостта е обща черта на хората, на животните и на растенията. Лошата страна на гордостта е, че тя суши човека ­ чрезмерната гордост изсушава човека. Когато е на място, тя го прави самостоятелен. Честността е в зависимост от чувството за самоуважение в човека. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи (1935), София 1935, с. 60)

Гордостта е обратен процес на смирението. Кога се смирява човек? ­ Когато прилага знанието, което е придобил. Така той вижда какво може да направи и какво не може и постепенно се смирява. Който живее само за себе си, не може да използва своето знание и го трупа като ненужен баласт. Като живее за Бога, за ближния си и за себе си, човек дохожда до истинския живот и възможностите, които са му дадени. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), том 2, София 1936, с. 185)

Гордостта и тщеславието имат различен произход. Гордостта произлиза от чувството за самоуважение, а тщеславието ­ от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска всички да знаят, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10000 лв., иска да мине незабелязано; да го прави достояние на хората, той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: «Всеки да се занимава със себе си.» Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, а от Бога.“ Грешката на тщеславния е в това, че търси славата не там, където трябва. (НОВАТА МИСЪЛ, Лекции пред ООК, год. ХII (1932-33), том 1, София 1947,  с. 166-167)

Човек трябва да има свещена, велика идея за Бога ­ да не мисли, че Бог е подобен на него и желае да го използва. Това никога не е било и няма да го бъде. Бог постоянно дава на всички същества живот от Себе Си. Бог никога не бърза, никога не се безпокои. Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог е готов да помогне на всички без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате 99 пъти на вратата Му. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака Бог да отиде при него, той е горделив човек. Някой казва: «Ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои.» ­ Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Но това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. Смирението е Божествена Долина, в която растат всички безсмъртни плодове. Смирението е райска градина ­ който не е смирен, той няма рай в себе си. Дето има смирение, има и високи върхове. Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: «И ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове.» От тези високи върхове влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. В долината на живота пък растат всички безсмъртни плодове. Тъй че който е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Аз взимам гордостта в хубав смисъл ­ гордостта без смирението е болезнено състояние на човешкия дух. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 4, София 1931, с. 80)

Съмнението е качество само на глупавите хора ­ само невежият се съмнява. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 15)

Съмнението не е знание ­ мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)
Съмнението е недъг, излишък на ума. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 127)

Съмнението е известна нечистотия, която влиза в астралното тяло на човека и той изпитва завист, омраза, съмнение, и казва: «Не зная какво става с мене, но изгубих мира си. Какво да правя сега?»(НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 93)

Съмнението не може да унищожи Божественото Начало у човека, но то ще внесе облак в неговото съзнание, който ще му попречи да вижда ясно нещата. (Ibid., с. 75)

Съмнението се явява като контраст при две различни психически състояния. Кога се явява съмнението? ­ Когато човек забогатее, съмнението непременно ще му гостува, защото то обича богатите хора. Когато човек стане учен, съмнението ще го посети. Някой човек стане много религиозен, много набожен ­ съмнението непременно ще го посети. Като стане човек красив, съмнението ще му дойде на гости. [...] Първо то ще дойде много учтиво, ще похлопа на вратата, и ако не го приемете, ще влезе през някоя дупка като някой неканен гост. Какво идва в света след съмнението? ­ Ревността. След ревността идва малодушието ­ то е състояние на слизане, то представлява една долина. След малодушието идва ожесточението. След ожесточението идва отмъщението. А след отмъщението идва разкаянието за сторените постъпки. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Съмнението не е положително качество на човешката природа. Щом човек се усъмни, започва да мисли. Според мен обаче по-голямо преимущество за човека е да вярва. По-добре е да се обнадежва, отколкото да се обезсърчава. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)
Най-дребнавите хора са тези, които казват, че науката не може да съществува без съмнението. Че каква наука може да има в съмнението? Съмнявам се, че едното е едно, че двете е две, че трите е три и т.н. Какво може да се работи със съмнението? Съмнявам се, че имам една уста, че имам две очи, че някой ми говори Истината! Съмнението е един порок, един недъг на души, които са изостанали далече в пътя на своето развитие. Това са паднали духове, души на непослушанието! (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)
И най-малкото съмнение, което човек има в мислите и чувствата си, се предава и на околните. Невъзможно е да се съмняваш в себе си, а хората да ти вярват. Хората са се заблуждавали в миналото, заблуждават се и днес единствено поради това, че сами не вярват в това, което поддържат. Заблуждението показва, че в мисълта им има нещо криво. Колкото и малка да е кривината, тя е подобна на семенцата на пеперудата, снесени в отворения цвят. Семенцето ще се развие и от него ще излезе червей, който ще прояде плода. И микроскопическата кривина в мисълта е червей, който ако не днес, в близкото или далечното бъдеще ще прояде плода и ти ще съжаляваш.(ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 244)

Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква по-висока изява. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ)
Съблазънта действа развращаващо, защото при съмнението взима участие само умът, а при нея взима участие и сърцето, а вземе ли участие сърцето и умът в низходяща степен, животът ще се [развие и] изрази в нежелателна форма. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи, VI серия (1923-24), София 1924, с. 30)

Няма по-голямо нещастие от това, човек да се съблазни и разколебае в себе си. (Ibid.)

Казвал съм го много пъти и сега пак го казвам: Можете да се съблазните в когото и да е, но в Бога на Любовта ­ никога! Имайте предвид едно правило: В този, Живия Господ, Когото светът още не познава не че не Го познава, живее в Него, но Го търси на друго място ­ в Него трябва да имаме вяра. (Ibid.)

На съмнението, на трудностите, на страданията ­ ще им свирите. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)
Божественото се дава само на онези хора, в които няма никакво съмнение. (От тетрадката на Борис Николов.)

Ако влезете в Невидимият свят и се усъмните в това, което видите, ще минете през такива страдания, каквито никога не сте изпитвали. Ще слезете до дъното на ада, дето е мястото на съмнението. (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 54)

Във вярата не може да има никакви противоречия, тя изключва всяко съмнение. А вярванията допускат наполовина съмнение. (ТРИТЕ ОСНОВИ НА ЖИВОТА, Неделни беседи (1920-21), София, 21947, с. 23)

Да бъде човек свободен, значи да не допуска никога в душата си съмнение. Да бъде човек свободен, значи да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата.(ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 13 (26) август 1911 г.)

Мисълта е мощна сила, но за да се проектира тя, човек не трябва да допуска никакво съмнение.(ГОЛЯМОТО БЛАГО, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 3, София 1936, с. 203)

След Мъдростта иде страхът. Мнозина мислят, че страхът в човека е дошъл най-после. ­ Не, страхът иде като начало на Мъдростта. Казано е в Писанието: „Страхът Господен е начало на Мъдростта.“ Когато човек започне да различава доброто от злото, страхът иде като последствие от това различаване. Човек започва да се страхува дали е в правия път или не. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)

Страхливият няма да наследи Царството Божие. Мнозина искат да се борят с дявола, но ги е страх от рогата му. Не, хванете дявола за рогата и не се плашете! Ако ви е страх от вълка, дръжте го за устата. Ако ви е страх от змията, дръжте я за шията. Вълкът, змията, това са вътрешни състояния в човека, от които той се страхува. (ЧАСЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи (1934), том 2, София 1934, с. 14)

След страха иде милосърдието ­ през тази фаза минава днес светът. Съвременните хора се нуждаят от милосърдие.  Сега и който проси, и който дава, се нуждае от милосърдие. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи ХII серия (1929), том 2, София 1935, с. 77)

Страхът е една сила, която дава подтик на човешката разумност ­ само страхливите хора могат да бъдат учени хора. И ние сме учени, защото сме страхливи. И действително, извадете страха от който и да е човек, и той не мохе да стане учен. [...] Защо учи ученикът ­ от страх. Онзи на бойното поле защо воюва ­ от страх воюва. (ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 336)

Страхът е животинско чувство, което трябва да се възпитава. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи (1943), София 1944, с. 390)

У животните най-силно развито чувство е страхът ­ няма животно, на което сърцето да не трепва от най-малкия шум. Животните нямат чело, нямат брада, както у човека, което говори за отсъствието на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато някое животно започне да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напред, челюстите се огъват навътре, космите падат. Колкото по-космат е човек, толкова при по-неблагоприятни условия е живял. Щом условията на живота се подобряват, с това заедно и космите на човека опадат. Добрите условия на живота дават на лицето на човека красива и приятна форма. Щом започне да води лош живот, лицето му отново се деформира, брадата постепенно се губи, челюстите се издават напред. Също така се деформират ръцете, краката и гръбнакът на човека. Това външно деформиране се отразява и в сърдечния, и в умствения живота на човека. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЪТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 10)

Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата ­ бялата и черната. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 164)

Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 113)

Страхът е турен само като препятствие ­ да се изпита вашият характер, за да видите колко сте силни. Без страх не може в света. Бог е вложил в страха една сила и ти трябва да хванеш страха и да извадиш от него тази сила за своето самоусъвършенстване. Страхът ще ходи с тебе, но ти няма да се страхуваш. В омразата Бог също е вложил една сила, която ти трябва да използваш ­ затова и омразата ще ходи с тебе, но ти няма да мразиш. И в лъжата също така има едно богатство, една сила, която е потребна. Ти ще използваш лъжата, без да лъжеш ­ само ще използваш нейната сила. Следователно, ако лъжата те побеждава и взима от тебе нещо, ти губиш. А ако взимаш от нея нещо, ти печелиш. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, VIII серия, 1925-26)

Страхът подразбира известна слабост. Щом забележи в себе си известен страх, човек трябва да работи, за да се справи с него, да го преодолее. Не се ли освободи от страха, той прилага лъжата ­ бялата и черната. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи (1942), София 1942, с. 164)

Само грешните хора са страхливи. Страхът, който се е наслоил в човешкия мозък, е остатък от греховете на хиляди същества, живели преди него. Когато влезе в областта на страха, и най-безстрашният човек изпитва страх. Страхът е резултат на отрицателните качества в човека. В човека има и положителни качества, които взимат участие в творчеството на неговия дух. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 113)

Ако религиозният служи на Бога от страх, той не е философ, в него няма никаква философия, никаква религия. Какъв Бог е този, на Когото ти ще служиш от страх? (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, ХII серия (1929), том 1, София 1934, с. 77)

Сегашните хора се страхуват от всичко. Добро нещо е страхът, но кой страх? ­ Само онзи страх, който е начало на всяка мъдрост. Страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си обаче е спирачка, която му създава редица страдания. Следователно заместете този страх с Мъдрост. При всеки друг страх бъдете смели, проявете дързост. Само по този начин човек може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Само така човек ще стане проводник на Божията Правда, на Божията Добродетел. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 40)

Когато те е страх от нещо, направи го и страхът ти ще изчезне. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)
Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде до Любовта, човек става смел. Любовта му казва: „Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш.“ (ПЪТ НА МИСЪЛТА, 6 неделни и извънредни беседи (1920-22), София 1949, с. 34)

Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът ­ в благоразумие, а страстта ­ във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915)

Ползван източник

Гневът

Една основна черта на съвремения човек е гневът. Докато бях в България, всеки ден се сблъсквах с гневни хора по улиците, в учережденията, в магазините и заведенията, и естестено в медиите. Гняв от пресата, от радиото, от телевизията. Да сте видели негневен политик?!
Гневът в голяма степен е породен от страх. Страх от околните, страх да не бъдем разбрани, страх да не вземат кокъла, страх - гняв - омраза. Ами как да живеем добре, н тази гъста среда на наситено тъмночервен гняв! Не се наемам да давам рецепти, но мога да споделя с вас, какво са казали по този повод Учителят и Щайнер. Изводите са си лично ваши. 

Селекцията на цитатите е дело на Стопанина и Мислещ в "От Извора", много уважаван от мен сайт
За всеки, който иска да прочете още по тази и други теми:  http://www.otizvora.com

Подчертаното е от мен. 


Учителя за гнева

ГНЯВ
По-разрушителна сила от гнева в човека няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, а изправя нещата. Като се разгневи обаче, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)
Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът – в благоразумие, а страстта – във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 11 (24) август 1906 г.)

Как си обяснявате гнева? Гневът зло ли е? Яростта зло ли е? В Писанието се казва, че Бог е гневен, яростен – този гняв или тази ярост като зло или като слабост се счита у Бога? – Гневът, яростта се считат като най-великите Негови Качества. Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на тези думи. Покажете ми един човек – мъж или жена, ангел или светия – който никога да не се е разгневявал. Само този човек не се гневи, който постоянно е гневен. Как ще разберете това? Какво представлява гневът, как и кога се заражда? – Когато човек иска да премахне едно препятствие, което го спъва в пътя му, у него се заражда сила. В този случай гневът е огниво, кремък, който, като се удря в желязото, произвежда топлина. Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака – той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? – Не, той ще се вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Когато кремъкът се търка с някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. Когато обаче този огън се усили много и запали къщата му, това е зло за него – то застрашава и околните къщи. [...] Казвам: Бъдете гневливи, но от вашия гняв да излиза огън. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 265 сл., 286)

Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 262)

Добродетелният не се гневи, гневи се само сиромахът – грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 17 (30) VIII 1907 г.)

Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Трябва да го изпращате надолу, а вие го изпращате нагоре и с това се подпушвате. Като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, получава се експлозия. Казвате: «Защо трябва да се гневи?» Не питай защо е дошъл гневът, а не го пускай нагоре. Гневът е една сила, която трябва да се пусне, да се насочи надолу – у волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на Земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се отпращат надолу, в нашето естество. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Ако и при човека това движение се спре, образува се топлина, която се изявава в гняв – гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Някой казва: «Много се разгневих!» Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с розова вода, с някакъв парфюм или с някаква нечистотия и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината било за приятната, било за неприятната миризма, е вън от вас – някой извън вас ви е напръскал. Следователно от вас може само временно да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 109)

Има две същества у нас – едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето. А първото, като грубо и недодялано, си остава тук, на земята, и когато второто същество замине за Небето, то казва на първото същество – на човека в плътта – сбогом, довиждане. 
(Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. – Как? – Ще приложите волята си. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)

Щом се разгневиш, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: «Блудкава е водата!» Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 121)

Ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. «Как да го трансформирам?» Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, гневът веднага изчезва. Ако не го хванеш, други ще го хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: «Слава Богу – минах една криза.» Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 108)

Работете, без да се гневите – Бог има право да се гневи, а не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: «Нямам право да се гневя! Ако си позволя това, всичко ще загубя.» Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга гнева си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това са му нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Не е обаче абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и с Бога. Тогава гневът му ще бъде на място и ще свърши някаква работа. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 97)

А сега за гнева от Р. Щайнер: 
GA-10
Как се постигат познания за висшите светове
Практически указания


Тук ще обсъдим по-подробно само отделни практически указания, отнасящи се към душевното и духовно самовъзпитание. Общо взето, това са правила за навлизане в Тайната Наука, които всеки може да следва сам, дори и без да се задълбочава в останалата част на обучението.

Да се задоволи с незначително постижение, да запази спокойствие и умереност - ето към какво е длъжна да се стреми душата. Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение резултатите от своето окултно обучение. И все пак, той няма да постигне нищо, преди да е овладял това търпение. Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази дума, защото тогава то неизбежно ще се усилия. Човек ще живее с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно. Ние ще постигнем напредък, само ако непрекъснато се отдаваме на една точно определена мисъл и ако напълно се проникнем от нея. Тази мисъл е следната: "наистина, аз съм длъжен да правя всичко възможно за моето душевно и духовно издигане; обаче ще изчаквам напълно спокоен, докато висшите сили ме сметнат достоен за просветлението". И ако посочената мисъл се превърне в трайна характерова особеност, човек е вече сигурен, че се намира на прав път. Тази характерова особеност проличава дори и във външния вид на човека. Погледът става спокоен, движенията - сигурни, решенията - ясни и точни; всичко, което наричаме невротичност, постепенно изчезва.

Макар и наглед незначителни, тези прости правила са от голямо значение. Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.

Търпението привлича съкровищата на висшето познание, нетърпението ги отблъсква. С припряност и неспокойствие не може да се напредва във висшите области на Битието. Преди всичко трябва да замлъкнат желанията и страстите. Това са душевни качества, пред които плахо се оттегля всяко висше познание. Колкото и мечтани да са висшите познания, те не са длъжни да се явяват по наше желание. Който се стреми към тях заради себе си, той никога не ги постига. А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ. С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето. В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш.

В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект. Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание.

Когато изпадам в гняв или раздразнение, аз издигам една бариера в околния душевен свят и неговите душевни сили, предназначени за изграждането на моите духовни възприемателни органи, вече не достигат до мен. Ако например даден човек ме дразни с нещо, той изпраща в околния душевен свят точно определен душевен поток. Докато съм раздразнен, аз не мога да виждам този поток. Моят гняв го прикрива. От друга страна, не бива да смятам, че ако укротя моя гняв, пред мен веднага ще се разиграе някакво душевно (астрално) явление. Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око. Наченки на такова око съществува у всеки човек обаче те остават в зародишно то си състояние, ако той продължава да се поддава на гняв и раздразнение. Съвсем не е достатъчно само да се започне борбата с гнева; тя трябва да се води с търпение и упоритост; едва след време един ден ще установим, че това душевно око се е развило. Впрочем за постигането на това състояние, гневът не е единствената пречка, която трябва да бъде преодоляна. Мнозина изпадат в нетърпение и започват да се съмняват, защото години наред са водили борба срещу отделни свои душевни качества без да постигнат ясновиждане. Те са постигнали контрол над някои от тях, но на други са позволили да разрастват още повече. Дарбата за ясновиждане се проявява едва тогава, когато бъдат заглушени всички качества, които подтискат споменатите спящи способности на човека. Несъмнено, първите мигове на ясновиждането (или ясночуването) могат да настъпят и по-рано; обаче те са като извънредно нежни кълнове, лесно податливи на всевъзможни заблуждения и лесно раними, ако бъдат оставени без необходимите грижи.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т. н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек. Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.

Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли. Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното. Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.

В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание. Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. За това не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът - в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши. Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.

Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива. Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие".

И още малко от Учителя

Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряне и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек, който да не види Господа – в дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия Поглед. Той ще ни привлече към Себе Си. «Ще ни съди ли?» Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и да съди хората. Това е мнението на черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа – Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него. Всички ще се убедите в думите ми. Какъв е Бог, няма да Го описвам. Когато преживеете този велик момент, да възприемете Живата Мъдрост в себе си и разрешите правилно всички отношения, тогава ще разберете кой и какъв е Живият Господ. Тогава всички разногласия между хората ще изчезнат. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

За да се справите със страданията, с трудностите в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. За да придобие търпение, човек трябва непременно да се намира под влиянието на двете противоположни сили – на доброто и на злото. (Ibid.)

Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на преден план. Употреби ли човек някъде насилие, злото веднага ще дойде при него. Като пострада, човек научава урока си и вече знае как да се справя със злото, тоест как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справи със злото. (Естествен ред на нещата, Лекция пред ООК, 1929-30)

Методите за поправяне на човечеството са непрекъснати. Човек постоянно се чисти, постоянно се поправя. Това са духовни процеси, които нямат начало и край. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Съвременните хора са нещастни поради това, че допускат в себе си отрицателни мисли. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Всички пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства благородният елемент на Любовта. (Двата природни метода, Неделни беседи, 1923-24)

Където и да е, при каквито и условия да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че не мислят за микроскопическото добро, което могат да направят, а искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1937)

Съвременните хора са изгубили Любовта, която носи Живота, Мъдростта, която носи Светлината и Истината, която носи Свободата, вследствие на което непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, е механическо разбиране. Бог наистина ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог заедно с него ще оправи света. Едно се иска от човека – да прояви своето послушание към Бога. Досега хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече да слушат какво Бог им казва и да изпълняват Неговата Воля. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Често хората се спират върху проявите на живота, върху явленията в природата, и се запитват защо Бог е създал така света, защо е допуснал злото заедно с доброто. Същият въпрос бил зададен на Хермес, но той само стиснал устните си и нищо не отговорил. Значи един от великите светила на стария Египет затворил устата си и дума не казал по въпроса, зададен от учениците му. След този отговор обикновените хора продължават още да питат защо Бог е създал света по този начин. Ако продължават още да задават този въпрос, светът не само че няма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говорим за света, ние имаме предвид човешкия свят. Не трябва да се задава въпрос защо Бог е създал света така, а не по друг начин. Всеки трябва да се запита: “Живея ли в съгласие с Божите Закони и със законите на разумната Природа?” Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната Природа съществува известна дисхармония. Като се вглежда в своите прояви, човек забелязва, че в него има желание да живее добре, да бъде щастлив, да не страда. Добро е това желание, но същевременно той трябва да обръща внимание и на другите хора – живеят ли те добре, щастливи ли са и т.н. Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е началото на злото. Значи доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представлява то, откъде иде и т.н. Това не е тяхна работа  който се е занимавал със злото, той винаги се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже учените и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че и най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифер на Земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек. Нищо повече! (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1937)

Като се приближаваш към злото, или не се занимавай с него, или ще имаш всичкото благоговение към него, защото то е мощна сила и може да те смаже с един замах. Нямаш право да говориш с него. И при доброто трябва да знаеш как да говориш. Нито ще хулите злото, нито ще хвалите доброто. (Мисли за всеки ден)

От Божествено Гледище злото на Земята е добро на Небето. И аз казвам: Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. Ако разрешивм въпросите за стомаха, ще останат неразрешени въпросите за сърцето и ума. Въпросите на сърцето и ума, на мисълта, са предмет на Небето. Само Бог в човека разрешава тия въпроси. Задачата на земния човек е да разреши въпроса за хляба. Тоя въпрос съставя една трета от всички въпроси. А дойдете ли до въпросите на ума и сърцето, тях само Бог може да разреши. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)

Като изучавате биологията, ще видите, че злото и доброто си имат своето велико предназначение. (Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 1940)

Всички страдания в света имат за цел само да изградят у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито трудности и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Търпението е храна за сърцето, то е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние на най-разумните, на най-силните същества в света. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 195)

БЛАГОДАРЯ!