Марк Твен
е написл тази мисъл в една от тетрадките си през 1896 година. Компилация от негови мисли и разсъждения е публикувана през 1935 година като Mark Twain’s Notebook.
Елинор Рузвелт
има издадени цели 27 книги през живота си. Бившата първа дама пише тази мисъл в книгата си "Учи се, докато живееш: 11 ключа за по-пълноценен живот", публикувана през 1960, като ръководство за преодоляване на страха и осмисляне на живота.
Ани Франк
записва тази мисъл в дневника си на 23 февруари 1944 година във Франкфурт, където се крие със семейството си от фашистите. Разсъжденията и са публикувани през 1947 година под името "Дневникът на Ани Франк".
Марк Аврелий
- императорът, управлявал Римската империя от 161 до 180 година, пише това, като напомняне към самия себе си. По-късно мисълта е публикувана в събраните трудове на Аврелий в 12 тома под названието "Медитации".
Аристотел
включва тази мисъл в "Никомахова етика", датирана от 350 год. пр.н.е., където древногръцкият философ разглежда смисъла на човешкото съществуване.
Далай Лама
и неговата гледна точка, че умението да бъдем щастливи зависи изцяло от нас самите.
Чарлз Шулц
артистичният гений, подарил ни усмихнатия Снупи, ни напомня с намигване да ценим щастието, като едно от най-ценните неща в живота.
Няма коментари:
Публикуване на коментар