Великите Учители за прошката

Засега пред тази човешка карма е спусната една плътна завеса, едно було. Вгледаме ли се обаче зад тази завеса, ще видим как там тъкат и работят, и действат, и вършат Архаи, Архангели, Ангели, Господства, Сили, Власти, Серафими, Херувими, Престоли. Но се оказва, че на всички изброени Йерархии не им е безразлично дали единият човек прощава на другия, който се е провинил пред него или му е причинил зло. Ако той не прощава, някак си „принуждава“ Йерархиите да формират в бъдеще световна карма и зависимото от нея предстоящо развитие на света и човечеството в точно съответствие със закона за кармичната необходимост, който предизвиква, рано или късно, справедливо, пълно изравняване на всяка лоша постъпка. Безкрайно много духовни сили на всичките 9 Йерархии трябва да бъдат изразходвани в този случай за създаване на такива ситуации в земното развитие, които биха позволили да се осъществи това изравняване. Затова може да се каже, че всяко непрощаване спомага за засилване мрежата на желязната необходимост на кармата, обхващаща нашия Космос.
Рудолф Щайнер  

Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. 

Значи грехът, туй чувство на егоизъм, за което не сме готови да простим, то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи за благото на своята душа трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията.

Но знаете ли колко е трудно да простим? Не е достатъчно само да простиш, но тъй да простиш, че да не помниш, да забравиш всичко, да не остане в душата ти никакво злорадство. Тази обида, която ти е нанесена, на мястото ѝ да посадиш най-хубавите растения; от туй зло да изкараш най-хубавите плодове. Този човек, който те обидил, един ден да го направиш най-добрия си приятел.
Беинса Дуно

Най-красивият подарък е прошката.
Майка Тереза

Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните. Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят."
Махтма Ганди

Утвърждение за деня

Упражнения за хармонизиране на енергиите в човешкото тяло, дадени ни от Учителя

*** Изнасяне ръцете настрана. В това положение ще държите ръцете си неподвижно 5 мин. , като концентрирате мисълта си към тях.  След това изнасяте лявата ръка настрана, а дясната движите по лявата, като започнете от пръстите на лявата ръка, дохождате до рамотo й, минавате под брадата, изнасяте я настрана, напред и надолу. Същото кръгообразно движение правите и около дясната ръка. Дясната ръка изнесена настрана, а лявата се движи по нея. Това упражнение се прави няколко пъти ту с дясната, ту с лявата ръка и то първоначално бързо, а после все по-бавно. Упражнението е необходимо , за да могат енергиите на тялото да се поляризират правилно. *** Изнасяне на лявата ръка напред. Бавно движение на дясната ръка върху лявата , като се започва от рамото и стига да пръстите на ръката и обратно: от пръстите нагоре до рамото. Изнасяне на дясната ръка напред. Бавно движение на лявата ръка върху дясната, като се започва от рамото до пръстите и назад. Упражнението се прави се няколко пъти с лявата и няколко пъти с дясната ръка. *** Дясната ръка настрана. Движение на китката нагоре и надолу, отначало по-бавно, с постепенно усилване и пак отслабване. Дясната ръка се прибира свободно. Същото се прави с лявата ръка. После и с двете ръце едновременно. Почивка Двете ръце успоредно напред. Постепенно разтваряне ръцете настрана, с движение на китките – трептение. Прибиране на ръцете напред, пак с трептение. Това упражнение се прави няколко пъти. Ръцете успоредно напред. Бавно издигене на ръцете отстрана на главата и до над главата и бавно снемане пак напред (седем пъти). Ръцете успоредно напред издигат се над главата и се спущат покрай страните на главата напред (един път). Първото движение четири пъти. Ръцете спират успоедно напред ,движение на китките с трептение, при постепенно усилване и отслабване.  Ръцете настрани долу и прибрани. Неразположен сте , подвижете си ръцете, с това упражнение ще привлечете магнетическа сила, и тя ще ви помогне да транс- формирате състоянието си. *** Упражнение при изпадане в лошо, тежко състояние, дисбаланс между мислите и чувствата.Дланите на ръцете eдна срещу друга, върховете на пръстите се допират.Лявата ръка се тегли по дланта на дясната , до края на китката, след което се изправя в положение на прав ъгъл с дясната ръка, без да се прекъсва движението.Дясната ръка се поставя върху лявата ( при това положение и двете ръце са хоризонтално).Сега, дясната ръка се тегли, хлъзга се над лявата, до края на средния пръст.Най-после и двете ръце поставят с длани една срещу друга, както при започване на упражнението.Същото упражнение се прави и с дясната ръка.

Утвърждение за деня

ВСЕКИ С ИМЕТО СИ

На Нова година празнува именния си ден Васил одаджията. В чифлика той беше готвач,той държеше лъжицата и хляба и затуй му направиха празника, както трябва: впрегнаха една кола с каната, качиха го в нея и с голям алай го закараха на кладенеца, за да го окъпят, както му е обичаят. В колата впрегнаха Балана и Чивгата, най-хубавите волове на чифлика, и двата едри и с големи рога, и двата бели като преспи. Облепиха рогата им със златен варак, окичиха ги с чимшир, с пуканки, Галунка, жената на Василя, им върза дарове, като на сватба. Василя не го окъпаха, поляха му малко вода на главата за здраве. Но голям вик, голяма олелия беше. И гайди свиреха. Някой се провикна:

- Василе, на твоя ден и добитъка се радва. Виж Балана и Чивгата какви се кипрят!

Всичко това беше преди десетина дни. Чичо Митуш, старейшината на чифлишките аргати, си го спомни, защото днес беше се карал с Василя - в чорбата беше сипал малко кокали, а тия работи той не му прощаваше. Освен това тъкмо в тая минута чичо Митуш беше поизлязъл пред дама и видя, че воловете се връщат от кладенеца. На часа той се повърна вътре, защото воловете щяха да додат и трябваше да се наставят.

Една мярка за богатството на тукашните хора е кой колко плуга кара. В чифлика карат два плуга, нмат, значи, двайсет и четири вола, по дванайсет на плуг. Ето ги сега, както се връщат от кладенеца, приличат на цяла черда. Аго, аргатинът, ги кара.Докато зад тях стърчи дългият му камшик, воловете вървят накуп. Но те дохождат близо до чифлика, отпред на поляната, Аго се изгубва нанякъде. Тозчас повечето от воловете остават на мястото си,като заковани: не мърдат, не трепват, сякаш силите им са стигнали само да дойдат дотук. Очите и ушите им са обърнати към дама, усещат дъха на прясното сено, но как ще направят тия стотина крачки, които остават - да има някой да ги вземе на ръце и да ги занесе дотам!

Самото време предразполага към отпуснатост. Тихо е, не е много студено, по земята се белсеслана. На изток, между мътните облаци, се червенсецепнатина и оттам проблясва слънцето. Тънка мъглица, като дим, замрежва полето.

Докато повечето от воловете стояха, както бяха се спрели, някои се изнизват и дохождат по-наблизо. Навръх боклука, там, дето хвърлят пепелта от изгорения тезек, два вола се боричкат. Но и те вършат туй мързеливо, като на шега, като че все не могат да наместят, както трябва, роговете си. Един черен до половината вол дъвче някаква хартия и нито я гълта, нито я изплюва. Други е дошел до плета и все с едно и също движение, непрекъснато, почесва корена на единия си рог. А точно пред дама, отвъд оградата, един широк сив вол е проточил шия над дувара и гледа право във вратата на дама: когато излезе чичо Митуш, очите на вола са в него, дори, за да му обърне внимание, престава да преживя и силно изпухтява, като че пуши тютюн. Но чичо Митуш не го поглежда и си гледа работата.

По едно време Аго се връща, чичо Митуш го зярва от вратата и му се кара:

- Къде ходиш като щур? Ела да помагаш, че ще вързваме воловете.

Аго наистина е малко слабоумен, но пък и чичо Митуш, когато работи, или когато е скаран с Василя, става по-строг. Той е възстар човек, нисък, як, с червено татарско лице, обраснало с рядка брада, която отпред е изострена и по-дълга. Зарад тази брада докато вснчки почтително го иаричаха чичо Митуш, Васил одаджията беше го кръстил "чичо Пръч", за да го подиграе.

Без да слуша оправданията на Аго, чичо Митуш излиза по-напред, поглежда към воловете и вика:

- Балан!

Викът му отива като камък към воловете, но между тях никаква промяна не става: ония, които стояха на едно място, тъй си останаха, ония, които се боричкаха, почукваха пак рогата си. За трети път, още по-високо, чичо Митуш извика:

- Балан!

Къде е бил Балан, не се знаеше, но току се показа, запътен към дама. Чичо Митуш извика:

- Чивга! Чивга!

И Чивга се появи след Балана. И двата бяха бели, с извити еленови рога. С тях бяха завели Васил да го къпят. И двата пристъпяха гордо и напето, като да бяха от царско коляно.

Чичо Митуш ги дочаква и ги подкарва. Щом видят аргатите зад себе си, воловете забързват, дори разтърсват грамадните си тела и тичат, влизат в дама и се спират точно на местата си. Те вече лизват с език миризливото сено, когато чичо Митуш и Аго считат до тях и само хвърлят вьжто на рогата им.

Чичо Митуш излиза пак пред дама и вика:

- Текеш! Текеш!

Един едър вол, с жълта къдрава козина на челото (затуй се наричаше Текеш, сир Жьлтурко), позна името си и тръгна. Дори той се поозърна към другите волове, да не би някой друг да тръгне по погрешка. Поподгонен от Аго, и той отърча и се спря на мястото си пред яслите, както бяха направили Балан и Чивга.

Чичо Митуш продължи да вика подред: Сиври! Аккойрук! Комур! Карагьоз! Гюверджи! Той изреди едно след друго много имена. Дойде ред на ония волове, които се бяха спрели още в началото и стояха неподвижни, като истукани. От тях тръгваше, като че неочаквано оживяваше, само тоя, който си чуеше името, другите не мърдаха. Никаква грешка не ставаше, никакво пререждане. Дори чичо Митуш, макар да беше сърдит, се възхити и извика:

- Браво, мойте момчета, тъй ви искам! Че как мислиш? - каза той на Аго. - И те са свършили клас, и те са учени...

Чичо Митуш подмяташе с тия думи Василя одаджията, който често се хвалеше, че бил свършил трети клас.

Най-после всички волове бяха вързани. Чичо Митуш ги обгърна с поглед - всички лакомо скубехаот сеното, - намери, че всичко е направено, както трябва, и, наедно с Аго, излязоха пред дама да изпушат по една цигара.

Аго много се радва, когато го почерпят с една цигара. Той смуче жадно, очите му сълзят, кашли.

- Че ти какво мислиш? - продължи приказката си чичо Митуш. - Аз, да ти кажа ли, държа добитъка по-горе и от чиляка. Има ли по-добра живица от вола, я ми кажи? Мини покрай него: няма да те ухапе, няма да те ритне.Бодял бил... не боде! И карай го, колкото искаш, ще трае, няма да кажи ох, няма да каже "не мога". Ще падне, ама ще кара...

- Хъм... - каза Аго и се усмихна.

- И разбират, всичко разбират. Те, както тъй си приказваме сега с тебе, може всичко да разберат.

- Ами, ще разберат - каза дебело Аго и се изсмя. - Дяволи ще разберат...

Чичо Митуш го изгледа съжалително.

- Глупчо! Глупчо! - каза той. - Че ти какво мислиш? Ами че те, воловете, са по-умни и от тебе, и от мене. На, вземи да ги впрягаш: щом речеш кош! - и той сам си пъхне врата в хомота.

- Хъм... - усмихна се пак Аго.

- Ама ако са разешени, няма да се впрегне. Маха глава, не ще. Иска да каже: "Туй място не е мое." Всеки си знае мястото.

Чичо Митуш помълча, след туй продължи:

- Смееш се ти, ама нищо не знаеш. Аз, да ти кажа ли, за мене вола е по-умно и от коня. Не виждаш ли, кога орем: Балана и Чивга нали ги впрягаме в дъното, до плуга. Как крепят плуга - нито вляво, нито вдясно отиват, все по брезната, все едно държат. А предния чифт, калаузите, дето водят плуга? Като изкараш една брезна и минеш на другата страна, какво мислиш? Ти ли ги обръщаш? Ти викаш "чаа! чаа!", ама те сами си знаят работата. Затуй ги казват калаузи, че водят: извъртят се и право в брезната. И тръгват: раз, два, раз два...

Аго хвърли цигарата и се разсмя.

- Смееш се, ама си глупав - каза чичо Митуш. Той помълча замислен, въздъхна и продължи: - Добитък е, ама и то носи душа. В наше село имаше един дядо Стоян, Индже Стоян. Аз не съм го запомнил, ама съм чувал... Та ще ти кажа, разболял се той, ще мре, зле бил болен чиляка. Доведете, рекъл, воловете, доведете ги тук, пред прага. Ела, Димитре, рекъл на сина си и се облегнал еедната си ръка на него... Ела, бабо, рекъл на жена си и се облегнал на нея с другата си ръка. И куцук-куцук отива до вратата. Воловете ги били докарали. И той целува единия по челото, целува и другия. Е, сега, рекъл, свърши се. Сега може да умра. Легнал, скръстил ръце и до вечерта умрял.

Чичо Митуш се обърна към дама, поогледа се и току измъкна изпод стряхата една кука.

- Хайде! Хайде да идем да наскубем сено, че мръкна - каза той. - Хайде, Аго! Какво се умисли...

И двамата, той с куката, Аго с изплетената с въже тарга, която влачеше подире си, тръгнаха към кладните със сено.

Ако можеха да говорят
Йордан Йовков

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Седемнадесета седмица

28 юли - 3 август

Тъй говори мировото Слово

Което аз през портите на сетивата

В душата си дълбоко вложих:

Изпълвай дълбините на Духа си

С моите простори всемирни,

Мен за да намериш нявга в теб самия.

Името

Разнообразието от вещи и същества и особеностите, които ги правят различни едно от друго, довеждат до необходимостта от имена. Името дава представа за формата, фигурата, цвета, размера, качеството, количеството, чувството и смисъла на вещите и съществата и не само за възприеманите и постижимите, но дори и за намиращите се отвъд пределите на възприятията и постиженията — то е по-важно от всички неща. Съществува велика тайна, скрита в името, независимо дали е на човек или на нещо друго: то е формирано в съотношение с миналите, настоящи и бъдещи условия на това същество или предмет





Под ритъм се разбира как започва името и как завършва, равномерно или неравномерно са разположени сричките, къде стои ударението. В зависимост от това дали ударението пада върху началото, средата или края на името, се променя ефектът; играещ роля в характера и съдбата на човека. Ритъмът на името предполага важно нещо в живота: равновесие или неговата загуба. Отсъствието на равновесие дава непълноценност на характера, предизвиква нещастие в живота.





Числото на буквите играе огромна роля в името на човека. Четното число говори за красота и мъдрост, а нечетното показва любов и сила. Числото играе голяма роля в живота и особено в името. Всяка буква на името има свое числово значение — в източната го наричат _джафар_. Според тази система се дават имена на хората, предметите и зданията, които не само отразяват времето на тяхното основаване и завършване, но комбинацията на тези числа оказва върху виждащия мистичен ефект.

Всяко име открива пред виждащия миналото, настоящето и бъдещето на това нещо, което е скрито зад името. Името ни говори не само за формата, но и за характера. Смисълът на името играе важна роля в човешкия живот: гласните и съгласните звуци в името, ритъмът, природата на съставящите го букви, мистичните числа, символа на планетата, както и коренът, от който е получено то и ефектът, който възпроизвежда — всичко това разкрива своята тайна на виждащия.

Имената имат физическо влияние върху техните притежатели и дори върху тяхното обкръжение. Имената на елементалите, джиновете, свещените имена на Бога, праведните имена на пророците и светците, написани в съответствие със законите на тяхното числово значение, действат като магическо заклинание за достигане на различни жизнени цели, а с помощта на комбинацията на такива имена, написани или повтаряни в тяхната числена форма, се правят чудеса.

Християнското име има по-голямо влияние от фамилията. Понякога прозвищата имат още по-голям ефект. Въздействието на името съответства на неговото използване — колкото повече се използва, толкова по-силен е ефектът. Съкратените имена като Мей за Мери или Бил и Уили за Уилям, намаляват действието на името. Имена, дадени по имената на Светци, имат двоен ефект — самото име и от волята на даващия го.

Могат да се намерят много примери за това, как промяната на името предизвиква пълна промяна в живота на човека. В Библията четем, че благословия за Яков било името Израил, дадено му от ангелите.

из "Космическият език"

Хазрат Инаят Хан

Утвърждение за деня

Отново за някои способности на нашия организъм

Учени от Йейлския университет открили.......топлата вода!!!!!!!! А именно открили, че гневът, лъжата,депресията, леността ( сиреч мързелът ) и всички останали отрицателни, болестни състояния увреждат човешкия организъм.
   Интересно, приемаме на чисто доверие учените от този или онзи университет, когато същите тези неща древните мислители и просветени са казали преди хилядолетия, а самите тях просто игнорираме или приемаме, като религиозни или езотерични бълнувания. Ами добре! По-добре късно, отколкото още по-късно. Стига наистина да проумеем тези истини и да се опитаме да организираме живота си, ползвайки ги, като опорни точки за по-добри и по-стойностни бъдещи дни.

И така, да се върнем на "откритията" направени в Йейлския университет.

Човешките пороци увреждат сериозно и трайно организма ни. Депресията и хроничния стрес смаляват обема на главния мозък, лъжата предизвиква мигрена, болки в гърбото и отслабване на паметта. Лъжата, та дори преувеличаването на истината водят до старческо слабоумие.

Гневът също разболява хората. Установено е, че хора, които непрекъснато си спомнят за миналото си с горчивина и неудовлетворение от пропуснати възможности са по-предразположени към всякакви заболявания както и с по-нисък праг на болката. Не можеш ли да простиш и да се примириш с миналото си, с грешките, които си допуснал, както и прекалено да се фокусираш върху бъдещето и какво искаш и очакваш от него, като собствени ползи и изгоди неминуемо води до неврози, хипохондрия и ред други заболявания. Изводът, който специалистите направили е, че най-щастлив и хармоничен е човек, който успява да се наслаждава на настоящия момент.

Човек може да влия на реалността, дори да я създава. ( хайде бе! :))
Ето и съветите, които учените ни дават, как да използваме менталната си сила.

1. Определете точните обстоятелства които искате да постигнете, както и последствията, които ще произтекат от това.

2. Задържайки мисълта си върху менталната картина, вие концентрирате съзидателното действие на духа в този център, където неговите сили са балансирани. ( ау, колко научно звучи!!!)

3. Пропускам го, защото звучи още по-натруфено и глупаво от предишното.

4. Винаги помнете, че имате работа с удивителна потенциална енергия, която все още не е обособена в конкретен вид ..... (хайде бе, сериозно ли?!)

5. Когато пристъпите към сериозно визуализиране ( преди това е имало несериозно такова, явно ), помнете че не трябва да има усилие в задържането на вашите мисъл-форми. Напрягането действа против целта ви и предполага съзнанието за борба с противната сила, а това поражда обстоятелства, обратни на картината ви.

6. Като поддържате образа с ведър ум, вие не допускате всички онези мисли, които биха разсеяли духовното ядро на картината ви. Тъй като законът е съзидателен по своето действие, изпълнението на желанието, което си представяте, е сигурно. ( Какъв е смисълът тогава на т.3, 4 и 5 само недостижимият ум на учените се е домогнал до него)

7. Нещо изключително важно, което трябва да помните при визуализирането е, че вие създавате ментална картина по-скоро с цел, да определите качеството, което придавате на допреди това необособената субстанция и енергия, отколкото да подредите специфичните обстоятелства за проявлението.
Това е работа на самата съзидателна сила.
(Това го преписах цялото, за да се посмеем още малко. Смехът е здраве!)

И последно, статията, плод на дългогодишни изследвания на мастити учени от още по-мастити университети и институти завършва така:
....никога не споменавайте на никого, за това което вършите!

Хайде да ви е честито изпълнението на всички съкровенни желания по методиката на ...ами така и не разбрах на кой точно. Колективът е в процес на уточняване и преразпределяне на хонорарите! Ха ха ха!

Хармонията

Покоят, към който се стреми всяка душа и който е истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат от хармонията.Това показва, че без чувството за хармония всички жизнени достижения са напразни. Именно достигането на хармония се нарича рай, а нейното отсъствие — ад. Само който овладее това, разбира живота, а този, на когото това не достига, е глупак, независимо от цялото друго знание, което той.

Съществуването на суша и вода: суша за водата и вода за сушата, привличането на небесата и земята — всичко показва вселенската хармония. Привличането между слънцето и луната, космическият ред на звезди и планети, свързани и взаимодействащи си една с друга, движещи се и действащи по определен закон, регулярната смяна на годишните времена, нощта, следваща деня, и денят, отстъпващ на свой ред място на нощта, зависимостта на едно същество от друго, обособеността, привличането и асимилацията на петте елемента — всичко потвърждава вселенската хармония.                                                                      


Мъжът и жената, звярът и птицата, растението и камъкът, всички видове неща и същества са свързани помежду си и се привличат едно към друго в акордите на хармонията. Ако което и да е същество или нещо, дори и най-безполезните, бъдат изгубени в тази вселена на безкрайно разнообразие, това ще бъде като нота, изпаднала от песен. Както казва Саади: „Всяко същество е родено с определена цел и светлината на тази цел е запалена в неговата душа“. Глад, мор и бедствия, урагани, наводнения, изригване на вулкани, войни и революции — колкото и ужасни да изглеждат те на човека, в действителност съществуват за регулиране на вселенската хармония

Хармонията на живота може да се изучи така, както и хармонията на музиката. Ухото трябва да се тренира да различава както тона, така и словото, скритото в тях значение и да познава от смисъла на словото и тона на гласа дали това е истинно слово или фалшива нота, да различава сарказма и искреността, думите, казани на шега и сериозните, да разбира разликата между искрения поклон и лицемерието; да отличава скромността от смирението, усмивката от присмеха и високомерието от гордостта. Действайки така, слухът става трениран, както в музиката и човекът знае точно проявяват ли се неговите собствени тон и слово, а така също и дали словото на другите е истинно или лъжливо. Човек трябва да се научи в какъв тон изразява определени мисли и чувства и с какъв глас. Понякога трябва да говори с висок глас, понякога е необходим мек тон.

Трябва да разберете, че ритъмът е равновесие между речта и действието. Човек трябва да говори в подходящо време, в противен случай тишината е по-добра от говоренето. От нас се изисква дума на съчувствие към чуждата болка и поне усмивка, когато другият се смее. Човек може да наблюдава възможността за промяна на темата на разговора, но никога да не го променя внезапно, а изкусно да съчетава два предмета с хармонична връзка.

Глупавият човек е негъвкава нота, умният човек е гъвкав. Първият се прилепва към своите идеи, пристрастия, враждебност и убеждения, добри или лоши, вторият ги прави диезни или бемолни, повишава или понижава тона и височината и са хармонизира с другите според изискванията на ситуацията.

Нежността, мекотата, уважението, смирението, скромността, самоотвержеността, отговорността, търпимостта и всеопрощението се смятат от суфиите за атрибути, създаващи хармония както в душата на човека, така и в душата на другия. Високомерието, гневът, порокът, привързаността, алчността и ревността са шестте основни източника за дисхармония.

из "Космическият език"

Хазрат Инаят Хан

Утвърждение за деня

Първата ми мисъл тази сутрин беше....

Ние нямаме и най-малката идея, колко много хора мислят за нас с обич всеки ден!

Упражнение на седмицата

Лявата ръка напред, а дясната сложете на лявото рамо. 
Прекарайте леко дясната ръка по продължение на лявата до пръстите и после я поставете успоредно на лявата. 
След това лявата ръка се слага на дясното рамо и се прави същото, каквото с дясната ръка. 

Това упражнение се направи няколко пъти. 

Утвърждение за деня

Утвърждение за деня

Хазрат Инаят Хан за болестите

Всяка болест има своя собствена причина, но в същото време всички болести произлизат от един и същи корен, от една причина, едно условие: това е отсъствието на живот, недостатъчност на живот. Животът е здраве. Неговото отсъствие е болест, достигаща висша точка в състоянието, което наричаме смърт. 

Ако моите думи могат да те направят зъл и болен, те могат и да те излекуват. Ако думите могат да направят човека болен и нещастен, те имат и силата да го хармонизират и да го доведат до добро състояние

Веднъж срещнах жена, която каза, че посетила много лекари заради своя неврит. За известно време се подобрявала, но недъгът винаги се завръщал. Помоли ме за помощ. Попитах я: „Има ли в света някой, когото не обичате, когото ненавиждате или чиито действия тревожат ума ви?“ Тя каза: „Да, има много хора, които не обичам и особено на един човек не мога да простя!“. „Добре — казах аз, — ето неврита, ето корена на болестта. Външно тази болка е в тялото, вътрешно се корени в сърцето“. Често причината за болестта е вътре, въпреки че, без съмнение, много неща са изявени външно. 

Болестта се носи по-скоро от мисълта за болест, отколкото от самата болест. Съществуването на болест в тялото може да бъде наречено сянка на истинската болест, която човек държи в ума си.

Където не достига Бог, там няма любов. Където има любов, там има Бог. Болката и страданието раждат недостиг на живот. Какво е живота? — Любов. Какво е любов? — Бог. От какво се нуждае всеки човек, от какво се нуждае светът? От Бога. Всичко, което ни е необходимо, ще го имаме, всичко, което ни трябва, ще добием, за да благославяме нашия живот с музика, любов, хармония, наука с правилна насоченост, жизнено благо. Всичко това е Бог. В това се крие цялата магия на живота.

Из "Космическия език"

Хазрат Инаят Хан

И цветята обичат така, както човека. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, ще клюмне!

“На кучето не му трябват скъпи коли, големи къщи или дизайнерски дрехи. Една обелена пръчка ще свърши отлична работа. То не се интересува дали си богат или беден, хитър или прост, умен или глупав. Дай му сърцето си и то ще ти даде своето. За колко хора може да кажете това? Колко хора могат да ви накарат да се чувствате специални, единствени?
Колко хора могат да ви накарат да се чувствате изключителни?”
~ Из филма “Марли и аз”/Marley & Me

Утвърждение за деня

Мога да прощавам, да нося нежност и съчувствие.

Знам, че животът ме обича и обгрижва.

Лъчи на живота

Великото в живота, това е пробуждането на човешката душа. Като символ, пробуждането на човешката душа представя разпукване пъпките на цветята, разцъфтяване пъпките на растенията. От Божествено гледище, душата може да се уподоби на пъпка, която очаква момента на своето разпукване. Пробуждането на човешката душа подразбира запознаването й с Божията Любов. Само пробудената душа познава Бога. Само пробудената душа познава качествата на Божията Любов. Туй е изразил Христос със стиха: „Това е живот Вeчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". От този стих стават ясни думите Христови: „Иди, продай всичко и ела да ме последваш.". Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя потик на душата към нов живот. Потикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този потик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода. Когато душите се пробуждат, ангелите на небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат. Те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие. Радвайте се на своята пробудена душа. Радвайте се на всички пробудени души, както цветята се радват, когато цъфтят. Не се запитвайте, кой как е цъфнал и как е облечен. Безбройни са краските и цветовете, с които човешките души се обличат. Никъде няма да срещнете две души, облечени по един и същ начин – в еднаква форма и с еднакъв цвят. Цветът, формата на дрехата представя външна страна на живота. Външната страна на живота не е още същественото. Който се занимава само с външната страна на живота, в края на краищата той ще изгуби същественото, той ще изгуби смисъла и съдържанието на живота. Какво се ползва конят от златото на своя господар? И стотици килограми злато да пренесе, конят си остава кон, нищо не се ползва. Трева, вода и въздух са нужни за коня, а не злато. При днешното развитие на човека, златото му е потребно само за физическия живот, но не за неговия умствен живот. При това, златото е потребно за физическия живот на човека дотолкова, доколкото може да го превърне в дреха на своята душа. Не може ли човек да превърне физическото злато в дреха на своята душа, т.е. във велики добродетели, с които да се облече, това злато е безпредметно. Облече ли човек душата си в златна дреха от велики добродетели, златото е изиграло своята роля на земята. И тогава, бъдещата разменна монета ще се изразява чрез проявите на Божията Любов. Радвайте се на пробуждането на своята душа! Радвайте се на пробуждането на всички души! Радвайте се, че можете да вкусите от хляба, който държите в ръката си! Първата хапка хляб в устата ви представя пробуждане на човешката душа. Първият дъх на живота, това е пробуждане на човешката душа. От първата хапка хляб, от първия дъх на живота зависи храненето и дишането на душата. От първия лъч на топлината, като първа хапка, като пръв дъх на любовта, душата започва да расте и да се развива, да богатее – злато да събира. В този смисъл, златото представя придобиване на светлина и знание придобиване на красота и доброта. Светлина и знание, красота и доброта са необходими елементи за развиване на човешката душа. Христос казва: „Не презирайте нито едно от тези малките. Това значи: Не презирайте малките Божествени мисли, които проникват във вашия ум. Не презирайте малките Божествени чувства, които проникват във вашето сърце. Който презира малките Божествени мисли и чувства, той нарушава Божествената хармония в себе си. Наруши ли вътрешната хармония в себе си, той ще наруши и външната. Мислите и чувствата излизат от Божествения извор и минават през всички човешки умове и сърца. Без тях човешките души не могат да цъфтят, не могат да се пробуждат. Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на топлината, който иде от Божията Любов. Пожелавам ви да придобиете първия лъч на светлината, който иде от Божията Мъдрост. Пожелавам ви да придобиете първия крепки Божи лъч на Истината, който носи свобода за вашия дух. Пожелавам ви да бъдете топли, светли и крепки през цялата година. Извънредни Беседи  18.07.1937 Неделя, Езерата

Ценности и морал

Каква е разликата между ценност и морал? Под думата морал разбираме пътя, начина, по който да се постъпва. Счита се, че моралът е правилният метод. Ценността се отнася само до резултатите, т.е. тя е оценка на някое последствие. Ценен е, например, един скъпоценен камък, който е един резултат. Или е ценна някоя картина, стихотворение или съчинение. Каквато и да е ценността, тя винаги има отношение към резултата. В този смисъл бих ви казал какво е ценно за човека: тялото му. Вие ще кажете, че ценно е душата. Но туй, на което вие разчитате, което о6ективно проверявате, е тялото. Например, можете да формирате тялото, можете да го пипате, но щом дойдете до човешкия ум, как ще го докажете? Как ще докажете косвено ума? Съвсем по друг път. Към какво има отношение храната? Храната може да се разглежда като опаковка на тялото. То постоянно се опакова, за да не се развали, и когато човек не яде, тялото веднага започва да отслабва. Значи храната първо засяга тялото, после влияе и на човешкия ум.

Та казвам: вие считате ценността за морал. Ценността е за качествата на резултата. Всеки резултат има свои качества и моралността зависи от тях. Моралността е пътят, начинът за постижение. Например, казвате "морален живот." Моралният живот е правилният път за постижение на нещата. Неща, добити по морален начин, остават за по-дълго време, отколкото неща, които не са добити морално. Да кажем, че някой върви по Правия път. Но вие разглеждате морала независимо от това какво влияние ще упражни, вследствие на което се създава една философия, че човек може да постъпи, както иска. Човек може да постъпи, както иска, но ценността за нещата ще се измени. Така ще стане промяна в неговите мисли, в неговите чувства, в неговите постъпки и един ден той сам се6е си няма да може да познае. Допуснете, че вие имате стока за превозване по вода и мислите, че параходът трябва да се натовари. Да, но параходите си имат ватерлиния, докъдето могат да се товарят. Ако се натовари повече, при бурно море параходът може да потъне. Следователно има известни възможности за нещата. И човек има такава линия, която показва доколко може да се товари в даден случай. Вие сте един разумен параход и когато минавате през света, товарите какви ли не чужди багажи от едно пристанище за друго. Така аз гледам на живота. Например, срещате един ваш приятел – той е едно пристанище. Спирате се при него, натоварвате парахода си. А пък приятелят ви е кораб, спрял на вашето пристанище. Така става обмяна. Вие всеки ден може да се спирате на десет-петнадесет пристанища и така става обмяна на вашите идеи, мисли, чувства и постъпки.

И така, предметът трябва да се организира. Често вие желаете много работи, които намаляват вашата цена. Многото идеи, многото мисли, многото желания намаляват ценността на човека. Малко, но хубаво! Ценните работи са важни. Да допуснем, че имате няколко милиона диамантени скъпоценни камъни и едно житно зърно; в дадения случай кое е по-ценно? Аз бих предпочел житното зърно, защото за петнадесет години ще бъда най-богатият човек в света. Когато посеете туй зрънце, първата година ще имате шестдесет зрънца. Колко ще имате през втората година? Христос казва: "Едно даде тридесет, друго - шестдесет, друго - сто." Нека да вземем сто, че по-лесно се пресмята. И така, първата година ще имате сто зрънца, втората – десет хиляди, третата – един милион и т.н. Помнете тогава: когато ценността на нещата се увеличава, количеството се намалява. Когато моралът се намалява, светът остарява; когато моралът се увеличава, светът се подмладява. Когато предметите се намаляват, ценността се увеличава; когато предметите се увеличават, ценността се намалява. Съществува такова отношение, този закон е верен.

И така, трябва да внесете в ума си следната идея: за всички мъчнотии, които имате в света, има един начин за разрешаване. Следователно всяка мъчнотия ще стане задача за вас. Щом се намерите при трудни условия, ще употребите един, два, десет, двадесет, тридесет начина и най-после ще намерите един начин за разрешаване. Когато направите един, два, пет, девет, десет опита, вие ще имате половината от разрешението на даден въпрос.

26-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас, 28 май 1937 г., петък, 5 ч., София, Изгрев 

Цялата лекция

Орлови нокти

Орлови нокти или Лоницера /Lonicera/ е род покритосеменни растения от семейство Бъзови /Caprifoliaceae/. Включва около 180 вида изправени или увивни храсти. Повечето сортове най-често се отглеждат за жив плет, но има и видове, които могат да се садят като почвопокривни или като единични храсти.

Листата на орловите нокти са срещуположни, прости, овални, дълги от 1 до 10 см, повечето от тях са широколистни, а някои от тях са вечнозелени. Много от видовете са сладко ухаещи, с двустранно симетрични цветове, обагрени в розово, бяло, жълто и др. 

Есенцията от орлови нокти е свързана с 6-та чакра и цвета на индигото. Чрез медитация и визуализация може да задвижите енергията на “третото око” и да увеличите своята проницателност за случки от миналото, силата на духа, паметта и анализа на сънищата, както и да разберете някои кармични срещи и епизоди, които сте имали.

Още преди 3000 години китайският народ открива полезните свойства на орловите нокти. Трактатът по фитотерапия Шън нун бън цао дзин определя растението като висша и ценна билка.

В Материя медика китайският лекар Ли Шъджън отбелязва, че цветовете от орлов нокът противодействат на всички отрови, затова могат да лекуват отравяния, разсейват застоя на кръв и активизират енергията на кръвта. Ако често се пие на запарка, билката може да удължи живота на човек.

Японският орлов нокът /L. japonica/ притежава и изключителни лечебни свойства. Неговият цвят има висока лекарствена стойност и е известен в китайската медицина. Има мощни антибактериални и противовъзпалителни свойства, използва се за премахване на токсините и против антракс, треска,грип, язви, кашлица и възпалено гърло.

Ароматът на цветовете се използва при ароматерапии поради доказаното благотворно влияние за намаляване на стреса. Билката се употребява като лекарство, чай, храна, напитка, козметичен продукт. Може да се приема често за предпазване от вируси и вредни бактерии.

В китайската медицина се употребяват цветовете, листата и стъблото на орлови нокти /L. japonica/. От тях се приготвят лечебни средства, които лекуват проблеми със ставите, дизентерия,кожни заболявания, настинки, бронхити и др. От него се правят настойки, сиропи, пие се под формата на чай или капсули.

Научно доказано е, че този вид предпазва и лекува грип, пневмония, тумори, регулира кръвната захар, понижава телесната температура, опазва черния дроб, помага за отслабване. Лекува хроничен колит, остър нефрит, мастопатия, болести на горните дихателни пътища, болни сливици.

Японският вид на орлови нокти притежава сладък вкус и студена енергия. Прониква в меридианите на белите дробове и стомаха. Приемано вътрешно стъблото на орловия нокът е ефикасен лек при паротит, хепатит и артрити. Освен вътрешно може да се прилага и външно за промивки на кожата при инфекции, рани и възпаления.

Орлови нокти често с комбинира с други билки. Например заедно с Форзицията се използва за лечението на редица респираторни заболявания, а когато се комбинира с маточина облекчава симптомите на грипа. Орловите нокти се прилагат в комбинация с хризантеми за лечението на висока температура и вирусни заболявания. Съчетанието с мента се прилага за промивки наобриви.

Чаят от орлов нокът действа отхрачващо и когато се съчетае с иглика и плодове на черница облекчава кашлицата и симптомите на астма. Цветовете на орловия нокът помагат на организма да се пречисти от токсините, а при диария се ядат запържени. Стъблата на орловия нокът понякога се използват като допълнение към лечението с акупунктура.

Според китайската народна медицина орлови нокти имат охлаждащ ефект върху организма. Вярва се, че огън в тялото е причина за болестите и приемането на тази билка охлажда тялото и потушава симптомите. Различните части на японския орлов нокът притежават редица лечебни свойства, което прави тази билка отлично диуретично, противовъзпалително, антибактериално и противовъзпалително средство. Доказано е, че понижава и кръвното налягане.

Чай от орлов нокът с мента може да се приготви, като цветовете на орлови нокти (30 г) се варят 15 минути в 500 мл вода заедно с пресен корен от тръстика (60г). След това се добавя мента (10 г) и отварата се вари още 3 мин. Прецежда се и се подслажда. Този чай пречиства кръвта, утолява жаждата, облекчава настинката, понижава високата температура.

Чаят от орлови нокти и хризантеми утолява жаждата в летните жеги и премахва главоболие, предизвикано от настинка. Отварата се приготвя, като 10 гр. цветове от орлов нокът и 10 гр. хризантеми се запарят в гореща вода. Течността се прецежда и се подслажда със захар.

Утвърждение за деня

Винаги, когато имам нужда от помощ, я получавам!

Докато живее, човек все търси нещо....

Докато живее, човек все търси нещо, но важно е какво търси. Аз ви съветвам: Не търсете виното, но търсете чистата планинска вода. Не търсете греха, но търсете работата. Не търсете омразата, но търсете любовта. Не търсете невежеството, но търсете знанието. Не търсете ограничението, но търсете свободата. Търсете Божествената светлина, която прегръща и облива човека отвсякъде, без да му иска нещо. Търсете Любовта на Божествената светлина, а не на човешката. Божествената светлина внася живот в човека и го прави доволен и щастлив. Човешката светлина отнема живота на човека и го прави нещастен. Божественото всякога дава, а човешкото – взима. Божественото внася в човека мир, радост, а човешкото – внася смущения и противоречия. Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората. Повдигнете погледа си към Божествения свят. Там е разрешението на всички въпроси. (Беинса Дуно)

....красотата на едно цвете

На човек не му е достатъчно просто да живее.Той трябва постоянно да се радва на слънчевата светлина‚ на любовта и на красотата на едно цвете.

Ханс Кристиан Андерсен

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Шестнадесета седмица

21 - 27 юли

Дарът на Духа в душата си да пазя,

Предчувствието мое строго повелява,

Та зреещите дарби Божии

В недрата на душата

На себесъзнанието плодовете да родят.

Толкова много красота.......