Отново за някои способности на нашия организъм

Учени от Йейлския университет открили.......топлата вода!!!!!!!! А именно открили, че гневът, лъжата,депресията, леността ( сиреч мързелът ) и всички останали отрицателни, болестни състояния увреждат човешкия организъм.
   Интересно, приемаме на чисто доверие учените от този или онзи университет, когато същите тези неща древните мислители и просветени са казали преди хилядолетия, а самите тях просто игнорираме или приемаме, като религиозни или езотерични бълнувания. Ами добре! По-добре късно, отколкото още по-късно. Стига наистина да проумеем тези истини и да се опитаме да организираме живота си, ползвайки ги, като опорни точки за по-добри и по-стойностни бъдещи дни.

И така, да се върнем на "откритията" направени в Йейлския университет.

Човешките пороци увреждат сериозно и трайно организма ни. Депресията и хроничния стрес смаляват обема на главния мозък, лъжата предизвиква мигрена, болки в гърбото и отслабване на паметта. Лъжата, та дори преувеличаването на истината водят до старческо слабоумие.

Гневът също разболява хората. Установено е, че хора, които непрекъснато си спомнят за миналото си с горчивина и неудовлетворение от пропуснати възможности са по-предразположени към всякакви заболявания както и с по-нисък праг на болката. Не можеш ли да простиш и да се примириш с миналото си, с грешките, които си допуснал, както и прекалено да се фокусираш върху бъдещето и какво искаш и очакваш от него, като собствени ползи и изгоди неминуемо води до неврози, хипохондрия и ред други заболявания. Изводът, който специалистите направили е, че най-щастлив и хармоничен е човек, който успява да се наслаждава на настоящия момент.

Човек може да влия на реалността, дори да я създава. ( хайде бе! :))
Ето и съветите, които учените ни дават, как да използваме менталната си сила.

1. Определете точните обстоятелства които искате да постигнете, както и последствията, които ще произтекат от това.

2. Задържайки мисълта си върху менталната картина, вие концентрирате съзидателното действие на духа в този център, където неговите сили са балансирани. ( ау, колко научно звучи!!!)

3. Пропускам го, защото звучи още по-натруфено и глупаво от предишното.

4. Винаги помнете, че имате работа с удивителна потенциална енергия, която все още не е обособена в конкретен вид ..... (хайде бе, сериозно ли?!)

5. Когато пристъпите към сериозно визуализиране ( преди това е имало несериозно такова, явно ), помнете че не трябва да има усилие в задържането на вашите мисъл-форми. Напрягането действа против целта ви и предполага съзнанието за борба с противната сила, а това поражда обстоятелства, обратни на картината ви.

6. Като поддържате образа с ведър ум, вие не допускате всички онези мисли, които биха разсеяли духовното ядро на картината ви. Тъй като законът е съзидателен по своето действие, изпълнението на желанието, което си представяте, е сигурно. ( Какъв е смисълът тогава на т.3, 4 и 5 само недостижимият ум на учените се е домогнал до него)

7. Нещо изключително важно, което трябва да помните при визуализирането е, че вие създавате ментална картина по-скоро с цел, да определите качеството, което придавате на допреди това необособената субстанция и енергия, отколкото да подредите специфичните обстоятелства за проявлението.
Това е работа на самата съзидателна сила.
(Това го преписах цялото, за да се посмеем още малко. Смехът е здраве!)

И последно, статията, плод на дългогодишни изследвания на мастити учени от още по-мастити университети и институти завършва така:
....никога не споменавайте на никого, за това което вършите!

Хайде да ви е честито изпълнението на всички съкровенни желания по методиката на ...ами така и не разбрах на кой точно. Колективът е в процес на уточняване и преразпределяне на хонорарите! Ха ха ха!

Малко история с Бранислав Нушич

Все си мисля, че за спасяването на света е добре да се облегнем малко повече на смеха, а не на красотата! :))))))

Когато човек, свободен от задължението да си знае урока, хвърли поглед върху историята, ще остане горе-долу със следните, впечатления за нея:
 Стара история: строене на пирамиди, дълги и красноречиви беседи, философствуване, култ към много богове и много жени.
 Средновековие: вяра в един бог и постоянни войни и кланета заради тоя един бог. Култ към жената и постоянни борби и убийства за нея.
 Новата история започва с една историческа фалшификация и завършва с фалшификация на историята.
 Историците смятат, че Новата история започва от великото събитие — откриването на Америка, но съдейки по всички последици от това събитие, изглежда, че не ние сме открили Америка, а тя нас. Американците поне стоят на това гледище и смятат твърдението, че ние сме ги открили, за историческа фалшификация. Доста отдавна аз имах възможност да се запозная с един много симпатичен американец, господин Марк Твен. Той продаваше лимонада, но се занимаваше и с боядисване, бръснене и приготовляване на есенция за кисели краставици. Когато веднъж ми предложи същата тая есенция като американско откритие, ние с него завързахме разговор за откриването на Америка.
 — Не, господине! — отговорих му аз. — Не виждам никакво основание да си купувам есенция от Америка. Ние, европейците, сме открили киселите краставици, следователно ние сме задължени да открием и есенция за тях.
 — Така ли? — запита той. — Вие сте също така открили, струва ми се, и Америка?
 — Да, господине, ние, европейците, сме открили киселите краставици, ние сме открили и Америка.
 — Да, да, спомням си — отговори господин Твен любезно. — Ах, да знаете как приятно бяхме изненадани ние американците, когато ни открихте.
 — Как?! — учудих се аз.
 — Да. Ние, знаете, ви очаквахме хилядолетия, бяхме загубили вече търпение и постоянно се питахме: „Ще дойдат ли най-после тия хора да ни открият?“ Спомням си дори, че когато един ден пристигна Христофор Колумб, моят дядо го посрещна с думите: „Ех, дълго ни накарахте да чакаме!“
 — Но как, за бога, вашият дядо е могъл да посреща Колумб?
 — И аз винаги съм се учудвал на това, но, виждате ли, в историята има необясними явления, които историците един ден вероятно ще обяснят.
 — Значи, вие не признавате великата заслуга на Колумб?
 — Ах, как не! Неотдавна един мой — приятел, господин Джон Боутер, се опита да преплува с лодка от Америка до Европа и не успя, а това само увеличава значението на Колумбовия успех.
 — А как преценявате усилията на испанския крал Фердинанд, който е подпомогнал парично откриването на Америка?
 — О, аз ги ценя високо, още повече, че в това предприятие е участвувал и американски капитал. Аз и сега имам седем акции от фирмата „Дружество за откриване на Америка“, основана от крал Фердинанд, но мога да ви кажа поверително, че у нас, в Америка, тия акции вървят много лошо.
 — Защо?
 — Вероятно за това, защото ние, американците, сме много разочаровани от откриването на Америка.
 — Разочаровани?
 — Да. Ние все повече се убеждаваме, че Европа е открила Америка, за да има кой да й дава заеми. И аз започвам да вярвам, че жителите на Марс, имайки пред вид нашия опит, твърде старателно се предпазват от възможността да бъдат открити от Европа.
 Струва ми се, че този господин Марк Твен беше прав и затова казах, че Новата история започва с една историческа фалшификация — с откриването на един свят, който си е съществувал и преди това, а завършва с фалшификация на историята. Към края на Новата история се е родил един интересен исторически автор. Нарича се Наполеон Бонапарт. Той не е писал история, както би могло да се помисли, а я правил. Разрушавал държавни граници, събарял династии, измислял нови народи и създавал нови държави. Бил гениален фалшификатор на историята (ние балканците най-добре можем да докажем това). Направил такъв исторически миш-маш, че хората започнали да се плашат да не би да му хрумне да измени и формата на земното кълбо. Макар че неговата дейност се отнася към Най-новата история, с раждането си той завършва периода на Новата история, който ние наследихме като подарък от него.

Смях през сълзи

 Едно от големите неудобства на демокрацията е, че хората са свободни да бъдат глупави. Глупостта е естествено и неотменимо човешко право. А покрай това тя е и неизчерпаем политически капитал.”

Родино, ще те изгубя!

Родино, ще бягам веч!

Чини ми се, отдалеч

аз по-много ще те любя.

             (Ив. Вазов)

Ако ви се чете още, просто кликнете ТУК

Блаженна България с такива българи

Тук ще четем Йовков, Елин Пелин, Чудомир, Симеон Радев и други достойни българи. Българинът има склонност към чуждопоклоничество. Пишем колко е велик Стайнбек, Фитцджералд, Кастанеда, а колко сме прочели от съкровищницата на българската литература! В този блог ще прочитаме от време на време по нещо истинско, българско, с поклон пред духовността и величието на мисълта .......

Днес ще се усмихнем през сълзи с Чудомир и неговото

КРЪЩЕНЕ

Да кръщаваш дете не било тъй лесно. Особено подофицерско дете. Не си гледа селското произхождение и големите крачуни младшият подофицер Стамат Рунтов, а налетял на гражданка, знаете. Пролетес ходил на някакви стрелкови курсове в Пловдив, залюбил се там с някаква си шивачка и нали е силен по фортификацията, обходил й фланговете, значи, атакувал я на бърза ръка и я взел в плен. Пристига една вечер след проверка у дома, тропва с крак, козирува, а зад гърба му, слабичка, свитичка, стои шивачката.

- Аз, вика, кръстник, имам чест да доложа, че завърших успешно курсовете в Пловдив. Освен това, вика, и друга една работа свърших. - И поглежда ухилено към нея.

- Разбрах, разбрах, думам му, всичко ми е ясно, само това, дето ми казваш кръстник, не мога да разбера добре.

- И за това ще ти доложа, вика. Едно време баба ви Христина е венчавала моята баба и кръстила всичките й деца. Оттогава сме свикнали у дома и на целия ви род все кръстници думаме.

- Щом сте свикнали, казвам, добре. А после?

- После ще ни венчаете, казва. Набързо ще ни венчаете, защото ротният се сърди, пък и самата работа не търпи отлагане, казва и ми смига многозначително.

Нямаше как, венчахме ги още същата неделя. Присъствува и ротният му с госпожата, от село имаше доста хора и от града също. Попримърка попът молитвите, друснахме му едно попско хоро, и толкоз. Едно кротко хорце, знаете, едно крепко - пет стъпки вдясно, спреш се, поклониш се, пак пет стъпки вдясно и така нататък. "Лесна работа, мисля си. Дано все тъй върви и да не рече попът да го обърне я на пайдушко я, или пък на някое, в което има клякане, че както съм слаб в игрите и каквито ми са тесни панталоните, може да се изложи човек."

Както и да е, свърши се. Венчахме ги, значи, платих си на попа, на църковното настоятелство, на клисаря, на певците, на тоя, дето би камбаната, на децата, дето държаха светилниците, и на още много други. Купих им един голям медник, те ми донесоха мисирка и си завързахме роднинство един вид.

Не се минаха и пет месеца, роди им се момиче по съкратения метод. Едно червено маймунче, знаете, с косици и големи крачуни - същински бащичко!

- Ще кръщавате пък сега, дума ми Стамат. Аз, казва, исках войник да бъде и да служи на отечеството, а то излезе фуста, но за втория път ще видим! - И сучи мустак.

- Добре, казвам, добре. То си е ваша домашна работа и каквото сте решили, това да е.

Не се мина много, и получихме покана. Едно стъкло ракия, панделка на шията и ментени бонбони.

Разтичахме се, знаете, приготвихме разни там гащички, ризички, шапчици, чорапки, повойчета и рано сутринта в неделя в тържествена процесия се проточихме за към тях. Най-напред кучето, значи, след него слугинята с даровете и най-после щабът - аз, жената и децата. Като доближихме къщата им, от вратата още ме посрещна един врясък, един вик, сякаш колят някого. Влязохме в стаята, гледаме, уважаемата кръщелница посиняла от писък, а над нея майката на Стамата, стрина Кера, я бута с пръст по пъпчето, смърка й с уста и се мъчи да я укроти:

- О, о, о! Няма, баби, няма... А, а, а, моето Керче, моето пиленце!... Хайде, хайде, баби, че ще идем на дяаа, на дяаа...

Сватята й госпожа Гена, дошла също по случая от Пловдив, свила се, със зачервени очи, до краката на детето, мълчи и сумти.

- Е, готови ли сте?-питам ги аз.

- Ооох, всичко е готово, кръстник, всичко е наредено, само името, пустото му име не можем да изберем - отговаря кумичката. - От една неделя се караме и очите ще си издерем за него.

- Ще ги издерем я, като сте такива неразбрани! Че лошичко ли е мари, сватя, лошичко ли е да го кръстим Керка? Кера, Керка, Керче-шекерче, от това по-хубаво, на баба си името да носи, има ли?

- Недей така ма, сватя, недей настоява толкова. Четири унуки имаш, да ти са живички, на твое име кръстени, а на мене това ми е само и я роди Спаска пак момиче, я не. Съгласи се Генка да го кръстим.

- Как ще се съглася мари, сватя? Ти луда ли си! От един месец съм кюхнала тука, работата си в село съм зарязала и само за това стоя. Как ще се съглася? Ти кога отхраниш и отгледаш левент като мой Стамата, кога стане подофицерин и кога ти роди момиче, кръщавай го, както щеш, но сега не отстъпвам!

- Ама чакай ма, сватя, не се ядосвай ма. Най-напред ми кажи, той ли го роди, или моята дъщеря, а?

- Не ви питам аз и никого не слушам! И не ме карайте да си развързвам устата. Не ви ли стига мари, дето ми подмамихте момчето, дето го омагьосахте, та му навряхте в ръцете мършавата си дъщеря, дето ни хляб знае да меси, ни камина да измаже, нито пък лятно време нещо в полето да ни помогне? Не си ли я виждаш, че по цял ден седи при печката и плете фигаро, а ний от село пренасяме дърва, мъкнем лук, картофи и фасул. Какъв чеиз й направихте мари? Гола като циганка ни я натрапихте. Не давам да се кръсти детето на друго име, не давам, па ако щете, и на парчета да ме направите.

- Лоши уста имаш, сватяаа! Господ да ти плаща. Ама аз пак ще те моля Генка да го кръстим, че тъй му прилича, пък и майка му тъй иска. Не се пита никой тука, а майката само. Каквото тя рече.

Извръщам въпросителен поглед към кумичката, а тя мига през сълзи и нарежда:

- Оох, че зная ли, кръстник, зная ли? Аз, правичката да си кажа, не харесвам ни едното име, ни другото, но повечето съм съгласна с мама, и то да го кръстим не Генка, а Евгения, а ний ще си му казваме Женичка. По-красиво е, вика, и по-модерно някак.

- Вятър работа! Нищо подобно - изревава зад гърба ми току-що пристигналият Стамат. - Не слушай женорята, кръстник. Нека си лаят те. Ако беше момче, щях да го кръстя Вълчо, на баща си на името, но понеже е женско, Слава ще го кръстим и вярселям! За слава и чест на България. Толкоз! И повече да се не приказва в строя! Хайде! Ходом, че попът ни чака!

Жените ахнаха изненадани.

- Не давам Керка, брей! Тъй да знаете! - крещи стрина Кера, грабва детето и хуква към вратата.

- Божичко, удуши Генчето тая проклетница - разпери ръце госпожа Гена, втурна се след нея и я хвана за полата.

- Майчице, детето ми! Евгения, Женичката ми! Душичката ми! - пищи като луда майката и се хвърля върху двете вкопчани жени.

Грамадният младши подофицер Стамат Рунтов блъсва жените, застава разкрачен на вратата и изревава страшно:

- Сволочи със сволочи! Ще ви дам да разберете! Мирно!

И като разкопча поясока си, започна да пердаши когото свари.

Едва успях да се измъкна през кухнята. След мене и другите домашни в разсипан строй и в обратна, тъй да се каже, процесия се проточихме за дома. Най-напред аз, след мене жената, а най-отзад слугинята с децата.

Кучето, подушило с време опасността, си беше офейкало отдавна.