Когато сме разделени от близките си хора.....ами тъжно е, но често това е за добро! Ако истински вярваме на Вселената, значи и раздялата се е случила за наше и тяхно добро. А моята прекрасна дъщеричка наистина успя да израсне много за времето, което сме разделени. Видях я как помъдрява, как става самостоятелна и все по-отговорна за себе си и за околните. Сега се радвам на посещенията и 1-2 пъти в годината и разбира се ми е мъчно, всеки път, когато заминава. Но знам че е за добро и че това е добре за нея и за мен. Трябва да се научим да пускаме децата си да поемат собствения си път без болка и страдание от наша страна. Защото обичта не значи обсебване, а споделяне на хубави и лоши мигове, независимо от времето и разстоянието.
И снимките, които ще връщат спомените от споделените усмивки до следващия път.