* Вие по колко пъти на ден се обръщате към Бога за съвет? Едва ли някого питате. В невидимия свят има разумни същества, които всеки момент са готови да услужват на хората. За онзи, който се обръща за съвет към тях, всяка дума е благословение. Всяка тяхна дума може да се използва за градеж.
* Веднъж завинаги забравете старото и не го споменавайте. Кажете в себе си : “Аз трябва да бъда добър, здрав, умен и силен, както Бог иска.” Всеки ден прибавяйте нещо към здравето, добротата, разумността и силата си.
* Достойнството на един човек е в изпълнението на волята на Бога, в приложението на най-малките добродетели. Ти може да си спечелил едно от най-големите сражения, може цял народ да си повдигнал, но ако един ден сърцето ти нашепне да завържеш връзката на обувката на някой старец, а ти не направиш това, всичко сторено пропада.
* “Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно” – казва Христос. Духовните учители, гениите, големите учени, добрите хора са все пратеници на Бога.
* Ще дойде ден, когато никой няма да може да ви помогне, въпреки всичките ви приятели. Единственият, който може да ви помогне, е само Духът Божий.
* Каже ви някой: “Не те обичам. Мразя те!” Това ви действа като удар и на мястото на удареното се получава рана. Защо това толкова ви наранява, наскърбява, обезсърчава? Ако един не ви обича, друг ще ви обича. Друг ще дойде, ще ви направи компрес на раната и ще ви мине. Ще ви излекува. После може да си кажете: Има един, който ме обича. Бог ме обича. Той е повече от всичките.
* Падналият няма приятели освен Бога. При най-големите изпитания мисли, че не си сам и изоставен. Бог е вдигнал хиляди паднали души, които са се уповавали в него.
* Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от светли умове, Природата, цялата Вселена. А когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число – Един.
* Преди създаването на света, когато всички същества са били вътре в Бога, са съществували първичните връзки на любов. Всяка човешка душа е обичала всички същества, само че всяко същество по особен начин. Имало е голямо разнообразие в това отношение, защото има милиони и милиони форми. След като душата е прекарала милиони години вътре в Бога, при създаването на света тя се е облякла в плътно материално тяло, слязла е във физическия свят и е заспала духовно, забравяйки своя небесен произход. Изгубила небесното си състояние, забравила и връзката, която е имала с всяко същество преди създаването на света. С постепенното събуждане на духовното й естество, заедно с духовното си повдигане, тя ще си възвърне непременно първоначалното небесно състояние. Ще си възстанови първичните връзки с всички души. Ще преживее любовта, която е имала към тях, когато всички са били в Бога. Възстановяването на тия първични връзки – това е великата цел, към която се стреми Небето.
* Винаги, когато човек се обърне към Бога, лошите условия се смекчават.
* Както една мравка не може да види човека, така и човек не може да види Бога. Един комар вижда микроскопична част от човека. Човек вижда микроскопично проявление на Бога. Камъкът е камък, но онзи, който разбира, знае, че той е част от Бога. В него е затворен някой спящ дух.
* Ако не можеш да намериш Бога отвътре в себе си, отвън никога няма да го намериш. Когато го намериш в себе си, тогава ще го намериш навсякъде в Природата.
* Вие гледате на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го само отвън, а не вътре в себе си. Докато гледате така на Бога, всякога ще останете далече от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя ум, като израз на велики мисли и чувства, като подтик към добри и възвишени дела. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете се да ви лъхне тихият ветрец – навсякъе е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието присъствие.
* Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някоя църква, и там отиват да Го търсят, да Му се молят. Бог говори не в църкви, а в човешките сърца и души.
* Душата е най-красивата дъщеря на Бога. В нейното дихание ние живеем.
* Който вижда, разбира великото Божествено начало, което свързва всички същества от най-възвишеното до най-нисшето. Има една връзка, с която Бог свързва в едно всички. Всички пред Него имат еднаква стойност, еднакво са важни. Бог знае, че и най-мъничките същества един ден ще станат велики.
* Бог не ни налага това, което не искаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар