Дезидерата

  

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен.

Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.
Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота.
Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.

Моят избор

Позволявам на тялото си и на всяка отделна клетка в него до последния атом да се освободят от всички отрицателни спомени и емоции от далечното и по-близко минало и да се очистят от злотворното им влияние!
Вселената се грижи за мен по най-добрия начин и аз съм и безкрайно благодарна!

Рабиндранат Тагор - спомени

“След като известно време живяхме до реката, брат ми Джотиндранат купи къща в Калкута на Съдър стрийт 215, близо до музея. Останах при него. Докато продължавах да пиша романа и “Вечерни песни”, се случи много важен прелом вътре в мен.Веднъж късно следобед крачех на терасата на нашата къща. Блясъкът на залеза се смеси с бледия здрач, така че придаде на приближаващата вечер особено очарователна привлекателност. Дори стените на съседната къща сякаш красиво блестяха. Чудех се дали това издигане от баналността на всекидневието се дължи на някакво вълшебство във вечерната светлина? Не!
Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за “аз”. Докато “азът” беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, “аз” беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост.
Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот. 
Това състояние се повтори още веднъж. Дръвчетата в двора на училището на края на Съдър стрийт се виждаха от къщата ни. Една сутрин стоях на верандата и гледах в тази посока. Слънцето тъкмо изгряваше над разлистените дървета. Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина.
Още същия ден избликна поемата “Пробуждането на водопада” и се изсипа като истински водопад. Докато пишех поемата, нито за миг не спусна завеса над радостния вид на Вселената. Хората и предметите, макар познати, не ми се струваха банални или неприятни. Това, което се преживях на следващия и на по-следващия ден, ми се стори особено изненадващо. 
При мен често идваше един човек, който имаше навика да задава всякакви глупави въпроси. Един ден ме беше попитал: “Господине, виждали ли сте Бог със собствените си очи?”. И след като признах, че не съм, той твърдеше с голяма увереност, че го е виждал. Попитах го:“Какво видя?”. Отговори ми: “Кипеше и трептеше пред очите ми!”. Можете добре да си представите, че не е приятно да бъдеш въвлечен в неясни дискусии с подобна личност. Още повече, по това време бях изцяло погълнат от писанията си. Но тъй като той беше безобиден човек, не исках да засегна неговата чувствителност и така го търпях, колкото можех.
Когато дойде в онзи знаменит следобед, аз наистина се радвах да го видя и го посрещнах сърдечно. Мантията, която го покриваше и ви го показваше като чудат и глуповат, изглежда се беше изхлузила и аз толкова се радвах да го видя. Поздравът, който отправих към него, беше поздрав към истинския човек, който по никакъв начин не смятах за по-низш от мен. Нещо повече, почувствах, че съм близко свързан с него. След като не открих и следа от отегчение в себе си, нямах дори чувството, че пропилявам времето си, докато разговарях с него. Напротив, бях изпълнен с огромна радост. Освободих се от някаква тъкан от илюзия, която ми създаваше чувството, че той е непотребен или че аз изпитвам нежелани тревоги и притеснения.От балкона наблюдавах минувачите и открих, че походката, фигурата и обликът на всеки, който и да беше той, ми изглеждаха толкова невероятно прекрасни. С всеки един от тях прииждаха вълни от морето на Вселената. 
В детството си бях гледал само с очите си, сега започнах да виждам с цялото си съзнание. Преди това, когато наблюдавах двойка усмихнати младежи безгрижно да вървят по пътя, не виждах, че това е един малък момент, през който можех да виждам неизмеримите дълбочини на вечния извор на радост, който разпръскваше безбройни пръски от смях. Никога преди не бях обръщал внимание на играта на крайниците и чертите на лицето, които винаги съпровождат дори и най-малкото човешко действие. Бях очарован от разнообразието от жестове, които възприемах не като отделени от себе си, а като част от удивително красив по-велик танц, който продължаваше в този определен момент чрез всеки човек, чрез неговия дом, чрез неговите разнообразни интереси и занимания.
Приятели се шегуваха, майка галеше детето си, крави бавно вървяха една до друга и едната ближеше другата. Неизмеримостта зад всичко това разтърси ума ми почти с оттенък на болка. Тогава написах:
“Не зная как изведнъж захвърленото ми сърце отвори вратите си
 и остави тълпата да нахлуе в него. Хората се поздравяваха в душата ми.” 

“Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча 
да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам, 
че живото ти докосване е върху всички мои членове.
Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си, 
като знам, че ти си онази истина, която запали светлината 
на разума в ума ми.
Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си 
и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит 
в най-съкровената светиня на сърцето ми. 
И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела, 
тъй като знам, че 
твоето могъщество ми дава сили, за да действам.
(Гитанджали. 5.)

Хармонията

Покоят, към който се стреми всяка душа и който е истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат от хармонията.Това показва, че без чувството за хармония всички жизнени достижения са напразни. Именно достигането на хармония се нарича рай, а нейното отсъствие — ад. Само който овладее това, разбира живота, а този, на когото това не достига, е глупак, независимо от цялото друго знание, което той.

Съществуването на суша и вода: суша за водата и вода за сушата, привличането на небесата и земята — всичко показва вселенската хармония. Привличането между слънцето и луната, космическият ред на звезди и планети, свързани и взаимодействащи си една с друга, движещи се и действащи по определен закон, регулярната смяна на годишните времена, нощта, следваща деня, и денят, отстъпващ на свой ред място на нощта, зависимостта на едно същество от друго, обособеността, привличането и асимилацията на петте елемента — всичко потвърждава вселенската хармония.                                                                      


Мъжът и жената, звярът и птицата, растението и камъкът, всички видове неща и същества са свързани помежду си и се привличат едно към друго в акордите на хармонията. Ако което и да е същество или нещо, дори и най-безполезните, бъдат изгубени в тази вселена на безкрайно разнообразие, това ще бъде като нота, изпаднала от песен. Както казва Саади: „Всяко същество е родено с определена цел и светлината на тази цел е запалена в неговата душа“. Глад, мор и бедствия, урагани, наводнения, изригване на вулкани, войни и революции — колкото и ужасни да изглеждат те на човека, в действителност съществуват за регулиране на вселенската хармония

Хармонията на живота може да се изучи така, както и хармонията на музиката. Ухото трябва да се тренира да различава както тона, така и словото, скритото в тях значение и да познава от смисъла на словото и тона на гласа дали това е истинно слово или фалшива нота, да различава сарказма и искреността, думите, казани на шега и сериозните, да разбира разликата между искрения поклон и лицемерието; да отличава скромността от смирението, усмивката от присмеха и високомерието от гордостта. Действайки така, слухът става трениран, както в музиката и човекът знае точно проявяват ли се неговите собствени тон и слово, а така също и дали словото на другите е истинно или лъжливо. Човек трябва да се научи в какъв тон изразява определени мисли и чувства и с какъв глас. Понякога трябва да говори с висок глас, понякога е необходим мек тон.

Трябва да разберете, че ритъмът е равновесие между речта и действието. Човек трябва да говори в подходящо време, в противен случай тишината е по-добра от говоренето. От нас се изисква дума на съчувствие към чуждата болка и поне усмивка, когато другият се смее. Човек може да наблюдава възможността за промяна на темата на разговора, но никога да не го променя внезапно, а изкусно да съчетава два предмета с хармонична връзка.

Глупавият човек е негъвкава нота, умният човек е гъвкав. Първият се прилепва към своите идеи, пристрастия, враждебност и убеждения, добри или лоши, вторият ги прави диезни или бемолни, повишава или понижава тона и височината и са хармонизира с другите според изискванията на ситуацията.

Нежността, мекотата, уважението, смирението, скромността, самоотвержеността, отговорността, търпимостта и всеопрощението се смятат от суфиите за атрибути, създаващи хармония както в душата на човека, така и в душата на другия. Високомерието, гневът, порокът, привързаността, алчността и ревността са шестте основни източника за дисхармония.

из "Космическият език"

Хазрат Инаят Хан

За Кант, Вселената и плажа

В предговора към второто издание на „Критика на чистия разум“ Кант установява границите на науката и стига до заключението, че съществуват три основни въпроса на метафизиката, които науката никога няма да може да разреши. Бог, свобода и безсмъртие. Кант смята, че учените никога няма да могат да докажат съществуването на Бог, да определят дали разполагаме със свобода на волята и да установят какво става след смъртта. Тези въпроси според него не принадлежат на физиката, а на метафизиката.

Ние непрекъснато се опитваме да търсим и да привеждаме доказателства за едно или друго и ако не успеем, просто го отричаме, защото така е най-лесно. Забелязали ли сте колко е сложна Вселената? Замисляли ли сте се колко съвършено изпипана трябва да е всяка подробност, за да функционира една звездна система? Или да се свържат атомите? Или да се създаде живот - независимо дали е на Айнщайн или на гъсеницата, която ни яде цветятя в градината? Или да може една река да тече по начина, по който го прави? Всичко това не е ли безкрайно по-сложно от направата на един автомобил например? Но приемаш автомобилът за даденост и за доказателство за съществуването на някой - един или повече, които са го създали. И това че го има, че го ползваш е напълно достатъчно доказателство за теб за съществуването на създателя му, независимо че ти никога няма да го видиш, пипнеш, усетиш като жив човек. защо тогава така отчаяно се опитваме да отричаме всичко заобикалящо ни и законите по които то съществува, като доказателство за наличието на Творец, Създател, Бог или както там ви е угодно да го наречете? О не, не говоря за онзи белобрад, строг старец, който трябва да е отговорен за всичко, което правим или не правим. Не говоря за бога на папата и на православния патриарх и на всички останали църкви, сътворен и налаган единствено и само с идеята да служи на шепа малоумници за манипулиране на масите и оправдание на собствените ни пороци и падения. Макар че и те имат своето място във Вселенския ред, както и маларичния комар, мухата Цеце и САЩ.

Ако пък не ви се мисли, просто вземете хавлията и иденте на плаж. Днес времето е прекрасно и си заслужава да се насладим на даровете на лятото, независимо дали сме доказали кой е създателя му.

Тези следи, достатъчно доказателство ли са за съществуването на човека, който ги е оставил? :)

Молба

Хора, моля ви, правете добро!
 Дори най-мъничкото, най-незаебележимото и най-незначителното добро е важно! Ама парите не стигали, времената били тежки......това са само кухи извинения. Не е нужно да имаш пари, за да правиш добро! За него няма подходящо и неподходящо време! Нужно е само да го искаш и правиш от сърце! Защото не иде ли от сърцето и душата ви, ами по-добре недейте! Обаче ако поне един път подадете ръка на паднал човек на улицата, съберете боклуците по пътечката в планината, погалите кучето пред входа на кооперацията ви дори - това са мънички добрини, които Природата и Вселената оценяват високо. Земята и човечеството ни отчаяно имат нужда от повече добрина, от повече топлина, от повече усмивки. Имат нужда от искренна и неподправена ЛЮБОВ!
Вчера беше първият ден на пролетта. Идете в парка и нахранете птичките с трохите от трапезата ви и вижте как ще се почувствате. Повярвайте ми, ще ви хареса!

Днес попаднах на нещо вълшебно.

ЗАПИС НА ЩУРЦИ РАЗКРИ ПЕСЕН НА АНГЕЛСКИ ХОР
Ню Йорк. Композиторът Джим Уилсън записал песента на щурците и забавил записа няколко пъти. Резултатът e ангелски хор в идеална хармония, пише Стандарт.



Макар че звучи все едно пеят човешки гласове с години опит под палката на умел диригент, мелодията не е нищо друго освен звука, издаван от щурците на по-бавна честота.
В записа американският композитор е насложил един върху друг двата звука - песента на щурците, както я чуваме в топла лятна вечер, и същата мелодия в забавено темпо, която разкрива богатството на композицията и хармонията, съперничещи на най-добрите вокални хорове в света.
Уилсън определя откритието си като мистично и смята, че то разкрива божествения замисъл на природата. Божествен промисъл или случайност, песента на щурците звучи наистина красиво и вдъхновяващо.

Източник: http://www.hristiqni.com/novini/lyubopitno/1939-zapis-na-shturtzi-razkri-pesen-na-angelski-hor#ixzz2lamw29gp

А ето и самият запис:

https://soundcloud.com/acornavi/robert-wilson-crickets-audio

Докато го коментирах с дъщеря си в скайп, изведнъж ми дойде и точното определение,какво е това в действителност. За мен това е ключ, ключ към вселената,, който задейства в нас определени центрове и сетива посредством които общуваме с Вселената. Това вероятно е закодирана от ангелите музика, която ни действа като вибрации, дори да не я чуваме с ушите си и по-този начин ни помагат да чистим душите си от натрупаната негативна енергия. 

Защото има ли човек, който да не обича песента на щурците в звездните летни нощи....

А като се заслушах, в песента чувам често да се повтаря "ом" и ми дойде на ум мисълта на Учителя Беинса Дуно: 

"Думата “АУМ” (“ОМ”) е свещена, останала от една възвишена култура. Аум, Амен, Амин, Ом е една и съща дума с много мощно въздействие. Целият Всемир си служи с нея. Ако често я произнасяте, дори и несъзнателно, ще опитате нейната сила. Тя съдържа всичко в себе си. Това е ключът, с него ще отключвате всички врати."

От тук ми дойде и думата ключ, която търсех преди, за да опиша на дъщеричката си как точно усетих това вълшебство.

Звучи толкова успокояващо, красиво и едновременно с това.....величествено и пронизващо. Като меса в Сикстинската капела. 

Мисля, че вече това ще е музиката, която ще ползвам за медитация и молитви.