Ценности и морал

Каква е разликата между ценност и морал? Под думата морал разбираме пътя, начина, по който да се постъпва. Счита се, че моралът е правилният метод. Ценността се отнася само до резултатите, т.е. тя е оценка на някое последствие. Ценен е, например, един скъпоценен камък, който е един резултат. Или е ценна някоя картина, стихотворение или съчинение. Каквато и да е ценността, тя винаги има отношение към резултата. В този смисъл бих ви казал какво е ценно за човека: тялото му. Вие ще кажете, че ценно е душата. Но туй, на което вие разчитате, което о6ективно проверявате, е тялото. Например, можете да формирате тялото, можете да го пипате, но щом дойдете до човешкия ум, как ще го докажете? Как ще докажете косвено ума? Съвсем по друг път. Към какво има отношение храната? Храната може да се разглежда като опаковка на тялото. То постоянно се опакова, за да не се развали, и когато човек не яде, тялото веднага започва да отслабва. Значи храната първо засяга тялото, после влияе и на човешкия ум.

Та казвам: вие считате ценността за морал. Ценността е за качествата на резултата. Всеки резултат има свои качества и моралността зависи от тях. Моралността е пътят, начинът за постижение. Например, казвате "морален живот." Моралният живот е правилният път за постижение на нещата. Неща, добити по морален начин, остават за по-дълго време, отколкото неща, които не са добити морално. Да кажем, че някой върви по Правия път. Но вие разглеждате морала независимо от това какво влияние ще упражни, вследствие на което се създава една философия, че човек може да постъпи, както иска. Човек може да постъпи, както иска, но ценността за нещата ще се измени. Така ще стане промяна в неговите мисли, в неговите чувства, в неговите постъпки и един ден той сам се6е си няма да може да познае. Допуснете, че вие имате стока за превозване по вода и мислите, че параходът трябва да се натовари. Да, но параходите си имат ватерлиния, докъдето могат да се товарят. Ако се натовари повече, при бурно море параходът може да потъне. Следователно има известни възможности за нещата. И човек има такава линия, която показва доколко може да се товари в даден случай. Вие сте един разумен параход и когато минавате през света, товарите какви ли не чужди багажи от едно пристанище за друго. Така аз гледам на живота. Например, срещате един ваш приятел – той е едно пристанище. Спирате се при него, натоварвате парахода си. А пък приятелят ви е кораб, спрял на вашето пристанище. Така става обмяна. Вие всеки ден може да се спирате на десет-петнадесет пристанища и така става обмяна на вашите идеи, мисли, чувства и постъпки.

И така, предметът трябва да се организира. Често вие желаете много работи, които намаляват вашата цена. Многото идеи, многото мисли, многото желания намаляват ценността на човека. Малко, но хубаво! Ценните работи са важни. Да допуснем, че имате няколко милиона диамантени скъпоценни камъни и едно житно зърно; в дадения случай кое е по-ценно? Аз бих предпочел житното зърно, защото за петнадесет години ще бъда най-богатият човек в света. Когато посеете туй зрънце, първата година ще имате шестдесет зрънца. Колко ще имате през втората година? Христос казва: "Едно даде тридесет, друго - шестдесет, друго - сто." Нека да вземем сто, че по-лесно се пресмята. И така, първата година ще имате сто зрънца, втората – десет хиляди, третата – един милион и т.н. Помнете тогава: когато ценността на нещата се увеличава, количеството се намалява. Когато моралът се намалява, светът остарява; когато моралът се увеличава, светът се подмладява. Когато предметите се намаляват, ценността се увеличава; когато предметите се увеличават, ценността се намалява. Съществува такова отношение, този закон е верен.

И така, трябва да внесете в ума си следната идея: за всички мъчнотии, които имате в света, има един начин за разрешаване. Следователно всяка мъчнотия ще стане задача за вас. Щом се намерите при трудни условия, ще употребите един, два, десет, двадесет, тридесет начина и най-после ще намерите един начин за разрешаване. Когато направите един, два, пет, девет, десет опита, вие ще имате половината от разрешението на даден въпрос.

26-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас, 28 май 1937 г., петък, 5 ч., София, Изгрев 

Цялата лекция