Карма и съдба 2

Много съм чела за кармата и съдбата. Най-различни автори - от философи с по няколко академечни титли, древни философи, та до източни мъдреци ( от близкото минало или наши съвременници ), които дори са неграмотни в общоприетия смисъл на думите. 
Лично за мен, Рудолф Щайнер е ненадминат в начина на подреждане на лекциите си. Толкова стройна и последователна логика, подкрепена с примери, които може да разбере дори прохождащият в езотеричната наука или както там искате да я наречете, не съм срещнала в никой друг автор. Именно това е причината, в тази рубрика са публикувам основно негови лекции по темата, както и на Учителят, с когото прекрасно се допълват. За връзката между двамата вече съм публикувала доста интересен материал.

Но днес искам да продължа с една чудесна лекция на Щайнер, която самата аз прочетох наскоро.

КАРМА И ДЕТАЙЛИ НА КАРМИЧЕСКАТА ЗАКОНОМЕРНОСТ 
Берлин, 15 октомври 1906 г.

Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго, неща. Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание. Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност. 
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот – не се желае този живот да се живее толкова често – и се стигне до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба. Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл. 
 
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот. Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците. То е пропускащо, проходимо, ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него. Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистична гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото, заемащо пространство осезаемо тяло. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло. 
 
Третата съставна част на човека е астралното тяло. То изпълва и обкръжава човешкото тяло като светлинна аура, в която се виждат пориви, нагони, силни желания и страсти. Това често е описвано. 
Четвъртата съставна част е това, което се проявява в собственото самосъзнание, в аза. Другите членове на човешката същност са заложени още като зародиши и се намират в този аз. 
Разглеждайки кармическото развитие нас ни интересуват предимно споменатите членове на човешката същност. Трябва да имаме предвид едно от всичките други неща, един факт от живота, който е много важен. Когато поглеждате назад към изминалия си живот и се пренесете до детството си, ще кажете, че сте научили много неща. Имало е време, когато не сте можели да четете и пишете и не сте познавали нищо от историческите събития, процесите в света, литературата и много други неща. Сега знаете всичко това, то е станало собственост на душата ви. Познато ви е още нещо. Знаете че може много да се учи, но с това първоначалният характер и темперамент на човека не се променя особено много. Има хора, които учат невероятно много в течение на живота си, изпълват душата си с всевъзможни знания и въпреки това трябва да си кажат: Някога бях избухлив, днес съм също такъв. Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразяването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника,  
а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло. 
Следователно, каквото в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло. Но каквото принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло. Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло. Но ако така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло. Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота. 
Нека да преминем от разглеждането на съставните части на човека към това, което е кармата и да ги видим в тяхната взаимовръзка. Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло,  
се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин: Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Каквото сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да можете да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден да задълбочавате по малко моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот. 
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си,  
в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот. 
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща  и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
Днес само споменаваме отделни явления, но можете да си представите колко обширна е областта, за която говорим. Истинският окултист никога няма да се занимава със спекулации. Изнесеното от мен не са теории, а неща, които са били проверени при различни случаи. В основата на това, което казах, лежат определени изследователски резултати. 
 
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Току що ви разказах точно такива факти. 
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера в този живот, има организъм, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздейстието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното. 
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една теософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен. 
 
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот. Можем да го кажем и така. Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина. 
 
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага, това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава. 
Още през тази зима ще се обсъдят някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек. Какво имаме кармически при един красив човек? 
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи, не винаги, но много често, на изтърпяни страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести. 
Също и мъдроста се откупва с болка. Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. Отвреме навреме си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и видът на неговото мислене. Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на мислителя може да се познае отпечатъкът на преживените болки. Сегашната наука постепенно започва да потвърждава прадревната окултна мъдрост. През следващите години това ще се случва много повече, отколкото някой учен може да си представи. 
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед,  
тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер, имаме предвид такива дела. 
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба,  
това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло – се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела. 
Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си. Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. 
 
Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота. 
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата, не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството. Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. 
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие. Ако някой мисли: Човек сам си е докарал страданието, той си го е заслужил, затова не бива да му помагам, би било глупост. Това е същото, както ако някой каже на банкрутирал търговец: Двадесетхиляди марки биха ти помогнали, но ако ти ги дам, ще се наруши твоята равносметка. Това сигурно няма да е истина. Уравняващата сума просто ще се впише в сметката. 
 
Така става също и в живота. Трябва само да се уравни, но не винаги човек трябва да го направи сам. Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез дела. Предположете, че сте богат, властен човек, който може да помогне не само на един, но и на двама. Тогава можете да се намесите в кармата на двама души. Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. 
Едно могъщо в най-виш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. п., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.  
Да се живее с кармическия живот, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата. 
Преди всичко законът на кармата трябва да хвърли светлина въху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че в смисъла на кармическия закон в своето астрално тяло подготвя бъдещата конфигурация на етерното си тяло, а като по-нататъшно следствие бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, тогава същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Който ще живее в бъдеще, са преродените хора от настоящето. Ще се породят здрави раси в бъдещето и именно пълноценни водачи на бъдещите народи, ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно за бъдещето. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм. 
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот в следващия живот се пренесат в етерното тяло и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?  
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат водени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Естествено, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата». С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. 
Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в дома на архитекта относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се поставя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот.

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Четвърта седмица

28 април - 4 май

Аз чувствам на своята същност естество:

Тъй усещането проговаря

И в озарения от Слънце свят

Себе си с потоците светлинни съединява;

На мисленето иска то

Жар към яснотата да дари

И човека и света

В единство здраво да обвърже.

Утвърждение за деня

Всяка клетка на тялото ми е изпълнена със здраве и енергия!

Причини за болестите

Ако човек иска да бъде здрав, то отначало трябва да бъде попитан, дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
Хипократ

Значи, дори при чисто физическите болести трябва да се търси причината в качеството на мисленето.
Агни-Йога

Днес вече дори официалната медицина признава, че при 75% от болестите освен физически има и психосоматични причини.

Когато тялото ни, започне да ни говори посредством болести и други физически неразположения и проблеми, то иска да ни напомни, че някъде сме нарушили грубо основни закони на Вселената и трябва да променим начина си на живот. Посредством болестите то ни казва, че сме преминали допустимите граници и трябва да открием и да се избавим от разрушителните си мисли и убеждения, които са причината за влошеното ни състояние.

Трябва да възприемаме всяка болест, като подарък, като шанс да възстановим равновесието на душата си. причините за болестите не трябва да се търсят във физическото ни тяло - там са само последствията, защото то е просто съда, в който се е приютила душата ни. Всяко болест показва само, че тялото се опитва да възстанови равновесието на жизнените енергии в нас, които по някакъв начин сме нарушили или прекъснали. Защото естественото му състояние е да е здраво, а не болно.

Всеизвестно е вече, че материята представлява сгъстена енерия и следователно нашето тяло къщо е изградено от енергии, а реалното отражение на целият енергиен потенциал на тялото ни - това е нашата аура. И естествено, тези енергии се подчиняват на определени закони. Тялото се снабдява с енергии посредством определени точки-зони, така наречените чакри, които са седем на брой. Те снабдяват всички органи на тялото с определен вид енергии, а управлението на тези енергийни потоци става посредством мисълта.

"В началото беше словото...."

Мисълта е способна да изменя течението, направлението, формирането и силата на енергийните потоци. Всеки момент от Космоса в човека се вливат потоци от енергия, които влизат през чакрите и посредством енергийните меридиани се разпределят по органите и системите, осигурявайки им безпрепятствено функциониране. Съзнанието ни, действа като филтър, през който тези енергии минават, за да достигнат чакрите. Следователно, ако то е ясно и чисто, енергията прониква в чакрите безпрепятствено, без да се изкривява. Но ако по някаква причина съзнанието е изкривено, замърсено, то и енергиите достигат до чакрите неравномерно, изкривено или изобщо не достигат. От тук органите, за които отговаря засегнатата чакра или чакри престават да функционират нормално и се стига до болестно състояние.

Ако човек възприема света през кривото огледало на измислени идеи, догми, наложени правила и фалшиви ценности, то съзнанието е изкривено според степента на нашите илюзии. Обикновено с годините вследствие на средата, на систематично пренебрегване на изконни човешки ценности в името на наложени, фалшиви такива, ние все повече изкривяваме реалността и накрая болестите идват.

"Болестта - това е изкривено възприемане на реалността."

Ето защо Исус Христос е казал:
"....бъдете като децата."

В заключение искам да кажа нещо важно. В по-голямата си част ние не сме и не можем и да достигнем ниво, на което до такава степен да владеем енергиите в нас, че само благодарение на мисълта си, да се справяме с болестите си. Но традиционната медицина трябва да върви ръка за ръка с езотеричната, ако искаме да имаме успехи. А най-добре би било, чрез балансиран живот, подчинен на основните Закони на природата изобщо да не достигаме до услугите на медицината. Ето това е напълно по силите ни.

Упражнение на седмицата

Прострете дясната си ръка напред. Опнете я хубаво, без да се свива. Ще се стараете да проектирате вашата воля в ръката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение към ляво, после към дясно, пак вляво и пак вдясно.
Сега, като движите ръката си полека, ще проектирате мисълта си във всичките пръсти и като връщате ръката си към дясно, ще направите пак същото. Движението ще бъде в две посоки: към ляво ръката, а умът се движи от палеца към малкия пръст; после ръката вдясно, а мисълта си ще прекарате от малкия пръст към другите пръсти.

Утвърждение за деня

Всеки ден по всякакъв начин се чувствам все по-добре и по-добре!

ПЕТЪР ДЪНОВ

Младият извира, възрастният тече, старият се влива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Думата „умира“ има две значения: „у-мира“ значи „отива в друг свят, по-високо се качва, не се занимава вече с обикновени неща – счита ги за детински“. Умрял човек е онзи, който гледа отгоре. Под „умрял“ не разбирам „заровен в земята“ – заровеният не е умрял човек.
Младият пее, възрастният работи, старият пари събира.
Младият цъфти и вързва, възрастният зрее, старият продава плодове.
Младият на майка си пее, възрастният я утешава, старият я прославя.
Младият е Любов, възрастният – Истина, старият – Мъдрост.
Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда.
Знаете ли колко време ще вземе на човека, докато разбере тези изречения? Знаете ли колко време е нужно на човека, за да нарисува едно лице и да тури съществените черти? Художници има много, но малцина от тях рисуват добре.

За цветята

Приказката по-долу стигна до мен, благодарение на един прекрасен човек и антропософ, Дорина и приятелите и от Фейландия - Валдорфска педагогика, които са направили превода.

Обещаното цвете

Автор: Andrea Hofer Proudfoot

Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.

Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“

Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.

Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.

Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.

Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.

Утвърждение за деня

Любовта, радостта и свободата протичат свободно през мен.

Разтварям сърцето си и оставям прекрасни неща да се влеят в моя живот.

Всички грешим.....

Тази сутрин едно от първите неща, които прочетох, докато се настройвах за деня беше ето тази мисъл на Учителя. Това беше най-доброто начало на деня, което можех да си пожелая!

Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро.(Беинса Дуно)

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Трета седмица

21 - 27 април

Говори на Всемира,

Сам себе си забравил,

Но помнещ своя произход,

Израстващият Аз човешки:

В теб, освобождавайки се

От оковите на себелюбието мое,

Основите полагам аз

на истинската своя същност.

Утвърждение за деня

Прощавам си за това, че не съм безгрешен.

Мога да живея по най-добрия начин и знам как да го направя.

Учителят зя пелина

Когато ви срещна и погледна в лицето, ще прочета какъв е вашият живот, не вашите слабости. Моята душа вижда вашите нужди. Ще разбера, че моят приятел се нуждае от лек. Ще видя, че животът му е малко тежък, че страда, и ще му кажа: „Приятелю, две думи ще ти кажа: ти ще си вземеш с три пръста малко цвят от пелин, ще го туриш в едно джезве, ще го държиш 5 минути да клокне. Тъй, всеки ден, в продължение на 10 дни, ще пиеш по една чашка пелин и положението ти 75% ще се подобри“. Няма да му казвам да изяде след това една бучка захар. Не, захарта освен че няма да помогне, ще му влоши положението. Пелин, пелин ще му дам, а ако някой ми дойде на гости, тогава ще му дам една лъжичка сладко.
"Оздравяха", Беседа от Учителя, държана на 13 януари 1924 г.

Молитвата не се заключава в палене на свещи и кандила, нито в поклони, но в участието, което взимаш в живота на своя ближен. Ако срещнеш гладен човек, нахрани го, ако срещнеш беден, окъсан човек, облечи го. По - добра молитва от тази няма. (Беинса Дуно)

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!

Нека възкресим и ние всички забравени, изконни християнски ценности в сърцата и душите си! Нека да си припомним как да обичаме, как да ценим живота във всичките му проявления, как да живеем смирено, в истина и мир със себе си и с целия свят. До си припомним чистата, неподправена детска радост от слънцето, вятъра, дъждовните локви и цъфналите маргаритки! Да изчистим със сълзи прозорците на душите си и да оставим светлината на истинската вяра да влезе в нас, да разтопи леда в сърцата и освети умовете ни!

Мир и Любов за цялата Земя!

Амин

Днес беше един прекрасен слънчев и топъл ден. И типично в стила на местните хора, зарязах всичко и хукнах на брега на океана. А той изглеждаше така, сякаш споделя с нас радостта от първите истински топли пролетни дни. И още една изненада малко преди да си тръгна .....

Красиво, нали!

В памет на Габриел Гарсия Маркес

Почивай в мир!

Да си припомним част от усмихнатата му мъдрост, която имахме честта да сподели с нас.

• "За света ти може да си един човек, но за един човек може да си целия свят."
• "Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце."
• "Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти."
• "Обичам те не затова какъв си ти, а за това какъв съм аз, когато съм до теб."
• "Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно, … откъде да знаеш, може някой в този момент да се влюби в нея."
• "Не си давай много-много зор, най-хубавите работи се случват, когато най-малко ги очакваш."
• "На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

ПЕТЪР ДЪНОВ - извънредна беседа, държана три дни след Великден

ВЪЗКРЕСЕНИЕ -извънредна беседа, държана на 21 април, 1925 година

С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция - той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? - Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле - ще отидеш да им помагаш, когато свърши боя.

Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек - вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: "Аз искам да давам." Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: "Когато изпълните всичко каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни". Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: "Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме." Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: "Ние не сме ли готови?" Цигулари много, но майстори-цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори-цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място.

Какво означават думите: "вечер-сутрин"? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: "Господи, бъди с мен днес!" През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро.

Някой кораб потъва. Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: "Освободете се, излезте вън от тялото си и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта." Развейте горе знамето на Любовта. Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България. Казват: "Горкият човек умря!" Не, ние го пратихме за мисионер. Всички, които заминават сега, стават мисионери. Които са вързани, развързваме ги, за да отидат на работа. Казваме им - ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: "Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят." При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? - Те са оставили тукаробошките. онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите.

Ако някой те попита: "Как да повярвам в онзи свят?" - ще кажеш: "Аз ида оттам." Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви. Там, и хубавото и дяволското се размесват във вас, и умът ви се разбърква. Вие като минавате през тази зона трябва да имате будно съзнание. Ще замрежите очите си и тъй ще минете.

Тъй че, всяка вечер вие ходите и се връщате от онзи свят. Въздушната власт със своя кинематограф ви размътва умовете. Онзи свят вие ще донесете в тоя свят. Всеки един човек има съобщение с онзи свят. Ако няма съобщение, той не може да живее.

И между животните има ясновидци - те виждат духове. Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо. Наежила се - вижда нещо. Ти гледаш - няма никой. Как ще си обясниш това? - Ясновидка е тя, вижда нещо. И конят е ясновидец. Често той вижда засадата, която ти не виждаш. Оставиш ли се на коня, той няма да те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място. Мишките и плъховете също са ясновидци. Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди да се разберат хората, мишките и плъховете са навън. Как узнават те това нещо? - Ясновидци са те. Когато видиш, че плъховете се разбягват от някой кораб, ти нямай доверие в този параход. Плъхът е ясновидец - вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо.

Всеки един от вас може да узнае това нещо предварително - щом идеш до един кораб и се готвиш да влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него. Остави билета си и се върни. Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава си купи билет и влез в кораба. Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода. Отиваш на станцията, искаш да заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга. Вземи си багажа и се върни назад. Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота. Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: "Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят?"

Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана. Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през планината. Като вървяла, вътре в себе си чула един глас - не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда - ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта!

Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: "Спри се!", спри се и нищо повече! Не философствай, намираш се две крачки пред пропастта! Ние казваме: "Защо да се спра, да ме духа вятъра, да ме вали дъжда цяла нощ?" По-добре е да те кваси дъжда, от колкото да паднеш в пропастта. Дъжд, вятър - ти ще спреш и ще се молиш. Сутринта Господ ще ти каже: "Не по този път, а по тази пътека трябва да вървиш!"

Това трябва на всинца ви. Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими. Тъкмо ще направиш нещо добро и ще дойде някой веднага и ще ти каже: "Не, не прави това!" Не, Божият глас ще послушаш. И в старо време е казано - нашата борба не е с плът и кръв. Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има. Има князе на 200 милиона войници; има князе на 400 милиона войници; има князе на 800 милиона войници и т.н. Ще се молиш на Бога. Това са милиарди духове, които като те налегнат, че като почнат да ти шушукат със своята артилерия - ш-ш-ш-ш-ш... отвсякъде шушукат - и отгоре, и отдолу. Християнинът трябва да бъде като един екипиран кораб, да има всички приспособления за пътуване. Вълните ще го блъскат, но корабът да си върви. Турците казват: "Не давай ухо на всичко това." Те ще ти казват - "Има нещо много важно да ти кажа." Ти ще им кажеш: "Аз зная каква е последната новина. Аз я четох."

Последната новина е - "Бог е Любов." Всяка друга новина е стара новина. "Бог е Любов" , в която няма никаква промяна, никаква измяна. Бог е животът, в който няма смърт. Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина. Някой от тия духове ще ти подшушне: "Да, но въпреки това, хора са умирали!"

Не, ти не слушай това. Ти си го слушал милиони пъти. Новото, което трябва да знаеш е, че Бог е Живот. Най-новото е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си, като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: "Бог ще съди всяка плът." На Него е Царството, и Силата, и Славата. Христос казва: "Даде ми се всяка власт на небето и на земята." Онзи, който е дал, Той съди. Бог е който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: "И ангелите ще съдите." Вие ако разберете този закон по буквата, ще кажете: "Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя." Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: "Бог ще обърше всяка сълза от очите ви." Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви - всичко това ще бъде добро за вас.

И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни. Умни сте, само че дяволът във вас е глупав.

Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: "Ще мълчиш!" Някои други ти казват: "Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите." Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: "Не, ще мълчиш!" Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина.

Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: "Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?" Христос каза: "Не, има и друга храна." После сатаната го качи горе на храма. Какво значи това? Дяволът ще те опопи. ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека.

Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието - то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. "Покланяш се на Господа." Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи - Господ.

Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: "Еди кой си знае, доведете го тук да говори." Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: "Елате да кажете какво има на онзи свят." Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят - и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа. Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно - да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея - тогава каква нужда има да го доказвам! Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат - няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат?

Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? - Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът.

Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува ако не продава. Да ме любят - значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: "Как обича той хората!" Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има.

Така седи законът. Велик е законът. Всеки който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: "Аз ще любя", тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия. Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: "Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?" Ще приложите Божията Любов, нищо повече.

Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията.

Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа - това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение.

Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон - фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: "Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва." Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: "Освободихме се от Него." Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: "Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме." Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата - Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението.

Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните - например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други - мъчнотиите на апостол Петър, трети - мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно. Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят - за нищо и никакво.

Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: "В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?" Как ще го характеризирате вие? - То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: "Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора." Друг ти казва: "Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета." Трети ще ти каже: "Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц." Ти тогава ще му кажеш: "В името на Любовта, стани." Той стане, почва да марширува пред тебе на дясно, на ляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: "Ела при мен, аз ще те науча да четеш." Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: "Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката." Той вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: "Аз не мога да дойда при тебе." И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е когато започвате с името Божие.

Някои казват: кога ще се оправи светът? Лесно ще се оправи когато му дойде времето. Постъпиш ли така с един, ще тръгнат след тебе и втори, и трети и четвърти и колкото повече вървиш нататък, все повече и повече ще се увеличават, ще станат 50, 100, 1000, 10000, 100000, 200000 и т.н. За една година ще станат цяла армия. Най-голямата армия в света. И ако всеки един, който е излекуван, тръгне след вас, в скоро време ще се съберат цели армии. И само така може да се оправи света. Това се нарича мобилизация!

Ще влезете в света и ще почнете да мобилизирате. Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най- първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука ... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине 1-во отделение, след това П-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден 1У-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни - университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: "Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?" - Спомням си. "А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди кой си град. Спомняш ли си това? След туй умря." Той ще каже: "Да, спомням си... "

"И когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи." Ще ви научи, значи ще ви припомни. Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия.

Ние само ви припомняме нещата, които сте забравили.