Дезидерата

  

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен.

Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.
Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота.
Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.

Нежеланите мисли - Хазрат Иннаян Хан

Как може човек да се освободи от нежелани мисли? Трябва ли те да се разрушат от този, който ги е създал? Да, именно създателят на мислите е длъжен да ги разруши, но това не е по силите на всеки. Само този, който е достигнал висше майсторство, който може да създава това, както иска, може и да разрушава. Когато станем способни да създаваме върху платното на нашето сърце всичко, което пожелаем и да изтрием всичко, което пожелаем, тогава достигаме висше майсторство, за което жадува нашата душа и осъществяваме тази мисъл, за която сме на земята. Тогава, ставаме господари на съдбата си. Много е трудно, но към това трябва да се стремим. 

Карма и съдба - 4

А ето и нещо от Учителя - Предопределение и свободна воля

1. Трите начала – свободна воля, провидение и неизбежност.

Сега ще ви дам една схема, т. е. учението на старите. В тази схема имаме следните три начала: свободна воля, провидение и неизбежност или съдба. Свободната воля е бъдещето на човека, провидението е настоящето, а неизбежността е миналото на хората. Това са учили както в Египет, така и в Гърция, така ще учат и в бъдеще. Провидението е основната точка, от която произлиза неизбежността. Когато човек е в несъгласие с провидението, той няма свободна воля, а ако е в съгласие с Бога и с Неговите наредби, той има свободна воля. Тогава много лесно ще разрешите въпроса защо ви преследва съдбата. Защото сте в несъгласие с провидението. Защо не ви преследва съдбата? Защото сте в съгласие с провидението. Под “воля” подразбирам Божествената воля. От нея имаме три принципа: тяло, човешки разум и душа. Положителната страна на душата е Добродетелта, а отрицателната е порокът; положителната страна на разума е Знанието, а отрицателната е невежеството; положителната страна на тялото е инстинктът, а отрицателната е озверяването. Съществува още една категория от три неща: чувства, съгласие и усещания. Положителната страна на чувствата е Любовта, а отрицателната е ненавистта; положителната страна на съгласието е Истината, а отрицателната е заблуждението; положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието.

2. Същност на понятията „карма-дихарма“, „съдба-предопределеност“.

Има ред теории, създадени на Изток, за противоречията, които обясняват и кръщават с различни имена. Някои, като в Индия, обясняват противоречията с думата „карма“. Някои – с думата „съдба“, и казват: „Съдбата му е такава!“ Други пък – с „предопределение“. Възможно е да е така, във всички тия определения все има известна истина.

В индуските думи карма и дихарма „карма“ подразбира съдба, лоши последствия, т. е. туй, което си правил, ще ти го правят, а „дихарма“ подразбира най-хубавите условия, които Бог е дал на разположение на твоята душа. Божието благо се възнаграждава пак с Божие благо. Думата „Дихарма“ има ватански корен, която има връзка с българската дума „Дар“. Дихарма е това, което християните наричат: БЛАГОДАТ. Това е Дар. Щедро дава един извор! Но ако ти пиеш от тази вода и не благодариш на Бога, няма да те ползува. Някои хора по благодат разбират тъй: дядо им да умре, че да им остави наследство. Това не е благодат. Това ти се дава като благодат. Всички хора наоколо те обичат, всички ти треперят и са готови да изпълнят всяко твое желание. Казват, че благодатта освобождава човека от всичко. Не, благодатта показва, че туй същество е живяло в съгласие с Божиите закони, затова има тази благодат. А за онези същества, които не са живели в съгласие с Божиите закони, няма благодат – за тях има карма. 

3. Законът на кармата и способи за нейното ликвидиране.

Слабите хора поначало ще бъдат бити и ще бъдат слаби, но в края ще станат силни. Сега Бог е на страната на слабите и е против силните. Добрите хора отначало ще бъдат бити, а в края ще бъдат при добри условия. Някой пита дали нещо е предопределено. Да, когато отидеш в кръчмата, предопределено е да платиш. А когато не отиваш в кръчмата, не е предопределено да платиш.

На Земята при човека идват всички тези лица, на които дължи по закона на кармата, и вземат от него някои неща; и ако знаеш закона, ще благодариш. Други пък лица ще дойдат и ще ти дадат. Духовете карат няколко хиляди души като черда (чарда/чарди) [стадо животни – крави или биволи] и колят едното, а другите от чердата не знаят, че и на тях ще дойде реда. Така е, когато едни грешни хора злорадстват, че други грешни хора страдат. Само ако малко кръшнеш настрани, Природата, която е толкова разумна, ще те държи отговорна и тогава за всички блага, с които те е дарявала, ще ти иска сметка и трябва да платиш. Щом се провиниш, затварят кредита. Има горе Същества, които разбират твоите замисли – какво ще направиш. Щом постъпваш невярно, ще вдигнат доверието си от теб. Със страданията се изплаща кармата. Бог е в началото и в края, а средата е изкуплението на кармата. Значи човек почва отначало с доброто, после средата е лоша и накрая пак свършва с доброто. Значи страданието е едно, радостите са две.

Един брат запита: „Как човек може да ликвидира със своята карма?“

Човек ликвидира със своята карма като работи за другите, за Бога. Чрез Любовта човек ликвидира със своята карма. Казано е в Писанието: „Любовта ще покрие множество грехове.“ Всяка погрешка трябва да се покрие с едно добро. Когато дойде Новораждането, като се роди човек изново, ще се освободи от закона на кармата. При закона на кармата трябва да идеш някъде, защото си създал връзки с известни лица, за да се изплатиш. Хилядите злини са хиляди нишки, хиляди конци. Как ще ги скъсаш? Като направиш хиляди добрини. Кармата се ликвидира с Разумността. Щом човек има Разумност, ликвидира с нея. Като изплаща човек кармически задължения, не трябва да прави нови дългове. Най-голямото изкуство е човек да може да измени съдбата си. Като умреш, временно се освобождаваш от кармичния закон, временно не искат от теб вземане и даване. Но в онзи свят те не се ликвидират и като дойдеш тук, пак ще искат да се изправиш.

4. В света няма случайности – съществува Божествен промисъл.

Съвременните хора трябва да се убеждават с много аргументи, факти и логически заключения, че има Божествен Промисъл, който чрез известни Закони направлява човешкия живот. Всички мисли, желания и действия се определят от известни Закони. По някой път на това, което се случва в живота, което е странно за вас, вие давате криво тълкувание, заради което сте си създали с течение на времето и в ред поколения чудновата философия, че всичко в света е произволно, тоест че няма ред и порядък, че правото е на силния, на умния, на хитрия и т.н. Има ли нужда да се доказва, че това е голямо заблуждение?

Божественият Промисъл е строго определил всички неща и явления – нищо в света не е случайно. Всички събития, от какъвто и характер да са те – физически, психически или обществен – се ръководят от едно Висше Същество, което бди за техния ход. Тъй както поставят някой машинист да бди върху машината на трена, дето животът на пътниците зависи от него, така и Земята, която се движи в пространството, има свой машинист, който по някой път туря в машината повече огън, а по някой път по-малко. В движението си и Земята прави известни кривини, при което някой път се приближава до някоя по-голяма планета, която й въздейства. Това са далечни работи, които в бъдеще ще изучите и разберете.

5. Всичко в разумния живот е строго предопределено.

В живота всичко е строго определено. Освен физическия живот има и друг, по-възвишен, в който всички неща са предвидени и разумно предопределени. С раждането си още на всеки човек е определен известен кредит, на който той може да разчита. Вън от физическия свят има други закони, които регулират нашия живот. Понеже не познават тези закони, хората мислят, че всичко се нарежда от законите на физическия свят. Благодарение на това разбиране на съвременните хора се ражда злото. Като мислят, че всеки трябва да се грижи за себе си, защото не знаят какво утрешният ден носи, хората се стремят към осигуряване. Но пътят на живота на всеки отделен индивид е предначертан и строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее как ще се развие животът му. Това е Законът на постоянните причини и последствия.

Вложете в душата си следната мисъл: Планът на вашия сегашен живот е предвиден още преди 250 милиарда години и този план вие не можете да измените. Той ще се измени сам по себе си в следното ви слизане на земята. Всички ваши сегашни нещастия, несполуки и неразбирания се състоят в това, че вие си правите все нови планове за живота. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която, ако не извърши както трябва, той е загубен – нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия.

От гледището на астрологията, ако направите хороскоп на някой човек, можете да определите точно годината, деня и часа, когато ще се случи някое важно събитие в живота му, което да има съдбоносно значение за него. Ако е разумен, той може да избегне това събитие. На това, именно, се основава упованието ни в Божията милост и снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в огънат свят, където изкушенията са неизбежни, затова е готов всякога да прощава.

Сполуките и несполуките в живота се обуславят от един вътрешен закон. Например точно определено е колко кораба трябва да потънат в една година. Всичко е изчислено математически. Колко деца трябва да се родят и умрат през годината – и това е точно определено. Също така е определено колко време трябва човек да яде и колко време да не яде. Ако ядете през времето, когато ви е определено да не ядете, стомахът ви ще се разстрои и пак ще ви се наложи този пост. Ще кажете, че Църквата насажда поста. Аз не наричам това пост. Според мене пост е това, когато богатият човек не яде и всичко, което би употребил за ядене през това време, го даде на някой беден. Освен това е точно определено колко ще завършат училище през дадена година. Водете си статистика и ще видите колко верен е този закон. Това не са твърдения, а резултати на този вътрешен математически закон, който действа в природата. Никой не може да посегне върху човека, ако за това не му е дадена власт отгоре. Ако Бог не му е позволил, и да тегли куршума, няма да постигне целта си – ръката му ще се вцепени или револверът няма да хване [ще засече]. Ако не е решено детето ви да умре, то не може да умре.

Въпрос към Учителя: Възможно ли е човек да се роди по всяко време?

Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически.

Астролозите вземат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват, оказват голямо влияние върху човека. Следователно разнообразието седи в това – какво влияние оказва всяка звезда. И това, че хората се различават, се дължи на звездите, които са безброй – оттам съществува и разнообразието между хората. Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистическо, или както турците вярват, че всичко в живота е фатализъм, т.е. че всичко е предопределено. Действително, нещата са точно определени, но в това определение на Живата Природа съществува една Абсолютна справедливост и Свобода.

6. Съдбата на хората не е фатално предопределена.

Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. И предсказаните, и определените неща могат да се отложат или отменят. Ако грешният бъде наказан за своя лош живот, но се обърне към Бога и изправи живота си, наказанието му ще се отмени. И ако на праведния се каже, че ще получи благословение за добрия си живот, а той се отпусне и започне да греши, благословението му ще се отнеме и ще се замени с наказание.

Едно трябва да знаят всички хора: Бог определя съдбата им – никой друг. И тази съдба не е нещо фатално. Тя се определя според техните мисли, чувства и постъпки. Следователно никой не е в състояние да избави човека от собствената му съдба – ако има някой, който може да му помогне, това е самият той. Как? Като измени направлението на своите мисли, чувства и постъпки. Щом измени мислите, чувствата и постъпките си, едновременно с това и Бог ще измени своите решения към него. Човек обаче иска нещата да станат според неговите желания, без той да направи някаква жертва от себе си. Не, ако човек измени своите мисли, чувства и постъпки в прав смисъл, и Бог ще измени решенията си към него. В Стария завет е казано: Според вашите мисли, чувства и постъпки вечно ще ви отхвърля от Лицето Си. След това евреите съзнали своите грешки и се разкаяли. Бог им казал: “Щом се разкайвате, обърнете се към Мене и Аз ще залича греховете ви.” И обърнаха се те и Бог стана милостив към тях.

7. Кой предопределя съдбата ни?

Гледам някои казват: „Господ тъй определил”. То е философия: „Тъй е определено, тъй е предопределено”. Нищо в света не е предопределено. Нещата се предопределени, но разбирайте предопределението в какво седи. Не е предопределил Бог ти да бъдеш разбойник; не е предопределил Бог ти да бъдеш праведник. Защото физически разгледано, Бог е праведен и праведните нищо няма да Му придадат, грешните нищо няма да Му отнемат. И Господ не може да носи нашите престъпления. Как може Господ да създаде нещо и то да бъде грешно? За ваша сметка остават греховете. Вашите грехове сами сте си създали. Ако вие сте ги създали, вие носите отговорността. За всяко нещо, което вие сте си създали, никой не може да ви помогне. Какви ли не неща не се проповядват. Тогава вие мислите, че всичко онова, което се проповядва е вярно в света? Не е вярно! И всеки трябва да знае какво Бог е определил. Не желайте неща, които не са ви предопределени. Не искайте богатство, което не ви е дадено. Искайте само това, което ви е определено. Защото, ако вземеш повече, отколкото трябва, то това повече ще ти донесе голямо нещастие.

Представете си, че някой човек живее в кофа, в която събират нечиста вода. Той намира нещо за ядене в кофата и остава в нея. Като се напълни кофата, слугинята излива водата вън, измива кофата и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода. Като остане вън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата вън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека вън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести.

Често хората казват: „Искаме да разберем смисъла на живота. Това е Откровението, още не сме дошли дотам. Важно е да се научим да живеем.“ Така, както живеете, това е неестествен живот. – „Всичко е предопределено“. – Отде знаете това? – Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея. Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са? Определено ли е да изядеш една ябълка? Определено ли е да заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и да го изядеш? Ти сам си определил това. Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей. Той е влязъл, преди ти да посегнеш към ябълката. Следователно, тя е негова собственост, а не твоя. Ще туриш ябълката настрана и ще се откажеш от нея. Щом разрежеш ябълка, която е здрава и ненаядена от червей, имаш право на нея. Тя е твоя собственост, можеш да разполагаш с нея. Ако отидеш в един дом и видиш, че питата е начупена, ще знаеш, че тя не е за тебе. Ще чакаш да ти предложат друга пита, която още не е начупена.

8. Колко процента от живота ни е предопределен?

Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да ѝ разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение [вероятно ок. 1894] сегашният ѝ мъж (като младо момче още) бил в Анверс [дн. Антверпен]. Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: „Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре.” „И наистина – каза госпожата, – умря ни едно от децата. Като умря детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота.” След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам ѝ тъй: „Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората.”

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента съдбата, Природата, двадесет и пет процента ние сами и двадесет и пет процента обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение.

9. „Свободна воля“ като понятие е нещо относително.

В човека е вложена възможността да греши. – Защо греши? – Защото има свободна воля. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Докато е в кривия път, винаги ще мисли, че може да живее както си иска и както разбира. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Само разумният може да прави каквото си иска. В своите желания и стремежи той се съобразява с великите Закони на природата – той никога не изнасилва природните Закони. Където има разумност, там има свободна воля. Където няма разумност, там няма свободна воля. Значи ние съдим за свободата само по абсолютната разумност, която се проявява в живата природа.

Съвременните хора поддържат мисълта, че човек трябва да бъде свободен, трябва да бъде съвършен. Ако проследим досегашната история на човечеството, ние няма да срещнем друг човек, по-съвършен и по-свободен от Христа. Въпреки това Христос беше поставен при най-ограничаващите условия. Всяко живо същество трябва първо да опита ограничението, за да разбере Свободата.

Всяко нещо, което ограничава човека, е по-силно и по-разумно от него. И обратно: когато човек ограничава нещо, това показва, че е по-силен и по-разумен от него. Ограниченията могат да бъдат външни и вътрешни. Изкуство е човек да се издигне над ограниченията. Щом се справи с ограниченията, той става свободен. За да придобие свободата си, човек трябва да има знания. Знанията не зависят от външното положение, което човек заема. Има случаи в живота, когато някой човек заема високо обществено положение, но в умствено и морално отношение седи по-ниско от друг, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човека, както и различните чинове, които той заема, са създадени от хората, а не от разумната природа.

Когато се говори за свобода, ние имаме предвид свободата на други същества, а не нашата. Ние се стремим към свободата на висшите същества, но до нас тази свобода още не е дошла. Ние говорим и за безсмъртието на човека, но въпреки това, виждаме, че хората около нас умират. Значи, ние говорим за безсмъртието на същества, които живеят извън времето и пространството. Ние говорим и за съвършен морал, но той още не е проявен на земята. Той е достояние на възвишените същества. Тъй щото, свободата, безсмъртието, моралът са идеали, към които човешката душа се стреми. Ще дойде ден, когато човек ще постигне идеалите на своята душа. Какви идеи поддържат учените, това не трябва да ви смущава. Вслушвайте се в копнежите на своята душа.

Ако се спирате върху това, кой какво поддържал, дохождате до Калвин, който казвал, че всичко в живота е предопределено, т.е. че човек няма свободна воля. Прав ли е Калвин? Той се основавал на думите на Павла, който казва, че едни съдове са направени за почест, а други – за безчестие. Обаче, Цвингли се противопоставил на Калвин. Той поддържал мисълта, че човек има свободна воля. Но дойдеш ли до изпълнение волята Божия, ти непременно трябва да й се подчиниш. Каквото Бог ти заповядва отвътре да направиш, ти ще го изпълниш, без да казваш, че имаш свободна воля, че можеш да го направиш или да не го направиш. По отношение на Божиите заповеди и повеления няма свободна воля, няма свободен избор. Речеш ли тук да проявиш свободна воля, и грехът се проявява.

Човек е свободен да изпълни, или да не изпълни Божията воля, но ще носи последствията на своята свободна и неразумна воля. В това отношение, пророк Иона представя пример за неизпълнение на Божията воля.

Някой казва: „Аз мога да направя избор между доброто и злото и да постъпвам, както искам.“ - Можеш, но това е относителна свободна воля; при тази свободна воля човек още по-ясно вижда своето несъвършенство. Дойде ли любовта в човека, той се намира в абсолютния, в съвършения живот. Значи да живееш в Любовта е по-велико, отколкото да живееш в относителната свобода. Само онзи човек има свободна воля, който носи в себе си Любовта. Който няма Любов в себе си, не може да бъде свободен. […] Свобода без Любов не съществува. Свободен човек е този, който не се влияе от външните условия.

Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля.

Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.

10. Параметри на понятието „свободна воля“.

Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“

За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава.

Вие, младите, как разбирате свободната воля? От ваше гледище отде започва проявата на свободната воля? Каква свобода иска младият човек? Представете си, че вие сте дете, което иска да бъде свободно. Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни. Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата. Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото.

11. Предопределението не ограничава свободната воля.

Не казвайте, че няма кой да ви обича, защото не е вярно това – светлината ви обича, въздухът, земята, Бог ви обича, защото светлите Същества идват при вас. Помагат ви и си отиват след това. За всички същества има архива. Ръководителите на кармата, като видят, че някой човек се въплъщава на земята и има нужда от мекота, нареждат така детето, че то я да получава повече от майка си, а твърдостта – от баща си. Но предопределението никак не ограничава нашата воля.

Белите братя работят в главата и гърдите на космическия човек, а от пъпа надолу работят черните братя. Те са, които Внасят злото в човешкото същество. Това не е случайно, но е с цел да може човек да познава доброто и злото, и по свободна воля да избира доброто.

Карма и съдба - 3

Продължавам с лекции на Щайнер относно кармата и съдбата, като ще вмъкна и някои беседи на Учителя по същия въпрос.

ТЕХНИКА НА КАРМАТА

Берлин, 22 октомври 1906 г., вечерта

Пътищата на кармата се разбират по-добре, когато се разгледа съдбата на човешката душа между смъртта и ново раждане. Днес ще ни занимаят някои моменти от пътя, който душата изминава между смъртта и новото раждане. Ще разгърнем картината на съдбата на душата след смъртта. И понеже човек постепенно свиква и се вживява с мислите си в тази област, би могло да бъде от полза, ако често оставяме такива мисли да преминат пред вътрешните ни очи. 

Ако искаме да разгледаме съдбата на душата след смъртта, преди всичко трябва да сме наясно, че тогава настъпва съвсем ново отношение между вътрешния човек и околните светове. Винаги е добре да се направи сравнение между смъртта и съня. Както човекът стои пред нас, той се състои от различни части. Първо имаме физическото тяло. В основата му като първообраз стои етерното тяло. В известно отношение това етерно тяло е творецът на физическото тяло. Можем с относително право да кажем, че етерното тяло наподобява физическото. Именно в областта на главата етерното тяло е вид копие на физическото тяло. Етерното тяло е носителят на темперамента, също на мислите, представите, които се запазват в душата. Когато една мисъл стане постоянна собственост на човека, така че да е винаги на разположение, тогава се е отпечатала в етерното тяло. Етерното тяло, а именно най-гъстата му част е носител на паметта. Третата част на човешката същност е астралното тяло, носителят на силните желания и страсти, които изплуват в човека чрез неговите потребности. Не съществува рязка граница между етерното и астралното тяло. Четвъртата част от човешката същност е азът.  

В него се намира заложбата на безсмъртния човек, на човека-дух, или атма, духът-живот или будхи и духът-себе, или манас. 

Когато човекът спи, етерното и физическото тяло са свързани. Навън се е отделило астралното тяло. През нощта не се чувстват болка и радост, както и други чувства, понеже астралното тяло е отделено от физическото и поради това човек не може да има възприятия. Различно е, когато човекът премине през портата на смъртта. Тогава имаме работа с напуснато от етерното тяло физическо тяло. По време на сън етерното тяло не напуска физическото тяло, напуска го само в случай на смърт. 

След смъртта физическото тяло се разпада чрез изгаряне или изгниване и прахът му се връща на физическия свят. Известно време етерното тяло остава свързано с астралното. Това е важен момент в живота след смърттта: В момента, когато етерното тяло се отдели от физическото тяло, но още е свързано с астралното, целият живот се появява пред душата на човека като панорама от спомени. Това е така, понеже етерното тяло е именно носителят на паметта. Докато етерното тяло остава свързано с физическото, паметта е свързана със силите на физическото тяло. Когато етерното тяло се отдели от физическото след смъртта, всичко се появява в душата едновременно като панорама от спомени. 

Първоначално е трудно да си представим с обикновеното съзнание как в един единствен момент може да се възприеме от душата толкова дълъг период от време. Но има и друго важно нещо. Във физическия свят всяко изживяване на човека е свързано с болки, радост, удоволствие и неудоволствие. И когато в обикновения физически живот човек си спомня какво е изживял, в спомена отново изплуват удоволствието или неудоволствието. След смъртта болките и страданието липсват. Появяват се обективни картини, които не причиняват болка, картини, които не предизвикват никакви лични чувства в нас. 

 Такава панорама на спомените по изключение може да се появи понякога в живота, например при хора, които се давят или изобщо се намират в опасност за живота си. За такива случаи е най-добре да се вземат свидетелства от хора, които иначе не искат и да знаят за някакво духовно изследване, например сведенията на виенския криминалист-антрополог Бенедикт. В спомените си той разказва, че веднъж при изкачване в планината бил близо до смъртта и в един момент целият му живот изплувал пред душата му. Това явление идва оттам, че когато човекът получи силен шок в живота, се случва нещо определено с етерното тяло. 

Познаваме чувството, когато изтръпне ръката ни. Това става при разхлабване на етерното тяло. Ясновидецът може да види как изтръпналите пръсти висят от ръката като ръкавица. Нещо подобно е и в случая, когато човек бива хипнотизиран. Ясновидецът вижда как етерната глава виси отляво и отдясно на физическата глава. Когато човекът изживее такъв силен шок както при удавяне, цялото му етерно тяло се отделя от физическото. На това се дължи и появата на панорамата на спомените. 

Когато след смъртта душата е живяла известно време с тази панорама на спомените, настъпва второ умиране. Астралното тяло заедно с аза се отделят от етерното. Етерното тяло също се разтваря в мировия етер или в света на общия миров живот, както физическото тяло преминава в елементите на физическия свят. Когато етерното тяло се отдели от физическото, известно време то запазва формата на физическото тяло. Етерното тяло може да се види като един вид призрак, който е в близост до гроба или някъде другаде, където е бил въпросният човек. То има тенденцията да остане в близост до физическото тяло. 

Трябва да проследим със самосъзнанието на човека съдбата на астралното тяло. Скоро след като етерното тяло се е отделило от астралното, се появява един вид съзнание. Това съзнание е много по-силно от интензивното сънуване.  

С него се изживява реалността на астралния свят. Това състояние се нарича камалока, което буквално означава: място на страстите. Но не се има предвид някакво място, което е отвъд физическия свят. Астралният свят се намира вътре в нашия физически свят. Световете се различават само по това, че един свят се възприема от даден вид сетивни органи, а друг чрез други такива. Човекът живее сега в астралния свят и е обкръжен от астралното си тяло. Своеобразен е животът, който той живее там. Най-добре ще ни стане ясно,  ако си представим как човекът е живял дотогава. Да предположим, че един обикновен човек от днешното време има някакво любимо ястие, той изпитва удоволствие, когато го получава. Удоволствието от ястието не е обаче във физическото тяло. То само приема ястието, това са физически процеси. Физическите процеси могат да са и химически процеси. Но това не е удоволствието от храната. Удоволствието се намира в душата на наслаждаващия се на храната. Така е при всички радости и болки, които душата изживява. За да се изпита удоволствие от вид храна, за да поеме храната човекът естествено си служи с физическия инструмент. Ако душата иска да се наслади на красиви багри или нещо друго, необходимо е да е налице физическо око, за да може радостта от багрите да навлезе в душата. Това, което в душата изисква да бъде задоволено чрез сетивата, е кама, страстните желания. В камалока душата още копнее за удоволствието, но след смъртта ѝ липсват органите, чрез които да задоволи копнежа си. Тогава в душата се появява усещане от особен вид. Можем да го сравним с изгарящата жажда при преминаване през пустиня, където няма вода. Състоянието след смъртта се дължи на това, че липсват органи за задоволяване на копнежите. Тогава човекът изпитва изгаряща жажда и то дотогава, докато всички копнежи изчезнат. Колкото повече той се освободи в този живот от потребността да получава удовлетворение чрез сетивата, колкото повече свикне да се радва на красотата, на доброто в света, на чистото, на несвързаните с тялото идеи, толкова по-кратко е времето в камалока. Ако тук дори се вживее в духовния свят, ако душата му се проникне с представи и мисли, за това, което стои зад сетивния свят, времето му в камалока се съкращава. 

 На астралния план всичко протича обратно, нещата се представят обратно както в огледало, например числото 641 там трябва да се чете като 146. Страст, която произлиза от човека, се появява в образ, насочен към човека, например като нападащо диво животно. В действителност такъв образ произлиза от самия човек. 

Така човекът още веднъж преживява изминалия си живот но в обратен ред. Той изживява отзад напред нещата, които са се случили преди смъртта му. Това ретроспективно изживяване го довежда до детството. Чрез него той бива освободен в края на краищата от всичко, което го е свързвало с физическото битие. Изпълнява се казаното в евангелието: «Ако не станете като децата, не можете да влезете в небесното царство.» Той е достигнал точката, където е бил, когато се е въплътил. Отново става такъв, какъвто е бил като дете. С това е узрял да се завърне в девахана. 

Трябва да ни станат ясни две неща. Трябва да обърнем внимание на едно усещане, което се появява със силна интензивност в момента на умирането. Едновременно с картината на спомените човекът чувства, че става все по-голям. Картините, които го обкръжават, които са картини от изминалия му живот, също се увеличават. Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкържение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки  (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица. 

 В астралния свят се случва, че между две части дори изобщо няма връзка и въпреки това едната част принадлежи към другата и тази принадлежност изцяло се чувства. В астралното тяло човекът може да се намира едновременно на най-различни места. Ако някой човек, намиращ се в камалока, някога в земния си живот е причинил физическа или душевна болка на друг човек и при ретроспективното си изживяване достигне до този момент, тогава той се чувства вътре в другия и изживява неговата болка в своето собствено астрално тяло. Всички изживявания и дела от изминалия земен живот се срещат повторно в този огледален живот. Това също е част от живота в камалока. 

Нека да обобщим какво беше казано за изживяванията след смъртта. Първото е, че всичко изживяно в земния живот преминава покрай човека без той да чувства болка или удоволствие. Като второ, в ретроспективното протичане на изминалия си живот човекът изживява страданията, които сам е причинил. Две неща остават на човека. Субстанцията на етерното тяло го напуска, но остават силите на етерното тяло; остава екстрактът от всички изживявания. Този екстракт се просмуква с извършените дела. Човекът взима със себе си изживяванията в камалока и ги внася горе в девахана. Субстанцията, която човекът е отхвърлил преди навлизането си в по-висшия живот, постепенно се разтваря. Астралният план е като изпълнен с астрални трупове. Това е, което човекът не може да вземе със себе си в девахана. Астралният труп се разтваря в астралния свят. 

Ако искаме да разберем какво върши човекът в девахана, трябва да вземем под внимание как протича животът тук на Земята. Начинът и видът, по който изживяванията тук на Земята се преработват, е така устроен, че бива извлечена само най-малка част от тези изживявания; от всяко събитие би могло да се извлече много повече. Това става най-ясно, когато разглеждаме нещата обратно. Да си спомним например как сме се научили да пишем.  

Това е било свързано с други изживявания. Всички те се концентрират само в едно – способността да пишем. Каквото се е разиграло първо външно в света, се превръща в способност. Във всички изживявания лежи възможността да се превърнат по-късно в способности. След смъртта става такова преобразуване. Когато човекът отново се ражда, много неща се проявяват като способности, като заложби. Той винаги се завръща с все по-богати заложби. Основното усещане в девахана е, че всички изживявания се превръщат в способности. Това дава чувството за блаженство. Поток от блаженство пронизва тогава човека. Това усещане може да се сравни с чувството, което кокошката изпитва душевно, когато снесе яйце. Създаването се изживява от съществата като блаженство. Колкото е по-висше произведеното, толкова по-голямо е блаженството, което се изпитва. Това чувство в девахана не е илюзия. Отношенията, изградени в този свят, са много по-интензивни в девахана, отколкото тук. Границите на пространството и времето падат. В този свят наистина можем да разцъфнем в другия човек. Отношението на майката към детето се превръща от животинския инстинкт в морално отношение. Всичко инстинктивно отпада в камалока като люспи и всичко духовно прониква в девахана и двете същества. Всички изградени тук отношения се преобразяват в девахана с по-голяма интензивност. Когато в девахана човекът е развил всичко, което е необходимо, вече е узрял за ново раждане. 

В астралния свят съществуват най-различни формации. Човек се научава да познава най-разнообразните обитатели на астралния план. Има форми, които профучават с огромна бързина през астралното пространство; под формата на камбана, те прекосяват астралния свят. Това са завръщащите се за новото раждане хора. Когато човекът е преобразил в девахана всички изживявания в способности, той слиза долу в астралния свят. Както магнитът привлича железните стружки, така при завръщането си в астралното пространство, човекът поема астралното си тяло за новия земен живот. Това става с помощта на други духовни същества. 

 Тогава човекът бива насочен към родителската двойка, която е приблизително подходяща за новото му въплъщение. Само възможно най-доброто тяло може да му бъде прибавено. Включването на физическото тяло не става само според тази единствена гледна точка, а се определя също мястото и околността, където човекът ще се развива. Всичко това се определя от действията, извършени от хората в предишния им живот. Каквото се включва от астралната субстанция са способностите, които той си е изградил. Мислите и представите, които са станали постоянна част от душата му, действат в образуването на етерното тяло. Етерното тяло обуславя от своя страна изграждането на физическото тяло. Как става така, че човекът среща именно ситуацията, в която бива въведен при новото си въплъщение? Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Така, както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана. Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове и то в света будхи. Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в будхи-план. 

мисли – астрално поле

привички – девахан 

дела – будхи-план 

 

Човек непрекъснато заселва астралното поле с мисловни форми, девахана – с формите на своите склонности, будхи-план – с отпечатъци от своите дела. Всичко това непрекъснато ни заобикаля на висшите полета. Това е едната страна. Но има и друга. Нека да си представим, че сме сторили нещо на някой човек, извършили сме някакво действие, което му е навредило. По времето на камалока човек изживява това в самия себе си. Каквото тогава се взима като болка, изживяна от другия, става сила, която се записва на полето будхи. Разгръщането на тази сила се подготвя чрез това, че тя се внася в полето будхи. Човек бива воден до всичко записано в полето будхи. Чрез изживяванията в камалока, той се свързва на полето будхи с последиците на делата си. Понеже човекът сега още не може да живее на полето будхи, не може сам да направи и описаното по-горе. Той трябва да има водач. Това са липиките, боговете на съдбата. Те въвеждат човека в неговата съдба, понеже той още не може сам да я обхване.

Карма и съдба 2

Много съм чела за кармата и съдбата. Най-различни автори - от философи с по няколко академечни титли, древни философи, та до източни мъдреци ( от близкото минало или наши съвременници ), които дори са неграмотни в общоприетия смисъл на думите. 
Лично за мен, Рудолф Щайнер е ненадминат в начина на подреждане на лекциите си. Толкова стройна и последователна логика, подкрепена с примери, които може да разбере дори прохождащият в езотеричната наука или както там искате да я наречете, не съм срещнала в никой друг автор. Именно това е причината, в тази рубрика са публикувам основно негови лекции по темата, както и на Учителят, с когото прекрасно се допълват. За връзката между двамата вече съм публикувала доста интересен материал.

Но днес искам да продължа с една чудесна лекция на Щайнер, която самата аз прочетох наскоро.

КАРМА И ДЕТАЙЛИ НА КАРМИЧЕСКАТА ЗАКОНОМЕРНОСТ 
Берлин, 15 октомври 1906 г.

Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго, неща. Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание. Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност. 
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот – не се желае този живот да се живее толкова често – и се стигне до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба. Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл. 
 
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот. Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците. То е пропускащо, проходимо, ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него. Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистична гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото, заемащо пространство осезаемо тяло. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло. 
 
Третата съставна част на човека е астралното тяло. То изпълва и обкръжава човешкото тяло като светлинна аура, в която се виждат пориви, нагони, силни желания и страсти. Това често е описвано. 
Четвъртата съставна част е това, което се проявява в собственото самосъзнание, в аза. Другите членове на човешката същност са заложени още като зародиши и се намират в този аз. 
Разглеждайки кармическото развитие нас ни интересуват предимно споменатите членове на човешката същност. Трябва да имаме предвид едно от всичките други неща, един факт от живота, който е много важен. Когато поглеждате назад към изминалия си живот и се пренесете до детството си, ще кажете, че сте научили много неща. Имало е време, когато не сте можели да четете и пишете и не сте познавали нищо от историческите събития, процесите в света, литературата и много други неща. Сега знаете всичко това, то е станало собственост на душата ви. Познато ви е още нещо. Знаете че може много да се учи, но с това първоначалният характер и темперамент на човека не се променя особено много. Има хора, които учат невероятно много в течение на живота си, изпълват душата си с всевъзможни знания и въпреки това трябва да си кажат: Някога бях избухлив, днес съм също такъв. Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразяването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника,  
а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло. 
Следователно, каквото в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло. Но каквото принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло. Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло. Но ако така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло. Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота. 
Нека да преминем от разглеждането на съставните части на човека към това, което е кармата и да ги видим в тяхната взаимовръзка. Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло,  
се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин: Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Каквото сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да можете да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден да задълбочавате по малко моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот. 
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си,  
в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот. 
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща  и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
Днес само споменаваме отделни явления, но можете да си представите колко обширна е областта, за която говорим. Истинският окултист никога няма да се занимава със спекулации. Изнесеното от мен не са теории, а неща, които са били проверени при различни случаи. В основата на това, което казах, лежат определени изследователски резултати. 
 
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Току що ви разказах точно такива факти. 
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера в този живот, има организъм, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздейстието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното. 
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една теософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен. 
 
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот. Можем да го кажем и така. Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина. 
 
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага, това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава. 
Още през тази зима ще се обсъдят някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек. Какво имаме кармически при един красив човек? 
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи, не винаги, но много често, на изтърпяни страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести. 
Също и мъдроста се откупва с болка. Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. Отвреме навреме си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и видът на неговото мислене. Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на мислителя може да се познае отпечатъкът на преживените болки. Сегашната наука постепенно започва да потвърждава прадревната окултна мъдрост. През следващите години това ще се случва много повече, отколкото някой учен може да си представи. 
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед,  
тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер, имаме предвид такива дела. 
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба,  
това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло – се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела. 
Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си. Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. 
 
Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота. 
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата, не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството. Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. 
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие. Ако някой мисли: Човек сам си е докарал страданието, той си го е заслужил, затова не бива да му помагам, би било глупост. Това е същото, както ако някой каже на банкрутирал търговец: Двадесетхиляди марки биха ти помогнали, но ако ти ги дам, ще се наруши твоята равносметка. Това сигурно няма да е истина. Уравняващата сума просто ще се впише в сметката. 
 
Така става също и в живота. Трябва само да се уравни, но не винаги човек трябва да го направи сам. Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез дела. Предположете, че сте богат, властен човек, който може да помогне не само на един, но и на двама. Тогава можете да се намесите в кармата на двама души. Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. 
Едно могъщо в най-виш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. п., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.  
Да се живее с кармическия живот, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата. 
Преди всичко законът на кармата трябва да хвърли светлина въху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че в смисъла на кармическия закон в своето астрално тяло подготвя бъдещата конфигурация на етерното си тяло, а като по-нататъшно следствие бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, тогава същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Който ще живее в бъдеще, са преродените хора от настоящето. Ще се породят здрави раси в бъдещето и именно пълноценни водачи на бъдещите народи, ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно за бъдещето. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм. 
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот в следващия живот се пренесат в етерното тяло и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?  
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат водени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Естествено, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата». С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. 
Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в дома на архитекта относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се поставя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот.