Гневът

Една основна черта на съвремения човек е гневът. Докато бях в България, всеки ден се сблъсквах с гневни хора по улиците, в учережденията, в магазините и заведенията, и естестено в медиите. Гняв от пресата, от радиото, от телевизията. Да сте видели негневен политик?!
Гневът в голяма степен е породен от страх. Страх от околните, страх да не бъдем разбрани, страх да не вземат кокъла, страх - гняв - омраза. Ами как да живеем добре, н тази гъста среда на наситено тъмночервен гняв! Не се наемам да давам рецепти, но мога да споделя с вас, какво са казали по този повод Учителят и Щайнер. Изводите са си лично ваши. 

Селекцията на цитатите е дело на Стопанина и Мислещ в "От Извора", много уважаван от мен сайт
За всеки, който иска да прочете още по тази и други теми:  http://www.otizvora.com

Подчертаното е от мен. 


Учителя за гнева

ГНЯВ
По-разрушителна сила от гнева в човека няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, а изправя нещата. Като се разгневи обаче, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)
Гневът, страхът и страстта са прояви на човешкото естество. Те трябва да се облагородят, като гневът се превърне в творческа дейност, страхът – в благоразумие, а страстта – във воля. Мъдростта се придобива от редица погрешки. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 11 (24) август 1906 г.)

Как си обяснявате гнева? Гневът зло ли е? Яростта зло ли е? В Писанието се казва, че Бог е гневен, яростен – този гняв или тази ярост като зло или като слабост се счита у Бога? – Гневът, яростта се считат като най-великите Негови Качества. Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на тези думи. Покажете ми един човек – мъж или жена, ангел или светия – който никога да не се е разгневявал. Само този човек не се гневи, който постоянно е гневен. Как ще разберете това? Какво представлява гневът, как и кога се заражда? – Когато човек иска да премахне едно препятствие, което го спъва в пътя му, у него се заражда сила. В този случай гневът е огниво, кремък, който, като се удря в желязото, произвежда топлина. Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака – той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? – Не, той ще се вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Когато кремъкът се търка с някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. Когато обаче този огън се усили много и запали къщата му, това е зло за него – то застрашава и околните къщи. [...] Казвам: Бъдете гневливи, но от вашия гняв да излиза огън. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 265 сл., 286)

Ако дойде някой проповедник, ще каже, че Бог се гневи на грешниците и ги наказва. Не приписвайте на Бога качества, каквито Той не притежава. Не туряйте в устата на Бога думи, които Той никога не е казал! (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи (1916-1920), София 1946, с. 262)

Добродетелният не се гневи, гневи се само сиромахът – грешникът. Като изучавате погрешките си, ще познаете себе си. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, 17 (30) VIII 1907 г.)

Гневът е сила, която принадлежи към корените. Какво трябва да правите с него? Трябва да го изпращате надолу, а вие го изпращате нагоре и с това се подпушвате. Като пращате гнева нагоре, в една по-рядка среда, получава се експлозия. Казвате: «Защо трябва да се гневи?» Не питай защо е дошъл гневът, а не го пускай нагоре. Гневът е една сила, която трябва да се пусне, да се насочи надолу – у волевия човек всички движения трябва да отиват към центъра на Земята. Всички тези материи, всички тези сили трябва да се отпращат надолу, в нашето естество. Всяко движение, което се спира, създава топлина. Ако и при човека това движение се спре, образува се топлина, която се изявава в гняв – гневът е една неестествена топлина, която се развива в човека. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, VII серия, 1924-25)

Някой казва: «Много се разгневих!» Това не си ти. Гневът е чуждо състояние. Смешно е да дойде някой отвън и да ви напръска с розова вода, с някакъв парфюм или с някаква нечистотия и да кажете, че приятната или неприятната миризма излиза от вас. Причината било за приятната, било за неприятната миризма, е вън от вас – някой извън вас ви е напръскал. Следователно от вас може само временно да излиза някакво благоухание, но това още не сте вие. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 109)

Има две същества у нас – едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето. А първото, като грубо и недодялано, си остава тук, на земята, и когато второто същество замине за Небето, то казва на първото същество – на човека в плътта – сбогом, довиждане. 
(Протокол от среща с Учителя на 4 (17) октомври 1909 г.)

Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата нищо не помага. Казвам: Ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите. – Как? – Ще приложите волята си. (НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 181)

Щом се разгневиш, иди на нивата да ореш; вземи мотиката, иди на лозето да копаеш; вземи две стомни и иди на чешмата да донесеш вода. Енергията трябва да се впряга на работа. Вода, носена с гняв, е по-сладка. Дали това е теория или практика, направете опит. Отиваш при някой извор да пиеш вода. Казваш: «Блудкава е водата!» Ако си я донесъл с гняв и пиеш от нея, ще видиш, че водата е по-сладка. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА, Беседи от Учителя (1944), том I, София 1944, с. 121)

Ако се разгневиш, трябва да трансформираш състоянието си. «Как да го трансформирам?» Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, гневът веднага изчезва. Ако не го хванеш, други ще го хванат, но цял ден ще бъдеш неразположен. Хвани ухото си и кажи: «Слава Богу – минах една криза.» Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че си прибързал. (РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 108)

Работете, без да се гневите – Бог има право да се гневи, а не и човек. Разумният трябва да работи, а не глупавият. Следователно глупавият няма право да се гневи. Да се гневят светиите, добрите, разумните хора, това е на място. Всеки обикновен и глупав човек трябва да си каже: «Нямам право да се гневя! Ако си позволя това, всичко ще загубя.» Няма по-опасно нещо от гнева. Разумният впряга гнева си на работа и върви напред. Ако глупавият не се труди, а само се гневи, ще изгуби всичко, което има, и след това са му нужни десетки години, за да придобие изгубеното. Не е обаче абсолютно изключено правото на човека да се гневи, но само ако се свърже с добрите и разумни хора, със светиите и с Бога. Тогава гневът му ще бъде на място и ще свърши някаква работа. (СЪБУЖДАНЕ, Лекции пред ООК, год. ХI (1931-32), т. 1, София 1944, с. 97)

А сега за гнева от Р. Щайнер: 
GA-10
Как се постигат познания за висшите светове
Практически указания


Тук ще обсъдим по-подробно само отделни практически указания, отнасящи се към душевното и духовно самовъзпитание. Общо взето, това са правила за навлизане в Тайната Наука, които всеки може да следва сам, дори и без да се задълбочава в останалата част на обучението.

Да се задоволи с незначително постижение, да запази спокойствие и умереност - ето към какво е длъжна да се стреми душата. Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение резултатите от своето окултно обучение. И все пак, той няма да постигне нищо, преди да е овладял това търпение. Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази дума, защото тогава то неизбежно ще се усилия. Човек ще живее с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно. Ние ще постигнем напредък, само ако непрекъснато се отдаваме на една точно определена мисъл и ако напълно се проникнем от нея. Тази мисъл е следната: "наистина, аз съм длъжен да правя всичко възможно за моето душевно и духовно издигане; обаче ще изчаквам напълно спокоен, докато висшите сили ме сметнат достоен за просветлението". И ако посочената мисъл се превърне в трайна характерова особеност, човек е вече сигурен, че се намира на прав път. Тази характерова особеност проличава дори и във външния вид на човека. Погледът става спокоен, движенията - сигурни, решенията - ясни и точни; всичко, което наричаме невротичност, постепенно изчезва.

Макар и наглед незначителни, тези прости правила са от голямо значение. Нека да си представим например, че някой ни нанася обида. Преди окултното обучение, ние веднага бихме насочили нашите чувства срещу въпросната личност и гняв би изпълнил душите ни. Но при окултният ученик, тези обстоятелства веднага пробуждат следната мисъл: "тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност. Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право. Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.

Търпението привлича съкровищата на висшето познание, нетърпението ги отблъсква. С припряност и неспокойствие не може да се напредва във висшите области на Битието. Преди всичко трябва да замлъкнат желанията и страстите. Това са душевни качества, пред които плахо се оттегля всяко висше познание. Колкото и мечтани да са висшите познания, те не са длъжни да се явяват по наше желание. Който се стреми към тях заради себе си, той никога не ги постига. А това изисква преди всички да си истинен и правдив спрямо себе си дори и в най-скритите дълбини на душата. В нищо не бива да се самозаблуждаващ. С непоколебима вътрешна сериозност и безпощадно трябва да гледаш своите собствени грешки и слабости право в лицето. В мига, когато се опиташ да оправдаеш една или друга твоя слабост, ти издигаш трудно препятствие по пътя на твоето духовно развитие. Подобни препятствия можеш да отстраниш само чрез себепознанието. Съществува само един начин, за да премахнеш твоите грешки и слабости и този начин е вярно да ги разпознаеш.

В човешката душа дремят и могат да бъдат пробудени всевъзможни състояния. Ако човек спокойно изучи своите слабости, той може да подобри дори своя разум, своя интелект. Естествено, този вид себепознание е трудно, защото изкушението към самозаблуда е огромно. Само който се научи да бъде истинен спрямо себе си, може да застане пред портата на висшето познание.

Когато изпадам в гняв или раздразнение, аз издигам една бариера в околния душевен свят и неговите душевни сили, предназначени за изграждането на моите духовни възприемателни органи, вече не достигат до мен. Ако например даден човек ме дразни с нещо, той изпраща в околния душевен свят точно определен душевен поток. Докато съм раздразнен, аз не мога да виждам този поток. Моят гняв го прикрива. От друга страна, не бива да смятам, че ако укротя моя гняв, пред мен веднага ще се разиграе някакво душевно (астрално) явление. Защото за тази цел е необходимо още преди това у мен да е развито един вид душевно зрение, един вид душевно око. Наченки на такова око съществува у всеки човек обаче те остават в зародишно то си състояние, ако той продължава да се поддава на гняв и раздразнение. Съвсем не е достатъчно само да се започне борбата с гнева; тя трябва да се води с търпение и упоритост; едва след време един ден ще установим, че това душевно око се е развило. Впрочем за постигането на това състояние, гневът не е единствената пречка, която трябва да бъде преодоляна. Мнозина изпадат в нетърпение и започват да се съмняват, защото години наред са водили борба срещу отделни свои душевни качества без да постигнат ясновиждане. Те са постигнали контрол над някои от тях, но на други са позволили да разрастват още повече. Дарбата за ясновиждане се проявява едва тогава, когато бъдат заглушени всички качества, които подтискат споменатите спящи способности на човека. Несъмнено, първите мигове на ясновиждането (или ясночуването) могат да настъпят и по-рано; обаче те са като извънредно нежни кълнове, лесно податливи на всевъзможни заблуждения и лесно раними, ако бъдат оставени без необходимите грижи.
Наред с гневът и раздразнението, борбата трябва да се води и срещу други душевни състояния като страхът, суеверието и предразсъдъците, суетата и честолюбието, любопитството и ненужната приказливост, склонността да разграничаваме хората според тяхното обществено положение, пол, произход и т. н. Днес е изключително трудно да се разбере, че борбата срещу такива недостатъци има нещо общо с развитието на човешките познавателни способности. Обаче всеки окултист е наясно, че нещата зависят много повече тъкмо от това обстоятелство, а не от повишаването на интелигентността или от практикуването на изкуствени упражнения. Мнозина вярват, че за да се бори със страхът, човек трябва да е безумно смел; че за да преодолява расовите и съсловни предразсъдъци, трябва да се откаже от различията между хората. Правилното познание е свързано с освобождаване от предразсъдъците. Още на пръв поглед е ясно, че страхът пред дадено явление ни пречи да съдим за него точно; че расовите предразсъдъци ни пречат да проникнем в душата на даден човек. Тъкмо този обикновен усет за нещата окултният ученик трябва да развие в себе си с изключителна прецизност.

Друга пречка за окултното възпитание се оказва всичко, което човек говори, без да го е подложил на основна проверка в своите мисли. Нека с помощта на един пример вземем в съображение следното. Когато някой ми казва нещо и съм готов да възразя, всъщност аз трябва в много по-голяма степен да се съобразя с неговото мнение и чувство, дори с неговите предразсъдъци, а не винаги да налагам моето становище по обсъждания въпрос.

В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание. Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. За това не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи. А наред с мекотата ще се развие и една друга душевна способност: спокойното внимание пред всички нюанси от душевния живот на околния свят при пълно вътрешно мълчание на нашите лични емоции. И ако човек стигне до това състояние, тогава душевния живот на неговото обкръжение започва да му въздействува по такъв начин, че неговата душа се променя и израства, и израствайки се разклонява, както растението прави това всред светлината на Слънцето. Мекота и дълбоко вътрешно мълчание: тези качества отвеждат душата в "светът на душите", а духът - в "светът на духовете". "Потъни в спокойствие и тишина, затвори сетивата за всичко, което си научавал чрез тях преди твоето окултно обучение, накарал да замлъкнат всички мисли, които по-рано са нахлували в теб по силата на навика, бъди съвсем тих и мълчалив и очаквай с неизменно търпение; едва тогава висшите светове ще започнат да изграждат твоите душевни очи и твоите духовни уши. Не се надявай, че веднага ще "видиш" в света на душите и че веднага ще "чуеш" в света на духовете.

Защото всичко, което вършиш, има връзка с изграждането на твоите висши сетива. Душевно ще виждаш и духовно ще чуваш, едва когато ще разполагаш с тези сетива. И когато прекараш така известно време в спокойствие и средоточеност, ти няма да се залавяш с твоите ежедневни грижи и занимания, без да се замислиш: да, рано или късно, с мен ще стане това, което трябва да стане, стига да съм достатъчно зрял за него. Забрани си най-строго да привличаш висшите сили чрез твоето своеволие".

И още малко от Учителя

Всичко, което схващате като дисхармония, се дължи на голямото проветряне и пречистване, което става сега. Господ иде да оправи света. Няма да остане човек, който да не види Господа – в дъното на земята да е, пак ще Го види. Живите същества ще излязат от дъното на морето и пак ще видят Бога. Никой не може да се скрие от Неговия Поглед. Той ще ни привлече към Себе Си. «Ще ни съди ли?» Бог никого не съди. Той иде да помогне на всички болни, страдащи, немощни. За кого иде лекарят? За болните. Здравите трябва да се притекат в помощ на болните. Мнозина имат друго мнение за Господа. Те казват, че Той иде да наказва и да съди хората. Това е мнението на черните братя. Нека болните не се страхуват от Господа – Той иде за тях. Нека всички болни, страдащи, глупави, немощни се приготвят да посрещнат Господа. Те ще разберат, че няма по-велик, по-благ и по-добър от Него. Всички ще се убедите в думите ми. Какъв е Бог, няма да Го описвам. Когато преживеете този велик момент, да възприемете Живата Мъдрост в себе си и разрешите правилно всички отношения, тогава ще разберете кой и какъв е Живият Господ. Тогава всички разногласия между хората ще изчезнат. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

За да се справите със страданията, с трудностите в живота си, вие трябва да придобиете търпение. Без търпение никой не може да разреши задачите на своя живот. За да придобие търпение, човек трябва непременно да се намира под влиянието на двете противоположни сили – на доброто и на злото. (Ibid.)

Мнозина питат защо е допуснато злото в света. Злото е допуснато по единствената причина да превъзпита човека. Когато човек се качва на луд кон, злото веднага хваща юздите на коня и го управлява. Започне ли човек да борави с експлозиви, злото веднага ще излезе на преден план. Употреби ли човек някъде насилие, злото веднага ще дойде при него. Като пострада, човек научава урока си и вече знае как да се справя със злото, тоест как да живее. Добрият, разумният човек всякога намира начин да се справи със злото. (Естествен ред на нещата, Лекция пред ООК, 1929-30)

Методите за поправяне на човечеството са непрекъснати. Човек постоянно се чисти, постоянно се поправя. Това са духовни процеси, които нямат начало и край. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Съвременните хора са нещастни поради това, че допускат в себе си отрицателни мисли. (Затова се родих, Неделни беседи, 1926-27)

Всички пороци в света се зараждат само тогава, когато отсъства благородният елемент на Любовта. (Двата природни метода, Неделни беседи, 1923-24)

Където и да е, при каквито и условия да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че не мислят за микроскопическото добро, което могат да направят, а искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него. (ЛЪЧИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1937)

Съвременните хора са изгубили Любовта, която носи Живота, Мъдростта, която носи Светлината и Истината, която носи Свободата, вследствие на което непрестанно ги търсят и казват, че Бог ще оправи света. Да се мисли така, е механическо разбиране. Бог наистина ще оправи света, но заедно с хората. Всеки човек трябва да вярва, че Бог заедно с него ще оправи света. Едно се иска от човека – да прояви своето послушание към Бога. Досега хората са слушали съветите на учени и философи. Време е вече да слушат какво Бог им казва и да изпълняват Неговата Воля. (КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи, 1929-30)

Често хората се спират върху проявите на живота, върху явленията в природата, и се запитват защо Бог е създал така света, защо е допуснал злото заедно с доброто. Същият въпрос бил зададен на Хермес, но той само стиснал устните си и нищо не отговорил. Значи един от великите светила на стария Египет затворил устата си и дума не казал по въпроса, зададен от учениците му. След този отговор обикновените хора продължават още да питат защо Бог е създал света по този начин. Ако продължават още да задават този въпрос, светът не само че няма да се оправи, но още повече ще се влоши. Като говорим за света, ние имаме предвид човешкия свят. Не трябва да се задава въпрос защо Бог е създал света така, а не по друг начин. Всеки трябва да се запита: “Живея ли в съгласие с Божите Закони и със законите на разумната Природа?” Ако е искрен в себе си, човек ще види, че между него и разумната Природа съществува известна дисхармония. Като се вглежда в своите прояви, човек забелязва, че в него има желание да живее добре, да бъде щастлив, да не страда. Добро е това желание, но същевременно той трябва да обръща внимание и на другите хора – живеят ли те добре, щастливи ли са и т.н. Следователно, докато мисли само за себе си, човек е пуснал злото в своя живот. Егоизмът е началото на злото. Значи доброто включва целия живот в себе си, а злото – само част от живота. (Делата Божии, Неделни беседи, 1930)

Днес всички хора разискват върху злото, искат да разберат какво представлява то, откъде иде и т.н. Това не е тяхна работа  който се е занимавал със злото, той винаги се е оцапвал. Не само обикновените хора не трябва да се занимават със злото в света, но даже учените и адептите не трябва да се занимават с него. Те знаят, че и най-малкото докосване до злото е в състояние да ги опорочи. За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифер на Земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек. Нищо повече! (Крадецът и пастирът, Неделни беседи, 1937)

Като се приближаваш към злото, или не се занимавай с него, или ще имаш всичкото благоговение към него, защото то е мощна сила и може да те смаже с един замах. Нямаш право да говориш с него. И при доброто трябва да знаеш как да говориш. Нито ще хулите злото, нито ще хвалите доброто. (Мисли за всеки ден)

От Божествено Гледище злото на Земята е добро на Небето. И аз казвам: Страданията, които хората преживяват, носят големи блага за тях. Покажете ми един човек, който е минал само през радости, да е станал добър. Който е минал само през радости, не може да бъде доволен. Ако разрешивм въпросите за стомаха, ще останат неразрешени въпросите за сърцето и ума. Въпросите на сърцето и ума, на мисълта, са предмет на Небето. Само Бог в човека разрешава тия въпроси. Задачата на земния човек е да разреши въпроса за хляба. Тоя въпрос съставя една трета от всички въпроси. А дойдете ли до въпросите на ума и сърцето, тях само Бог може да разреши. (Да възлюбиш Господа, Неделни беседи, 1916-1920)

Като изучавате биологията, ще видите, че злото и доброто си имат своето велико предназначение. (Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 1940)

Всички страдания в света имат за цел само да изградят у нас търпението – да се научим да търпим, да бъдем хладнокръвни, да гледаме с вяра на бъдещето и каквито трудности и разочарования да имаме, никога да не се обезсърчаваме. Търпението е храна за сърцето, то е най-приятното нещо за човека. То е качество, сила, която е достояние на най-разумните, на най-силните същества в света. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, Х серия (1927-28), том 3, София 1934, с. 195)

БЛАГОДАРЯ!