РУДОЛФ ЩАЙНЕР за децата

Откъс от лекция 4 поместена в Събр. съч. 96 , Р. Щайнер
ВЪЗПИТАТЕЛНА ПРАКТИКА ВЪЗ ОСНОВА НА ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ
Берлин, 14 май 1906 г.

Вече често съм използвал тук възможността да отблъсна предразсъдъка, като че ли теософският (антропософският) мироглед изцяло стои далеч от жизнената практика. Напротив, имали сме често повод да докажем как антропософията, понеже изучава законите на това, кото непрекъснато изгражда живота около нас, следва да ни въвежда в практическия живот. Който познава само това, което представляват законите на външния живот, му е позната само малка част от него. Далеч по-голямата част принадлежи именно към скритите неща на живота, скрити за външните сетива. Само че в не много далечно бъдеще човечеството сигурно ще осъзнава все повече, че трябва да изучава скритите светове, за да се справи с живота, понеже материалистическата нагласа ще доведе до криза във всички области, преди всичко в областта на здравето, както и в системата на възпитанието, където се появява въпросът: Как хората следва да възпитат бъдещото поколение? Не на последно място материализмът би довел до криза във всички обществени, политически и културни въпроси. Животът би се изграждал така, че някой ден изобщо не ще се знае повече как човек може да си помогне. За обяснение на това, което имам предвид, бих искал да кажа нещо относно въпросите на възпитанието, които би трябвало да интересуват всекиго. 
Който се занимае с въпроса на възпитанието от материалистическа гледна точка, много лесно ще стигне до всякакви погрешни правила. Понеже той няма да обмисли колко строго закономерно тече целият живот и оттам няма да има предвид, че в живота има силно ангажиращи периоди. Човек не може да си представи защо например периодът на детството, който завършва с шестата до осмата година, се отличава така гравиращо от юношеската възраст, времето от седмата, осмата година приблизително до половата зрялост. Който няма понятие какво става с човека през това време, не може и да си представи колко е важно да се наблюдават тези периоди съвсем точно. Не е безразлично дали се знае какво представлява човекът през тези три периода: в първия, стигащ от шестата до осмата година, вторият, който стига до четиринадесет-петнадесет години и следващото време, следващите седем до осем години. Това са три възрастови степени в живота на човека, които трябва да се изучат съвсем точно не само във външен смисъл, а от гледната точка на езотериката, която се занимава със скритите за външните сетива светове. Знаете, че човекът не се състои само от физическото тяло, а от физическото, етерното, което лежи в основата на физическото и го изгражда, астралното тяло, което за ясновидецът изглежда като облак, в който са положени двете останали тела. Обвит в тях имаме носителя на аза. Нека да разгледаме тези три тела при подрастващия човек. 
Искате ли да си изградите правилна представа за това, трябва да си изясните, че преди периодите, в които човекът може да бъде виждан външно, имаме още периодът преди раждането, когато човекът живее в тялото на майката. Трябва чисто физически да правите разлика между живота преди раждането и следващите периоди и да си изясните, че човекът не би могъл да живее, ако бъде роден преждевременно, ако пристъпи твърде рано във външния свят. Той не би могъл да живее във външния свят, понеже сетивните му органи, с които влиза в общение с външния свят, още не са достатъчно изградени. 
Докато човекът до ражането си е обграден от майчиното тяло, се изграждат органите– очи, уши и всичко, от което се нуждае, за да живее във физическия свят. Преди достатъчно да са подготвени органите му в пазещата обвивка на едно друго физическо тяло, човекът не може да влезе в контакт с физическия свят. Раждането е времето, в което човекът е вече толкова зрял, че може да влезе в контакт с околния свят без запазваща го обвивка. 
Но същото далеч не важи тогава за етерното и астралното тяло. Те още не са готови, също да могат да влезат в непосредствен контакт с околния свят. Един съвсем подобен процес, какъвто преди раждането на човека се извършва с физическото тяло, се извършва също с етерното тяло в периода от раждането до приблизително седмата година. Едва тогава може да се каже, че се ражда етерното тяло. И едва с четиринадесетата-петнадесетата година се ражда астралното тяло, което тогава може да разгърне самостоятелна дейност в околния свят. 
Трябва да сте наясно, че до седмата година не могат да се поставят особени изисквания към етерното тяло, а до четиринадесетата година към астралното тяло. Ако етерното тяло на едно дете би се изложило на бруталния околен свят, би било точно същото, ако през петия месец от ембрионалното развитие то се предаде на външния свят, макар че не би се проявило със същата буйност. Съответното важи в случая, ако преди четиринадесетата година изложите астралното тяло на влиянията на околния свят. Затова трябва да сте наясно, че физическото тяло е готово да понесе пълното влияние на околния свят около седмата година. До седмата година етерното тяло е толкова заето със себе си, че би било повредено, ако му се въздейства особено много. До този момент би следвало да се въздейства само върху физическото тяло. От седмата до четиринадесетата година трябва да се вземе в ръце възпитанието на етерното тяло и едва от петнадесетата година нататък може да се въздейства отвън, чрез възпитанието на астралното тяло. 
Да се въздейства върху физическото тяло на човека, означава детето да получава външни впечатления. Физическото тяло се изгражда чрез външните впечатления. Поради това, каквото се изпусне до седмата година, не може да се навакса по-късно. До седмата година физическото тяло се намира в такъв стадий, че би трябвало да се изгражда чрез външни сетивни впечатления. Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото. По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин. Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка е по-малко важно от начинът как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления. Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата. Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот. 
Така е общо взето с всички впечатления на сетивния свят. Каквото сте сам вие в обкръжението на детето, каквото детето непосредствено вижда и чува, за това става въпрос. То ще бъде добър човек, ако вижда добри хора около себе си. То подражава на нещата, които възприема около себе си. Трябва да се обърне най-голямото внимание именно на подражанието, на въздействието на примера. Затова правилното следва много да се показва, за да може детето много и да подражава. В този смисъл през времето от първата до седмата година най-главното значение трябва да се отдаде на грижата за физическото тяло. През тази възраст още не може да се въздейства чрез възпитателни мерки върху по-висшите тела, изобщо не чрез съзнателно възпитание, а върху тези тела, докато те са заети само със самите себе си, въздействате чрез това, което сте самият вие. Един умен човек ще повлияе разумността в детето чрез своята разумност. Възпитателят трябва да се погрижи в обкръжението на детето да бъде възможно цялостен човек, да има висши и добри мисли – както здравото тяло на майката въздейства здравословно върху детето. 
Със седмата година започва времето, когато можете да започнете да възпитавате с умишлени мерки етерното тяло. При това трябва да се имат предвид две неща – навиците и паметта, които са свързани с развитието на етерното тяло. Според това дали човекът има един или друг навик, или задържа едно или друго в паметта си, той изгражда етерното си тяло. Затова следва да опитаме да дадем добра жизнена основа на подрастващия човек, която да се опира на добри навици. Който всеки ден върши нещо друго, няма сигурна база за действията си, той ще стане безхарактерен човек. Да се изградят определени навици е подходящо времето от седмата до четиринадесетата година. През това време трябва да се въздейства и върху паметта. Следователно се изисква детето да получи солидни навици и съкровище от запаметено знание. В действителност е грешка на материалистическото време да вярва, че детето трябва да се подтикне възможно по-рано да си изработва собствена преценка. Напротив, би трябвало да се направи всичко, за да се опази детето от това. През това време детето трябва да си усвоява нещата от авторитета. Хората, които са около детето следва да въздействат върху детето не вече чрез собствения пример, а директно чрез указания. Силни паметови съкровища се изграждат не винаги със «защо» и «понеже», а чрез това, че всичко се опира на авторитета. Затова детето трябва да е обградено с хора, на които може да разчита, към които има доверие и които да събудят в детето добрата вяра в собствения авторитет. Едва след този жизнен период следва детето да бъде насочено да преценява и до самостоятелно познание. Чрез предварителното освобождаване от авторитета отнемате на етерното тяло възможността за солидно изграждане. Оттам е най-добре, ако през втората седемлетка на детето не се представят доказателства и оценки, а примери и притчи (сравнения). Съжденията действат само върху астралното тяло, а то не е узряло още за това. Би трябвало на детето да се разказва възможно повече за велики личности. Разглеждането на такива исторически личности действа върху детето така, че то просто подражава на тези образи.
Също и въпросът за смъртта и раждането е по-добре да се отговори с пример. Който иска да си послужи с природата, ще види какво може да постигне именно с това. На детето може да се покаже как гъсеницата се обвива в пашкул и как се излюпва пеперудата – това е прекрасен пример за произхода на детето от майката. Когато дори сравненията са взети от природата, може много да се постигне. 
Също така важно е да не се насаждат на детето нраствени принципи, а нравствени сравнения.
Някои поговорки на Питагор ясно показват това. Изречение за декламиране: Ако искаш да предприемеш нещо, трябва да не се занимаваш с неща, чийто неуспех можеш да видиш предварително! – казва Питагор кратко и убедително: Не удряй огъня с меча! Това е особено добър пример за това. А за указанието: Не се меси в нещо, за което не си узрял! той прилага изречението: Въздържай се с бобените зърна! Редом с чисто физическото приложение, това е имало и морално. Когато в древна Гърция е било необходимо да се реши нещо, са се раздавали черни и бели фасулени зърна и след гласуването са преброявали колко зърна има от единия и колко от другия цвят. По този начин са били провеждани избори. В този смисъл Питагор казва: Не сте още узрели да се бъркате в обществените работи! Въздържайте се от бобените зърна! 
По този начин се апелира към изграждащата сила на фантазията, а не към силата на разсъдъка. Колкото повече си служите с картини, толкова повече въздействате върху детето. Нищо по-хубаво не е можела да направи майката на Гьоте, освен да му разказва хубави морални приказки. Тя никога не му е държала морални проповеди. Понякога не е завършвала разказа си, а той сам си е съчинявал края. 
Особено неблагоприятно е за подрастващия човек, когато преди четиринадесетата година е подтикван да критикува, да изгражда собствени съждения, когато изгуби благотворителната власт на намиращите се около него авторитети. Много е лошо за него, ако няма личности, към които да може да поглежда. Етерното тяло закърнява, отслабва и упада, когато той не може да израсне нагоре чрез великите примери. И тогава действа особено зле, когато твърде рано си усвои свое собствено верую и иска да произнася съждения за света. Затова узрява, когато астралното му тяло се разгръща свободно. Колкото повече може да бъде опазен преждевременно да съди и критикува, толкова е по-добре за него. Възпитателят действа умно, когато до освобождаването на астралното тяло се опита да доведе до разбирането на реалността чрез притчи, а не да приканва младия човек към твърдо установено верую, както все повече става чрез материалистическото образование. Хаосът между вероизповеданията бързо би изчезнал, ако това би се спазвало. Силата за преценка, разсъдъкът би трябвало да се употребява възможно по-късно, едва когато с освобождаването на астралното тяло се събуди чувството за индивидуалното. Преди това, човекът не би трябвало да се решава за индивидуалното. Трябва да има някаква даденост, в която той да вярва. В годините, които следват, индивидуалното се проявява най-силно в отношението на двата пола един към друг, когато единият индивид се почувства привлечен от другия. 
Така виждате, че ако правилно се изучат трите тела на човека, действително получаваме най-практическите основи за правилното възпитание и развитие на човека. Духовната наука не е непрактична, не е витаене в облаците, а нещо, което ни дава най-доброто указание за справянето с живота. 
Именно това е, което прави днешното духовнонаучно задълбочаване така необходимо, понеже хората иначе стигат до сляпа улица. Днес се критикуват предишните времена, в които децата не са били призовавани да решават относно Бог и света. Това обаче е било само един съвсем здравословен инстинкт. Днес той трябва отново да се постига все по-съзнателно. Инстинктивното познание от преди е изчезнало и с него известна сигурност относно отделните неща в живота.
Само че човешкият род не бива изведнъж да бъде унищожен [пропуск в записките] . Ако в областта на възпитанието, в медицината, правото и др. радикално биха се следвали принципите на материализма, нашите човешки порядки одавна биха били унищожени. Но хората не са успели да разрушат всичко, една част е останала от по-рано [пропуск в записките]. Понеже материализмът по необходимост би довел хората в сляпа улица, затова е необходимо духовнонаучното движение. 
Учители, притежаващи реално усещане за детската душа, просто се задушават от училищния схематизъм и предписания, които са карикатура на това, което би трябвало да бъде в действителността, и които са родени от суеверието, че имаме работа само с физическото тяло. От това не опазва и религиозната вяра. Много повече става въпрос хората да получат чувство за духовното, за това, което извежда наистина извън сетивния живот. Затова придържащите се към външни правила по отношение на възпитателните принципи, няма да могат да открият правилното. Те се придържат към традиционните църковни догми, но не искат да знаят нищо за развитието на духа. Преди всичко имаме работа с това. Каквото днес е необходимо, трябва да дойде от духовните светове. Защото това, което материализмът произведе, е подходящо само да разболее физическите тела и висшите същности на човека. Няма да бъде предотвратена дълбоката криза, ако човечеството не постигне духовно задълбочаване. Има неща, които като с пръст посочват най-важните решения, които днес се взимат сред човечеството. Човек трябва да наблюдава нещата вътрешно, външните форми не допринасят особено за това. Копнежът и склонността към духовното не могат да се умъртвят.