Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия

Прочетете цялата книга Тайното откровение на Гьоте в неговата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, разбира се само ако долните цитати ви заинтригуват. За мен всеки допир с Щайнер е едно красиво душевно откровение.

Публикувам и въведението, защото според мен то е от изключителна важност, за да се разбере смисълът и значението на Приказката и изборът, който Щайнер прави именно с нея.

В Ъ В Е Д Е Н И Е 

Преди около 100 години, и по-точно през 1899, след като в 

продължение на две десетилетия разработи основите на науката за 

свръхестествения свят, антропософията, Рудолф Щайнер предприе 

първия си опит да излезе пред обществеността, и то по повод 150 

годишнината от рождението на Гьоте 28 Август 1899 избирайки за 

тема неговото тайно откровение в загадъчната „Приказка за Зелената 

Змия и Красивата Лилия". 

Дори и запознатите с антропософията на Рудолф Щайнер днес биха 

могли да попитат защо той се спря на тази приказка? Изборът на 

Рудолф Щайнер беше сериозно обмислен. Още в младежките години 

на своя живот той си беше поставил една далечна цел: Да възроди 

древните Мистерии, които винаги са осъществявали еволюцията на 

човечеството и да обедини в едно цяло изкуството, науката и 

религията, понеже в хода на времето те изгубиха връзките си със 

свръхестествения свят и поеха в съвсем различни посоки. Според 

Рудолф Щайнер науката отново трябваше да се превърне в познание за 

свръхсетивния свят, изкуството в съзерцание на свръхсетивния свят, а 

религията в изживяване на свръхсетивния свят. Ето защо постигането 

на тази далечна цел изискваше следното: държаните в дълбока тайнаМистерии трябваше все повече и повече да се отворят за човечеството 

и да станат достъпни за всички. 

В Гьотевата „Приказка" ние ще чуем загадъчните думи: „Дошло е 

времето!" Рудолф Щайнер отдавна беше разбрал, че в края на 19 и 

началото на 20 век думите „Дошло е времето!" ще важат за цялото 

човечество, понеже през 1899 привършва онази епоха от 5000 години 

(3101 пр.Хр. 1899 сл.Хр.), която окултните традиции винаги са 

обозначавали като „епохата на Мрака" или „Кали Юга". В началото на 

20 век трябваше да настъпи новата „епоха на Светлината". 

И точно както новият ден се предшествува от зазоряването, така и 

новата светла епоха трябваше да бъде загатната около един век преди 

изтичането на Кали Юга. През 1795 големият поет, посветеният Гьоте 

отправи своето скрито послание към цялата немскоезична култура: 

Време е „храмът" или Мистериите да стане достъпен за всички! И това 

послание се съдържа именно в загадъчната „Приказка за Зелената Змия 

и Красивата Лилия". Не случайно Рудолф Щайнер говори за нея като за 

„Гьотевия Апокалипсис" или „Гьотевото тайно откровение". 

В „Моят жизнен път" Рудолф Щайнер напомня, че в първата си 

статия „Гьотевото тайно откровение", излязла през 1899, той се 

изразява „недостатъчно" езотерично. Една година по-късно, в лекциите 

си пред берлинските теософи, той говори „изцяло" езотерично. А още 

по-късно, при освещаването на Първия Гьотеанум този пръв по рода си 

Мистериен център в нашата съвременна епоха Рудолф Щайнер 

определя своята интерпретация на Гьотевата „Приказка" от 1900 като 

„зародишната клетка" на цялото Антропософско Движение. 

Виждаме, следователно, с каква вътрешна и строга последователност 

Рудолф Щайнер свърза своя модерен езотеризъм с Гьотевия 

Апокалипсис. Защото кулминацията в Гьотевата „Приказка" настъпва 

тогава, когато подземният храм, или с други думи, скритите досега 

Мистерии, с тримата Царе - Златният, Сребърният и Бронзовият Цар 

представителите на науката, изкуството и религията се превръща в 

надземен храм, тоест в открит, съвременен Мистериен център. И в 

„Приказката" това се случва в мига, когато „Красивата Лилия" чува за 

трети път решителните думи на „Стареца с лампата": 

„Дошло е времето!". Така чрез Рудолф Щайнеровото дело Гьотевият 

Апокалипсис стана действителност. 

Хела Вийсбергер 

• Старецът погледна към звездите и започна да говори: „За щастие, в този момент всички ние сме заедно; нека всеки да изпълни своето задължение, всеки своето дело, и едно общо щастие ще претопи в себе си отделните страдания, също както общото нещастие разяжда радостта на отделния човек.
• Три неща властвуват на Земята: мъдростта, светлината и силата!
• Човекът с лампата помогна на красивия Момък, все още втренчено загледан пред себе си, да слезе от олтара и го поведе направо към Бронзовия Цар. В нозете на могъщия владетел лежеше меч в бронзова ножница. Момъкът препаса меча. „Мечът в лявата ръка, дяснатасвободна!", извика Бронзовият Цар. Тогава те се отправиха към Сребърния, който насочи своя скиптър към Момъка. Той го пое с лявата ръка, а Царят любезно добави: „Паси овцете!" И когато стигнаха до Златния Цар, той постави на главата му с най-бащински благославящ жест венец от дъбови клонки и каза:"Познай най-висшето."
• „Любовта не властвува, тя съзидава, а това е много повече!" 

Карма и съдба - 5

Продължавам с материалите по тази тема, защото си мисля, че колкото по-доре разберем законите и правилата, на които се починяват кармата и съдбата, толкова по-добре ще разберем себе си и мястото ни във единния Вселенски организъм. А нали всички се стремим точно към това.

Долната лекция е извадка от GA 240 на Рудолф Щайнер

…Знаем, че след като човекът премине през портата на смъртта, първоначално трябва да преживее разпръсването на етерното си тяло в космоса, след като в момента на смъртта той сам е изоставил физическото си тяло. Днес не искаме да разглеждаме този първи етап след смъртта, полагането или всъщност разпръсването на етерното тяло в космоса, а онова, което следва след това. И това може най-добре да се разбере, когато хвърлим поглед първо върху човешкия земен живот, както той протича между раждането и смъртта. Този човешки земен живот протича в две строго разграничени едно от друго състояния – будност и сън. От различните антропософски разглеждания знаете, че будното състояние се изразява в това, че четирите съставни части на същността на днешния човек – физическото, етерното, астралното тяло и аза – са вплетени една в друга и взаимно се подкрепят и повлияват в техните дейности; но и че спящото състояние се поражда от това, че в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, които в известна степен временно водят растително съществуване, докато астралното тяло и азовата организация, живещи самостоятелно в духовния свят, са отделени от физическото и етерното тяло. От обикновения жизнен опит знаете обаче, че когато човекът погледне към спомените на своя земен живот,  
в известен смисъл той всъщност фалшифицира тези спомени. Защото, когато с обикновеното съзнание погледнем назад в нашия земен живот, ретроспективните спомени изглеждат като непрекъснат поток; едно събитие следва друго и ние изпускаме от вниманието си, че изобщо нямаме такъв непрекъснат поток от спомени, а че потокът от спомени непрекъснато се прекъсва от нощите и трябва да разглеждаме спомените така: Ден, нощ, ден, нощ; така да се каже, нещо светло в известна степен постоянно продължава в нещо тъмно, което отново навлиза в нещо светло и така нататък. Онази част от земния ни живот, която проспиваме, в по-голямата си част остава несъзнателна, с изключение на сънищата, които изплуват от нощния сън. По правило тя е една трета от земния живот, ако човекът не е непременно поспаланко. Човек може да пресметне колко време спи. Дори и когато се вземе под внимание колко много спи детето, получава се приблизително една трета от земния живот. 
Ние можем да се запитаме: Какво правят азовата организация и астралното тяло по време на спането? Те се намират в духовния свят, нали. Но те не възприемат нищо в духовния свят, остават несъзнателни, както казахме, с изключение на сънищата. Ако човекът, така както е създаден на Земята с обикновеното си съзнание, би могъл да възприема в съня си, той би изпадал в заблуда в две посоки – в случай, че е повече ариманично предразположен човек съзнанието му да бъде обхванато от безсилие през деня, той да се движи в един вид парализирано съзнание, или ако е повече луциферично разположен човек да се намира в объркано съзнание, в съзнание, в което мислите и чувствата са разбъркани. 
Човекът е предпазен чрез това, което обикновено наричаме «Пазача на прага», през нощта да възприема лежащия около него духовен свят. Едва когато премине през портата на смъртта и отминат първите дни,  
в които той напуска етерното тяло, тогава между смъртта и ново раждане той пристъпва в съществуване, което протича ретроспективно, като се започва от деня на смъртта и се върви към предишния ден и така нататък, и така още веднъж се преживява животът, но сега в посока от смъртта към раждането. Сега обаче не преживяваме дните, а нощите. Оттам и времето, през което по този начин ретроспективно живеем живота, трае около една трета от земния ни живот. При човек, който е станал на шестдесет години и тогава умира, ретроспективното изживяване трае около двадесет години. В сравнение със земния живот, този живот протича три пъти по-бързо. Ние преживяваме живота между смъртта и ново раждане така, че преживяваме нощите, в които всъщност несъзнателно сме създали образи, които по определен начин са негативни образи на живота. 
Ако човекът не беше запазван от Пазача на прага, когато през деня е направил нещо лошо на някого, той всяка нощ би изживявал – по начин, който не би могъл да понесе, защото би изпитвал последици, каквито описах по-горе – така, като че ли би заел мястото на другия човек в това, което той изпитва и изживява чрез лошото, което му е направено. По време на спането човекът наистина се намира в съществото, на което е причинил нещо. Но ние не осъзнаваме това по време на спане, поради описаните причини. След смъртта си го изживяваме в описаното време, като го изживяваме много, много интензивно. Ние живеем обратно земния си живот и навсякъде изживяваме уравняването за това, което сме направили или сме пропуснали. Чрез какво преживяваме тези уравнителни състояния? 
За да отговорим на този въпрос, трябва да посочим едно космическо събитие. Сигурно си спомняте, че често съм описвал как в течение на земното развитие Луната, която е била част от Земята по време на нейното развитие, се отделя от нея. Преди известно време ви описах как Луната е произлязла от Земята и се е обособила за самостоятелно физическо съществуване. 
 
Вече съм споменавал, че известно време след като Луната отделя своята физическа природа от Земята, я последват пра старите праучители на човечеството, които, докато са били на Земята, не са били въплътени във физическо тяло, а само в етерно тяло. Затова те са въздействали върху хората имагиниращо и инспириращо. И всички чудесни учения, облечени в повече поетична форма, които са запазени в легендите на народите, произлизат от съществувалата на Земята величествена прамъдрост, която е била предавана от праучителите на човечеството. Но поради тяхната природа тези учители са могли да се оттеглят на Луната и оттогава живеят там. 
Когато човекът премине през портата на смъртта, наистина продължава да живее в космоса. Той живее в космоса така, че със своето съществуване все повече и повече се уголемява. Най-напред той се вживява в лунната сфера. Но когато след смъртта си човекът се враства в лунната сфера, той среща великите праучители. Тези велики праучители в известна степен запазват едно наивно-инстинктивно, невинно състояние на човешкия род. Преди хората да са имали възможност да вършат зло, тези праучители са били тук на Земята. Затова са тези, които приемат това, което по време на нощите, които прекарваме в земното съществуване, е записвано в хрониката Акаша, проникват го с тяхната собствена същност и през първата трета на нашето ретроспективно изживяване след смъртта, ни оставят да го изживеем по-интензивно от събитията на живота тук на Земята. Който може да погледне в това, което преживява един починал човек през първите десетилетия след смъртта си, знае, че земните изживявания наистина са достатъчно груби, те ни разтърсват и обземат, но каквото се изживява там чрез мощта на магически действащите учители, създали своята колония на Луната, това действа много по-силно, то надзвучава, то е по-силно обагрено от земните изживявания. И ние наистина го преживяваме. Да речем, че сте ударили плесница на някой човек. Когато живеете ретроспективно, вие изживявате не задоволството, не гнева и ядосването, от които е последвала плесницата,  
а се вмъквате вътре в другия и изживявате колко го е заболяло, как е бил душевно разтърсен; вие съвсем точно чувствате това, което е изживял той. Да се изживеят събитията заедно с един умрял, има нещо, не може да се каже разтърсващо, но извънредно силно вълнуващо. Бих искал да дам един пример. Повечето от вас ще си спомнят, че между образите в моите мистерийни драми съм показал и образа на Щрадер. Този образ на Щрадер, както повечето образи в мистериите, е отражение на действителността. Имаше една личност, която живееше почти както е представен Щрадер в моите мистерии. Можете да си представите, че аз проявявах силен интерес към физическия земен живот на тази личност. Тя почина през 1912 година. Оттам нататък моят интерес се прехвърли върху живота ѝ след смъртта. Всичко, което изживя на Земята тази личност, която напоследък беше станала теологично-рационалистичен писател, се прояви много по-силно, когато той само изживяваше въздействието на своите книги, когато изживяваше своя теологически рационализъм и така нататък. След като известно време прекарах с него това, което той изживяваше, не ми беше повече възможно да продължа да описвам Щрадер в мистериите. В драмата той умира, понеже повече не беше възможно да се проявява интерес към земния му живот, той беше угасен от интереса към това, което тази личност изживяваше след смъртта. 
Случи се малък инцидент. Някои приятели много силно се интересуваха от наследството на този прототип на Щрадер, ангажираха се и поискаха да ми го покажат. Аз не можех да проявя никакъв интерес към това. Трябваше да подмина, само повърхностно да чуя всичко по простата причина, че интересът ми към мъртвия беше далеч по-силен и угасяваше всичко останало. С това само искам да посоча как в ретроспективното протичане на живота човекът изживява много по-силно, много по-интензивно отколкото тук на Земята. Земният живот изглежда почти като сън в сравнение с това изживяване. Това е негативното изживяване, изживяването в другия на последствията от това, което сме направили или сме пропуснали да направим. Оттам не бива всичко да бъде представено само като един страшен живот. Но въпреки всичко  
човекът трябва да осъзнае кои от неговите дела, от неговите мисли и чувства са били справедливи и кои несправедливи. 
Можете да си представите, че там се образува първият зародиш на кармата. Защото, когато човекът види какво става между смъртта и ново раждане, той ще преценява по друг начин. Може би веднъж съм споменал как преди много години се запознах с една дама, която чу един разговор за прераждането на Земята, който се водеше в нейно присъствие. Тя каза, че след като е разбрала това, не желае да има други земни животи и много се съпротивляваше срещу възможността отново да бъде родена. Тогава трябваше да ѝ кажа: Възможно е тук на Земята да мислите така, но това не е важно, важна е преценката между смъртта и ново раждане. Това тя го разбра за през времето, докато беше тук, но след това в писмо написа, че въпреки всичко тя не признава повтарящия се земен живот.
Когато човекът премине през интензивното изживяване след смъртта, взима решение, което може да се изрази така: Чрез това и онова си станал несъвършен, едно малоценно човешко същество; ти трябва отново да компенсираш това! Така се поражда намерението за кармичното изправяне. А намеренията в духовния свят в живота между смъртта и ново раждане са реалности. Точно както тук е реалност, че ще се изгорите, когато докоснете пламъка с пръста си, така, когато вземете едно решение в духовния свят, то е реалност, която се осъществява. А вие наистина взимате решения! 
Всичко това човекът го изживява в лунната сфера. През следващите сфери – меркуриевата и венерината сфера, той постепенно достига слънчевата сфера. Сферите на Меркурий и Венера за него са преходът, след който той навлиза в сферата на Слънцето. Но там не може да се навлезе, ако човек мъкне със себе си целия товар на злото, което е стоварил върху душата в лунната сфера. Там в космоса е така, че при напускането на лунната сфера, злото се разтоварва. То остава да чака, докато се завърнем обратно,  
когато отново преминаваме през лунната сфера. Но със злото ние оставаме голяма част от самите нас, понеже човекът е едно със своите дела. Когато съм извършил нещо лошо тук на Земята, чрез това ставам само малоценен; при преминаването през лунната сфера по описания начин, аз изоставам част от самия мен, изоставам къс от моята собствена същност. Ако човек би били изключителен злодей, какъвто изобщо няма, никога не е направил нещо добро, целият би останал в лунната сфера. Но това не е възможно и хората преминават нататък. 
Като повече или по-малко пълноценен или непълноценен, човек пристъпва първо в сферата на Меркурий. Между смъртта и ново раждане също и в меркуриевата сфера се изживява нещо особено; нещо, което подготвя за слънчевото съществуване. Тук във физическия земен живот ние се разболяваме по един или друг начин. В слънчевата сфера човек трябва да пристъпи със съвсем здрава душа и здрав дух. Затова в меркуриевата сфера човек бива освобождаван от всичко, което носи в себе си като болести. Оттам следва, че истинската медицина може да се научи, само когато се прозре как мъртвите биват освобождавани от болестите си в меркуриевата сфера. Оттук може да се разбере какво на Земята трябва да се прави за хората, за да се освободят те от болестите. Затова през времената, когато съществува инстинктивното ясновидство, медицината е била считана за нещо, което от меркуриевата сфера се разкривало надолу чрез мистериите. Какво представлява за днешните хора един бог? Един бог е същество, което никога няма да може да се види на Земята. Но не е било така за хората от инстинктивно ясновидските правремена. Меркурий е имал своите мистерии. Имало е меркуриеви мистерии, за които можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Да, най-старият главен жрец на меркуриевите мистерии е бил самият Меркурий. Било е възможно, като се роди един човек, чийто дух е бил освободен чрез свръхчовешки процес, за да се осъществи въплътяване по един друг начин. Тялото е било налице и бог Меркурий го е използвал, за да се въплъти на Земята, това означава да се покаже в мистериите. 
 
Учителите в старите мистерии наистина са били богове. Това се отнася и за боговете в Гърция, всички те са били на Земята. И бог Меркурий дава на хората медицината. Хипократ е запазил една по-късна традиция от това. 
След това човекът преминава в сферата на Венера. В сферата на Венера човекът осъзнава колко е непълноценен, но точно в сферата на Венера тази непълноценност се подготвя за слънчевото съществуване, където човек пребивава най-дълго време. Човек се намира два пъти в сферата на Венера, но сега ще говорим само за единия път. Най-дълго се намираме в слънчевото съществуване. В това слънчево съществуване сме първо заедно с душите, с които имаме някаква обща карма и които сега се намират в духовния свят, които също така са умрели като самите нас; но човек е заедно също и със съществата от висшите йерархии, с ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и т. н. Какво става там? След като осъзнае своето несъвършенство, там човекът работи върху праобраза на своето следващо земно съществуване, като през първата половина от слънчевото съществуване той работи върху праобраза на физическото си тяло, а през втората половина повече върху праобраза на моралното си земно битие. Тази работа по време на слънчевото съществуване, действително не е така едностранна, както изглежда, когато трябва да се опише. Тя е невероятно по-богата, много по-величествена и по-могъща от всичко, каквото човекът може да преживее на Земята. Тук на Земята човекът не изживява това, което непосредствено е включено в неговата кожа, а това, което се намира около него. По време на слънчевото битие е точно обратното. Там човекът изживява всичко, което се намира в космоса. Както тук казваме: Това е моят стомах така тогава казваме: Там навън е моята Венера. Както тук казваме: Това е моето сърце, така там казваме: Това е моето Слънце. Съществата на всемира стават наши органи. Самите ние ставаме като всемира и човекът, който стои тук на Земята – но схващан духовно, – който само е изпълнен със земна субстанция, той е тогава нашия свят. И този вътрешен свят на човека наистина е по-необятен, по-грандиозен от космоса, който стои вън от човека през земното ни съществуване. 
 
Какво всичко крие човекът в себе си, не се осъзнава тук на Земята. Но то е много по-грандиозно от това, което човекът вижда по Земята. А какво той крие в себе си тук на Земята, му се разкрива по време на слънчевото му съществуване. И от това, което представлява там неговият свят, той изработва структурата на своята физическа и морална същност за следващото земно съществуване. Там се работи също и за кармата. След като се научихме как да работим през първите десетилетия след смъртта ни, тук сега работим върху изграждането на кармата. Аз бих искал да кажа, че последната шлифовка се прави, чак когато отново намираме нашето зло при второто преминаване през сферата на Луната и след това прибавим към намерението, към това, което е изработване на праобраза, също и силата да се потопим в кармата на един нов земен живот. 
За да разберем още по-точно как всъщност се изработва кармата, трябва да имаме предвид следното: Какво представляват всъщност звездите? Физиците говорят за звездите, като че ли те са горящи газови кълба или нещо подобно. Всичко това обаче не е истина. Представете си, че бихте отишли на Венера. Тогава Земята би ви изглеждала също както ви изглежда сега Венера и вие бихте я описали така, както сега описвате Венера, като бихте пропуснали, че тук на Земята съществуват толкова много хора. Точно така се намират и други души там, където свети всяка една звезда. Има души на Луната – душите на великите праучители и заедно с тях и душите на ангелите. Също и на Меркурий се намират души на архангелите, с които живеем заедно, когато се намираме в сферата на архангелите – бог Меркурий е архангелско същество. На Венера се намират архаите. А на Слънцето са ексусиаи, динамис и кириотетес, именно с които заедно формираме нашата карма. Би трябвало това, което свети в звездите, да го приемем като външния знак за духовни колонии, намиращи се в космоса. В посоката, където видим една звезда, трябва да знаем, че там се намира една духовна колония. 
След като човекът е преминал през слънчевото съществуване, той преминава  
в сферата на Марс, Юпитер и Сатурн. Той вече е започнал да работи върху своята карма в слънчевата сфера. Освен това, за да намери след това отново своето зло, което е оставил в лунната сфера, за да подготви така кармата, че тя да може да се реализира на Земята, той се нуждае от духовете, които живеят в планетните сфери, духовете които живеят на Марс, Юпитер, Сатурн. И именно, когато се касае да се подготвят характерни човешки съдби, е така, че последната подготовка на кармическите взаимовръзки става точно в сферите на Марс, Юпитер или Сатурн. Върху кармата може да се работи още и когато човекът отново се завърне в сферата на Венера, а също и в меркуриевата сфера. Между смъртта и ново раждане човекът работи върху своята карма заедно със съществата на планетната система. Да се проследи как там се работи върху кармата, е извънредно интересно. 
Днес вече настъпи времето, когато по един открит, свободен начин, незабулено следва да се говори за някои духовни факти...

Карма и съдба 2

Много съм чела за кармата и съдбата. Най-различни автори - от философи с по няколко академечни титли, древни философи, та до източни мъдреци ( от близкото минало или наши съвременници ), които дори са неграмотни в общоприетия смисъл на думите. 
Лично за мен, Рудолф Щайнер е ненадминат в начина на подреждане на лекциите си. Толкова стройна и последователна логика, подкрепена с примери, които може да разбере дори прохождащият в езотеричната наука или както там искате да я наречете, не съм срещнала в никой друг автор. Именно това е причината, в тази рубрика са публикувам основно негови лекции по темата, както и на Учителят, с когото прекрасно се допълват. За връзката между двамата вече съм публикувала доста интересен материал.

Но днес искам да продължа с една чудесна лекция на Щайнер, която самата аз прочетох наскоро.

КАРМА И ДЕТАЙЛИ НА КАРМИЧЕСКАТА ЗАКОНОМЕРНОСТ 
Берлин, 15 октомври 1906 г.

Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго, неща. Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание. Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност. 
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот – не се желае този живот да се живее толкова често – и се стигне до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба. Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл. 
 
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот. Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците. То е пропускащо, проходимо, ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него. Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистична гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото, заемащо пространство осезаемо тяло. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло. 
 
Третата съставна част на човека е астралното тяло. То изпълва и обкръжава човешкото тяло като светлинна аура, в която се виждат пориви, нагони, силни желания и страсти. Това често е описвано. 
Четвъртата съставна част е това, което се проявява в собственото самосъзнание, в аза. Другите членове на човешката същност са заложени още като зародиши и се намират в този аз. 
Разглеждайки кармическото развитие нас ни интересуват предимно споменатите членове на човешката същност. Трябва да имаме предвид едно от всичките други неща, един факт от живота, който е много важен. Когато поглеждате назад към изминалия си живот и се пренесете до детството си, ще кажете, че сте научили много неща. Имало е време, когато не сте можели да четете и пишете и не сте познавали нищо от историческите събития, процесите в света, литературата и много други неща. Сега знаете всичко това, то е станало собственост на душата ви. Познато ви е още нещо. Знаете че може много да се учи, но с това първоначалният характер и темперамент на човека не се променя особено много. Има хора, които учат невероятно много в течение на живота си, изпълват душата си с всевъзможни знания и въпреки това трябва да си кажат: Някога бях избухлив, днес съм също такъв. Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразяването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника,  
а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло. 
Следователно, каквото в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло. Но каквото принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло. Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло. Но ако така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло. Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота. 
Нека да преминем от разглеждането на съставните части на човека към това, което е кармата и да ги видим в тяхната взаимовръзка. Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло,  
се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин: Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Каквото сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да можете да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден да задълбочавате по малко моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот. 
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си,  
в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот. 
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща  и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
Днес само споменаваме отделни явления, но можете да си представите колко обширна е областта, за която говорим. Истинският окултист никога няма да се занимава със спекулации. Изнесеното от мен не са теории, а неща, които са били проверени при различни случаи. В основата на това, което казах, лежат определени изследователски резултати. 
 
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Току що ви разказах точно такива факти. 
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера в този живот, има организъм, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздейстието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното. 
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една теософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен. 
 
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот. Можем да го кажем и така. Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина. 
 
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага, това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава. 
Още през тази зима ще се обсъдят някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек. Какво имаме кармически при един красив човек? 
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи, не винаги, но много често, на изтърпяни страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести. 
Също и мъдроста се откупва с болка. Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. Отвреме навреме си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и видът на неговото мислене. Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на мислителя може да се познае отпечатъкът на преживените болки. Сегашната наука постепенно започва да потвърждава прадревната окултна мъдрост. През следващите години това ще се случва много повече, отколкото някой учен може да си представи. 
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед,  
тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер, имаме предвид такива дела. 
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба,  
това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло – се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела. 
Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си. Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. 
 
Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота. 
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата, не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството. Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. 
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие. Ако някой мисли: Човек сам си е докарал страданието, той си го е заслужил, затова не бива да му помагам, би било глупост. Това е същото, както ако някой каже на банкрутирал търговец: Двадесетхиляди марки биха ти помогнали, но ако ти ги дам, ще се наруши твоята равносметка. Това сигурно няма да е истина. Уравняващата сума просто ще се впише в сметката. 
 
Така става също и в живота. Трябва само да се уравни, но не винаги човек трябва да го направи сам. Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез дела. Предположете, че сте богат, властен човек, който може да помогне не само на един, но и на двама. Тогава можете да се намесите в кармата на двама души. Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. 
Едно могъщо в най-виш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. п., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.  
Да се живее с кармическия живот, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата. 
Преди всичко законът на кармата трябва да хвърли светлина въху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че в смисъла на кармическия закон в своето астрално тяло подготвя бъдещата конфигурация на етерното си тяло, а като по-нататъшно следствие бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, тогава същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Който ще живее в бъдеще, са преродените хора от настоящето. Ще се породят здрави раси в бъдещето и именно пълноценни водачи на бъдещите народи, ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно за бъдещето. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм. 
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот в следващия живот се пренесат в етерното тяло и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?  
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат водени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Естествено, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата». С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. 
Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в дома на архитекта относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се поставя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот.

За цветята

Приказката по-долу стигна до мен, благодарение на един прекрасен човек и антропософ, Дорина и приятелите и от Фейландия - Валдорфска педагогика, които са направили превода.

Обещаното цвете

Автор: Andrea Hofer Proudfoot

Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.

Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“

Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.

Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.

Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.

Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.

Карма и съдба 1

Днес това, което ще пусна по темата е мъничко. Последните дни получих много хубави вести, а току що прочетох една лоша. Това още повече ме накара да се замисля, как голяма част от хората не осъзнават, че всяка тяхна постъпка носи след себе си последствия не само за тях , а и за още много други души, с които са дошли в група на този свят. Никой не живее сам за себе си. Именно заради това трябва да сме още по-отговорни към мислите и делата си. Защото не само ние заплащаме за грешките си. И не се заблуждавайте, че може да излъжете Вселената. Изключения НЯМА!

• Ще кажете, че съдбата ви е определена, и човек, колкото и да работи, не може да я измени. Има една съдба определена, наречена първична съдба, но има една съдба, която човек всеки ден пише – както живее, така пише. Той сам пише съдбата си. От човека зависи да си напише добра или лоша съдба. Затова на човека е даден ум да мисли, да не се хвърля безогледно в една или друга посока. Като мисли, той пак няма да бъде щастлив, но поне ще се освободи от ненужните страдания.     (Да ви даде, НБ, 1929-30)

• "Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането..."    Рудолф Щайнер „Теософия"

• Правете винаги най-великото, на което сте способни. Не забравяйте, че жънете кармата на всичките си дела и че, ако сте небрежни в едно такова учение, ще трябва да понесете последствията.............................................................................. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му.   "Събудете се деца на светлината"4 и 5.

и последно 

• Днес повечето хора минават по пътя на първата група ученици – ликвидират със своята карма. Те трябва да бъдат готови да разрешат кармата си по закона на Любовта. За да се справите лесно, ето какво ще ви моля: Не говорете лошо едни за други. Ако някой е от невъздържаните и не може да не говори лошо за другите, поне другите да бъдат внимателни – да не се обиждат. На първите казвам: въздържайте се да говорите лошо за близките си! На ония, за които се говори лошо, казвам: не се обиждайте! И който обижда, и който се обижда, и двамата не разрешават задачите си. Тогава кармата ще разреши вашите задачи; тя е строга и неумолима, като дойде, ще ви научи как се решават задачи. Ако очаквате кармата да разреши вашите задачи, нищо няма да постигнете. Кой е пътят за създаване на бъдещата култура – пътят на Любовта.

Карма и съдба

Реших да започна една поредица за кармата и съдбата. Но темата е толкова необятна, а и на мен ми се ще да споделя толкова неща по нея, че си отварям тема "Карма и съдба" и полека лека, с малки крачки ще споделям това, което съм открила.
Започвам с една лекция на Р. Щайнер, дългичка, но си заслужава да отделиш време и да я прочетеш.

КАРМА И ДЕТАЙЛИ НА КАРМИЧЕСКАТА ЗАКОНОМЕРНОСТ 
Берлин, 15 октомври 1906 г.

Днес ще говорим за кармата и за детайлите на кармическата закономерност. Знаете, че под карма се разбира великият закон за причина и следствие в духовния живот и че този кармически закон дотолкова се разглежда в науката за духа, доколкото се отнася до повтарящия се земен живот. Ние говорим за прераждането и кармата като за две, принадлежащи едно към друго, неща. Както добре знаете, този кармически закон може би се схваща малко външно, като че ли се отнася само за вид награда и наказание, които от едно въплътяване преминават в друго, така че когато на човек му се случи нещо лошо или добро в този живот, би трябвало непременно да си каже: Това съм си го заслужил в предишен живот, или ако направя това или онова, в следващия живот ще получа съответната награда или съответното наказание. Нещата не са толкова прости. Който иска да разбере закона за кармата, трябва да се задълбочи в природата на човека и в цялата му същност. 
От противниците на науката за духа се отправят най-бурни възражения срещу закона за кармата и прераждането, като се започне с думите: Достатъчен ми е един земен живот – не се желае този живот да се живее толкова често – и се стигне до твърдението, че е учение, което води до бездействие, до резигнация насреща на сляпата съдба. Ще разгледаме съвсем точно такива възражения и ако искаме да проследим историята на кармата, при всяко от тях ще видим какво може да му противопоставим. За това трябва да си припомним – макар че вече често сме го слушали – какво представлява човекът в по-дълбок смисъл. 
 
Както знаем, човекът се състои първоначално от физическо тяло, което можем да видим с очите и да докоснем с ръцете, което физическата наука изследва и изучава, а анатомията разчленява, което познаваме в обикновения живот. Това физическо тяло се разглежда от много материалистически мислещи хора като единственото, което съществува изобщо от човешката същност. Като втори член на тази същност ще разгледаме етерното или жизненото тяло. То е тялото, което се състои от друга по същност субстанция, различна от тази на физическото тяло. Не е достатъчно да кажем, че материята, веществото, от което е съставено етерното тяло, е много по-разредено от веществото на физическото тяло. По-скоро имаме работа със съвсем «друга вещественост». Тя е действена, силова материя. Тази етерна материя, която няма нищо общо с това, което физиката нарича етер, има нещо творческо, тя всъщност е изграждащият елемент. Най-добре ще си представите етерното тяло, което има приблизително същата форма като физическото, но е напълно пропускащо, макар и не напълно прозрачно – дори не и за ясновидците. То е пропускащо, проходимо, ако би било самостоятелно, бихме могли да минем през него, но същевременно е творящо, така че физическите човешки органи са извлечени и изградени от него. Сърцето, белите дробове, черният дроб и т. н. са създадени и извлечени от това етерно тяло. От материалистична гледна точка би могло да се каже: Тогава етерното тяло при детето би трябвало да е съвсем малко. Това наистина е така. Не бива да се учудвате, понеже ние го разглеждаме повече като сила, която при известни обстоятелства може да заеме по-малко пространство от това, което тогава създава. Тук имаме работа с творящ живот, с творящо тяло, което лежи в основата на физическото, заемащо пространство осезаемо тяло. Това етерно тяло е носител на навиците на човека. Преди всичко то е носител на паметта и темперамента, изобщо на всичко, което са постоянни душевни свойства в човека. Когато говорим за душевността на човека, не на последно място имаме предвид темперамента и първоначалните заложби на характера. Това, според формата си, се отпечатва в етерното тяло. 
 
Третата съставна част на човека е астралното тяло. То изпълва и обкръжава човешкото тяло като светлинна аура, в която се виждат пориви, нагони, силни желания и страсти. Това често е описвано. 
Четвъртата съставна част е това, което се проявява в собственото самосъзнание, в аза. Другите членове на човешката същност са заложени още като зародиши и се намират в този аз. 
Разглеждайки кармическото развитие нас ни интересуват предимно споменатите членове на човешката същност. Трябва да имаме предвид едно от всичките други неща, един факт от живота, който е много важен. Когато поглеждате назад към изминалия си живот и се пренесете до детството си, ще кажете, че сте научили много неща. Имало е време, когато не сте можели да четете и пишете и не сте познавали нищо от историческите събития, процесите в света, литературата и много други неща. Сега знаете всичко това, то е станало собственост на душата ви. Познато ви е още нещо. Знаете че може много да се учи, но с това първоначалният характер и темперамент на човека не се променя особено много. Има хора, които учат невероятно много в течение на живота си, изпълват душата си с всевъзможни знания и въпреки това трябва да си кажат: Някога бях избухлив, днес съм също такъв. Или: От край време си бях флегматик и съм си останал такъв. Имах различни привички, които и днес са такива. Но има и хора, които са променили много от своя характер и душевни качества. Може би изобщо няма човек, който да не е променил нищо от своите заложби. Ако погледнете детството си, ще трябва да си кажете, че оттогава сте променили някои неща. Но същевременно ще установите, че наблюдението и ученето се отнасят към преобразяването на характеровите заложби както малката стрелка на часовника към голямата. Преобразуването на характера и темперамента става по-бавно, също както се движи малката стрелка на часовника,  
а възприемането на знания и наблюдения в живота става по-бързо, подобно на движението на голямата стрелка. Това се дължи на факта, че всичко, което човек научава, може да се възприеме по-бързо в душата, понеже негов носител е астралното тяло и то се отпечатва в него. Когато чуете нещо съвсем ново, се прониквате с чувство, което на другия ден е забравено, или когато почувствате болка, която изчезва с времето от съзнанието ви – са неща, които се виждат да просветват в астралното тяло, но отново изчезват от него. Всичко това има за носител астралното тяло. 
Следователно, каквото в живота временно просветва в нас и отново изчезва, е свързано с астралното тяло. Но каквото принадлежи към постоянния жизнен опит на човека, доколкото се проявява душевно, всичко навлизащо в навиците, така че човекът го запомня за дълго време или за през целия си живот, всичко имащо общо с темперамента, се намира в етерното тяло, което е по-гъсто от астралното тяло.
Ако човекът успее да промени някой навик, черта на характера си, например да преодолее безгрижието си и да стане съпричастен човек, това ще се види в етерното тяло, а не само в астралното тяло. Ако човек учи много и възприема така, че това постепенно стане част от душевността му като не само знае, а в дълбок смисъл притежава наученото като своя душевна собственост, той променя конфигурацията на етерното си тяло. Ако някой приеме някакъв морален принцип и винаги си казва: Принципът съществува, затова го следвам, той променя нещо само в астралното тяло. Но ако така навлезе в него, че той не може да живее по друг начин, тогава се отпечатва в етерното тяло. Преминаването от астралното в етерното тяло става бавно и постепенно в хода на живота. 
Нека да преминем от разглеждането на съставните части на човека към това, което е кармата и да ги видим в тяхната взаимовръзка. Което бавно се извършва в един и същ земен живот, т. е. преходът на нещо, намиращо се само в астралното тяло, към етерното тяло,  
се извършва кармически от едно въплъщение в друго по следния начин: Който е правил усилие да отсъжда морално правилно и в това усилие може би е бил поощряван и от друго, в следващия си живот има плодовете на усилието като заложби в етерното си тяло, като един вид навик, свойство на характера си. Каквото сега се намира в астралното тяло, в следващия живот става притежание на етерното тяло. Ако срещнете човек с добри черти на характера, ако тези свойства се проявяват постоянно в живота му, това показва, че в предишния си живот е възприел или сам създавал съответните представи. Склонности и черти на характера произлизат от представи, мисли и понятия, които сме си изградили в предишния живот. Ако вземете това под внимание, можете да предприемете нещо за следващия си живот, така че да можете да заложите определена организация на етерното си тяло за през следващия живот. Можете да си кажете: В този живот ще се опитам постоянно да разбирам доброто и правилното. Тогава етерното тяло ще ви покаже, че е правилно и добре да следвате съответните принципи. Тук е особено важно да обърнете внимание на едно понятие, свързано с кармата. Това е понятието на съвестта. Каквото се издига от съвестта на даден човек, също е нещо постигнато. Човекът има добра съвест, инстинкт за доброто, правилното и истинското само чрез това, че си е изработил тази съвест в миналия си живот, в житейските си преживявания, в принципите си. Можете да се грижите за утвърждаване и повишаване на съвестта, ако решите всеки ден да задълбочавате по малко моралните си възгледи. Моралните възгледи стават съвест в следващия и по-следващия живот. 
Така виждате, че това, което ни показва голямата стрелка на часовника на живота, в следващия живот се превръща в малката стрелка. Ако в единия живот се стремим да задълбочим принципите и възгледите си,  
в следващия те се затвърдяват. Каквото в един живот се прояви в етерното тяло, в следващия живот пренася плодовете си във физическото тяло. Добри привички и склонности, добри черти на характера подготвят здраве, физическа сила, сръчност, следователно здраво физическо тяло за следващия живот. Здраво физическо тяло през един живот показва, че въпросният човек си е подготвил физическото тяло в предишен живот чрез изградените от него привички и черти на характера. Особено силна зависимост има между добре изградената памет в един живот и физическото тяло в следващия живот. 
Нека вземем за пример човек, който веднага забравя и друг, който има вярна памет. Необходимо е човек по съзнателен начин да извиква в паметта си изживените неща  и това да го упражнява постоянно. Накрая ще види, че не само получава добра памет за нещата, за които особено се е тренирал, но тази добра памет има и друга сила. Това се вижда при духовното развитие. Обхващането на миналото се изгражда по особен начин. Който съвестно упражнява паметта си, ще се роди с физическа сила, с тяло което ще му служи в следващия живот да изпълни това, което вътрешно душевно иска. Тяло, което не може да изпълни това, което иска душата, идва от предишен живот, в който човек не е положил грижа за изграждането на здрава и добра памет и не се е постарал да промени слабата си памет.
Днес само споменаваме отделни явления, но можете да си представите колко обширна е областта, за която говорим. Истинският окултист никога няма да се занимава със спекулации. Изнесеното от мен не са теории, а неща, които са били проверени при различни случаи. В основата на това, което казах, лежат определени изследователски резултати. 
 
Казаното, че здрав физически организъм, който се подчинява на душата, се дължи на добра памет в предишен живот, почива на много изследвани случаи и съответните резултати са установени факти от изследването. Току що ви разказах точно такива факти. 
Изграденото в етерното тяло, навлиза през следващия живот във физическото тяло, така че през следващия живот се проявяват като здраво физическо тяло не само добри склонности, морални черти на характера и прилежност, но непорядъчни черти, лоши навици и порочни склонности водят до болен организъм в следващото въплъщение. Не бива да се смята, че определена болест се дължи на определено качество, а че общо взето болестни предразположения, известни болестни заложби се дължат на някои черти на характера и темперамента в предишен живот. Човек, живял с порочни черти на характера в този живот, има организъм, който по-лесно се разболява от някой друг. Който е имал добри свойства на характера, порядъчен темперамент, се ражда с тяло, което може да бъде изложено на въздейстието на всевъзможни епидемии, без да се зарази, и обратното. 
Виждате, че нещата в света са сложни и се подчиняват на закона за причина и следствие. Ще спомена един случай, който отговаря на определени духовни изследователски заключения. Може да изглежда шокиращо, но в една теософска група той би трябвало да може да се разкаже. Някой развива в живота си много егоистично чувство за притежание, истинска жажда за външно богатство. При това не се касае за нормалния стремеж за богатство, който може да се дължи на алтруистично намерение да се помогне в света и да се развие безкористна дейност – това е нещо друго, – а става въпрос за егоистично чувство, което се дължи на определена конституция на етерното тяло и стремежът за забогатяване надхвърля необходимата степен. 
 
Такъв човек много често се ражда с физическо тяло, което има предразположение към инфекциозни болести. В многобройни случаи е окултно установено, че хора, които в сегашния си живот лесно се заразяват при някои епидемии, болестно са се стремили да забогатеят в предишния си живот. Можем да го кажем и така. Две качества имат ясно видимо влияние върху изграждането на кармата през следващия живот. От една страна можем да говорим за силното влияние, което упражнява присъщото на характера постоянно любвеобилно, доброжелателно отношение към другите хора. Има хора, които приемат добронамерено всичко при другите хора, отнасят се с благосклонност към обкръжението си. При някои тази обич надминава чисто човешката обич. Те обичат природата и целия свят. Колкото повече това чувство на всеобхватност се засилва и става склонност на душата, следователно отпечата се в етерното тяло, толкова повече човекът младее в следващия си живот, той се запазва дълго време млад. Който следователно бавно остарява, дълго време изглежда млад и подвижен, в някой предишен земен живот или дори в няколко предишни животи е изпитвал обич към обкръжението си. Човекът остава толкова повече физически млад в следващо въплъщение, колкото повече е изпитвал обич към обкръжението си. Който изпитва антипатия към хората около себе си, бързо остарява. Тяло, което физически клони към преждевременно остаряване, показва живота на някой, който вечно е критикувал и недоволствал в предишен живот. Така се вижда, че човек може да въздейства върху живота си, като съзнателно взима участие в изграждането на кармата си. Който в този живот проявява обич, може да е сигурен, че в следващия си живот ще има тяло, което не старее бързо. Всички хора, които днес критикуват още от ранна възраст, в следващия си живот ще са хора, почти родени с бръчки. Това е крайно изказване, но в него лежи голяма част истина. 
 
Така кармическите закони ни показват взаимната връзка между здравето и духовния живот. Че тази връзка всъщност не може да се достигне с две крачки, а трябва да се стигне до детайлите, не може да се отрича. Също така не може да се оспорва, че моралната, правдивата и съвестната душа е бъдещият строител на здравословния живот. Но не бива да се очаква това да стане от днес за утре, и да се вярва, че този, който има душевни недостатъци може да се излекува изведнъж. Следва също да се разбере, че човек трябва да стигне от егоизма до самопожертвувателен начин на живот, който не очаква веднага да получи плодовете на делата си. Това, което стане навик, може да се отрази на физическото тяло още в този живот. Доказателство е окултното развитие, което по съзнателен начин може да има въздействие не само върху астралното тяло, но също и върху етерното тяло. Който премине през окултно развитие, се научава да влияе не само на астралното си тяло, но също и върху етерното и физическото си тяло. Чрез преобразяването на обичайното поведение е възможно от един сприхав да се получи мек човек, от някой избухлив – уравновесен, хармоничен човек. Окултистът трябва да промени навиците си в относително кратко време. Истинското развитие предполага, това, което се изучава, да не остане само теория, а да навлезе в етерното тяло. Тогава окултистът постига то да навлезе също и във физическото тяло. Той се научава да владее сърдечния ритъм, пулса и дишането. В окултното развитие се съкращава това, което в обикновения живот се разпределя в много въплъщения. Кармата се съкращава. 
Още през тази зима ще се обсъдят някои неща, ще ни станат по-разбираеми и прозрачни, когато опознаем някои по-вътрешни кармични взаимовръзки като например разликата между красив и грозен човек. Какво имаме кармически при един красив човек? 
Тук става въпрос за нещо, което първоначално изглежда невероятно, но е вярно. Красотата на физическото тяло се дължи, не винаги, но много често, на изтърпяни страдания в предишен живот. Страдания в предишен живот – физически и душевни – в следващ живот се превръщат в красота, красота на външното физическо тяло. В тези случаи наистина е така, че трябва да употребим едно сравнение, което често съм споменавал. Чрез какво се появява перлата в перлената мида? Всъщност чрез болест, тя е резултат на болест. Приблизително така има един процес в кармическите взаимовръзки, който изразява връзката между болест, страдание и красотата. Тази красота е откупена с много страдания и болести. 
Също и мъдроста се откупва с болка. Не е безинтересно, че чрез външно изследване днес многократно се потвърждава, каквото окултистите казват от хилядолетия. Че мъдростта е свързана с болки и страдания, с пълен с лишения сериозен живот в предишното съществуване. Отвреме навреме си струва да се допитаме до външното научно изследване. В последно време излезе една книга, отнасяща се до мимиката при мисленето. Книгата иска да покаже как физиономията на човека показва начина и видът на неговото мислене. Авторът, който, както ясно се вижда, не знае много за окултизма, открива чрез външно наблюдение, че във физиономията на мислителя може да се познае отпечатъкът на преживените болки. Сегашната наука постепенно започва да потвърждава прадревната окултна мъдрост. През следващите години това ще се случва много повече, отколкото някой учен може да си представи. 
Още по-лесно ще разберете, че не можем да се движим със сляпа вяра или вяра в авторитета по отношение на някои явления на духовната история. Когато, разбирайки закона на кармата, например разгледаме явление като Шопенхауер, който излива песимистично настроение върху целия си мироглед,  
тогава този, който прозира надълбоко, не бива да вярва, че този песимизъм показва изобщо човешката основна нагласа. По-скоро е основна нагласа на неговата душа, която кармически е подготвена да се прояви в него чрез определена конституция на етерното му тяло. Това песимистично настроение на един мислител може да се разбере, ако се проследи кармически. Личност с такава нагласа е нямала възможност да прави много добрини в предишен живот; това е съвсем конкретното обяснение. Напротив, поради положението в живота си и професията си, този човек е бил осъден да извърши някои лоши и неправилни дела. И тези злини и несправедливости, които е бил принуден да извърши не кармически, а заради професията си, се връщат обратно като известна антипатия към света, изправящ се сега насреща му. Това е повторението на собствените, извършени от него дела. Ако искате да разберете кармата, не бива да сте само фаталист и да мислите, че всичко е предопределено. За това, което човекът върши сега, не е нужно да е предопределен чрез предишния си живот. Това често се изравнява едва в следващия живот. Делата не винаги са плодове от предишен живот, а в определени случаи се уравняват в някой бъдещ живот. Когато се говори за песимистичното основно настроение при Шопенхауер, имаме предвид такива дела. 
Нека първо да разграничим всичко, което човекът извършва като свои собствени индивидуални дела, произлизащи изцяло и напълно от неговата личност, а не тези, които изпълнява поради своята народност, семейна общност и професия. Двама министерски съветници могат да направят едно и също нещо, понеже са съветници, това го оставяме настрана. Но те могат да извършат и нещо съвсем различно, понеже са различни хора. Сега ще разгледаме това, което произлиза от някоя личност като постъпка, то я пресреща като нейна външна съдба в следващия ѝ живот. Ако човек се намира в благоприятни жизнени условия и му е отредена щастлива съдба,  
това се дължи на извършените от него правилни, умни и добри дела в някой предишен живот. Ако човек живее в лоша жизнена ситуация, много неща не му се отдават, намира се в неблагоприятни условия – има се предвид външното положение, не конституцията на физическото тяло – се дължи също на лично извършени дела в предишен живот. Каквото човекът е извършил поради професията и семейното си положение, се наслагва върху темперамента и характера. Съдбата на човека е обусловена от личните му действия в предишен живот. Може да се постигне благоприятна или неблагоприятна съдба в следващия живот чрез добри, умни и правилни дела. 
Който е доведен до определени личности, сам е създал условията за това в предишен живот. Той е имал нещо общо с тези хора и сам ги е довел до себе си. Като пример, един случай от времето на тайното съдопроизводство. То е било свързано с екзекуция. Обвиняемият е бил представян пред маскиран съдия, който веднага е изпълнявал присъдата. Тук имаме случай, в който един човек е бил осъден и убит. Съдбата му е проследена и изследвана окултно до предишните му въплъщения. При това е установено, че осъденият от пет съдии някога като вожд е заръчал да се убият тези пет човека. Някогашната постъпка отново поставя в живота му като с магнетична сила тези пет човека и те си отмъщават. Това е краен случай, но в него лежи обща закономерност. Не можете да срещнете някой човек, който навлиза в живота ви, ако сам не сте го довели до себе си въз основа на предишни отношения. Но може да се случи поради професията или семейното си положение човек да бъде събран с хора, с които никога не е бил заедно преди. Но тогава в следващия живот чрез взаимните отношения ще бъде поставена основата за среща, която ще бъде във връзка с външната съдба и живота на участниците. 
 
Виждате, че такива кармически представи са много сложни и не са лесни за обясняване. Важното е те да се изучават в детайли, понеже само чрез това наистина ще разберем живота. 
Трябва постоянно да се има предвид, че правилно схванатата идея за кармата, не бива да се противопоставя на учението за спасението, както то се намира в християнството. Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. 
Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката. Както във всеки момент на търговския живот може да се извърши нова сделка, така във всеки момент може да се предизвика нова карма чрез някое ново действие. Ако някой мисли: Човек сам си е докарал страданието, той си го е заслужил, затова не бива да му помагам, би било глупост. Това е същото, както ако някой каже на банкрутирал търговец: Двадесетхиляди марки биха ти помогнали, но ако ти ги дам, ще се наруши твоята равносметка. Това сигурно няма да е истина. Уравняващата сума просто ще се впише в сметката. 
 
Така става също и в живота. Трябва само да се уравни, но не винаги човек трябва да го направи сам. Кармата не изисква самоуравнение, а уравнение чрез дела. Предположете, че сте богат, властен човек, който може да помогне не само на един, но и на двама. Тогава можете да се намесите в кармата на двама души. Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. 
Едно могъщо в най-виш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си. Тогава се излива вътрешна сигурност и хармония над целия живот. А тези, които постоянно твърдят, че законът на кармата води до бездействие и летаргия, предизвиква човек да се отдаде на съдбата си, не води до радост в живота и др. п., още не са се опитали да живеят със закона на кармата.  
Да се живее с кармическия живот, означава да се влее жизнена смелост и надежда в душата. 
Преди всичко законът на кармата трябва да хвърли светлина въху бъдещето ни. Трябва да мислим по-малко за миналото, отколкото за бъдещето. Многократно сме казвали, че човекът може да действа далеч в бъдещето чрез това, че в смисъла на кармическия закон в своето астрално тяло подготвя бъдещата конфигурация на етерното си тяло, а като по-нататъшно следствие бъдещото изграждане на физическото си тяло. Ако прозрете това, ще разберете невероятната важност на тази взаимовръзка. Ще измерите какво задълбочаване може да произлезе под влиянието на кармическия закон на мисълта за възпитанието, именно на възпитанието на народите. Ако днес се въздейства така, че хората да живеят в смисъла на кармическия закон и да подготвят бъдещия си живот, тогава същевременно ще подготвят и бъдещите народностни общности. Който ще живее в бъдеще, са преродените хора от настоящето. Ще се породят здрави раси в бъдещето и именно пълноценни водачи на бъдещите народи, ако в смисъла на кармическия закон се живее разумно за бъдещето. Защото ако отделният човек се усъвършенства, за в бъдеще той ще въздейства с това върху народния организъм. 
Какъв е същинският механизъм на тази карма, трябва да се обсъди по-нататък. С това се има предвид въпросът какви сили действат, когато астралните свойства от сегашния живот в следващия живот се пренесат в етерното тяло и кои сили действат, за да могат заложените в сегашния живот навици и склонности да се пренесат върху физическата конституция през следващия живот. Още по-трудно е да се отговори на въпроса: Кои сили действат в това, което въз основа на сегашните си действия човекът намира в следващия живот в обкръжението си, където около него са събрани не само хора, с които е имал и има работа, но е поставен в природното обкръжение, сред растителния и животинския свят, в народа и обществения ред, които сам си е подготвил? Какви са силите, които отново донасят всичко това до човека?  
Как става така, че двама души, които са имали нещо общо в предишния си живот, от които единият е отново роден в Америка, а другият в Европа, въпреки всичко бъдат водени един към друг? Това са големите въпроси, на които ще се опитаме да отговорим следващия път. Или как условията от единия живот изграждат условията в другия живот? Понеже ще имаме доста гости, този въпрос е подходящ за разглеждане на генералното събрание. Естествено, които са били тук при тези лекции, ще имат предимство. Заглавието на следващата лекция ще бъде «Техниката на кармата». С това днес и следващия път ще разглеждаме важен жизнен въпрос. 
Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили. Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в дома на архитекта относно връзката между болест, смърт, страдание и зло. През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се поставя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот.