По ред причини и върлите материалисти и крайно релегиозните водачи непрекъснато ни подтикват да изберем едното за сметка на другото. Едните размахват знамето "хляб и зрелища", другите - това, на пълната аскеза. Но в действителност и едните и другите са проява на едно и също - разрушителните влияния на тъвните сили, на Ариманизма. Кой още вярва в светостта на "светите отци" от Ватикана?! Или пък, че ние сме само биохимични процеси?! В разговор с приятелка, която защитаваше последната теза, а е собственичка на арт галерия я попитах: " А изкуството, в частност изобразителното и въздействието му върху човек, също ли е плод на чиста биохимия?" Не си спомням, какво ми отговори. Ако е права, не искам да живея в свят, в който Леонардо, Микеланджело и Рафаело са просто физико-химични процеси. Не искам да живея в такъв свят.
А истината е, че тялото ни е съд за нашата душа и грижейки се за него, ние се грижим за душата си. Благодарение на този съд ние сме тук, на земята и учим уроците си, кой повече, кой по-малко успешно. Тялото ни е израз на нашата вътрешна същност, на нашите истински мисли и чувства и няма посветен, който бихме могли да измамим с бляскава външност и червива сърцевина. Човек не е изключение и се подчинява на всички физични закони - както един плод видимо се променя при появата на гнилостни процеси, така и нашата материална обвивка реагира на всяка промяна на душевното ни състояние. Морално чистият човек грее с една вътрешна светлина, той е ЧИСТ във всяко едно значение на тази дума. Той дори мирише добре, както е казал Учителя.
Сещам се за един дядо в нашата квартална църква. Всеки ден той беше там да чисти, да поддържа градината, да помага при различните ритуали. Много мъничък, с дълга бяла коса и брада, доста оредели и вехто костюмче в светло сиво - почти бяло. Обувките чу бяха май на едни години с него. Но той беше невероятно чист - чист не само физически, а вътрешно. Той светеше с една вътрешна, мека и приятна светлина. Беше толкова ефирен, като излязъл от приказка, порцеланово крехък, почти прозрачен. Да говориш с него беше голямо удоволствие. Мисълта му беше бистра и ясна, гласът - без помен от старчески тремор, тих и благ. Много често се сещам за този свят, в истинския смисъл на думата, човек. Той не парадираше със знания, с набожност, с мъдрост и духовност, но беше всичко това с големи букви.
Не знам дали е жив още, но и да не е, той остави в мен дълбоки следи и ще е с мен, в мислите ми редовно, като пример на съчетаване на материалистичния и религиозния полюс в една перфектна цялост.
Не трябва да избираме, а да ПРИМИРЯВАМЕ крайностите в себе си.
И да обичаме, ей така без причина, на инат!
Бъдете благословени!
Няма коментари:
Публикуване на коментар