Еньовден

Келтския празник за Лятното слънцестоене:

LITHA /Лита/- „Midsummer night”
Празник на  лятно слънцестоене, „Ден на събирания”

LithaТова е най-дългият ден в годината, в който Слънцето къпе Земята в безценна светлина. Според келтския календар лятото започва на “Белтен” - 1 май и свършва на “Лунасах” - 1 август. Този празник е „посред лятото”. Денят, в който се събира човешката общност за земните си дела. Празнува се „от 20 до 25 юни”.   
Символи: слънчев диск, имел, пера, листа
Цветове: зелено, златно и жълто
Ритуални Билки: петолистник, копър, лавандула, див пелин, мащерка и върбинка могат да бъдат изгорени. Коноп, ралица, борови клонки, роза и глищиния могат да се използват за украса. 
Как да празнуваме:
Ритуал „Огънят на любовта”. Влюбени двойки се хващат за ръце и прескачат 3 пъти през огъня за да имат дълъг и щастлив брак, пари и много деца. Въглените от огъня имат магическа сила, те са талисман срещу нараняване, лошо време в сезона на реколтата. Въглените се поставят до житни полета и градини за да запазят и умножат реколтата. 
Ритуал „Събери билки”. На този празник се събират магически билки и билки за здраве. Късайте не повече от 1/3 от растението или корена с коса или кама. На този празник билките имат по-голям здравословен ефект.
Ритуал „Магическа вода”. Отидете до чист извор с вода докосната от гръмотевица и пуснете 3 малки монети в него, на този ден чистата вода става магическа, налейте си малко от извора в неметални съдове и занесете вкъщи. Не изливайте водата, с нея ще излеете и енергията, водата не се пие, а се пази 6 месеца и се връща на същото място.
Ритуал „Събиране на мед” През юни пълнолунието се нарича „Меденият Месец”, защото това е сезон за бране на мед. Медовината е традиционна напитка на празника.
„Билкови Ритуали”
Вържете върбина, розмарин и исоп с бял конец и потопете в съд с пролетна вода. Поръсете тази вода в къщата за да изгони негативното, потопете във водата Вашите работни инструменти за пречистване.
Потопете мащерка в олио и леко намажете клепачите си за да видите “вълшебство тази вечер”.
Вържете китка копър с червена панделка и окачете на вратата, за да има този дом дълъг живот и защита.
Ритуал „Две Свещи”. Поставете зелена свещ отляво и червена свещ отдясно на масата или на пода. Намислете някакво желание. Ако свещите са на маса, сложете ръцете си успоредно от китката до рамото между двете свещи. Ако свещите са на пода, бавно вървете между тях.
Ритуал „Y прьчка” В дните на празника намерете едно от трите дървета: лешник, ябълка или върба. Направете посочената пръчка, която ще помага за:   
Търсене на вода
търсене на злато
търсене на крадци или убийци
Примерно LITHA меню, насочено към Светлината !
Първо блюдо /за разяждане/: 
супа авокадо
Допълнително блюдо 1: 
венец от задушени зеленчуци с чесън и праз
Допълнително блюдо 2: 
Картофени пирожки от тънко тесто с пълнеж
Главно ястие 1: 
пиле грил със сос
Главно ястие 2: 
риба в сос със стафиди и вино
Напитка: 
охладено бяло вино по Ваш избор
http://celtic-society.com/symbols.html

Из сайта на приятелите от "Фейландия" - Валдорфска педагогика у дома:http://feylandia777.blogspot.com/2012_06_01_archive.html
По време на летните месеци в природата царува сияйна светлина и експанзивност. Ние сме напълно насочени навън към природата и се наслаждаваме на лъчите на Слънцето. Но в същото време, денят на лятното слънцестоене, бележи деня, в който, светлината и тъмнината са равни и след който, часовете на деня стават все по-кратки всеки ден. В този смисъл, ние трябва да си направим вътрешна равносметка и да се подготвим с нови сили за предстоящите по-дълги нощи и  по-къси дни.
Някои хора се чудят, каква е разликата между слънцестоене и Еньовден. Лятното слънцестоене е на 21 юни и е най-дългият ден на годината. Еньовден е фиксиран на 24 юни, празнува се рождеството на св. Йоан Кръстител. Християнската църква го посвещава на раждането на най-близкия до Христос в канониническата йерархия светец – Йоан Предтеча. По този начин празниците на зимното слънцестоене църквата отрежда на рождението на Христос, а тези през лятното слънцестоене – на Йоан Кръстител.
В книгата “Waldorf Education:  A Family Guide” Карен Ривърс пише, "Йоан Кръстител е в центъра на събитие, посветено на откровението на Христовия дух. Призивът му е да се обърнем навътре, да търсим истината чрез борба със себе си." Деня на Св. Йоан е време за пренастройка и възстановяване на вътрешния ни баланс.
Традиционно, в навечерието на деня на Св. Йоан, се пали огън по залез слънце. Според старите обичаи, когато огъня угасне, младежите прескачат жаравата за да се пречистят. Освен това се е вярвало, че огънят действа оплождащо, тъй като е елемент, който пробужда семената. Дървата за огрев се събират един ден предварително, преди и по време на запалването на огъня се изричат молитви и благословии. Има и други традиции, свързани с огъня, включително и обикаляне три пъти на огъня и хвърляне на камъче в центъра със специална молитва. Св. Йоан умря, за да започне нещо ново, което е добър повод  да се отървем от нашите собствени слабости и недостатъци. Книгата “Celebrating Irish Festivals” отбелязва, че някога жаравата на огъня е била използвана за изработка на тлееща факла, за да опушат и очистят района или дори полето.
Деня на Св. Йоан е известен също като едно прекрасно време за събиране на билки. Билки като бъз, жълт кантарион и много други могат да бъдат готови за бране в този ден във вашия район. С малките деца, може в навечерието на Деня на Св. Йоан да напускате малки лакомства за феите в градината или да построите приказни къщи.
Според книгата “All Year Round”, Йоановден е отличен ден да се храним навън, да приготвим храна на открит огън, използвайки ядивни цветя като част от храненето. Масата на сезоните по това време на годината често включва пчели, златни спирали, и висящи слънца. Някои хора поставят да виси сноп Ехинацея на предната врата, оставят осветлението включено през цялата нощ, или поставят слънчогледи в ъгъла на стаята.

За цветята

Приказката по-долу стигна до мен, благодарение на един прекрасен човек и антропософ, Дорина и приятелите и от Фейландия - Валдорфска педагогика, които са направили превода.

Обещаното цвете

Автор: Andrea Hofer Proudfoot

Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.

Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“

Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.

Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.

Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.

Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.

За приказките и децата

Приказките – целебна храна за детската душа

Приказките притежават огромна и незаменима значимост за живота на едно дете. Те развиват и образоват, подкрепят и освобождават детските емоции. Приказките са уникален начин, по който децата могат да дадат име на дилемите, обитаващи техния вътрешен живот.

Принцът, шивачът, мелничарят, Снежанка – всички те са образи на различни елементи на нашата собствена природа. И тъкмо този резонанс ни кара да чувстваме тези образи толкова близки и мили. В тях е скрита мъдрост, която постига далеч по-голяма дълбочина от алегориите или от онова, което психоанализата би открила.

„В изкуството и фантазията на приказките е вложена изключително дълбока мъдрост, която притежава силата да събуди децата от съня на обикновеното ежедневие. В приказките са скрити и целебни сили. Най-важното въздействие, което приказките оказват, е че те стимулират усещането за човека като същество в процес на развитие, на борба, на метаморфози. А зад всички противоположни сили на великани и джуджета, магьосници и демони, стои добрият свят на истинската човешка природа.“ ~ Frederik Hiebel

Родителите често изразяват загриженост заради насилието, а понякога и кървавите инциденти, които могат да бъдат намерени в приказките на братя Грим. В днешни дни все по-често срещаме издания, в които тези моменти от приказките са премахнати или смекчени. Резултатът от това е един вид лишаване на нашите деца от сетивото им за живот *, граничи с ефекта на болкоуспокояващите и може да притъпи това сетиво. Във валдорфските градини и училища тези „печатно неиздадени“ приказки са най-важната част от програмата в ранна детска възраст и първи клас.

В истинските вълшебни приказки като тези, събрани от братя Грим, човешките същества преживяват изпитания и страдание и приемат делата като част от това да докажат на себе си, че заслужават наградата в края на пътя, независимо дали тази награда е ръката на принцеса или царство. Те се сблъскват със злото и го преодоляват.

Децата изживяват ненаситността (лакомията) на вълка и злия нрав на вещицата много по-различно от нас възрастните. Те преживяват тези черти на характера най-вече като архетипни житейски картини и не идентифицират все още себе си със страданието. Те вярват в щастливия край и в това, че доброто ще триумфира над злото.

„Вълшебните приказки формират основата на процеса на възпитание и преподаване в детската градина както и в първи и втори клас на валдорфските училища. Фолклорните приказки на отделните народи и тези от по-стари времена – като събраните от братя Грим, се считат за основа на обучението и развитието. От тях израстват останалите учебни предмети – рисуване, писане, математика (аритметика), Евритмия, преподавани в началните класове.“ ~ Валдорфските училища: детската градина и началните класове.

Такива истории (приказки) укрепват моралния живот на децата така, че в по-късна възраст, когато тези образи са живели в тях като семенца години наред, тази сила и получените насоки им помагат да се справят с предизвикателствата, които животът донася до тях.

Разбира се, представеното дотук е това, в което ние вярваме. „Дебатът относно приказките“ не е нищо ново и вие трябва да вземете своето собствено решение за избор на позиция по темата.

(Източник: по-горният цитат е от книгата „Отвъд дъгата – възпитаване на децата от рождението до 7-та им година“ на Барбара Петерсън и Памела Брадли. Тази книга е изпълнена с прекрасна информация за всички аспекти на родителството и горещо я препоръчваме)

Да живеят приказките!

„Всяка личност се нуждае от поле за разгръщане на своя вътрешен живот, на свояте воля, своите чувства, и най-сетне на своята мислеща душа. Детето се нуждае от такова поле на разгръщане на своите душевни сили също толкова, колкото и всеки възрастен. Ако аз не предоставя на детето образите на езика на приказките, то съдържанието на неговата душа ще се изпълни единствено с празните от съдържание разговори на ежедневието. Автомобилите и парите; тривиални и лишени от образност частици от ежедневните разговори ще завладеят детската душа и ще насадят в нея поле от бурени.“ ~ Helmut von Kugelgen

Приказките са изпълнени с ОБЕЩАНИЕ.

В това е тяхната сила.

Слабият МОЖЕ да стане силен …

Злото МОЖЕ да бъде преобърнато в добро …

Грозното МОЖЕ да се превърне в красиво …

Всеки един човек би могъл да се издигне до своя истински потенциал. Дори най-малкото дете би могло да постигне това и да се радва да бъдещи победи.

Валдорфските учители са носите на разбиране и са вдъхновявани от възгледите на Рудолф Щайнер за космическия ред. Те разбират, че едно дете гради своя свят подобно на рай. Детската игра е като сън … Но накрая детето трябва да се събуди от това състояние на сън и да се превърне в индивидуалност. Докато душата е в това съноподобно състояние по време на детската игра, детето не среща изкушения и опасности. Но в момента, в който душата се пробуди за своята вътрешна съзнателност, детето започва да изгубва своя рай. Тогава започва нов период – време на борба с онези сили, които препятстват детето да открие своята собствена личност. В тази възраст детето копнее да открие себе си и приказките посрещат нуждите на този негов копнеж както нищо друго. Те помагат на детето постепенно да се открие за реалността на околния свят – нежно и без шок.

В приказките на братя Грим има глупци, наричани по най-различни начини, но онова, което приказките показват, е как и най-„простичкият” човек притежава свои собствени дарби и способности, които му позволяват да бъде истински успешен в живота. И тази мъдрост не е взаимозависима от интелигентността.

** Валдорфската педагогика борави с възгледа за Дванадесетте сетива, едно от които е сетивото за живот. (бел. прев.)

Източник