Приказката по-долу стигна до мен, благодарение на един прекрасен човек и антропософ, Дорина и приятелите и от Фейландия - Валдорфска педагогика, които са направили превода.
Обещаното цвете
Автор: Andrea Hofer Proudfoot
Имало едно време едно обещание, направено на всички хора на света, и всеки един чакал то да се сбъдне. Било минало много време от тогава.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.
Никой не можел да си спомни кой бил направил обещанието, но малките деца говорели, че то е направено от Великият цар, който знаел всичко – нещата, които някога са се случили и всички неща, които някога ще се случат.
Обещанието било: „Едно чудесно цвете ще разцъфти в една градина, и то ще доведе до този, на когото е градината, всички добри неща в света.“
Всеки чакал цветето да разцъфти. Години и години били минали. Лято след лято, на всяко момченце и момиченце, което се раждало му се казвало обещанието на Великия цар, и сред най-първите неща, които то правило, било да търси цветето и да задава въпроси за него.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.
Но никой не можел да разкаже нищо повече, освен да повтори обещанието, че хората ще получат един красив подарък – някой ден на земята ще поникне красиво цвете, което ще видят само хората с любящи сърца и те ще бъдат благословени.
Всички хора обикаляли да търсят това цвете. Въпреки, че работили и понякога, мислели и за други неща, никога не забравили чудното обещание.
Много от тях обработвали почвата и правили красиви градини, за да поникне там чудното цвете . Някои търсили надлъж и на шир редки семена и луковици, които засаждали и поливали, но от тях израствали само такива растения, които всеки един бил виждал преди, и така те продължавали да чакали и да търсят.
Много други искали да намерят цветето, а някои дори се молили постоянно, но не намирали скъпоценното цвете.
Богатите хора създавали големи паркове, обработвали земята и подготвяли всякакви неща в готовност за цветето, ако случайно го открият.
Много градинари били наети да работят в градините и да чакат и пазят това чудно цвете, но то не пораствало, колкото и време да минавало.
И все пак никой не се съмнявал в обещанието, всеки един много искал да разполага с всички добри неща, които било обещано да донесе това цвете.
Сред всички тези хора имало една много сърдечна жена, която била направила много добри дела. Тя обичала да се грижи за малките деца, на които няма кой да помага. Една вечер, тя се прибрала от работата. Какво било това, което тя видяла в малката счупена саксия, която стояла на нейния прозорец?
Едно мъничко цвете, което тя никога не била виждала преди! Тя започнала да го полива и то растяло и растяло. Жената обикнала цветето.
Един ден, докато тя гледала мъничкото растение си спомнила за обещанието, и тихо прошепнала на себе си: „Възможно ли е това да е красивото цвете, което целият свят очаква? Мисля, че е то, защото то ме направи толкова щастлива.“
И наистина, това било цветето.
Тя знаела, че обещанието се е сбъднало, защото то я накара да се чувства благословена.
Всеки един, от близо и далеч, който отишъл, за да види цветето; молел за клончета или семена от растението за засаждане .
И макар, че добрата жена давала на всички от растението, то израствало все по-голямо и по-голямо, а тя се чувствала все по-щастлива и по-щастлива.
Докато един ден растението разцъфтяло голямо и красиво.
Богатите хора, които били направили големи паркове и градини за цветето не повярвали, че жената наистина е получила обещания дар. Те поклащали глави и се смеели на всичко това, и продължавали да търсят, сред други семена и растения.
Но хората, които повярвали, защото видели, колко благословена е жената, у която цветето разцъфтяло, помолили за семенца, които запазили и насадили навсякъде, докато целият свят се изпълнил с радост и мир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар