За клетките на тялото ни......с любов

Всички клетки в организма на човека са разумни, и ако можете да им говорите, а те да ви слушат, вие ще можете да се възпитавате. Ако говорите на клектите си и те не ви слушат, вие не можете да се възпитавате. Основното възпитание на тялото зависи от възпитанието на клетките. Легнеш ли на дясната си страна, ще си кажеш: тази вечер ще спя само на дясната страна, няма да се обръщам никак. Ако до сутринта не се обръщате, това показва, че мисълта ви е била силна. Може да правите ред опити, при които да заповядвате на клетките си да ви слушат. Ако при всички тия опити тялото ви се подчинява, всичко у вас ще върви в хармония. (Беинса Дуно)

и още

 "...ако всеки ден човек казва три пъти на клетките на тялото си, че ги обича, никога няма да боледува, ще е здрав на всеки план. Да изрече към тях: Аз ви обичам! Аз ви обичам! Аз ви обичам! Но с цялата напълненост на словото, с цялата си любов и енергия и нежност, така че всяка една от пръстчето на краката до космите на главата да се почувства обичана. Отнема минутка. Клетките започват да пеят, да сияят, да вършат своето божествено предназначение, а това по закона на аналогиите превръща и душата в сияеща. В това състояние не могат да се появят болести. Колко просто! Колко кратко! Колко любов, нали! и учудващо е че като го кажа на духовни хора, казват, да, да, много хубаво, но него правят, а после ми се оплакват от болести, неразположения и какво ли не. Трябвало да го почнат… Хора, една минута е! Една минута любов към своето тяло."
http://zdravjivot.org/

Беинса Дуно

Вашите приятели от невидимия свят, които са ви пратили тук, искат да бъдете духовни и религиозни; вашите приятели от невидимия свят искат да бъдете умни, да бъдете силни, да притежавате всички добри качества, да издържате изпитите си, да бъдете носители на Божествените идеи, да пръскате светлина, да утешавате страдуищи, бедни, немощни, да си състрадавате един друг. И още хиляди други работи те изискват от вас. И когато вие се съгласите с всичко това и започнете да изпълнявате техните изисквания, вие ще почувствате една вътрешна радост. Душата ви ще се разшири, умът ви също. Ще забележите, като че нещо тайнствено става у вас, чувствате се като някоя птичка, която се вдига нагоре с крилата си. Това показва, че имате благоволението на тия висши приятели. Те ви казват: вървете напред, и ние ще ви помагаме! Пък щом не изпълнявате техните изисквания, вие се разклащате, растройвате се и животът ви се обезмисля. (Беинса Дуно)

За духовния и материалния живот

Мислех си и аз да кажа нещо по този повод, и то най-вече свързано с опита ми от моя живот и този на хората около мен. Но реших, че е по-добре да оставя истинските мъдреци и техните думи да стигнат до вас.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: _„Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“_ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ — кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовния път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ — той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.

Хазрат Инаят Хан

Аз твърдя, че материалните блага са резултат на добро духовно състояние. Материалното богатство е само за добрите хора. Богатството е винаги във връзка с нашата душа и нашия ум. Така ние можем да сме богати с мисли, може да сме богати и с материални блага. Често в духовния свят с тези неща става обмяна - например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения. Най-сетне след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, той вижда, че богатството не е най-главната печалба, но щом го поиска дава му се.

Беинса Дуно

Факт е, ако ми позволите да ползвам думата, че хората в бъдеще няма да получат много щастие от напредъка в материален план, което ще им припомни, че по-нататъшната еволюция трябва да продължи с духовните сили.

Но, както знаете, хората – такива, каквито сме на земята – представляваме единство. Нашата духовна природа не може да бъде отделена от материалната ни природа. Двете работят заедно като едно цяло между раждането и смъртта. И дори когато хората не възприемат духовното чрез духовните си сетива, това духовно все пак оказва своето въздействие. От последната третина на 10 век духовността се излива над нас; тя се влива в земната еволюция. Потокът от духовните светове е съвсем реален – просто хората не желаят да го приемат. Но даже когато не искат да приемат духовното, него го има! 

Рудолф Щайнер

Да се излекуваме

Помислете върху думите на Учителя, по-долу!
 Мисля, че те са много актуални, особено днес, когато все повече загърбваме истинското лечение, игнорираме необходимостта да открием причините за болежките ни и разчитаме единствено на съвременната медицина. Обвиняваме лекарите, пишем пространни статии срещу тях, срещу "некадърността" и "безхаберието" им. А пропускаме собствената си роля в появата и развитието на болестите ни.
А ако искате да научите повече, отгърнете книгата на Учителя "КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО"


Духовното лечение 

Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария начин с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопически резултат. И аз лекувам по този начин. Аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати.

Да лекувате един човек по духовен начин, значи да се намерят причините за неговата болест, да се отстранят те и той никога повече да не заболява.

Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свят живот. Като заболеете, обърнете се първо към Бога, после към своята душа и най-после към лекаря. Вие вървите по обратен път и затова не успявате. Квасът, млечният компрес са добри методи за лечение, но временни. Ако искате да бъдете здрави, сърцето и умът ви трябва да се отправят към Бога, към Слънцето, към цялото миросъздание. Оттам ще дойде помощта ви. Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонира човешкия организъм. Любовта даже в своето ниско проявление е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, за топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само ще подобри света.

Щом Бог те обича и ти Го обичаш, веднага може да се излекуваш.
Болестите са живи същества и който иска да помогне на болния, той трябва да разбира тия същества, да знае как да разговаря с тях. Любовта Божия е цяр за всички болести. Няма болест, която не може да се лекува от Любовта. Обаче трябва да вярвате в нея. Не вярвате ли, ще дойдат да ви лекуват лекари. Временно може да помогнат, но след три месеца болестта пак ще дойде. След пет месеца пак ще имате нужда от лекар.


Ако имате болки в стомаха или корема си, обикнете хората и ще оздравеете. Ако ви боли глава, обикнете Бога. Всяка болест е причинена от нарушаване на законите на физическия, на духовния и на Божествения свят. Хората са проводници на такива енергии (природни), които регулират стомаха и цялата храносмилателна система. Ангелите са проводници на такива природни енергии, които регулират дихателната система. Чрез Божествения свят пък се прокрадват такива енергии, които регулират цялата нервна система. Обичайте хората, ангелите и Бога, за да бъдат стомашната, дихателната и нервната система в пълна изправност.

При всяко заболяване, молете се искрено, за да оздравеете.

Силната молитва е в състояние да премахне всякакви болести в човека.


Обикновените ученици могат да се лекуват по какъвто начин искат, но окултните ученици могат да се лекуват със силата на молитвата и на своя ум. Достатъчно е да се помолим искрено на Бога за оздравяването на някой болен, за да чуе молитвата и да ни отговори. Ще се обърнете към Господа с молба, веднъж, два пъти, три, четири пъти, да ви даде каквото ви е нужно. Тогава Господ ще каже на Слънцето то да задоволи вашите нужди. Ако сте болни, ще оздравеете.
Най-големият лекар е вътре у вас. Когато заболеете, ще кажете: „Аз ще живея. Имам много работа, която трябва да свърша. Нищо не съм направил досега, трябва да живея и като си свърша работата, тогава ще си замина.” Така ще кажете на по-висшите същества и те ще ви помогнат, няма да ви уволняват. И псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш, Господи, на половината на дните ми, за да придобия това, което искам, да разбера закона Ти. Да поправя живота си и да живея толкова, колкото трябва.”

Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнасяйте думата „аум” често, даже и да не разбирате смисъла; „аум” е дума на Духа, духът ви я разбира, а това е достатъчно.

Израил и Българин

“Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.” Като махнем думата “вечен”, остава стихът: “Това е живот, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.” “Каквото вържете на Небето, вързано ще бъде и на Земята; каквото развържете на Небето, развързано ще бъде и на Земята.” Това се отнася за онези хора, които са познали Бога, а не за онези, които не са Го познали. Това се отнася до онези зрънца, които са на нивата, а не за онези, които са в хамбара. Сега аз ще говоря за две положителни неща: за вярата, която е подтик към знанието, и за Любовта, която носи живот. Без вяра човек не може нищо да придобие. Без вяра човек не може да угоди на Бога. Всеки подтик в душата ви показва, че вярата се проявява. Това, което съвременните хора наричат “вяра”, е материалистично схващане за вярата. Някой казва: “Не зная дали това, което хората учат, е нужно.” Всякога можеш да го провериш. Храната, която ядеш, всякога можеш да провериш – добра ли е или не е; въздухът, който дишаш, всякога можеш да провериш; светлината, която влиза в очите ти, всякога можеш да я провериш; пътят, по който вървиш, всякога можеш да го провериш – прав ли е или е крив.

Дошло е време вече, когато трябва да посеем нашето знание. Всичко е важно, но в даден случай не всичко е полезно. Когато посеете житното зърно, на първо време не се интересувате от него. Щом израсте, върже плод и започне да зрее, вие се интересувате от него: събирате го на снопи, овършеете го и го туряте в хамбара. От време на време вадите от житото в хамбара и го употребявате. Част от него отива за тялото ви, част – за сърцето ви, и част – за ума ви. Онези, които не знаят как да ядат, изпращат житото само към тялото си, вследствие на което напълняват. Те ядат повече, отколкото трябва. Има други, които също не знаят как да се хранят, вследствие на което приемат по-малко храна, отколкото трябва. Затова те са слаби. Човек не трябва да бъде нито слаб, нито пълен. Когато наливате някаква течност в един съд, внимавайте да не го напълните догоре, нека остане малко празно място. Някои искат да бъдат пълни – да знаят всичко. Те искат да бъдат пълни бурета. Защо им е толкова знание? Ако има малко пространство, човек може свободно да се движи. Ако няма никакво пространство, той не може да се движи.

Сега вие не трябва да се спъвате от думите “пълнота” и “празнота”. Всяка дума има свои елементи, от които е съставена. Разглеждайте тези елементи и ще намерите значението на тия думи. Вие сте българи, но не знаете какво означава думата “Българин”. Първият елемент в тази дума е буквата “Б”, която означава посяване на семето. Вторият елемент е буквата “Ъ”, която означава товара, който българинът носи. Третият елемент – “Л”, означава това, което българинът носи от горния свят. Четвъртият елемент – “Г”, е вечното начало, за което българинът се е хванал. Петият елемент е буквата “А”, която показва, че българинът е бременен с нещо. Шестият елемент – “Р”, показва, че като се хване за нещо, Българинът не се отказва от него. С девет чифта волове да го теглиш, той не се отказва от идеята си.

На физическия свят българинът се нуждае от една хомеопатична доза надежда. В духовния свят той се нуждае от хомеопатична доза вяра. А в Божествения свят – от любов. Щом има надежда, той ще бъде здрав, ще се бори геройски с всички болести. Ще хване една болест, ще я тупне на земята и ще й каже: “Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!” Който има вяра, той ще се справи с всички противоречия в духовния свят, ще ги стъпче на земята и ще каже: “Знаеш ли кой съм аз? Българин съм!”

Какво означава думата “Израил”? Кои са елементите на Израил? Израил е онзи, който излиза от Рая, из Рая, а пък Българин – който влиза в Рая. Първоначално сте били Израил, излезли сте от Рая; после ще станете Българи – ще влезете в Рая. Така се примиряват противоречията.

Колко малко е нужно на човека, за да бъде щастлив. Днес българите са щастливи, че им върнаха Добруджа. Цял празник е това. Досега българинът беше вън от Рая, затова беше Израил. Сега стана Българин. Значи, той е вече в Рая. Който влезе в Рая, всичко взима без война – по приятелски начин.

Сега аз ви проповядвам за вярата. Вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Досега вие сте излизали от душата си, но като българи трябва да влезете вече в душата си, да не въздишате повече. Душата е Раят на човека. Всеки, който е вън от душата си и въздиша, той е и вън от Рая. Който е престанал да въздиша, той е в Рая. Който въздиша, е Израил. Който не въздиша, е Българин.

Сега, ако се проповядва на хората за Бога, мнозина ще кажат, че това са нереални работи. Кои неща са нереални и кои – реални? Това, което се губи, е нереално. Това, което се придобива, е реално. Ако губиш мислите, чувствата и постъпките си, те са нереални. Ако ги придобиваш, те са реални. Следователно, когато губиш нещата, ти си Израил. Когато ги придобиваш, ти си Българин. Който губи, който се обезсърчава, който страда, който не може да живее с ближния си, той е Израил. Когато Христос дойде сред израилтяните, приеха ли го? Не го приеха. Не само това, но те го разпнаха. Те мислеха, че без Христа ще се повдигнат повече. А всъщност повдигнаха ли се? Те не приеха Онзи, който носеше Божието благословение, но не се издигнаха, както очакваха.

Следователно, ако имате в себе си една Божествена идея и я хвърлите настрана, мислите ли, че и вашето положение ще бъде по-добро? Щом влезе в ума ви една Божествена мисъл, вие ще я приемете – нищо повече. В нея се крие вашето бъдеще щастие. Щастието на човека седи в това да стане Българин. Днес всички сте в Израил. Няма човек, който да не е в Израил. Значи, всички сте извън Рая и отсега нататък трябва да влезете в Рая, да станете Българи. Засега първи вкарват в Рая българите. Как ги вкарват? С камшик.

Всеки човек, бил той германец, француцин, англичанин, който се справя със своите мъчнотии, е Българин. Ако не може да се справя с мъчнотиите си, не е Българин. Какво представлява българинът на физическия свят, не е важно. Ние разглеждаме елементите на Българина в духовния свят. От физическо гледище думата “българин”, според някои, е произлязла от думата “булгур”, което показва, че някога българинът много употребявал булгура за храна. На физическия свят българинът пее и играе, движи се и работи. Каквото вижда, той все си дава мнението, затова главата му страда. Той мисли, че ако стане министър, ще оправи света. Всеки българин мисли, че може да оправи света. Това е Израил. Като дойде истинският Българин и каже на камъните да станат, те ще станат. Онзи, който казва на камъните да станат, а те седят на мястото си, той е Израил. Онзи, който казва на Добруджа да се върне и тя се връща, той е Българин. Ако каже, а Добруджа не дойде, той е Израил.

Аз взимам думата “Българин” в смисъл на човек, роден от Любовта. Всички европейски народи трябва да се родят от Любовта. Моето почитание към всички народи, но те трябва да повярват в онова, което Бог е вложил в тях. Само тогава може да стане истинско опознаване на народите. Това не е за насърчение, но истина, която един ден ще проверите. Например думата “любов” не е еднаква във всички народи, но идеята, която Любовта преследва, навсякъде е една и съща. С каквото име да кръщавате Любовта, тя носи навсякъде едни и същи елементи. Същото можем да кажем и за вярата. Тя не е еднаква във всички народи, но елементите, които носи, навсякъде са едни и същи.

Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ. И при това положение пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно – в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или едно листо. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче дървото не може да роди толкова плодове ,колкото листа има. Листата представят умствения свят на дървото. Колкото повече листа има дървото, толкова е по-умно. Плодовете на дървото пък показват степента на развитието, до което е достигнало. Наистина, дървото се познава по плодовете си. Ако плодовете са кисели и стипчави, дървото има едно развитие. Ако плодовете са сладки и ароматни, дървото има друго развитие, друга култура. Плодовете на човека са неговите постъпки. От постъпките на човека съдите за неговото развитие и култура.

А Той им рече: „Кой от вас, ако има една овца, и тя падне съботен ден в яма, не ще я улови и извлече? Колко пък човек е по-ценен от овца! И тъй, в събота (също) е позволено да се прави добро.“

Днес много хора търсят Бога, но не знаят къде да го намерят. Всеки човек може да бъде прозорец за Бога. Бог създаде Слънцето и Земята, но самият той не е в Слънцето, нито в Земята. Казват, че Бог е навсякъде. Наистина, той е в човешките мисли, чувства и постъпки. Той е и в страданията, и в радостите на хората. Бог присъства в разумните страдания и радости. Някой страда. Защо? Имал един приятел, който заминал за другия свят. Нека се радва, че заминал. Бог го обикнал и го повикал на гости при себе си. Като минавал по Земята, Бог харесал твоя приятел, дал му карта да го посети. Той отива на гости при Бога, а ти плачеш и страдаш за него.

Всички хора се нуждаят от ново разбиране на живота. Някой път се ражда дете в някой дом и не знаете защо се е родило. То може да бъде момче или момиче. Ако в един дом се родят три-четири момчета, родителите искат да имат и едно момиче. Защо? Защото момчетата носят един от най-твърдите елементи в себе си.

И тъй, ако човек ражда само мъжки мисли, ще предизвика втвърдяване на мускулите, на мозъка, на дробовете си. За да не става това, човек трябва да прави смяна на мислите си – първо да приеме една мъжка мисъл, после една женска и най-после една детска. От друга страна, ако в ума на човека се роди една мисъл, непосредствено след нея в сърцето трябва да се роди едно желание, а във волята – някаква постъпка. Правилната обмяна между мисли, чувства и постъпки подразбира правилно развитие на човешката душа. Ако умът, сърцето и волята не раждат, те са осъдени на страдания. Кои турци са измъчвали българите – бедните или богатите? Богатите. Защо? Защото те не раждат, тоест не дават нищо от себе си. В това отношение те приличат на безплодни дървета. Кои дървета отсичат – плодните или безплодните?

Един от недъзите на съвременните хора е, че избягват да раждат. По много причини те се страхуват от раждането. Мъжът казва: “Добре, че не съм жена да раждам.” Като се е родил на земята, по един или друг начин, човек все ще ражда – не може да се освободи от раждането. Ако е мъж, с ума си ще ражда. Ако е жена, със сърцето си ще ражда. Ако е дете, с тялото си ще ражда. Ако си господар или слуга, цар или царица, пак ще раждаш. Каквото и положение да заема човек на земята, непременно ще мине през процеса на раждането. Човек живее, докато ражда. Щом престане да ражда, животът минава през други процеси.

Сега, като говоря за раждането, аз нямам предвид онова състояние, придружено със страдания. Имам предвид онова раждане, което е придружено от радост и веселие. Не говоря за раждане, придружено с мъчение, а за онова раждане в човешкия ум, което се изразява в радост. Говоря за онова раждане в човешкото сърце, което носи любов, здраве и разположение. Говоря за онова раждане във волята, което прави човека свободен. Където и да ражда човек – в ума, в сърцето или във волята, не е лесно да роди. Условия са нужни за раждането. Земята ражда само ако се намира под влиянието на слънчевите лъчи. Ако не е под тяхно влияние, раждането е невъзможно. Освен това важно е положението на Земята спрямо Слънцето. Тази е причината, поради която полюсите на Земята са почти безплодни.

Малцина се интересуват от въпроса за раждането в трите свята – умствен, сърдечен и волев, затова питат какво да правят, за да станат богати. Придобиването на богатството е последен процес. Човек не може да стане богат изведнъж. Бързото забогатяване е изкуствен процес. Както бързо е забогатял човек, така бързо и ще осиромашее. За да придобие вечното богатство, човек трябва да забогатее едновременно в трите свята – в умствения, в духовния и във физическия. Когато всички хора станат богати по този начин, Земята ще се превърне в Рай.

Да се върнем пак към символичното понятие “Българин”. Всеки българин, който е познал Бога, може да влезе в Рая. Всеки българин, който може да връзва нещата на земята и на небето или да ги развързва на земята и на небето, живее в Рая. Него можете да го слушате. Защо? Защото Бог го е кръстил. Името “Българин” не е произволно дадено. То съдържа в себе си велика Божествена идея. Който е готов да приеме тази идея, той вече носи това име. Ще каже някой, че е българин. Това не е достатъчно. Българинът трябва да съдържа три елемента в себе си – тяло, което се ръководи от надеждата и работи без никакви ограничения; ум, който се ръководи от вярата и работи без никакви ограничения; и сърце, което се ръководи от Любовта и работи без никакви ограничения.

Следователно, като знаете какво може да бъде българинът, трябва ли да се обезсърчавате? Трябва ли да роптаете, че сте се родили българи? Когато духовният свят иска да кали човека – да му придаде повече твърдост – той пак го изпраща на земята, за да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, що се отнася до установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.

Изобщо, за да се домогне до нещо, човек трябва да съдържа в себе си съответно качество. Каже ли, че иска да бъдат простени греховете му, той трябва да отговори срещу това с друго нещо. С какво? С щедрост. Законът за щедростта подразбира изобилие. За да бъде щедър, човек преди всичко трябва да бъде вътрешно богат – да не се страхува от никакви лишения и ограничения. Може ли да се нарече “богат” онзи, който има милиони килограми жито в хамбара си, а се страхува да не настане глад, да не се влошат условията на живота? Колко жито му е нужно за една година? Като прекара спокойно една година, следващата пак ще донесе своето благо.

Днес вие сте се събрали да чуете нещо за настоящия момент. Това, което наричате “настояще”, е минало. Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото,  в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът – малкото същество – се качва на гърба на слона и го управлява. Защо? Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: “Голям и велик си, но си изпратен при мене да те уча.” Така постъпват и всички ония, които ядат кокошки, патици, агнета и др. Те ги колят, ядат и казват, че ги пращат на училище в своя стомах – там да се учат.

Като не познават себе си, хората искат да притежават качества, за които даже не подозират, че се крият в самите тях. Някой например иска да бъде добър. Щом иска да бъде добър, той се стреми към физическия свят, иска да изучава неговите закони. Щом пожелае да влезе в духовния свят, човек вече се стреми към Истината и Свободата. Обаче нито Доброто е истинско добро без Свободата, нито Свободата е ценна без Доброто. Ако човек не може свободно да приложи Доброто, все едно хамбарът му е пълен с жито, а стомахът му е разстроен, не може да работи. Как ще се ползва от това жито? Как ще се ползва той от Доброто, лишено от Свобода?

Човек трябва да бъде здрав, да превръща енергията на житото в работа. Житото прави човека поет, музикант, художник, учен, родолюбец и т.н. Без жито нищо не можеш да постигнеш. В духовен смисъл житото подразбира идеята, която Христос изказал в стиха: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С други думи казано: “Ако не разбирате това, което е вложено в житното зърно, и ако не знаете как да го отправите към своя ум, към своето сърце и към своето тяло, вие не можете да приемете Божествения живот.” Като придобие Божествения живот, човек излиза от света на постоянните промени. Той гледа на всичко от добрата страна. Дали приятелят му е добре разположен, или не, за него е едно и също. И на облачното, и на ясното небе той гледа с еднакво разположение.

Следователно, докато живеят в света на промените, хората често изпадат в заблуждения. Например когато имат радости, те казват, че Бог ги обича, грижи се за тях. Щом дойдат страдания, казват, че Бог ги е забравил, че нещо се е изпречило на пътя им. Това е заблуждение. Бог не забравя хората – те забравят него. Майката не забравя децата си, но децата забравят майката. Казано е в Писанието: “Ако баща ви и майка ви забравят за вас, аз ще си спомня.” На друго място е казано: “Написах ви на дланта си.” Като погледне към дланта си, Бог вижда къде е мястото на българина и си спомня за него. Всички могат да тъпчат българите, но като погледне към дланта си, Бог казва: “Тук са те.” Заслужава човек да бъде тъпкан от хората, но името му да бъде написано на Божията ръка. Това значи да бъдеш под зоркото око на Любовта.

„Бог не забравя хората – те забравят него.“

“Каквото вържеш на Земята, вързано ще бъде и на Небето.” Кога? Когато челото, носът и устата ти са правилни и красиви. Вярата е създала челото, Любовта – носа, а Надеждата – устата. Значи, чрез челото, тоест чрез мозъка, човек възприема енергии от висшите светове, чрез носа – духовни енергии, а чрез устата – енергии от физическия свят. Човек не може да разбере законите на Земята, ако надеждата му не е развита. Щом разбира тези закони, той гледа съзнателно на фазите, през които минава човешкият живот, и разумно ги използва. Човек е бил млад и пак ще бъде; той е бил стар и пак ще бъде. Обаче, за да се използват всички възрасти като условия за работа и учене, нужно е будно съзнание.

Сегашните хора се страхуват от старостта и като дойдат до 50-60-годишна възраст, те не смятат да предприемат никаква работа, нищо ново, понеже мислят, че тяхното време е минало вече. Кой ще работи тогава? Младите и децата. Това е заблуждение. Сегашните хора проявяват живота на миналите поколения. Техният живот е резултат на миналото. Животът на бъдещото поколение пак ще бъде резултат от настоящия живот. Тогава, какво наследство ще оставите на бъдещото поколение, ако тъй рано се откажете от работа? Бъдещото поколение ще покаже какви сте били вие и какво сте им оставили.

Стремете се към новото, в което няма остаряване. В какво се заключава новото? Новото подразбира светъл ум, пълен с добродетели; чисто сърце, пълно с добродетели; и здраво тяло, пълно с добродетели. Ще кажете, че тялото умира. Има едно тяло, което всякога върви с човека – и на този, и на онзи свят. Това тяло никога не умира. То само съблича старата си дреха и като е свободно от нея, продължава своя път. И в Божествения свят не приемат човека без тяло. В никой свят не приемат човека без ум, без сърце и без тяло. Той остава някъде в Космоса, но при страшно мъчително състояние. За да не изпада в това мъчително положение, човек трябва да пази физическото си тяло, да не нарушава неговата чистота и цялост.

Какво ще стане с още млечната ядка на ореха, ако преждевременно пострадат горните две покривки? Орехът е осъден на смърт. Той не може да продължи своето съществуване. Като се запазят горните покривки, орехът се развива правилно. Всяка покривка пада с времето си и като се посади орехът, от него излиза нов живот. Казано е в Битието: “И Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над бездната.” Духът Божи – това е Светлината на света. Следователно, докато Слънцето на живота грее, използвайте светлината му, за да организирате своята земя, тоест тялото си, като го превърнете в Рай. В Божествения свят Слънцето грее всякога и осветява всеки, който иска да се ползва от него.

Сега аз говоря на онези Българи, които са в Божествения свят. Има Българи и в духовния свят. Когато се намерите в известно затруднение и не можете сами да си помогнете, обърнете се към Българите от духовния свят – те ще ви помогнат. Ако те не могат да ви помогнат, обърнете се към Българите в Божествения свят. Те непременно ще ви се отзоват. Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Ако е вярно, за моя сметка остава, аз печеля; ако не е вярно, ще благодарите, че съм ви дал едно богато угощение.

Сега, вярвайте в онова, което е Бог е вложил във вашия ум, във вашето сърце, във вашата душа и във вашия дух. В тях се крие Великият в света. Те произлизат от Него. Служете на духа и на душата си, на ума и на сърцето си, като учители на вашия живот. Ако тях не слушате, кого можете да слушате? Ако някой дойде отвън да ви въздейства, вие казвате: “Не ставам роб на никого!” Който не служи на Бога, само той е роб. Който не люби, който не вярва, който не се надява, само той може да бъде роб. Всеки, който е възприел Истината, той е свободен. Който е възприел Любовта, Знанието, той е свободен човек. Не е лесно да приложи човек принципите на Любовта и на Свободата, да се откаже от старото. Тъкмо сядате пред приятен, хубав обяд и при вас дохожда един гладен човек. Нещо ви нашепва: “Раздели обяда си с този човек!” Погледнеш към обяда си, погледнеш към бедния човек, не ти се дава. Пак нещо ти нашепва: “Раздели обяда си с този беден. Повикай го при себе си, Бог е в него. Ако не споделиш обяда си с него, ще съжаляваш.” След дълго увещание ти се съгласяваш да дадеш нещо от себе си на своя беден брат. Не се стопява лесно коравото човешко сърце.

Не е въпрос да правим добро, с което да се показваме пред хората. Аз съм за онова положение, когато човек почувства присъствието на Бога, да стане на крака с всичкото си уважение и почитание. От хиляди години насам Бог те е подкрепял, давал ти е всички блага на разположение – ще станеш и ще Му се поклониш. Заради Него ще извършиш всичко с любов. И най-малкото да направиш за Него, ще получиш благословението Му. И цар да си, бъди готов на всякакви жертви за Бога. За предпочитане е да бъдеш последен човек в света, но с Бога, отколкото пръв и без Бога. За предпочитане е да бъдеш последен слуга, но с Бога, отколкото пръв цар без Бога. Ако и царят е с Бога, още по-добре. Ако си мъж и Бог е с тебе, радвай се. Ако си жена и Бог е с тебе, радвай се. Ако си дете и Бог е с тебе, радвай се. Изобщо, в каквото и положение да се намираш, важно е Бог да е с тебе.

Когато влезе в къпалнята и намери онзи, който от 38 години лежеше болен, Христос го изцери. Защо само него излекува? Защото само той очакваше Христа. Дълбоко в душата си той се уповаваше на Бога. Значи, в Израил по онова време имало само един, който очаквал да го избави някой. Вас кой ще избави? Днес и вие сте в къпалнята, но ако не можете да се излекувате, ще влезете в лоното на смъртта. Кой ще ви избави оттам?

Христос и болния в йерусалимската къпалня (Витезда).

Един ден наблюдавам как един сокол се спусна върху един косер, който спокойно си пееше, и го сграбчи. Веднага отправих мисълта си към сокола, казах му: “Ще пуснеш косера!” Той го пусна и отлетя. При друг случай наблюдавам как един кълвач чука с клюна си по едно дърво, кълве и търси червейчета. Работник е кълвачът, върши своята работа. Зададе се отнякъде сокол и право върху кълвача. “Слушай, това е работник, който върши работата си. Пусни го и не го смущавай.” Той пусна кълвача. Много соколи има в живота. Един от тях е човешкото безверие. Като дойде при вас, то казва: “Не е е време за тази работа. Можете да я отложите за малко.” Щом работата е добра, не слушайте безверието, но го вържете.

“Каквото вържете на Земята, вързано ще бъде и на Небето. Каквото развържете на Земята, развързано ще бъде и на Небето.” Какво ще вържете на Земята? Ще вържете вашето безверие, безнадеждие и безлюбие на Земята, за да бъдат вързани и на Небето. Какво трябва да развържете на Земята? Развържете Вярата, Надеждата и Любовта си на Земята, за да бъдат развързани и на Небето.

Пожелавам ви сега, като българи, да бъдете образец на всички народи. Какво представляват българите? Те не са нито избраниците на Бога, нито ония първенци, които под различни предлози се отказаха да присъстват на царската вечеря: че си купили ниви и ги засяли, че воловете си опитвали, че се женили. Когато званите се отказаха от поканата на царя, той каза строго на слугата си: “Иди по кръстопътищата и ми доведи всички хроми, клосни, сакати и слепи, да ги облека в нови премяни, да седнат с мене заедно на трапезата.” Това са Българите. Хроми и сакати са те за греха, за престъпленията. Слепи са те за злото – не го виждат. Те са осиромашели за стария и грешен живот. Те са се отказали от всички заблуждения и търсят новия светъл ден, в който Слънцето вечно грее, а Правдата строи нови пътища.

Благословен е онзи народ, за когото може да се каже: “Който не беше мой народ, намери ме. Моят народ, обаче, остана вън.” Прочетете сега “Добрата молитва”, която ще бъде символ на новото верую в света.

26. беседа от Учителя, държана на 8 септември 1940 година в София – Изгрев.

–

Добрата молитва

Господи, Боже наш, благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление. Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги. Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Вдъхвай в нас с присъствието си чистите си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост. Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй. Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята. Храни душите ни с Небесния си хляб и укрепявай ни със силата си, да успяваме в живота си. Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта си да ни е вечен Закон. Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.

Амин.

Източник

Сърцето

Беинса Дуно за сърцето

* Сърцето е резервоар, в който се втичат и изтичат енергиите на Космическия човек. Обърнете внимание на линията на сърцето (на ръката) - колко е дълга, какво направление има и дали е колкото линията на ума. От посоката, дължината и направлението на тези две линии се определя характерът на човека, както и от съчетанието на планетите на нашата Слънчева система.

* Освободете сърцето си от горчивината, от завистта, крамолите, недоразуменията, защото времената са усилни. Пространството е пълно с Божии воини, които искат да въдворят ред и порядък. Ако доброволно хората не се прегърнат като братя, като синове на един Баща, насила ще бъдат заставени за това.

* В бъдеще енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще отоплява и осветява света. Божествената правда, която идва с настъпването на Шестата раса, ще стопли човешките сърца. Така ще има едно общо повдигане.

* Сърцето е свързано с Космоса, откъдето черпи жизнените си сили. Доколкото силите на сърцето се проявяват, дотолкова умът се развива нормално. Когато връзката между дейността на сърцето и Космическата енергия се прекрати, животът на човека се прекъсва.

* Било е време, когато на Земята е имало две слънца, щом едното залезе, другото изгрява. Тогава е имало непрекъснат ден. Голямото слънце в нас е сърцето, малкото слънце е умът. Денем сърцето събира Божествена енергия, умът я обработва. Умът е светлината на живота. Което сърцето е научило, то е научено. Което учим с ума, трябва винаги да го проверяваме със сърцето. Сегашните хора работят много с ума си, трябва да му се даде възможност да почива. Сърцето трябва да поправя работите на ума, да ги филтрира. “Сине мой, дай ми сърцето си!” Бог е направил сърцето на човека да поправи света.

* Сърцето е проявление на “ОМ” идентично с УМ. Сърцето носи половината от благословенията, които Бог дава.

* Сърцето е съвършено, независимо и свободно - има автономно управление. Понеже то е представител на Божественото начало в човека, няма защо да правите опит да владеете нечие сърце, нито пък да позволите някой да владее вашето.

* Днес е векът на електричеството, на техниката, а бъдещето ще бъде на сърцето. Енергията, която ще излиза от човешкото сърце, ще осветява и отоплява света.

* Всяка една клетка от организма си има сърце. И всичките сърчица са свързани с общото сърце на човека - те пулсират съобразно с него. Когато те не функционират в унисон с общия организъм, тялото се разкапва. Когато се свържете със сърцето на Природата, целият ви организъм ще е в нормално състояние. 

Хазрат Инаят Хан за сърцето

Има четири компонента: воля, разум, памет и мисъл, които заедно с петия, главен компонент — егото — съставят сърцето. Тези пет компоненти могат да бъдат наречени сърце. Наричайки сърцето с различни имена, ние правим разделение — определяме това, което на повърхността „ум“, а което е в дълбочина — „сърце“.
 Ако си представим сърцето като един светилник, светлината, бликаща от него, го превръща в дух. Наричаме го светилник, когато не е запален, когато има светлина, забравяме думата „светилник“ и го наричаме светлина. Когато определяме сърцето като дух, все едно го определяме светилник, бликаща от светилник, всъщност думата „дух“ означава „същността на всички неща“. Светлината, същността и живота, от която произлиза всичко това е духът. Ние използваме думата „дух“ в неговия ограничен смисъл, както използваме и думата светлина и за слънцето, и за всепроникващата светлина, а духа и за светлината на лампата. Определяме сърцето като анатомичен орган, разположен в гръдния кош. Той е орган, най-възприемчив към чувства и естествено, когато човек не може да схване идеята за сърце вън от тялото, той я постига като идея за сърце, което е част от физическото му тяло. Това е отделно от споменатите по-горе четири компонента: воля, разум, памет и мисъл. Сърцето е подобно на четирите пръста и палеца. Четирите са ни изконно дадени, а Егото е нещо наше реалност, то пази и дава убежище на четирите способности. За да го разграничим ида го определим като нещо отделно, ние го наричаме его. Разликата между мисълта и въображението се корени във факта, че въображението и фантазията са автоматична работа на ума. Ако умът е фин, и въображението е фино, ако умът е плътен, имаме грубо въображение, ако умът е прекрасен, прекрасно е и въображението. Мисълта също е въображение, но въображение удържано, контролирано и направлявано от волята. Затова когато казваме: „Той е дълбоко мислещ човек“, това означава, че този човек мисли и говори не под въздействието на импулса, а зад всичко, което прави, стои силата на волята му, която контролира и направлява активността на ума.
 Както същността на сърцето проличава по въображението и мислите, така дълбочината на ума, се познава по чувството. Съществуват девет основни чувства: радост, печал, желание, гняв, съчувствие, преданост, страх, недоумение и безразличие. Разбира се, чувствата не могат да бъдат ограничени само в тези девет категории, но ако се абстрахираме от безчислените ми нюанси, това са деветте основни чувства, които човек изпитва в живота. Съществуват също и шест болести, присъщи на сърцето: страст, гняв, сляпо увлечение, тщеславие, ревност, жажда и алчност. Сърцето е едно от телата на душата, нейното първо тяло, което изминава заедно с нея дълъг път и се завръща отново с нея. Сърцето е и ангелското тяло. Светът на чувствата е по-фин от света на мислите. Може да се каже, че в определен смисъл сърцето е по-близо до душата, а умът е по-близо до тялото. Но в същото време душата получава опит чрез цялото същество: чрез тялото, чрез ума, чрез сърцето, тъй като й се случва да бъде на различни планове на съществуването.
 Колкото повече човек мисли за сърцето, толкова повече забелязва, че ако съществува нещо, което може да ни даде представа личност, това е сърцето, ако има нещо, с помощта на което чувстваме или опознаваме себе си и това какво сме, това е сърцето и всичко, което се съдържа в него. И щом човек разбере природата, характера и тайната на сърцето, разбира езика на цялата вселена.
 Съществуват три пътя на възприятие. Единият път принадлежи на повърхността на ума — това е мисълта. Мислите се проявяват в различни форми, линии и цветове.
 Другият път на възприятие е чувството. То се усеща със съвършено друга част на сърцето, чувства се с дълбините на сърцето, не с повърхността. И затова, колкото по-силно е качеството на сърцето, но в човека, толкова по-истинно той възприема чувствата на другите. Такъв човек е по-чувствителен, защото за него мислите и чувствата на другите са ясни. Този, който живее на повърхността, възприема чувствата мъгляво. Съществува разлика между еволюцията на такива хора — единият живее с ума си, другият — със сърцето си. Съществува и трети път на възприятие, който не се осъществява чрез чувствата и може да бъде наречен духовен език. Той извира от дълбините на сърцето. Това е гласът на духа. Той е принадлежи не на светилника, а на светлината, но чрез светилника става по-определен и ясен. Това възприятие може да бъде наречено интуиция — няма по-подходящи наименование. За да се изучи животът в неговата пълнота, тези три етапа на възприятие трябва да бъдат развити. Само тогава човек е способен да опознае целостта на живота и само изучавайки го всеобхватно, може да оформи отношението си към него.

Учителят за благодарността

Направете един опит, да видите, можете ли в продължение на десет деня да не допуснете в ума си нито една отрицателна мисъл, или отрицателно чувство. Благодарете за всичко, което ви се случва през това време. Имаш някоя неприятност, благодари. Някой ти казал нещо обидно, благодари. Имаш да даваш, благодари. Изгубиш службата си, благодари. Времето е лошо, пак благодари. – Мога ли да благодаря за всичко това? – Можеш. Кажи: Господи, благодаря Ти, за дето ме водиш в тоя път. Като богат, ще научиш едно; като беден, ще научиш друго. За Бога и богатството, и беднотията са еднакво важни. Същото се отнася и до радостите, и до скърбите. Човек се учи от всичко.

„Законът и Любовта“, „Двете отвърстия“ стр. 78.

Вътрешният ред ще направи хората радостни и весели. Всяко лице ще бъде засмяно. И тогава, колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благодарите и за тях. Няма да казвате, че някой ви е дал само една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благодарите за малкото, и то ще ви се отнеме.

„Опорни точки на живота“, „Постоянна благодарност“ стр. 208

Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес,като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда.

„Опорни точки на живота“, „Постоянна благодарност“ стр. 203

Хората се съдят, съдили са се, но въпреки това и до днес не могат да се изправят. Някой направи погрешка и той не може да си прости, осъжда се. Какво се постига с това съдене? Нищо не се постига. Тази година приложете следното правило: каквато грешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрешката ви. Любовта е единствената сила, която изправя погрешките. Нека всеки за себе си да бъде справедлив съдия, да съди по Любов.

„Божествен и човешки свят“, „Връзка между Бога и човека.“ стр. 486.

Снимките са усмихнат поздрав от Шотландия!

КАМЪНИ

СЕЛЕНИТ

Защо селенит ли? Ами защото онзи ден беше последната сесия от двумесечния mindfulness курс, и една от жените подарии на всички участници по две камъчета. Много мил жест, от тези, които правят деня ти прекрасен. Та моите камъчета бяха розов кварц и селенит. И понеже за розовия кварц вече съм писала, ред е на селенита. Така или иначе бях позарязала тази рубрика, и ето Вселената ми напомни за нея.
Та да се върнем към селенита.

Селенитът е известен още като Satin Spar и Desert Rose. Той се състои от гипс и селенитови кристали, които се формират при изпаряването на морската вода. Постепенно кристалите стават по-тежки и потъват на морското дъно. Звучи странно, но селенита може да бъде увреден сериозно, ако се намира във вода, заради това никога не го мийте с вода.

Въпреки, че името селенит означава „лунен камък”, той нямa никаква връзка с другите по-красиви и трайни лунни скъпоценни камъни. Сивият цвят на този камък наподобява цвета на повърхността на луната и поради това се свързва и с гръцката богиня на луната Селена.

Камък на зодия Рак.

Селенитът е пряко свързан с чакрата на третото око и пъпната чакра.

Селенитът е мощен кристал за психична комуникация. Той засилва взаимодействието ви с близките хора, мъдрите предци, ангелите и духовните водачи. Това става по телепатичен път и чрез предсказване на космическата мъдрост. Поради това този камък трябва да се използва от медиуми и ясновидци.

Полупрозрачният селенит има много фини вибрации и внася яснота на ума, отваряйки коронната и по-горните чакри, осигурявайки достъп до ангелското съзнание и висшето ръководство. Чистият селените ви свързва със светлото ви тяло и му помага да се синхронизира с земните вибрации.

Селенитът може да излекува клетките на тялото и да синхронизира потока на всички течности в организма, включително и тази на гръбначният мозък. Той изправя гръбначният стълб и увеличава гъвкавостта на тялото. Предпазва от епилептични припадъци, подобрява цвета на кожата и способността на тялото да абсорбира калция. Помага на организма да си набави необходимите витамини и минерали.

Известен е като камък на плодородието, бременността и майчинството. Защитава бременните жени и децата, които растат в коремите им. Известен е още, че увеличава либидото.

Селенитът е най-ефективен при почистване и зареждане на други скъпоценни камъни. Никога не трябва да бъде приеман като елексир, но може да бъде поставен на тялото, за да се получи желания ефект.

Селенитът ще ви помогне да си припомните сънищата и миналите ви животи, ако сте достатъчно отворен за тях.

Повече на: Селенит: Магически свойства на Селенита - Кристали и камъни - NewAge.bg 

За думите - 2

И още малко по повод силата на думите и това, колко се радва съвременната наука, когато "открие" нещо, което е известно отдавна на хората, излезли от ограниченията на чистия материализъм. Защото човечеството само си издигна стени, с които се отдели от Истината, от Живота. А сега правим дупчици в тези стени и се радваме, като деца надникнали през ключалката.

За подкрепа на думите ми давам цитати от книгата на Учителя "Говоренето". Вероятно утре ще добавя нещичко и от Щайнер по темата, а може би няма.

Христос казва: „Ако искате да се ползвате от Моето Слово, вие трябва да разбирате вътрешния смисъл на думите ми. Всяка дума има трояко значение: физическо, духовно и Божествено”. (БОЖЕСТВЕНИЯ И ЧОВЕШКИЯ СВЯТ – 117)

Христос казва, че за всяка празна дума човек ще отговаря. (МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ – 160)

Вие нямате представа, какъв резултат произвежда всяка една дума. (ПРАВА ОБХОДА И ПРАВА ПОСТЪПКА – 328)

Има случаи в живота, когато една дума произвежда такъв резултат, както и най-голямата помощ, дадена с любов. И обратно, има думи, които могат да разрушат човека. Те са подобни на бомби. (ЗАКОНИ НА ДОБРОТО – 264)

Трябва да знаете, че при изговарянето на всяка дума в мозъка стават известни промени. Според начина на произнасянето думите произвеждат или хармонични, или разрушителни форми. (НЕРАЗРЕШЕНОТО – 58)

За пример, разглеждате въпроса за омразата. Знаете ли какъв отровен елемент има, каква грозна отрова съдържа? От какво е съставена омразата? Знаете ли от какви киселини е съставена омразата?… Ако разбирате една дума, ще образува известни органически и психически съединения. За бъдеще химиците ще знаят всяка дума какви съединения образува в човека. Всяка дума има състояния, които произвеждат видоизменение в психиката, но и видоизменение и в кръвта на човека. (РАЗУМНИТЕ СЪЩЕСТВА – 250)

Давам ви думата „аум”, която можете често да произнасяте. Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени ли сте духом, произнесете тази дума няколко пъти. Тази дума има сила за вас, а не за външния свят. Има свещени думи, каквато е и думата аум, които трябва да произнасяте често, даже да не разбирате смисъла им. Духът ви ги разбира. Аум е дума на Духа. Изпеете ли тази дума от Неговия език, той ще ви разбере и помогне, защото разбира и знае нуждите ви. (КОЗАТИМНИ СИЛИ – изд. 1930 г. София – 71)