вторник, 30 септември 2014 г.
понеделник, 29 септември 2014 г.
Кристиян Моргенщерн - Смирение
СМИРЕНИЕ (Измиване на нозете)
Благодаря ти, камъко притихнал,
и свеждам се пред тебе ниско аз:
растителната същност ти дължа.
Покланям ви се, флора и земя,
благодаря ви: с помощта ви аз
нагоре към животното израстнах.
Пред вас, растение, животно, камък,
прекланям ви се и благодаря,
че ми помогнахте да бъда Аз.
Благодарим на теб, дете човешко,
смирено нека ти се поклоним,
че чрез това, че си, сме също ние.
От цялата божественост благодари
на разноликата божественост Един
и в благодарност се преплита битието.
Кристиян Моргенщерн
(превод от немски:Христо Маринов)
Моят избор
Вселената се грижи за мен по най-добрия начин и аз съм и безкрайно благодарна!
Молитва за плодовете на духа
Господи на Обичта, Боже на Любовта,
ние Те призоваваме в Твоята милост.
Приемаме страданията, които ни изпращаш, с радост на нашето сърце. Приемаме мъчнотиите, които допущаш за уякчаване на нашия дух.
Ние без колебание, без двоумение ще изпълним Твоята блага Воля. Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плода на Любовта, благото на радостта и мира - основата на Твоето търпение и милосърдие.
Дарувай ни дара на вярата, кротостта и въздържанието.
Благослови ни, както Си ни благославял винаги.
Направи Името Си нам мило на душите.
Въдвори Царството Си в нашите души.
Храни душите ни с Твоето Слово, да укрепнат в нас всичките Твои добродетели.
Нека Твоите светли Духове на Обичта, Вярата и Надеждата да пребъдват в нас сега, и всякога заедно с Тебе!
Възнасяме хвала и слава на Тебе, Единнаго Господ и Бог на великата жертва.
Амин.
(Беинса Дуно)
Упражнение на седмицата
Когато сте нервни, направете следното упражнение:
Седнете на стол пред масата, изправете тялото си добре и турете ръцете си на масата. Дръжте ръцете си в това положение около 10-15 мин., като концентрирате мисълта си първо към палците, после към показалците, след това към средните, към безименните и най-после към малките пръсти и на двете ръце.
После, турете дясната си ръка върху лявата, след това - лявата върху дясната и пак концентрирайте вниманието си върху пръстите.
Като съсредоточите вниманието си към пръстите, свържете се със съзнанието си с всички добри, здрави хора, които имат чисти и благородни сърдца, философски умове, с дълбоко разбиране на живота. Щом се свържете с тия хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете.
Който изправи този опит, той ще има резултат, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голямо благо за човека от това, да се свърже с всички добри хора по лицето на земята и заедно с тях да отправи молитвата си към Бога? Тази молитва непременно ще бъде приета. Когато човек се моли по този начин, до него седи един, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които молитвите отиват нагоре. Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви.
Седнете на стол пред масата, изправете тялото си добре и турете ръцете си на масата. Дръжте ръцете си в това положение около 10-15 мин., като концентрирате мисълта си първо към палците, после към показалците, след това към средните, към безименните и най-после към малките пръсти и на двете ръце.
После, турете дясната си ръка върху лявата, след това - лявата върху дясната и пак концентрирайте вниманието си върху пръстите.
Като съсредоточите вниманието си към пръстите, свържете се със съзнанието си с всички добри, здрави хора, които имат чисти и благородни сърдца, философски умове, с дълбоко разбиране на живота. Щом се свържете с тия хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете.
Който изправи този опит, той ще има резултат, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голямо благо за човека от това, да се свърже с всички добри хора по лицето на земята и заедно с тях да отправи молитвата си към Бога? Тази молитва непременно ще бъде приета. Когато човек се моли по този начин, до него седи един, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които молитвите отиват нагоре. Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви.
Антропософски календар на душата
Рудолф Щайнер
Михаилово настроение
Природо, майчиното твое Битие
Аз нося във волевата моя същност;
И на волята моя огнената мощ,
Тя калява поривите на Духа ми,
За да се роди от тях себеусещането,
Че себе си във мен самия нося аз.
Аз нося във волевата моя същност;
И на волята моя огнената мощ,
Тя калява поривите на Духа ми,
За да се роди от тях себеусещането,
Че себе си във мен самия нося аз.
неделя, 28 септември 2014 г.
събота, 27 септември 2014 г.
четвъртък, 25 септември 2014 г.
Още една вкусна салата
Както и преди съм казвала, царевицата е една от много любимите ми храни. Българинът традиционно няма много рецепти за царевицата, изключая тези от царевично брашно и прекрасния качамак разбира се. В по-модерни времена се започна с т.нар. европейска салата - подобие на руската, но с повече съставки и царевица. Но и сега смея да заявя, че на българската трапеза царевицата не заема подобаващото и място.
Е, аз пък се опитвам да поправя тази несправедливост, като намирам, пробвам и адаптирам към вкуса си много рецепти, включващи обичната ми царевица.
Ето и една, взета от сайта "Здрав живот" и леко променена от мен.
Нарязваме на кубчета 2-3 средно големи белени домати и смесваме с 1,5 чаена чаша сурова царевица и ситно нарязан копър.
Отделно в блендера приготвяме сос от 1 авокадо, 1 тиквичка, скилидка чесън, няколко листенца прясна мента, 3-4 с.л. домашен ябълков оцет ( в оргиналната рецепта е лимон, но аз предпочетох вкуса на собственото производство ) и около 1 чаша вода.
Заливаме доматите, царевицата и копъра със соса и овкусяваме с 1-2 щипки розова хималайска сол.
Ако излезем от веган рамките спокойно можем да прибавим и една червена печена чушка на лентички - обогатява невероятно аромата и вкуса на салатката.
А за розовата хималайската сол - последната ми любов ще пиша друг път.
Е, аз пък се опитвам да поправя тази несправедливост, като намирам, пробвам и адаптирам към вкуса си много рецепти, включващи обичната ми царевица.
Ето и една, взета от сайта "Здрав живот" и леко променена от мен.
Нарязваме на кубчета 2-3 средно големи белени домати и смесваме с 1,5 чаена чаша сурова царевица и ситно нарязан копър.
Отделно в блендера приготвяме сос от 1 авокадо, 1 тиквичка, скилидка чесън, няколко листенца прясна мента, 3-4 с.л. домашен ябълков оцет ( в оргиналната рецепта е лимон, но аз предпочетох вкуса на собственото производство ) и около 1 чаша вода.
Заливаме доматите, царевицата и копъра със соса и овкусяваме с 1-2 щипки розова хималайска сол.
Ако излезем от веган рамките спокойно можем да прибавим и една червена печена чушка на лентички - обогатява невероятно аромата и вкуса на салатката.
А за розовата хималайската сол - последната ми любов ще пиша друг път.
Да ви е вкусно!
Рабиндранат Тагор - спомени
Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за “аз”. Докато “азът” беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, “аз” беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост.
Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот.
Това състояние се повтори още веднъж. Дръвчетата в двора на училището на края на Съдър стрийт се виждаха от къщата ни. Една сутрин стоях на верандата и гледах в тази посока. Слънцето тъкмо изгряваше над разлистените дървета. Докато продължавах да се взирам съсредоточено, изведнъж сякаш падна покривало от очите ми. Открих света, окъпан във великолепно сияние, погълнат отвсякъде от вълни на красота и радост. В един момент това сияние прониза гънките от тъга и безнадеждност, които бях събрал в сърцето си и го потопи във всеобхватна светлина.
Още същия ден избликна поемата “Пробуждането на водопада” и се изсипа като истински водопад. Докато пишех поемата, нито за миг не спусна завеса над радостния вид на Вселената. Хората и предметите, макар познати, не ми се струваха банални или неприятни. Това, което се преживях на следващия и на по-следващия ден, ми се стори особено изненадващо.
При мен често идваше един човек, който имаше навика да задава всякакви глупави въпроси. Един ден ме беше попитал: “Господине, виждали ли сте Бог със собствените си очи?”. И след като признах, че не съм, той твърдеше с голяма увереност, че го е виждал. Попитах го:“Какво видя?”. Отговори ми: “Кипеше и трептеше пред очите ми!”. Можете добре да си представите, че не е приятно да бъдеш въвлечен в неясни дискусии с подобна личност. Още повече, по това време бях изцяло погълнат от писанията си. Но тъй като той беше безобиден човек, не исках да засегна неговата чувствителност и така го търпях, колкото можех.
Когато дойде в онзи знаменит следобед, аз наистина се радвах да го видя и го посрещнах сърдечно. Мантията, която го покриваше и ви го показваше като чудат и глуповат, изглежда се беше изхлузила и аз толкова се радвах да го видя. Поздравът, който отправих към него, беше поздрав към истинския човек, който по никакъв начин не смятах за по-низш от мен. Нещо повече, почувствах, че съм близко свързан с него. След като не открих и следа от отегчение в себе си, нямах дори чувството, че пропилявам времето си, докато разговарях с него. Напротив, бях изпълнен с огромна радост. Освободих се от някаква тъкан от илюзия, която ми създаваше чувството, че той е непотребен или че аз изпитвам нежелани тревоги и притеснения.От балкона наблюдавах минувачите и открих, че походката, фигурата и обликът на всеки, който и да беше той, ми изглеждаха толкова невероятно прекрасни. С всеки един от тях прииждаха вълни от морето на Вселената.
В детството си бях гледал само с очите си, сега започнах да виждам с цялото си съзнание. Преди това, когато наблюдавах двойка усмихнати младежи безгрижно да вървят по пътя, не виждах, че това е един малък момент, през който можех да виждам неизмеримите дълбочини на вечния извор на радост, който разпръскваше безбройни пръски от смях. Никога преди не бях обръщал внимание на играта на крайниците и чертите на лицето, които винаги съпровождат дори и най-малкото човешко действие. Бях очарован от разнообразието от жестове, които възприемах не като отделени от себе си, а като част от удивително красив по-велик танц, който продължаваше в този определен момент чрез всеки човек, чрез неговия дом, чрез неговите разнообразни интереси и занимания.
Приятели се шегуваха, майка галеше детето си, крави бавно вървяха една до друга и едната ближеше другата. Неизмеримостта зад всичко това разтърси ума ми почти с оттенък на болка. Тогава написах:
“Не зная как изведнъж захвърленото ми сърце отвори вратите си
и остави тълпата да нахлуе в него. Хората се поздравяваха в душата ми.”
“Живот на собствения ми живот, аз ще се мъча
да опазя тялото си винаги неомърсено, като знам,
че живото ти докосване е върху всички мои членове.
Ще се старая винаги да не допускам никакви неистини до мислите си,
като знам, че ти си онази истина, която запали светлината
на разума в ума ми.
Ще се старая винаги да гоня всяко зло далече от сърцето си
и да запазя любовта си в цвят, тъй като знам, че твоят трон е скрит
в най-съкровената светиня на сърцето ми.
И винаги ще се стремя да те направя явствен в своите дела,
тъй като знам, че
твоето могъщество ми дава сили, за да действам.
(Гитанджали. 5.)
Учителят за душата и духа
от 33 беседа на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 21 юли 1937 г.,
вторник, 23 септември 2014 г.
Беинса Дуно - Само проявената Божия Любов ........
Хармоничен избор
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия. След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.
- Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
31. Лекция от Учителя, държана на 11 април, 1930 г.
София – Изгрев.
Напишете на дъската следните думи: благост, носи, душа, живот, младост, пълна, добрини, радост.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение. Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
Четоха се изреченията: Душа, пълна с благост и добрини, носи живот, младост и радост. Благостта носи живот на душата, а добрините пълнят младостта с радост.
Кои думи наричаме производни? - Производни думи са тези, които имат еднакъв корен с дадена дума, но се различават само чрез представките и наставките. - Как мислите, отде произлиза благостта? - От Бога. - А душата? - Пак от Бога. - Обаче, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди душата, любовта и мъдростта се съединили и образували едно цяло. Душата пък се проявила на земята чрез човека. Душата е съд, чрез който животът се проявява. Ако извадите любовта и мъдростта от душата, тя ще се разпадне. Първа слиза душата, а след нея - животът. - Какво носи животът? - Младост? - А младостта? - Добрини и радост. Значи, душата е пълна с добрини и радост.
Сега можете да направите още няколко опита, да наредите думите в логическа последователност. Каква разлика намирате между думите "душа" и "дух"? Те са два клона от едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост. Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма. Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него. Преди да роди деца, бащата е любов и мъдрост. Щом роди, той проявява благост към тях. Човек може да се отнесе благо само към същество, подобно на себе си. При това, благостта се проявява само чрез човек, в когото душата е изявена.
Представете си, че наредите дадените думи на пет полички, поставени на известно разстояние една от друга. Ако на първата поличка поставите думата радост, на втората - пълни и добрини, на третата - живот и младост, на четвъртата - благост и носи, а на петата - душа. Около поличките обикалят хора на различни възрасти и височини, всеки иска да вземе по една дума. На седемгодишното дете, което едва достига първата поличка, ще се падне думата "радост"; на 14-годишния юноша ще се паднат думите "пълни и добрини"; на 21-годишния младеж ще се паднат думите "живот и младост"; на 28-годишния ще се паднат думите "благост и носи", а на 35-годишния - думата "душа". Значи, всеки ще си вземе думите, които са поставени на определената за него поличка. Това показва, че всички неща са поставени на местата си, и всеки попада на тия от тях, за които съзнанието му е будно. За пример, съзнанието на детето е будно само за първата поличка. В този смисъл, казваме, че за всеки човек е важна онази дума, която в даден момент първа достига до съзнанието му. - Коя дума е най-важна за вас днес? - Живот. - Човек трябва да разбира живота, за да използува разумно благата, които той носи. Животът носи радости, но същевременно носи и страдания. Ако разбира живота, човек се ползва еднакво и от радостите, и от страданията, като необходими условия за развитието му. Най-стара дума е душата, затова всички и се подчиняват. Тя се скрива някъде и мълчи, слуша, какво говорят. Тя всякога заема последно място, но всички и служат, като на царска дъщеря. Дето спре, веднага става център, всички се събират около нея. - Кое е отличителното качество на душата? - Младостта. Да бъдеш вечно млад, каквато е душата, това значи, да носиш в себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Да бъдеш млад, това значи, да използваш условията, които ти са дадени за растене и развитие. Човек се е развивал и продължава да се развива, но това не значи, че е започнал от най-малките форми в растителното и животинското царства.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Представете си, че имате дете, което започвате да фотографирате от първия ден на живота му и го фотографирате всеки ден, до края на неговия живот. Ако това дете расте, развива се и дойде до 50 годишна възраст, вие ще имате от този човек много фотографии. Като наредите всички фотографии една до друга, виждате, как постепенно той се е изменял. Фотографиите ли го измениха, те ли го създадоха, или той ги създаде? От гледището на еволюцията, ние можем да видим всички форми, през които душата е минала. Всъщност, формата ли е дала нещо на човека, или човека - на формата? Като е минавал през различни форми, човек е дал нещо от себе си на всяка форма, но формите не са дали нещо на човека. От значение, както за човека, така и за формата, през която минал, е усилието, което той е правил, за да мине от едно състояние в друго. Ще знаете, че усилието, което човек употребява за създаване на формите, го определя като човек, а не формите. В обикновения език се казва, че формите създават човека, но това не е вярно. Не може низшето да създаде висшето.
Правете опити да нареждате дадените думи, докато образувате от тях нещо хармонично. Ако ги наредите по законите на хармонията, ще постигнете, каквото желаете. Те представят математическа формула, която можете да прилагате навсякъде. Колкото повече и различни комбинации дадете на тия думи, толкова повече ключове ще имате на разположение, с които да отваряте и затваряте. С един ключ ще имате едно постижение, с много ключове - много постижения. Като нареждате думите в различни съчетания, вие можете да се лекувате от различни болести, да усилвате паметта си и т.н. Като работите с тия думи, можете да прибавяте към тях нови, но такива, които да образуват нещо красиво и стройно. Ако не можете да постигнете това, по-добре работете само с дадените думи.
И тъй, всяка дума е част от едно цяло. Ако намерите цялото, вие сте постигнали нещо. Когато говорим за частите и за цялото, натъкваме се на два важни закона. Първият закон: частта никога не може да бъде по-голяма от цялото; цялото всякога може да бъде по-голямо от всяка своя част и равно на сбора на всички негови части. Вторият закон: всяко цяло може да бъде толкова малко, колкото е сборът на неговите части, но никога не може да бъде по-малко от тях. Цялото никога не може да бъде по-малко от своята част. Неделимото представя най-малката величина в света. От единицата, като неделима, не може да има по-малка величина.
Ние можем да пренесем тия закони и към Бога и да кажем: Никое същество не може да знае повече от Бога. И обратно: Бог никога не може да знае по-малко от своите части - живите същества. С други думи казано: Божественото в човека никога не може да бъде по-невежо от самия човек. Божественото в човека е неговият дух, в по-висок свят, и неговият ум, проявен на физическия свят. Когато намисли нещо да направи, човек трябва да почувствува това нещо и, ако умът и сърцето се убедят, че намисленото е право, тогава волята иде да го реализира. Значи, волята не може да се прояви без ума и без сърцето. Двигател на волята е сърцето, а умът я направлява. Разумната воля изявява правата мисъл и правото чувство на човека. Разумността и волята вървят заедно. Най-високата проява на ума е разумността, а на сърцето - волята. И разбирането не може да се изяви без воля. Без воля и без разбиране умът не може да се прояви. Те са негови органи.
Следователно, когато някой казва, че няма воля, това подразбира нежеланието му да прояви ума и духа си. Каже ли някой, че умът му не може да разбере известна работа, той не е прав. По-скоро той не може да разбере ума си, отколкото умът му да не разбира някоя работа. Достатъчно е човек да отправи силите на ума си в известно направление, за да разбере и проучи тази работа. Човек трябва да знае, как да намества и размества мислите си. Мислите вървят по строго определен път. Всяка проява на мисълта не е нищо друго, освен раждане. Като мисли, човек все трябва да роди нещо. Като чувствува, също трябва да роди нещо. Това показва, че и душата, и умът, и сърцето на човека раждат. Кое е първото родено дете от душата? Как се изявило първото и дете?
Ако се зададе този въпрос на майките и на бащите, все могат да отговорят нещо. Първата проява на новороденото дете е дишането. Докато е било в утробата на майка си, то не е дишало. Щом излезе на бял свят, детето веднага започва да диша. Дишането се придружава с плач - гласът на волята. С плача детето показва, че има нужда от нещо. Само майката разбира нуждите на детето. Първият звук, който детето издава със заплакването си, е звукът "ва". Всички се радват на плача на детето и казват: Заплака! Значи, детето е живо. Ако не заплаче, окръжаващите ще плачат. Щом заплаче, веднага задоволяват желанието му. То започва да се храни, без да го е учил някой. То иде готово, с познания за храненето, за което го поставят на изпит. След всичко това, казват, че детето било невежа. Колко учени хора, инженери, физици са търсили начин да извличат вода от земята и най-после са изнамерили помпата. А детето, без да мисли много, без никаква предварителна школа, носи в себе си изкуството да се храни.
Всеки човек носи в себе си знания и опитности, придобити от миналото. Във всеки човек са вложени инстинкти за запазване на живота. Това виждаме от новороденото дете. Едва дало признак на живот, детето е готово вече да яде. Достатъчно е майката да постави устата му на място, и първият опит още излиза сполучлив. Първият звук "ва" показва, че дихателната система е започнала да действува, а с нея заедно и умът се проявява - мисли. Значи, дишането е свързано с мисленето. Когато започне да диша, да се храни и да мисли, детето е здраво. Когато решава задачите си правилно, човек мисли право. Следователно, той е здрав. Ако не може да решава задачите си, той не е здрав. Същият закон се отнася и към доброто. Ако е готов всякога да прави добро, човек е здрав. Не може ли да прави добро, той не е буден за него. За такъв човек казваме, че е болен.
Новият живот изисква хора, които са готови да правят добро. Стане ли нужда да направят едно добро, те всякога казват: Мога да направя това добро. Щом може да прави добро, човек е здрав и силен. Чувате ли някой да казва, че не може да прави добро, той е слаб и болен човек. Дойдете ли до доброто, за предпочитане е да казвате "мога", отколкото "не мога." Буквата "М" прави човека по-силен от онзи, който започва работите си с буквата "Н", която е носител на отрицателното в света. - Защо не може да мисли човек? - Има причини за това. Може ли тревата да расте, ако върху нея е поставен голям, тежък камък? Щом камъкът се отстрани, тревата започва свободно да расте. Ако върху светла мисъл поставите едно тежко, низко желание, мисълта спира растенето и се осакатява. Какво трябва да правите, за да расте възвишената мисъл? Искате ли мисълта ви свободно да расте и да се проявява, махнете тежките и груби желания, които са я затиснали. Добри работи има в психологията и във възпитанието, но много от тях са механически, не могат да се приложат в психическия живот на човека.
Новото възпитание изисква нови методи за работа. И старото възпитание има добри методи, но приложението им е слабо. Тази е причината, поради която, при големи усилия, се получават слаби резултати. Днес нещата се налагат със закони, а където работи законът, там резултатите са малки. Човек трябва да върши нещата с любов, а не чрез закони и правила. Където управляват законите, там всякога се раждат противоречия. Като прилагат законите отвън, хората са дошли до положение да се изнасилват, да се измъчват, да се борят със себе си. Тия методи не допринасят нищо. Да се бори човек със себе си, докато се победи, това значи, сам да се обезсили, да се самоунищожи. Не казвайте, че човек трябва да победи себе си, но кажете си: Като човек, аз трябва да се повдигна. Аз трябва да се освободя от вътрешното робство, да се повдигна и застана в положението на истински човек.
И тъй, първата задача на човека е да се научи да се храни съзнателно. Каже ли, че не може да направи това, той е болен човек. Как може новороденото дете да се храни, а възрастният човек не може? Щом заплаче детето и каже "ва", майката веднага поставя пред устата му естествената бутилка. То започва да сучи млякото, и всички около него се радват, че опитът излиза сполучлив. Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, което ви е дадено. По този начин само можете да възприемете живота и да растете. Щом приемате малкото благо с благодарност, след него иде любовта, а после - правата мисъл. Щом умът работи, и сърцето работи. Ум без сърце е подобен на човек без ръце, без крака и без очи. Какъв човек е той? Сърцето носи пълнотата на живота. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце умът не може да мисли. Ние се радваме на топлина, на светлина, на знание и на красота, благодарение на ума, на сърцето, на живота в себе си. Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи, животът иде от сърцето. Като знаете това, не намалявайте топлината на сърцето си. Ако нашият свят е лишен от топлина, все едно, че живеем на месечината. Да живеете в света със светлина, но без топлина, това значи, да живеете на полюсите, при вечния лед, където никаква зеленина не съществува. Да имате знания само, без добродетели, това значи, да сте на полюсите. Знанието трябва да почива на любовта, т.е. на живота, който излиза от сърцето.
Сега ще ви дам една задача - да работите върху себе си, т.е. върху кръвообращението си, да направите устните си червени, а лицето - розово. Устните и лицето не трябва да бъдат бледи, но да имат малко червенина. В природата съществуват два основни цвята - белият и червеният. От тези два цвята произлизат всички останали. Червеният цвят е на любовта, а белият - на светлината. Щом станете сутрин от сън, погледнете се в огледалото. Ако устните ви не са червени, а лицето - розово, кръвообращението ви е слабо. Като забележите това, започнете да работите върху кръвообращението си, да го усилите. За да усилите кръвообращението си, внасяйте в ума си светли мисли, а в сърцето си възвишени чувства. Правете опити в това направление, да видите, дали ще подобрите кръвообращението си. Всеки е забелязал действието на тревожните мисли върху себе си и това на радостните и приятни чувства. Например, ако ненадейно чуете, че вашият добър приятел, от когото сте очаквали подкрепа, се е поминал, вие веднага ще се стреснете и ще побледнеете. Ако пък ви съобщят, че баща ви, когото отдавна очаквате, пристига, лицето ви ще светне от радост. Светлите мисли и възвишени чувства разширяват човека. Това се отразява върху пулса на сърцето, а оттам и върху кръвообращението. Когато сърцето работи добре и дишането е правилно. Забелязано е, че при различни състояния на сърцето и на ума, възходящи и низходящи, пулсът е различен. Когато любовта работи в човека, пулсът му е нормален, кръвообращението - правилно и дишането - дълбоко. Следователно, за да регулира кръвообращението си, човек трябва да хармонизира мислите и чувствата си, да се освободи от всякакво противоречие. Като прилагате това, всеки сам може да се лекува. Светлите мисли и възвишените чувства регулират нервната система, кръвообращението, дишането, а оттам и храносмилането.
Като ученици, пазете следното: не се гневете, нито се смущавайте. Кой какво прави, това не е ваша работа. Този не заслужавал уважение, онзи не бил достоен за вашата любов, и за това не се произнасяйте. Всеки човек има своя задача и предназначение. Има кой да се произнася за неговите работи. Друг ще му даде оценка, а не вие. С една дума казано: Не се произнасяйте за Божиите работи. Не се заблуждавайте от външността на нещата. Какво представлява човек отвън, това е едно нещо. Важно е, какво е съдържанието му. Външно човек е една кутия, с различна форма, но вътрешно той представлява скъпоценен камък, който с милион не може да се купи. Като знаете това, не се произнасяйте за човека, защото вие не сте още от ония учени, които познават, какво се крие в затворената кутия. Ако плъхът познава, къде има сладко, човек не е ли по-умен от него? Плъхът не бърза, първо изпитва нещата и после се произнася. Бъдете тогава като плъха, първо изпитвайте нещата и после се произнасяйте. Погрешките на хората се заключават главно в бързането. Ако не бързат, погрешките им ще бъдат по-малко. Работете съзнателно върху себе си, да придобиете правилна оценка на нещата, за да не ги подценявате или надценявате. Изчистете съзнанието си от всички наслоявания на миналото, за да разберете истинската стойност, както на вашите мисли и чувства, така и тия на вашите ближни.
Задача: Всеки от вас да се опита да състави от дадените думи една поезия. След това ще изберете помежду си няколко души, да прегледат работите на всички, да отделят най-хубавите настрана, за да съставим от тях една нова песен.
- Само проявената Божия Любов носи пълния живот.
31. Лекция от Учителя, държана на 11 април, 1930 г.
София – Изгрев.
Рудлф Щайнер за природата
''По-добре нека възпитаме умовете си чрез досега със светлината на истината, която струи в душата на човека от природата. Тогава най-добре ще развием усета за истините за човека, които в същото време са истини и за космоса. Който изживява истините на природата със свободен и отворен ум, чрез нея той бива воден към истините на духа. Изпълвайки се с красотата, величието и превъзходството на природата, в него те стават извор на духовно усещане. И който отваря сърцето си за нейния мълчалив жест, разкриващ вечната и непорочност отвъд всяко добро и зло, нему се отваря погледа в духовния свят, от където в ням жест прозвучава живото Слово, разкриващо доброто и злото.
Възприемането на духа, преминало през любовта към природата, обогатява живота с истинските богатства на душата. ''
Възприемането на духа, преминало през любовта към природата, обогатява живота с истинските богатства на душата. ''
2 март 1924
Р.Щайнер Писма до членовете
Р.Щайнер Писма до членовете
Мислите, вибрациите и човешките способности
Така ми се иска колкото се може повече хора да разберат, че мислите съществуват, като един информационен поток, в който ние плуваме и нашият мозък е като радио - в зависимост от това, на каква честота сме го настроили, тази радиостанция слушаме. И точно както радиото трябва да настройваме ума си на тези честоти, които ни носят разумна и полезна информация, светли мисли и чувства.
Земята е жив организъм и като всеки жив организъм тя вибрира на определена честота, а именно 7.5 Hz, което е и общата честота на вибрация на човешкото тяло. Ние сме неразривно свързани с нея и ако понижаваме вибрациите неминуемо понижаваме и нашите. И колкото по-бързо човечеството разбере този факт, толкова по-добре за него.
А ето и честотите на някои от човешките органи:
нервни клетки: 2 Нz - (като оптимална честота за някои клетки)
кости: 7 Нz - Необходима е добра проводимост на костните тъкани за възприемане на микровълни
сухожилия: 10 Нz - Създават добра проводимост на костните тъкани за възприемане на оптимални честоти
капиляри: 15 Нz - Осигуряват добра проводимост на тъканите за възприемане на оптимални честоти
уши:18 Нz - Способност за чуване на акустична енергия над 5 кГу.
Мозък - мозъчни вълни.
Делта: 0,5 – 3,5 Hz- Бездействащ мозък. Състояние на дълбок сън.
Тета: 3,5 - 7 Нz - Сънуване. Получаване на епизодична информация от различни части на мозъка. Свързан е с достъпа до подсъзнанието чрез медитация, хипноза и творческо прозрение. В това състояние (между сън и будност) могат да се появят екстрасензорни възприятия.
Алфа: 7 - 13 Нz - Състояние на релаксация, периферно усещане за нещата. Поддържа мозъка в синхронно състояние чрез кратки избухвания на ?-вълни, редуващи ?-вълните на активността.
Бета: 13-30 Нz - Състояние на концентриране, умствена работа. Извършва активно мислене за конкретна работа и решаване на проблеми.
Гама: - до 40 Нz - Високосъзнателно състояние при пробуждане. Свръхконцентрираност при пълна релаксация
- ? - 200 Нz - Наскоро открита честота в хипокатопуса, с неизвестна функция. Някои смятат, че това е честотата (мястото) на Бога в мозъка.
Предполага се, че ще достигнем ново еволюционно ниво, когато достигнем обща честота на тялото от 40 Hz и дължина на вълната 10 000 А (ангстрьома). Когато достигнем тези показатели неизползваните гени в нас, които са около 90% и според учените са грешка ( колко са жалки с ограниченото си материалистично мислене, защото природата НЕ греши ) ще започнат да се активират и ние ще придобием много нови способности.
Земята е жив организъм и като всеки жив организъм тя вибрира на определена честота, а именно 7.5 Hz, което е и общата честота на вибрация на човешкото тяло. Ние сме неразривно свързани с нея и ако понижаваме вибрациите неминуемо понижаваме и нашите. И колкото по-бързо човечеството разбере този факт, толкова по-добре за него.
А ето и честотите на някои от човешките органи:
нервни клетки: 2 Нz - (като оптимална честота за някои клетки)
кости: 7 Нz - Необходима е добра проводимост на костните тъкани за възприемане на микровълни
сухожилия: 10 Нz - Създават добра проводимост на костните тъкани за възприемане на оптимални честоти
капиляри: 15 Нz - Осигуряват добра проводимост на тъканите за възприемане на оптимални честоти
уши:18 Нz - Способност за чуване на акустична енергия над 5 кГу.
Мозък - мозъчни вълни.
Делта: 0,5 – 3,5 Hz- Бездействащ мозък. Състояние на дълбок сън.
Тета: 3,5 - 7 Нz - Сънуване. Получаване на епизодична информация от различни части на мозъка. Свързан е с достъпа до подсъзнанието чрез медитация, хипноза и творческо прозрение. В това състояние (между сън и будност) могат да се появят екстрасензорни възприятия.
Алфа: 7 - 13 Нz - Състояние на релаксация, периферно усещане за нещата. Поддържа мозъка в синхронно състояние чрез кратки избухвания на ?-вълни, редуващи ?-вълните на активността.
Бета: 13-30 Нz - Състояние на концентриране, умствена работа. Извършва активно мислене за конкретна работа и решаване на проблеми.
Гама: - до 40 Нz - Високосъзнателно състояние при пробуждане. Свръхконцентрираност при пълна релаксация
- ? - 200 Нz - Наскоро открита честота в хипокатопуса, с неизвестна функция. Някои смятат, че това е честотата (мястото) на Бога в мозъка.
Предполага се, че ще достигнем ново еволюционно ниво, когато достигнем обща честота на тялото от 40 Hz и дължина на вълната 10 000 А (ангстрьома). Когато достигнем тези показатели неизползваните гени в нас, които са около 90% и според учените са грешка ( колко са жалки с ограниченото си материалистично мислене, защото природата НЕ греши ) ще започнат да се активират и ние ще придобием много нови способности.
Стара София - народни носии
Продължавам с поредицата за миналото на моя роден град София. След улиците, сградите, парковете, ето ги и хората. Тези, които придават истинският облик на града, добър или лош.
Група моми от Софийско
Група момчета - ученици
Шопкиня на пазар
Вакарелки на чешмата
Коледари
Worry?! Why?
Това получих вчера, като послание от Вселената. Напоследък не съм в добра кондиция. Нещата ми се случват трудно и с много нерви от моя страна. Опитвам се да се изровя от дупката, защото е ясно, че аз самата си я изкопах по някакъв начин и сама мога да я закопая. Не ми се получава много лесно, защото този път съм доста надълбоко и пътят нагоре е по-труден. Но думите по-долу най-малкото ме накараха да се усмихна и ми дадоха сили да драпам по-упорито нагоре към слънцето.
Worry?! Why?Snezhanka, do you really think something could go "wrong"? Are you not eternal? Have you forgotten how much you're loved? Don't you see how far you've already come? Could you possibly be in better hands?Is there not chocolate in every land?
Snezhanka, besides, your angels are so busy right now, getting your home ready for unveiling!
Антропософски календар на душата
Рудолф Щайнер
Двадесет и пета седмица
Сега аз мога на себе си да принадлежа
И светещ да разпръсквам вътрешната светлина
На пространството и времето във мрака.
Към сън ме тласка моята природна същност
Но дълбините на душата будни да са трябва
И бдейки, Слънчевата жар да внасят
В потоците студени на зимните дни.
И светещ да разпръсквам вътрешната светлина
На пространството и времето във мрака.
Към сън ме тласка моята природна същност
Но дълбините на душата будни да са трябва
И бдейки, Слънчевата жар да внасят
В потоците студени на зимните дни.
неделя, 21 септември 2014 г.
петък, 19 септември 2014 г.
Здравословен егоизъм
— Няма ли там хора, на които държиш?
Птраци сви рамене.
— Ако са мъртви, не бих могла да сторя нищо. А ако са живи, пак не бих могла да сторя нищо. Така че няма и да се мъча.
Тери Пратчет
Пирамиди
четвъртък, 18 септември 2014 г.
Разговори с Учителя
Ако искате да узнаете една от най-прекрасните добродетели в живота си, внимавайте добре в това, което ще ви кажа: ако имате един приятел, постарайте се да откриете у него една добра черта. Дори когато си спомняте за него, пак си спомнете за тази хубава страна на неговия характер и я дръжте в ума си. Този ваш приятел ще ви обикне още повече, защото по невидим път вие му пращате хубави влияния. Ако не мислите за хубавите черти в характера му, между него и вас ще се яви едно хладно и пусто пространство. Вън от този закон не могат да съществуват правилни отношения между хората.
Скръбта и радостта са необходими за растенето на човешката душа. Скръбта идва от земята, а радостта - от Слънцето. Доброто обаче се изявява на земята. Щом скърбите, земните енергии преобладават у вас. Небето допуска скръбта и страданията. Те не унищожават човека, а внасят у него мекота и добрина. Затова разумната творческа природа работи понякога с тези земни енергии. Чрез тях човек научава закона за трансформирането им.
Всичките крайни отрицания в света са създадени от разочаровани хора. Разочарованият, оскърбеният, отровеният от някои несполуки човек, пише и говори за своя песимизъм, тъй като не познава закона за причините и последствията, по силата на който закон са дошли неговите разочарования.
Откъси от Разговори с Учителя от Георги Томалевски
Права и задължения
Непрекъснато слушам оплаквания. Оплаквания от времето, от шефа, от децата, от политиците, от съседите и продавачките в супера и от какво ли още не. Не само ги слушам, но и ги чета. Медиите бъкат от журналисти, сипещи хули и обвинения срещу всичко и всеки. Мрежата бъка от недоволни и огорчени от живота и от всичко живо блогъри.
Хей, хора! Престанете! Престанете с това недоволство, критикарство, омраза, хейтърство, тази нова, модна думичка! Дайте първо да погледнем в нашата си къщичка! Всичко ли е наред в нея? Погледнете в душата си, в собственияия си живот. Наред ли е всичко там? Видяхте ли собствените си кривици и ако да, оправихте ли ги. Или поне опитахте ли? Замислете се, кой е създателя на всичко това, срещу което роптаете! Ние сами създадохме и продължаваме да създаваме всички противоречия, всички противоестествени неща в живота. Защото в Природата лошотия няма, пошлост няма, лъжа няма, егоизъм няма, фалш няма. Всички те са наши рожби.
Та по този повод, дайте първо да изчистим нашата си къщичка, да оплевим и прекопаем нашата градинка и ако всеки свърши това, просто няма да има нужда да оправяме чуждите.
сряда, 17 септември 2014 г.
Стара София - Част III "Расте, но не старее"
Честит празник на моя любим град! Обичам те, въпреки това, което се опитват да направят с теб!
ул."6-ти септември"
Сградата на училището е изградена в периода 1888-1894 г. от арх. Колар
Паркът на днешната Военна академия е проектиран от арх. Грюнангер
Сградата на Дружество "Балкан", построена през 1904 г. по проект на арх. Грюнангер
Хотел "Юнион Палас" е дело на арх. Никола Юруков, завършен е през 1911 г.
Поглед към Градската градина
Великолепна оцветена панорама над храма, 1930 г.
Площадът, около 1910 г.
Бул. "Дондуков", гледан от площад "Св. Неделя"
Езерото в Борисовата градина
Рибното езеро (днес известно като Езерото с лилиите) е създадено в края на 80-те години на 19 век от градинаря Данел Неф.
Фонтанът и Народният театър, снимка около 1910 г.
Пространството пред Военния клуб в началото на века.
След Освобождението за кратко там е разположен разсадник, след което мястото запустява.Вяра, Надежда и Любов
Три неща помнете: непреодолима Надежда, непреодолима Вяра, непреодолима Любов; или другояче казано: дръжте се за всесилната Надежда, дръжте се за всесилната Вяра, дръжте се за всесилната Любов; или: дръжте се за силната Надежда, дръжте се за силната Вяра и за всесилната Любов. Всесилна Любов в сърцето, силна Вяра в мозъка, силна Надежда в тялото.
Беинса Дуно
вторник, 16 септември 2014 г.
Есен, чай и добро настроение
Есента нежно подбутва лятото и му казва, че е време да си ходи. Полека-лека се намества удобно сред нас, като заменя искрящото, лятно зелено с уютните, топлите нюанси на жълто-оранжево-червените гами. Дори и въздухът става някак наситен със спокойствие и дружелюбна тишина. А нощите пък започват да ни напомнят за аромата на зимата.
И някак неусетно започваме да мислим за чаша топъл, ароматен чай.
Не съм кой знае какъв експерт в областта на чайовете, но в кухнята винаги е заредено с по няколко вида черен, зелен, плодов и билков. Не оставайте с впечатление, че по цял ден чашата с чай е в ръцете ми. Нищо подобно! Но обичам, когато реша, че имам нужда от точно тази напитка, да мога да избирам. Защото повярвайте, но различните видове чай носят най-различен емоционален заряд.
Ето и съвсем кратичко за това, какво получаваме от чаша топъл, ароматен чай.
Черният чай е олекотената версия на кафето с кофеин. Една чаша от него съдържа почти толкова кофеин, колкото и една чаша черно, ароматно кафе. И ако се опитвате да откажете кафето, или вашият лекар е забранил неговата консумация, но все още се нуждаете от малко побутване за начало на деня, то черният чай е вашата лайт алтернатива.
Вместо антидепресанти – зелен чай. Както всички чайове, така и зеленият съдържа веществото танин, което стимулира мозъка и действа успокояващо. В него обаче ще намерите повече от веществото, което доказано регенерира увредените мозъчни клетки. Освен всичко, зеленият чай има натурален, лек, дори неутрален вкус, който би се понравил на всеки.
Нуждаете се от вдъхновение – пийте индийски чай с подправки
Индийският чай с подправки е наситена и богата субстанция с много вкусове и различни подправки. Независимо как го пиете – със захар или с мед, една чаша от него ще ви даде вдъхновение за поредната креативна идея на работа, за която не ви достига малко, за да се досетите.
Чувствате, че се разболявате - пробвайте с плодов чай
Лимонов чай, портокалов чай, ягодов чай – опциите са много, както и оплакванията, които можете да излекувате с чаша ароматен плодов чай – болно гърло, болки в мускулите, хрема и т.м. Плодовите чайове тонизират и облекчават общите неразположения на тялото и организма.
Пийте мате за вечна дружба. Матето е чаят на приятелството и въпреки, че съдържа почти всички важни витамини и съставки, не за това е наричан по този начин. Всичко се крие в специфичния начин на приготвяне и пиене. Приготвя се в дървени кратунки и се пие със сламки. Хората, които пият от една кратунка, се сприятеляват повече.
Абонамент за:
Публикации (Atom)