— Не е толкова просто. Не е въпрос, позволяващ деление на черно и бяло. Има твърде много оттенъци на сивото.
— А, не.
— Моля?
— Няма никакво сиво, а само бяло, дето се е поизмърляло.
Учудваш ме, щом и туй не знаеш. Грях е, младежо, когато се държиш с хората, все едно са предмети. И със себе си също. Ето ти го греха.
диалог между Баба Вихронрав и Могъщ Овес
"Захапи врата"
Няма коментари:
Публикуване на коментар