Рудолф Щайнер
Двадесет и пета седмица
Сега аз мога на себе си да принадлежа
И светещ да разпръсквам вътрешната светлина
На пространството и времето във мрака.
Към сън ме тласка моята природна същност
Но дълбините на душата будни да са трябва
И бдейки, Слънчевата жар да внасят
В потоците студени на зимните дни.
И светещ да разпръсквам вътрешната светлина
На пространството и времето във мрака.
Към сън ме тласка моята природна същност
Но дълбините на душата будни да са трябва
И бдейки, Слънчевата жар да внасят
В потоците студени на зимните дни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар