Правили ли сте опит, като дишате дълбоко, да кажете мислено някаква молитва? Дишайте, задържайте и издишвайте спокойно, бавно, за да можете в едно упражнение да прочетете цялата молитва. Като правите упражнението с мислено четене на молитвата, ще усетите приятна топлина в областта на слънчевия възел.
Молитва, която не е придружена с бавно, спокойно и ритмично дишане и мислене, не се приема. Като се молиш, ще концентрираш мисълта си към предмета и ще поемеш въздух дълбоко и бавно. При всяко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислиш само за онова, което те интересува. Ако те боли стомах, ще мислиш за стомаха си, ако те боли глава – за главата си. Чуйте ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко.
Когато четете „Добрата молитва“, най-първо ще поемете дълбоко въздух така, че да можете да я прочетете на едно вдишване, а които не могат – нека на две–три дишвания. При туй постоянно и често вдишване и издишване на въздуха, силата на молитвата се губи. Когато се молим, трябва да имаме присъствие на духа, да бъдем много тихи, да владеем ума си. Ние трябва да бъдем тихи и разположени, за да бъде умът ни съсредоточен, във всяка дума да се влага смисъл. Така се образува една мощна сила, ония вълни, които се изпращат навън, за да се привлече Божията сила, т.е. Духът да работи повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар