Translate

понеделник, 31 март 2014 г.

Обичате ли броколи

Днес реших да си сготвя крем-супичка от броколи, но да е нещо ново, по-различно от досегашните. И понеже съм много доволна от резултата, ще споделя рецептата с вас. Но преди това малко за този не особено популярен в миналото зеленчук.



Броколи определено е един  от зеленчуците с богато съдържание на полезни растителни съставки.

Редовното ядене на броколи е идеално оръжие срещу стреса

Броколите са богат източник на витамини и минерални съставки– особено калий, фолиева киселина, желязо, бета-каротин и съединения на сярата, което ги прави бомба от витамини и минерали. С помощта на броколите мобилизираме нашата имунна защита, предотвратяваме анемията, инфекциите, заболяванията на черния дроб, рака. И не на последно място – броколите забавят стареенето!


А ето и рецептата:

В 2-3 с.л. зехтин или олио от гроздови семки (което лично аз предпочитам) задуших 2 главички шалот, 1 скилидка чесън и 1 морков. Всичките нарязани на ситно. След около 2-3 мин. добавих и нарязани на кубчета 3 малки картофа и сотирах за около 5 мин. заедно с 3 щипки сол и черен пипер на вкус. Залях с гореща вода и след още 5 минутки добавих и карфиола на розички (около 500 гр). Оставих да си покъкри още 10 мин., свалих от огъня, пасирах и добавих 1 ч.ч. овесено мляко. Става и с оризово мляко или 1 кафена чашка растителна сметана. Ако ви се струва че ще си останете гладни , добавете крутончета, най-добре ароматизирани.

Ммммм, голяма вкуснотия! А с една чаша розе...просто прелест!







Първата ми мисъл днес беше

Обичам розовият цвят на небето при изгрев!

Утвърждение за деня



Освобождавам се от оковите на миналото и живея с радост в настоящето!

неделя, 30 март 2014 г.

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Петдесет и втора седмица



Щом от дълбините на душата

Духът обръща се към мировото Битие

И красота се носи из пространствените широти,

Тогава от небесните далнини

Сила жизнена в човешките тела приижда

И свързва, с действия и мощ,

Естеството на Духа с битието на човека.

ПЕТЪР ДЪНОВ

Аз твърдя, че материалните блага са резултат на добро духовно състояние. Материалното богатство е само за добрите хора. Богатството е винаги във връзка с нашата душа и нашия ум. Така ние можем да сме богати с мисли, може да сме богати и с материални блага. Често в духовния свят с тези неща става обмяна - например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения. Най-сетне след обмяната, която става доброволно и вследствие на която човек може да стане богат, той вижда, че богатството не е най-главната печалба, но щом го поиска дава му се. (Беинса Дуно)


Утвърждение за деня




Освобождавам се от оковите на миналото и живея с радост в настоящето!

събота, 29 март 2014 г.

Искаме ли да знаем истината.......

  Докато твърдоглаво отказваме да приемем, че първопричината на всяка болест е отвъд физиката и химията, докато отчаяно сме се хванали за сламката на чистия материализъм и повтаряме до забрава мантрата, че всичко случващо се н тялото ни е само биохимия....е, дотогова ще живеем, като рибите, които не могат да си представят живота, над водната повърхност и ще обясняваме всяко необяснимо за нас събитие със случайността. Изборът е ваш!



Владика Иларион “Беседа за изцеление на душата и тялото” 4 януари 2007

„...Аз помагах на много хора. Изцелявах техните души. Правех лекове от билки и им ги давах. Но в действителност не билките изцеляваха техните увредени и немощни тела. Те се изцеляваха сами, когато съзнанието им се издигаше до ниво, на което започваха да осъзнават каква вреда нанасят на своите души и физическите си тела, когато извършват неправилни постъпки и допускат неправилни чувства.
Овладеят ли човека небожествени чувства, това е като профучаване на ураган през неговите фини тела. И ако често ви завладява ненавист, тъга, печал, завист, ревност и други негативни чувства, всеки път по вашите фини тела преминават ураган след ураган и в края на краищата тези тела се разкъсват и вече не могат да служат като проводници на Божествената енергия. В този случай вашето физическо тяло започва да боледува. И започвате да страдате от недъзи, които ви принуждават да търсите изцеление при различни знахари и лекари.
И ще ви провърви много, ако на пътя си срещнете лекар, който ще лекува не вашето тяло, а вашата душа.
Защото преди всичко нужда от изцеляване имат вашите фини тела. Вашето емоционално тяло, вашето тяло на паметта или етерното тяло и вашето ментално тяло. Именно тези тела, явявайки се по-изменчивата част от вас, подлагани на постоянното въздействие на негативни мисли и чувства, се разрушават най-напред.
Разрушаването и болестите на физическото тяло са само следствие от разрушаването и болестите на фините тела. Затова е необходимо да се лекува преди всичко вашата душа. Необходимо е да стигнете до разбирането, че вие сами, със своите неправилни действия, мисли и чувства сте принудили вашето физическо тяло да боледува.
Мнозина от вас продължават да пълнят с агресия сърцата си и да обвиняват за лошото си състояние лекарите, близките, работата, началника. Но това е неправилен подход. Първата стъпка към вашето изцеление ще бъде разбирането, че никой не е виновен за вашите болести, освен вас самите. И вие сте провокирали всичките си болести, когато сте се ядосвали, причинявали сте вреда на други хора, допускали сте сквернословие, лоши постъпки, употребявали сте замърсяващи организма ви продукти и напитки.
Вие сами си причинявате болестите. И когато стигнете до разбирането на това просто нещо, вие правите първата и най-важна стъпка към своето изцеление.
Следващата стъпка се състои в това да вземете решение повече да не вършите никакви действия, които да ви причиняват болести. За едни това ще бъде избавяне от отрицателни мисли, за други – избавяне от негативни чувства, за трети – избавяне от отрицателни постъпки.
Вие трябва да пожелаете да се отървете от всичко, което е станало причина за болестите на вашата душа и на вашето тяло...”

Даниил Хармс

НЕБЕСНОСИНЯ ТЕТРАДКА № 10

Имаше един риж човек, който нямаше очи и уши. Нямаше и коса, така че риж го наричаме само условно. Той не можеше да говори, тъй като нямаше уста. Нос също нямаше. Той нямаше дори ръце и крака. Нямаше и корем, нямаше и гръб, нямаше и гръбнак, нямаше и никакви вътрешности. Нищо нямаше. Така че, не е ясно за кого става дума. И по-добре е повече да не говорим за него

Утвърждение за деня




Прощавам си за това, че не съм безгрешен.

Мога да живея по най-добрия начин и знам как да го направя.

петък, 28 март 2014 г.

За приказките и децата

Приказките – целебна храна за детската душа



Приказките притежават огромна и незаменима значимост за живота на едно дете. Те развиват и образоват, подкрепят и освобождават детските емоции. Приказките са уникален начин, по който децата могат да дадат име на дилемите, обитаващи техния вътрешен живот.
Принцът, шивачът, мелничарят, Снежанка – всички те са образи на различни елементи на нашата собствена природа. И тъкмо този резонанс ни кара да чувстваме тези образи толкова близки и мили. В тях е скрита мъдрост, която постига далеч по-голяма дълбочина от алегориите или от онова, което психоанализата би открила.
„В изкуството и фантазията на приказките е вложена изключително дълбока мъдрост, която притежава силата да събуди децата от съня на обикновеното ежедневие. В приказките са скрити и целебни сили. Най-важното въздействие, което приказките оказват, е че те стимулират усещането за човека като същество в процес на развитие, на борба, на метаморфози. А зад всички противоположни сили на великани и джуджета, магьосници и демони, стои добрият свят на истинската човешка природа. ~ Frederik Hiebel
Родителите често изразяват загриженост заради насилието, а понякога и кървавите инциденти, които могат да бъдат намерени в приказките на братя Грим. В днешни дни все по-често срещаме издания, в които тези моменти от приказките са премахнати или смекчени. Резултатът от това е един вид лишаване на нашите деца от сетивото им за живот *, граничи с ефекта на болкоуспокояващите и може да притъпи това сетиво. Във валдорфските градини и училища тези „печатно неиздадени“ приказки са най-важната част от програмата в ранна детска възраст и първи клас.
В истинските вълшебни приказки като тези, събрани от братя Грим, човешките същества преживяват изпитания и страдание и приемат делата като част от това да докажат на себе си, че заслужават наградата в края на пътя, независимо дали тази награда е ръката на принцеса или царство. Те се сблъскват със злото и го преодоляват.
Децата изживяват ненаситността (лакомията) на вълка и злия нрав на вещицата много по-различно от нас възрастните. Те преживяват тези черти на характера най-вече като архетипни житейски картини и не идентифицират все още себе си със страданието. Те вярват в щастливия край и в това, че доброто ще триумфира над злото.
„Вълшебните приказки формират основата на процеса на възпитание и преподаване в детската градина както и в първи и втори клас на валдорфските училища. Фолклорните приказки на отделните народи и тези от по-стари времена – като събраните от братя Грим, се считат за основа на обучението и развитието. От тях израстват останалите учебни предмети – рисуване, писане, математика (аритметика), Евритмия, преподавани в началните класове.“ ~ Валдорфските училища: детската градина и началните класове.
Такива истории (приказки) укрепват моралния живот на децата така, че в по-късна възраст, когато тези образи са живели в тях като семенца години наред, тази сила и получените насоки им помагат да се справят с предизвикателствата, които животът донася до тях.
Разбира се, представеното дотук е това, в което ние вярваме. „Дебатът относно приказките“ не е нищо ново и вие трябва да вземете своето собствено решение за избор на позиция по темата.
(Източник: по-горният цитат е от книгата „Отвъд дъгата – възпитаване на децата от рождението до 7-та им година“ на Барбара Петерсън и Памела Брадли. Тази книга е изпълнена с прекрасна информация за всички аспекти на родителството и горещо я препоръчваме)

Да живеят приказките!
„Всяка личност се нуждае от поле за разгръщане на своя вътрешен живот, на свояте воля, своите чувства, и най-сетне на своята мислеща душа. Детето се нуждае от такова поле на разгръщане на своите душевни сили също толкова, колкото и всеки възрастен. Ако аз не предоставя на детето образите на езика на приказките, то съдържанието на неговата душа ще се изпълни единствено с празните от съдържание разговори на ежедневието. Автомобилите и парите; тривиални и лишени от образност частици от ежедневните разговори ще завладеят детската душа и ще насадят в нея поле от бурени.“ ~ Helmut von Kugelgen
Приказките са изпълнени с ОБЕЩАНИЕ.
В това е тяхната сила.
Слабият МОЖЕ да стане силен …
Злото МОЖЕ да бъде преобърнато в добро …
Грозното МОЖЕ да се превърне в красиво …

Всеки един човек би могъл да се издигне до своя истински потенциал. Дори най-малкото дете би могло да постигне това и да се радва да бъдещи победи.
Валдорфските учители са носите на разбиране и са вдъхновявани от възгледите на Рудолф Щайнер за космическия ред. Те разбират, че едно дете гради своя свят подобно на рай. Детската игра е като сън … Но накрая детето трябва да се събуди от това състояние на сън и да се превърне в индивидуалност. Докато душата е в това съноподобно състояние по време на детската игра, детето не среща изкушения и опасности. Но в момента, в който душата се пробуди за своята вътрешна съзнателност, детето започва да изгубва своя рай. Тогава започва нов период – време на борба с онези сили, които препятстват детето да открие своята собствена личност. В тази възраст детето копнее да открие себе си и приказките посрещат нуждите на този негов копнеж както нищо друго. Те помагат на детето постепенно да се открие за реалността на околния свят – нежно и без шок.
В приказките на братя Грим има глупци, наричани по най-различни начини, но онова, което приказките показват, е как и най-„простичкият” човек притежава свои собствени дарби и способности, които му позволяват да бъде истински успешен в живота. И тази мъдрост не е взаимозависима от интелигентността.

** Валдорфската педагогика борави с възгледа за Дванадесетте сетива, едно от които е сетивото за живот. (бел. прев.)


Утвърждение за деня




Всеки ден ми носи нови възможности. Вчера е минало, то няма сила над мен. Днес е първият ден от моето бъдеще.

четвъртък, 27 март 2014 г.

Благовещение

Ако Благовещението се беше случило днес, то нямаше да предизвика никакъв медиен интерес. Случката в галилейския град Назарет нямаше да влезе в нито една новинарска емисия, в нито един сутрешен блок. Разговорът, проведен в самота и интимност в една малка стаичка, нямаше да бъде съобщен по нито един телевизионен канал. Диалогът между едно момиче и един ангел нямаше да бъде коментиран от нито един анализатор. Защото за съвременното общество интересните неща са много по-различни. Днес нашите празници са други.
Всъщност не е чак толкова голяма разликата, настъпила през изминалите две хилядолетия. И тогава Назарет е стоял встрани от важните исторически пътища и събития; и тогава Назарет е бил затънтено, глухо градче – неслучайно Натанаил учудено пита Филип: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Събитието в Назарет е описано единствено от евангелист Лука, единствено той повдига завесата на Божията тайна. Той не съобщава датата, на която Ангелът е посетил назаретската Девица, тя влиза в празничния календар на Църквата няколко века по-късно. Но евангелистът ни предава същността на събитието и то е в истинския смисъл на понятието съ-битие – от назаретския диалог насетне човешкото битие става съ-битие с Божието.
Поразителен е диалогът между девицата Мариам и Ангел Гавриил в тишината и зеленината на галилейското градче. Това е диалог между небето и земята, между Бога и човека, между историята и есхатона. Той съдържа в себе си като зародиш всички последващи евангелски събития. Този диалог непрестанно ще се възпълва във времето, ще се разпростира над света, ще се доказва. Този разговор сигурно е проведен съвсем тихо, защото най-съкровените неща се изричат винаги съвсем тихо, почти шепнешком. Дали заради тази тиха,съкровена шепотност разговорът между Мариам и Гавриил остава и до днес недочут от мнозина? Дали защото е заглушен от шумотевицата на света? Дали защото ние чуваме само това, което искаме да чуем?                                                                                                                                                                                                                Мариам също би могла да не чуе тихите думи на Ангела. Или би могла да го чуе, но да не му повярва, да се усмихне свенливо и да го подмине. Или да поиска доказателство, че това е истина, както направи свещеникът Захария, бащата на Господния Предтеча. Или би могла да го чуе, да се наведе смутено, да се замисли, но да не отговори.
Бог разпозна Мариам сред цялото човечество и я посети. Но Бог имаше нужда и Той Самият да бъде разпознат от девицата. Имаше нужда от нейната свободна воля, от нейния свободен отговор, от нейната споделена радост, от нейния възторжен възглас – ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти! Бог за всичко ни пита, иска и очаква нашето съгласие. Той не ни се налага, не изисква от нас безропотно подчинение, отсичане на личната воля, обезличаване. Напротив, очаква нашия трепет. Очаква онова удивително, по детски спонтанно „да“ на Мариам, промълвено в най-дълбок, най-съкровен трепет. Очаква нейното едва чуто „Ето рабинята Господня, нека ми бъде по думите ти“, което Синът й след трийсет и три години ще повтори в най-дълбоката и тежка нощ на света с думите: „Но нека бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.“
В онзи миг Мариам приема не само Божията любов, но и Божията болка. Приема меча, който щеше да прониже сърцето й, приема неговата рана. Приема и горчивата чаша, която няма да отмине и Плода на утробата й. Дава своето съгласие да бъде осенена от благодатта, но дава и своето съгласие да види Сина си осъден, пребит, унизен, оплют, бичуван, превит под тежестта на кръста, прикован, разпънат, мъртъв.
Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата Ти, това трепетно поробване на Мариам е записано на небесата, в девствената й утроба и в чистото й сърце. То остава записано там и в скръбната привечер, когато полагат сваленото от кръста мъртво тяло на нейния Син в йосифовия гроб. То е неизличимо записано и в онова развиделяване, когато скърбящата майка заедно с жените мироносици вървят смълчани към гроба и виждат отваления от вратата гробни камък.
Нека ми бъде по думата ти, тези думи на Мариам са дръзновението на смъртните към Бога. Всеки един от нас е призован, от всеки един се очакват същите думи – израз едновременно и на свободната ни воля, и на глада ни по Бога, и на любовта ни към Бога. Любовта е не само едничка цел и смисъл на живота, но и неговото осъществяване, осъществяването на Божият предвечен промисъл.
Бог разпознава всеки човек и през любовта Си го отделя от останалите. Само разпознат от Бога, човек може да придобие своята уникалност и изцеление. Само Бог може да дари на човека неговата личност, но Той може да му я дари само през свободната му воля. Затова е толкова разтърсващ и покъртителен отговорът на Мариам – защото тя съдейства да бъде разпозната, съдейства да бъде призована и възкликва с благоговение: нека ми бъде по думата ти!
Бог всичко и всекиго оличностява, личността е толкова по-ярка и изявена, колкото по-богата и свободна е нейната воля. Но у човека сетивото на разпознаването е странно неразвито и приглушено. То се отваря мъчително и бавно така, както мъчително и бавно проумяваме неизследимата тайна на Тялото и Кръвта Му, които Христос раздаде на учениците си още преди да е разпнат.
Ето така да усетим този празник – да се оставим да бъдем разпознати от Бога. Да усетим, че сме разпознати от Него. Да отвърнем обичливо на призива Му, да проверим себе си, да се разпознаем – така Благовещението ще стане част от нас.
Благовещението е зачатието на Божия Син. Всяка блага вест носи в себе си зачатие на нещо добро и свято. Всяка вест на любов, на милост, на споделеност се превръща в блага вест.
Дали ще чуем Благата вест? Дали ще я пропуснем да влезе в сърцето ни? Дали ще й разрешим да заживее в нас? Дали ще заживеем ние в нея?

Автор: Теодора Димова, Портал Култура

Благодаря на Дорина от сайта "От извора" 

сряда, 26 март 2014 г.

БЕИНСА ДУНО

Всяка ваше действие, всяко ваше чувство и всяка ваша мисъл ще постави едно малко камъче в градината на вешето здание. И ако някой ден имате едно красиво чувство, радвайте се през целия ден, че можете да поставите едно красиво камъче на зданието си.(Беинса Дуно)

Утвърждение за деня



Всеки ден ми носи нови възможности. Вчера е минало, то няма сила над мен. Днес е първият ден от моето бъдеще.


вторник, 25 март 2014 г.

понеделник, 24 март 2014 г.

ПРИТЧИ

Един индус дава на сина си един орех и го накарва да направи изследване върху него; синът счупва ореха и го изяжда. „Какво съдържа орехът?“, попитал след това бащата. – „Нищо особено – малко ядки, приятни на вкус.“ Индусът пита пак сина си: „Не намери ли в този орех нещо друго?“ – „Нищо.“ – „Синко, в този орех се крие велика сила и ако не бе го изял, а бе го посадил в земята, би израсло от него голямо дърво, и ти би видял величието на туй малко нещо, което е зародиш на голямо нещо.“ 

Упражнение на седмицата

Най-първо ще се учите да контролирате мозъка си. Събирайте енергията в Природата и я пращайте в слънчевия възел, в сърцето, в гортана, в челото, в задната част на главата, в горната част на главата и след туй прекарайте тази енергия около тялото си. Почнете да правите тия магнетически душове, докато се образува една светла магнетическа аура около тялото ви и тогава ще се усетите свободни. 


Утвърждение за деня



Всяка клетка на тялото ми е изпълнена със здраве и енергия!

неделя, 23 март 2014 г.

събота, 22 март 2014 г.



Утвърждение за деня


Отказвам се да бъда жертва и да се чувствам безпомощен.

Призовавам безграничната сила в мен на помощ!


петък, 21 март 2014 г.

Царевичка за вегетарианци и не само

Реших да споделя още една от моите любими супи, чудесна за пости, вегетарианци и всички останали. В нашата кухня няма особено много рецепти за царевица, а това е една от любимите ни храни, както на мен, така и на дъщеричката ми. Даже и котката ми Меги обожаваше варената царевица и си хапваше с голямо-удоволствие направо от кочана - сварена разбира се.

Но да се върнем на царевичката. Тя е дошла при нас, н Европа края на 15-ти, началото на 16-ти век от Америка. Най-ранните археологически останки от царевица са намерени в пещерата Гуила Нактитц в Оахака, датирани от преди 6250 години.

Царевицата е добър източник на витамин В1, витамин B5, фолат, диетични фибри, витамин С,фосфор и манган. 1 чаша царевица или 165 гр. съдържа 177 калории, 5, 44 гр. протеини и 2, 10 гр. мазнини. Царевицата е много богата на витаминте В1 и В9, внася в организма голямо количество магнезий.




А сега и рецептата:
Около 450-500 гр царевица - консерва, 1 средна глава лук ( понякога ползвам 2 глави шалот ), 1 по-голям картоф, 1 ч.ч. растително мляко (бадемово, овесено), 1 л. вода, суха зеленчукова смес, 1 стрък лимонова трева, копър, черен пипер, морска сол и 1 скилидка чесън по желание

Задушаваме лука с чесъна в 1 с.л. зехтин или олио от гроздови семки за около 5 мин. и прибавяме царевицата, ситно нарязания картоф, лимоновата трева и сухата зеленчукова смес и водата. След около 15 мин. на слаб огън добавяме млякото, копъра и черния пипер и маааалко сол. Пасираме. Може да сервираме с малко растителна сметана и задължително с любов.

Цялата процедура отнема не повече от половин час в кухнята, което е повече от приемливо за едно вкусно и полезно ястие.

Да ви е вкусно!

Молба


Хора, моля ви, правете добро!
 Дори най-мъничкото, най-незаебележимото и най-незначителното добро е важно! Ама парите не стигали, времената били тежки......това са само кухи извинения. Не е нужно да имаш пари, за да правиш добро! За него няма подходящо и неподходящо време! Нужно е само да го искаш и правиш от сърце! Защото не иде ли от сърцето и душата ви, ами по-добре недейте! Обаче ако поне един път подадете ръка на паднал човек на улицата, съберете боклуците по пътечката в планината, погалите кучето пред входа на кооперацията ви дори - това са мънички добрини, които Природата и Вселената оценяват високо. Земята и човечеството ни отчаяно имат нужда от повече добрина, от повече топлина, от повече усмивки. Имат нужда от искренна и неподправена ЛЮБОВ!
Вчера беше първият ден на пролетта. Идете в парка и нахранете птичките с трохите от трапезата ви и вижте как ще се почувствате. Повярвайте ми, ще ви хареса!

Първата ми мисъл днес беше


Животът е прекрасен, дори гледан през сълзи!
    Престъпление е, когато обичате човека и задържате любовта му само за себе си. В този смисъл, казвам: Мъж, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мъж. И жена, която не може да обича всички мъже чисто, безкористно, не е жена. Такъв е Божият закон. Дали на вас е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Бог обича всичко, което е създал, а човек ще дойде да прави избор, какво може да обича и какво да не обича, кое е било направено добре и кое зле. Бог одобрява своите дела, а човек ще критикува, че това или онова не било направено добре. Като не го одобряваш, направи ти нещо по-добро. Ако не можеш, по-добре мълчи. (Беинса Дуно)



Утвърждение за деня


Всеки ден ми носи нови възможности. Вчера е минало, то няма сила над мен. Днес е първият ден от моето бъдеще.


сряда, 19 март 2014 г.

Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. (Беинса Дуно)

вторник, 18 март 2014 г.

Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора започват да обичат. Любовта е едно голямо течение. В момента, когато се решиш да обичаш, Небето и всички обкръжаващи проявяват Любов. Питаш се дали ще те разбере отсрещният. Вместо да очакваш това, по-добре дай Любов.
                                                                                          Учителя

Утвърждение за деня




Винаги, когато имам нужда от помощ, я получавам!


понеделник, 17 март 2014 г.

Упражнение на седмицата

Това е едно от любимите ми упражнения. Правя го с огромно удоволствие.

Двете ръце се поставят пред гърдите, с дланите им навътре към гърдите, дясната ръка върху лявата. Движение на ръцете настрани, бавно, до протягането на ръцете съвсем настрани в хоризонтално положение.
По този начин вие ще урегулирате трептенията на вашата симпатична система. В слънчевия възел някой път стават някои анормалности. И чрез това упражнение те се урегулирват.
Като прекарваш така ръцете си в обратни посоки, като дойде до четирите пръста, трябва да ги прекараш много деликатно.
През цяла седмица, сутринта като станете и вечер, като си лягате, ще правите по 6 такива упражнения. Два пъти: сутрин и вечер.
Тези 6 упражнения ще се редуват с други 6 упражнения, при които ръцете ще бъдат поставени пак пред гърдите, но с дланите една срещу друга, при което лявата върху дясната. Пак бавно ще се протягат ръцете настрани, додето дойдат до хоризонтално положение встрани.
По 6 упражнения от всеки вид, правят всичко 12 упражнения. Тези 12 упражнения да се вземат за 5 минути. Ще се пада на всяко упражнение отделно по 25 секунди. Сутрин да се правят 12 упражнения за 5 минути. Също и вечер.
С това упражнение ще имате микроскопическа придобивка. Законът, който седи в разумното в света, ще работи във вас. Но при това упражнение умът ви и сърцето ви трябва да присъствуват във вас. Най-малка работа е това. И когато го правите, никой да няма около вас. И никой да не пита защо го правите. Ако има някой друг, когато го правите, ще пита защо го правите. Ще застанеш сам. Никой да не те вижда. 
Пролетни експерименти с темпера и различни техники




Съжалявам, но качеството на снимките не е особено добро.


Утвърждение за деня




Мога да прощавам, да нося нежност и съчувствие.

Знам, че животът ме обича и обгрижва.



неделя, 16 март 2014 г.

ПРИТЧИ

И най-малката добра мисъл или постъпка е важна 

Всички знаете баснята Пчела и ловец. Една пчела попаднала в паяжината на голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: „Пътниче, моля те, избави ме от тази мрежа! Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето – нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна“. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: „Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще ѝ помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея“. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, където живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие и да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела, ужилила разбойника по ръката и от болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга.
Не забравяйте: и най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащи сили в човека; когато всички негови сили са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на Доброто във всички негови прояви, от най-малките до най-големите – това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.
от „Изпълнение и отлагане“ – беседа от Учителя, държана на 20 декември 1929 г., София.


Утвърждение за деня


Ако сгреша, знам, че това е само част от оздравителния процес!


събота, 15 март 2014 г.

И ИСИХИЯ СЛЕД БЕРГЕРСЕН

Isihia (BulgarianИсихия, "hesychia") are a Bulgarian music band founded in 2000, the style of which unites elements of Bulgarian folklore and Hesychast Christian chant of the 14th century to create an atmosphere of Balkan spiritual mysticism. Many of the group's songs cover topics of the medieval history of Bulgaria, mostly the period of the Ottoman invasion of the Balkans and the attempts on its repulsion and the early Ottoman rule of Bulgaria, i.e. the 14th-15th century, but also other moments of hardship such as the tragic Battle of Klyuch of 1014.