Сезона на шипките

Есента дойде с топлотата на черевено-оранжевата гама, с мекотата на есенното слънце, с аромата на сухи листа и свежестта на студените утрини, напомнящи ни на зимата, която чака реда си.
Изобилието от горски плодове през есента е радост за очите, душата и вкуса ни, стига да си направим труда да използваме даровете, които Природата ни поднася преди да се завие с бялото, пухкаво снежно одеяло. А пък на мен това ми носи невероятно удоволствие. Нямо нищо по-удовлетворяващо да си направиш смути със собственоръчно набрани къпинки или да изпиеш чаша ароматен шипков чай от храста до входната ти врата пред камината вечер.
И понеже за къпините вече съм писала, сега да поговорим за един друг, малко пренебрегван плод - шипката.

Моята шипка тази година цъфтя много повече от миналата. Дали защото доста я поорязах последната зима или защото пролетта и лятото беше редовно поливана и торена. Ха ха ха! Представете си, шипков храст, за който се полагат грижи, като за капризно декоративно растение. Е да, но пък тя - моята красива, ароматна шипка ми се отблагодари с с изобилие от нежни, бели цветове, ефирен аромат, красиви - блестящо червени плодчета и уханен чай - витаминозна бомбичка.


Освен изобилието на Витамин С, шипките ни зареждат и с Витамин А, Омега-3 и Омега-6 мастни киселини в комбинация с мощни антиоксиданти и Витамин Е. Откриваме и витамини Р, В1 и В2, К, пектин, масло, органични киселини, дъбилни вещества и минерални соли. Количеството на някои минерални соли е в пъти повече от това, в зеленчуците.

И сега малко за това, какво можем да приготвим от шипки, освен традиционния чай. Аз съм отраснала с шипковия мармалад - онзи истинския, който беше киселичък и миришеше на шипки. Сега ако ви е домъчняло за този вкус, май най-добре е да запретнете ръкави и да си сварите някое и друго бурканче сам. Шипковото брашно е чудесен диетичен продукт, а шипковото вино хич няма и да го коментирам. То само говори за себе си! И още нещо, което е малко известно, но шипката може да намери чудедсно приложение и в грижата за лицето ви.

Ето и няколко бързи и лесни рецепти със шипки, които може да приготвите, дори ако през живота си не сте забъркали дори едни пържени яйца.

• студен чай - 1 шепа изсушени и нарязани на две шипки заливаме с 1 л изворна вода и оставаме 24 часа
• просто чай - 500 мл вряща вода с 10-тина сушени шипки, 5-6 резенчета пресен джинджифил да кипнат за няколко минути. Овкусяваме с мед, канела и по желание лимон
• пунш със шипков чай - 500 мл шипков чай + 3 с.л. кафява захар + 1 с.л ром +сок от половин лимон + 300 мл червено вино
• маска за лице - затопляме пулпа от шипковия чай, добавяме овесено брашно, и съответно мед и зехтин за суха кожа или лимон за мазна. 

Ако търсите какво още може да забъркате с шипки, интернет е на услугите ви денонощно.

От мен толкова!

С обич!

Здравословни рецепти

Меден сок ( от Учителя )

Някой път може да си направите много хубав сироп. Тъй ако си вземете малко меден сок, може да ви дам една рецепта за меден сок: вземете три лъжици такива чайни, да турите в една чаша вода от 250 грама, да размиете този мед хубаво и след това да вземете винен сок – оцет, и да турите една лъжичка чайна вътре в меда, и водата, става нещо хубаво. Като смесите меда и киселината, става нещо хубаво разхладително.

и още:

Чеснов хляб

Продукти:

1 хляб за тостер, предварително нарязан и не много пресен или обикновена франзела, но нарязана на филии с дебелина около 1 см
1 1/2 глава чесън, обелена, счукана в хаванчче или пресована
200 г меко масло,една връзка кориандър, ситно нариазан, сол

Начин на приготвяне:

•    Всички продукти (без хляба) се смесват добре. С тази смес мажем всяка филийка хляб от 1 страна и я връщаме на същото място, така че да не нарушаваме формата на хляба.
След това разполагаме хляба във фолио, което затваряме много добре от всички страни и слагаме в предварително загрята до 180 градуса фурна за 10-12 мин.
Ако вместо кориандър сложите смес от магданоз и мащерка (пресни) или само магданоз, ще получите чеснов хляб по френски. ( Аз го предпочитам, защото кориандърът ми иде малко натрапчив, като аромат. )

Добре е човек да се храни в определени часове, за да приучи стомаха си да изпраща необходимия сок в определено време. Не е ли възможно, яж когато си гладен и благодари на Бога за приетата храна. Ако си неразположен, не яж, докато не си изпил 2 ÷ 3 чаши вряла вода. Нямаш ли разположение към храната, не яж. Разположението към дадена храна е от голямо значение за пълното и правилно усвояване от организма.

Лечебната сила на къпините

Сезонът на къпините започна. Ох, колко го обичам този плод! А ми се струва, че е доста подценяван, вероятно защото е много достъпен, среща се много често в диво състояние и не е проблем да си набереш достатъчно количество за прясна консумация, а и да се запасиш за студените зимни дни, от фризера или под формата на сироп или конфитюр. Е да, няма екзотично име, не идва от далечни дестинации, но по нищо не им остъпва, освен по цената.

Ако възбудих любопитството ви, може да продължите да четете и надолу.

Къпините се използват за лечение при жлъчно – чернодробни болести, а така също за поддържане на алкално – киселинното равновесие на организма при състояния, протичащи с ацидоза – захарен диабет, бронхиална астма, рахит. Заради високото съдържание на дъбилни вещества къпините са приложими при лечене на диария. Те повишават съпротивителните сили на организма при простуда. По съдържание на калций къпините са сред най- полезните плодове. Желязото в тях е изключително полезно за хора с анемии. По високото съдържание на магнезий къпините отстъпват само на шипките. Той съдейства в борбата с атеросклерозата, при съречно – съдови заболявания, мускулни крампи.

100 гр. къпини съдържат 43 ккал, което прави плодовете подходящи и при диети за отслабване. Фибрите в къпините са напълно диетични и подпомагат храносмилането. Те доставят на тялото витамин С, минерали, фибри и антиоксиданти. Калият подпомага извличане на излишната вода от тъканите. Къпината действа затягащо и противовъзпалително.
Отварата от листата и плодовете действа благоприятно при бяло течение при жените. При различни дихателни възпаления и простуди може да се прилага вино от къпини. Виното се прилага и при упорити диарии и дизентерии, захарна болест, ангини, грип, кашлица, възпалени венци, афти, бронхити, фарингити и т.н.

Къпините най- добре се консумират свежи. Те се използват за приготвяне на сиропи, конфитюри, мармалад, сладка, кремове, салати, ястия, сладолед и други храни и напитки. В сладкарството се използват за украса.

Освежителен шейк от къпини: сложете в блендера 1 изстуден банан, 180 мл кокосово мляко, една лъжика мед или захар и 100 гр къпини. Блендирайте до хомогенна смес. Изсипете в чаша. Добавете няколко цели къпинки и стрък мента за декорация в чашата.

Фантазия от малини и къпини: 100 гр малини, 100 гр къпини, 4 с.л. кисело мляко, 200 мл сок от ябълка. Слагаме всичко в блендера и разбийте на финна каша. Добре е съставките да са изстудени предварително.

Къпиновото вино се прави по следния начин: 1 кг. къпини се заливат с 3 л. вода. Прибавят се 500 гр. захар и 5 г. винена киселина. Оставя се да ферментира в дамаджана при стайна температура. За да се ускори ферментацията, е добре да се сложи 5-10 г. хлебна мая, размита в хладка вода. Виното е готово след няколко дни.

Сладолед от къпини и кисело мляко се приготвя като 1 чаша нискомаслено кисело мляко и 1 банан се пюрират в блендер. 3 чаши къпини /може и замразени/ и ½ чаша мед се поставят на печката за заврат, след което температурата се намалява и се оставят да къкрят 5 минути. Къпинената смес се минава през сито, за да се отстранят семките и кожата на плодовете. Сместа се оставя да се охлади. Банановата смес се сипва във формички за сладолед. Отгоре се изсипва къпинената смес и се разбърква съвсем леко, колкото да се получи интересно оцветяване. Поставя се капака на формичките, а в него и дървените пръчици. Сладоледът трябва да престои в камера или фризер в рамките на 6 часа, преди да се консумира.

Царевичка за вегетарианци и не само

Реших да споделя още една от моите любими супи, чудесна за пости, вегетарианци и всички останали. В нашата кухня няма особено много рецепти за царевица, а това е една от любимите ни храни, както на мен, така и на дъщеричката ми. Даже и котката ми Меги обожаваше варената царевица и си хапваше с голямо-удоволствие направо от кочана - сварена разбира се.

Но да се върнем на царевичката. Тя е дошла при нас, н Европа края на 15-ти, началото на 16-ти век от Америка. Най-ранните археологически останки от царевица са намерени в пещерата Гуила Нактитц в Оахака, датирани от преди 6250 години.

Царевицата е добър източник на витамин В1, витамин B5, фолат, диетични фибри, витамин С,фосфор и манган. 1 чаша царевица или 165 гр. съдържа 177 калории, 5, 44 гр. протеини и 2, 10 гр. мазнини. Царевицата е много богата на витаминте В1 и В9, внася в организма голямо количество магнезий.




А сега и рецептата:
Около 450-500 гр царевица - консерва, 1 средна глава лук ( понякога ползвам 2 глави шалот ), 1 по-голям картоф, 1 ч.ч. растително мляко (бадемово, овесено), 1 л. вода, суха зеленчукова смес, 1 стрък лимонова трева, копър, черен пипер, морска сол и 1 скилидка чесън по желание

Задушаваме лука с чесъна в 1 с.л. зехтин или олио от гроздови семки за около 5 мин. и прибавяме царевицата, ситно нарязания картоф, лимоновата трева и сухата зеленчукова смес и водата. След около 15 мин. на слаб огън добавяме млякото, копъра и черния пипер и маааалко сол. Пасираме. Може да сервираме с малко растителна сметана и задължително с любов.

Цялата процедура отнема не повече от половин час в кухнята, което е повече от приемливо за едно вкусно и полезно ястие.

Да ви е вкусно!

Нещо вкусно за пости и не само

От онези дни моя приятелка ме подсети за патладжана. Ех че прекрасен зеленчук! Много го обичах преди във всякакви варианти, а сега го бях позабравила. Разтърсих се из нета, за някоя рецептичка за крем супа с патладжан и хоп, една интересна - с леща, която също обожавам. Ама чета аз, нещо не ми уйдурдисва баш. Абе тези хора, като пишат рецептите, дали ги пробват преди това!? Ако не, хич да не ги пишат.!

Както и да е. Ето ви рецептата с моите подобрения. Пробвайте. Мисля, че ще ви хареса. Аз си облизах пръстенцата! :)

Нужни са ви: два средно големи патладжана, 1 чаша червена леща, 1 морков, 1 стрък селъри (защото нямам целина тук), 1-2 скилидки чесън, 2 с.л. зехтин (може и без тях), 1 с.л. прясно изстискан лимонов сок, сол, суха зеленчукова смес, черен пипер и 1 ч.ч. растително мляко.

Срежете патладжаните на две и изпечете във фурната, като ги сложите с кожата надолу и намажете със зехтина. Междувременно с 3 ч.ч. вода сварявате лещата с нарязаните на ситно морковче и селъри, зеленчуковата смес и обелените скилидки. После хвърляте в тенджерката и изпечения патладжан (обелен естествено), млякото, лимоновия сок и всичко останало да клокне и пасирате. Всичко това отнема 20-30 мин. 
Останалото е чисто удоволствие. 

Изкушение

   Днес си хапнах сладолед! И докато се давех във сладоледени вълни от чиста, неподправена наслада се сетих, че сме в пости. Аз съм си вегетарианец и извън постите. Стана постепенно, по време на борбата с рака. В един момент на ръст 176 см бях стигнала живо тегло 34 кг. Не бях приятна гледка. Е, оправих се. Но организмът ми просто отказа  да яде месо. Аз и преди не бях кой знае какъв фен на този продукт, определено наблягах на рибката, но сега и тя доста време не е влизала в менюто ми. Дори млякото ми е вече само соево, оризово, овесено, бадемово, и любимите ми лешниково и кокосово. Мммммм!

  Храната е важен елемент от нашето духовно израстване и това е факт, който не подлежи на оспорване. Няма да говоря за доводите против месоядството сега, нито пък за другата крайност - леле, колко вреден е шоколадът, млякото, маслото, кафето....пу, пу, пу! Както вече съм казвала не един път, твърд застъпник съм на идеята за "прекаления светец". Та хапвайки си сладоледа днес се сетих, че бая хора ще ме заклеймят и обвинят вероятно, но на мен ми беше вкусно. И доколкото не съм причинила болка и страдание на никое живо същество, не съм причинила смърт, за едно голо чревоугодничество, направо си ми беше прекрасно. Ама сладоледът спадал към мъртвите храни! Нека!

  И сега, след като така страстно защитих правото си да хапвам сладолед, и Бог пак да ме обича, да ви споделя една рецепта за вкусен плодов шейк, който не се отклонява и от най-строгите канони на здравословното хранене, а е безумно вкусен. В моята кухня той е главно действащо лице, в най-различни варианти.

И така: Пускате в пасатора един по-голям банан, около 150 гр ананас, 2 кивита, 3 с.л. смлени ядки ( каквито предпочитате ), 1 с.л. мед, 1 ч.ч. растително мляко. Смесвате всичко за около минута и после пъхате в хладилника, да се поохлади. После остава само чистото удоволствие от консумацията.
Бананът е задължителен за плътност, от там нататък може да импровизирате с всякакви плодове, най-добре сезонни. Аз тази есен например изядох по този начин огромни количества къпини. Преди това по реда си минаха прасковите, кайсиите, пъпешите, и всичко останало по-реда на узряването.
Може да  добавяте и по 4-5 лъжици кисело мляко или активиа за плътност, но в този случай, ако плодовете не са много сладички, може да се наложи да добавите още една лъжица мед. Въпрос на вкус. Изобщо поле за действие - голямо. Действайте!

Да ви е сладко!

Вашия гайд в областта на вкусната вегетарианска кухня с малки  забежки
Снежанка