РУДОЛФ ЩАЙНЕР

за любовта

...От всички сили на душата, които се развиват още в сетивния свят, обичта е единствената, която 

остава непроменена при преминаването на душата в духовния свят. Да се помага на по-слабите хора според силата, която човек сам притежава, може да се прави в сетивния свят и по същия начин може да се направи с това, което човек притежава също и в областта на духовното... 

Събр. съч. 35 Философия и aнтропософия (1904-1923), стр. 359, немско издание 1965 г. 

...По принцип, всичко, което човекът открие в течение на земното си развитие, вече се съдържа в 

природата. Това, което човекът действително ще даде на Земята, е любовта, която ще се разгърне от най-сетивната до най-одухотворената. Това е задачата на земното развитие. Земята е Космосът на любовта. 

Какво е необходимо, за да може едно същество да обича друго? Необходимо е това същество да има пълното самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. Никое същество не може да обича друго в пълния смисъл на думата, ако любовта му не е свободен дар за другото същество. Само същество, което е самостоятелно, което е независимо от другото същество, може да го обича. Затова човекът трябва да стане азово същество. Азът е трябвало да се всади в трите човешки тела (физическо, етерно астрално тяло), за да може Земята да изпълни своята мисия чрез хората. Човекът е трябвало постепенно да бъде подготвен за своята земна мисия. По време на сън, човекът се вживява в духовния свят. Там Божественият дух влага в смътното му съзнание капка по капка първите зародиши на обичта. Това, което е следвало да се прояви в земното развитие чрез обичта, първоначално е протичало в човека през нощта... 

Събр. съч. 103 Евангелието на Йоан (1908), Хамбург, стр. 55сл., немско издание 1962 г. 

...Втора основна сила (редом с вярата) е обичта. Тя не липсва на никого, винаги е налице, не може да бъде премахната. Ако някой вярва, че човекът, който изцяло мрази, който е най-голям егоист, не изпитва обич, се заблуждава. Да се мисли така, е напълно погрешно. Копнежът за обич е винаги налице. Може да се касае за полова любов, или за обич към деца, приятели или към каквото и да е, към някакво дело, тя е винаги налице. Не може да бъде изтръгната от душата, понеже е основна сила на душата. Както човекът се нуждае от въздуха за дишането, така се нуждае от любовта за душата си. Неин враг, нейно препятствие е егоизмът. Какво обаче прави егоизмът? Той не оставя любовта да се прояви навън, а я натъпква все по-навътре в душата. И както при дишането въздухът трябва да излезе навън, за да не се задуши човекът, така и любовта трябва да се прояви, за да не се задуши душата от това, което насилствено е натъпкано в нея. Може да се каже, че душата изгаря в самата себе си от собствения си любовен плам и се разрушава. На Старото Слънце човекът получава зародишът на етерното тяло. Огненото, разпръскващото светлина, блестящото на Слънцето е зародишът на етерното тяло. В него е дадено другото проявление на любовта, това, което е любовта в духовността. Светлината е любов. Любовта и копнежът за любов ни са дадени с етерното тяло и с право можем да наречем етерното тяло, тяло на любовта. Често чуваме да се казва, че животът е пуст и празен. От това чувство се разпространява един вид лошо настроение дори върху тялото. Това е приченено от неудовлетворената ни обич. Когато светът отблъсва обичта ни, изпитваме болка... 

Събр. съч. 127 Мисията на новото духовно откровение. Христовото събитие като център на земната еволюция (1911), стр. 188 сл., немско издание 1975 г.