ПЕТЪР ДЪНОВ

Много говорите бе хора! Говорите, говорите...и изобщо не се чувате! Замълчете за малко поне и се опитайте да слушате! Не случайно народът е казал "Мълчанието е злато".
и още

Петър Дънов: Многото говорене е хабене на енергия

“И сега, като на ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишни приказки. Вие може да говорите някога повече, но ако винаги говорите много, това не е правилно.

Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона за да говори. Той иска с красноречието си да произведе ефект всред публиката, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение друг път повече да не излиза да проповядва.

Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на този проповедник. Едва ли има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешното безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната за тях област ­ не разбират окръжаващите ги хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава.

Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом някой проповедник не им хареса, те казват: «Нещо му хлопа дъската!» Често у хората се събужда съзнателно или несъзнателно желанието да запознаят света с техните най-свещени идеи, но това е неправилно.

Христос е казал: Не давайте скъпоценните си бисери на свинете. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тези свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? ­ Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои ценности и никому не ги показва. А религиозните хора изнасят всичко каквото имат на пазара. Защо? Защото не е тяхно, не са го придобили с труд.

Като ученици на Окултната школа ще знаете: Ще пазите свято свещеното знание което имате и няма да го изнасяте на пазара. Вие ще го изнесете само пред тази душа, която мисли и разсъждава като вас, която има същите подтици като вас. Само с нея може да споделите този свещен хляб. С всички останали хора може да разменяте мисли върху общи въпроси, които са достъпни за техния ум.

Например, някои ви питат за вашите понятия за Бога, за вашето верую и т. н. Вие сте готови веднага да дадете отговор. Казвам: Като ученици, вие трябва да се въздържате, да не бързате изведнаж да изнасяте вашите свещени идеи. В древността окултните ученици се подлагали на особен род самодисциплина ­ да се въздържат от много говорене. В това отношение и вие трябва да правите опити да не бързате да изнасяте знанието си пред света. Знанието е плод който зрее. Не давайте този плод другиму, преди да сте го опитали!

Ще ви приведа един пример, от който ще видите какви резултати дава неспазването на този закон. Преди години в България широко се разглеждаше въпросът за ясновидството. От някои планински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видения, общения с невидимия свят, но започнаха да парадират пред другите с тази своя способност. Де кого срещнеха, те започваха да разправят за виденията си. Техните слушатели пък предаваха разказите им на други, но с някакви добавки, с някакви преувеличения.

По този начин, от една страна те станаха за присмех, а от друга ­ започнаха да губят способността си и виденията изчезнаха. Докато по-рано разправяха че св. Петър или св. Георги им се явявал, вече нямаха какво да разправят и съжаляваха че са изгубили дарбата си. Така е, всички светци вдигнаха знамената и си отидоха, а те останаха самички и започнаха да се чудят, дали наистина св. Петър или св.Георги някога им са се явявали, или не.

Като ученици вие трябва да знаете че има неща, които може да се казват на хората, но има и неща, които трябва да задържате само за себе си. Тези последните трябва да представляват запасът, малкият капитал, от който само вие да се ползувате. Всеки човек трябва да има нещо свещено в себе си, което да пази свято от всеки чужд поглед, от всяко чуждо посегателство.

По-рано казах, че понякога в ученика се развива любопитството вместо любознателността. Например, той вижда че някои говорят нещо помежду си и казва: «Кажете ми какво говорихте?» Казвам: То не е за теб. И да ти кажа, няма да се ползуваш от него, нито пък ще станеш по-добър. Така излиза. Ако му предам някоя своя опитност, той ме подлага на критика в себе си и казва: «Дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли?» Преди малко дойде при мен един млад човек и ми разправи какво видение имал. Ако разкажа и на вас неговото видение, мнозина от вас ще се съблазнят, няма да повярват в разказа, защото в него наистина има много невъзможни и недостъпни за приемане от човешкия ум неща.

Човек трябва да има силна вяра, за да приеме известни неща. Към виденията си и към сънищата си вие трябва да се отнасяте с голямо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намерите в опасно положение. Да не мислите че всеки сън има смисъл! Не всичко, което мислите или сънувате, е от Бога. Трябва да проверявате тези неща, за да знаете колко процента от всичко, което става у вас или около вас, е вярно. Подлагайте на опит както сънния си живот, така и будния, съзнателния. Проверявайте какъв процент от проявите на вашата интуиция са верни. Изпитвайте се, за да видите колко от вашите мисли и чувства се сбъдват. ”

 Съборни беседи, 24 август 1927

“СВЕЩЕНИЯТ ЧАС”

и още

Казах ви много да мислите, малко да говорите... Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено... Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути.(ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА - 176)

Разумният човек не хаби думите си. Той никога не говори напразно. Всяка негова дума е на мястото си и тя има точно определен смисъл... Разумният човек си служи с прости думи... Думите, с които си служи, са съдържателни. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 55)

Говорете, колкото може по-късо. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 309)

Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. (ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА – 447)

Който много говори, изгубва връзката в мисълта си. (ЛИКВИДАЦИЯ НА ВЕКА - 247)

Ако мога да говоря, ще говоря, ще поговоря само пет минути, но ще кажа такова нещо, което никога не са слушали. Ново нещо трябва да им кажа. Казвам: Не говори на хората това, което те знаят. (ЗАКОНЪТ И ЛЮБОВТА - 158)

За да не те критикуват хората, говори малко, но смислено. В пет минути човек може да каже много нещо. На човек се позволява да говори най-много от 5 до 15 минути. Не може ли в 15 минути да изкаже същественото, и часове няма да му стигнат. Днес еволюцията на човека е съкратена, вследствие на което той трябва да пести времето и енергията си. (ФОРМИ В ПРИРОДАТА -109)

Казано е в Писанието: „Който много говори, много греши.” Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието - злато.” (ДА ВЪЗЛЮБИШ - 49)

Окултният ученик трябва повече да мисли, по-малко да говори. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 75)

Говорете малко, но разумно. (НОВО РАЗБИРАНЕ - 27)

От друго се пазете: Никога не казвайте всичко, което знаете. Друга една опасност има. Това, което имате, всичко не изказвайте и всичко, което имате за продан, не го продавайте всичкото. Оставете нещо и за себе си. (ЗАПАЛЕНА СВЕЩ - 607)

Ако Словото не се приложи на своето място, не може да внесе мир в душата на човека, нито светлина в ума и радост в сърцето му. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА - 295)

Обикновеният човек повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървят добре. (ДА ВЪЗЛЮБИШ - 49)