Приказките – целебна храна за детската душа
Приказките притежават огромна и незаменима значимост за живота на едно дете. Те развиват и образоват, подкрепят и освобождават детските емоции. Приказките са уникален начин, по който децата могат да дадат име на дилемите, обитаващи техния вътрешен живот.
Принцът, шивачът, мелничарят, Снежанка – всички те са образи на различни елементи на нашата собствена природа. И тъкмо този резонанс ни кара да чувстваме тези образи толкова близки и мили. В тях е скрита мъдрост, която постига далеч по-голяма дълбочина от алегориите или от онова, което психоанализата би открила.
„В изкуството и фантазията на приказките е вложена изключително дълбока мъдрост, която притежава силата да събуди децата от съня на обикновеното ежедневие. В приказките са скрити и целебни сили. Най-важното въздействие, което приказките оказват, е че те стимулират усещането за човека като същество в процес на развитие, на борба, на метаморфози. А зад всички противоположни сили на великани и джуджета, магьосници и демони, стои добрият свят на истинската човешка природа.“ ~ Frederik Hiebel
Родителите често изразяват загриженост заради насилието, а понякога и кървавите инциденти, които могат да бъдат намерени в приказките на братя Грим. В днешни дни все по-често срещаме издания, в които тези моменти от приказките са премахнати или смекчени. Резултатът от това е един вид лишаване на нашите деца от сетивото им за живот *, граничи с ефекта на болкоуспокояващите и може да притъпи това сетиво. Във валдорфските градини и училища тези „печатно неиздадени“ приказки са най-важната част от програмата в ранна детска възраст и първи клас.
В истинските вълшебни приказки като тези, събрани от братя Грим, човешките същества преживяват изпитания и страдание и приемат делата като част от това да докажат на себе си, че заслужават наградата в края на пътя, независимо дали тази награда е ръката на принцеса или царство. Те се сблъскват със злото и го преодоляват.
Децата изживяват ненаситността (лакомията) на вълка и злия нрав на вещицата много по-различно от нас възрастните. Те преживяват тези черти на характера най-вече като архетипни житейски картини и не идентифицират все още себе си със страданието. Те вярват в щастливия край и в това, че доброто ще триумфира над злото.
„Вълшебните приказки формират основата на процеса на възпитание и преподаване в детската градина както и в първи и втори клас на валдорфските училища. Фолклорните приказки на отделните народи и тези от по-стари времена – като събраните от братя Грим, се считат за основа на обучението и развитието. От тях израстват останалите учебни предмети – рисуване, писане, математика (аритметика), Евритмия, преподавани в началните класове.“ ~ Валдорфските училища: детската градина и началните класове.
Такива истории (приказки) укрепват моралния живот на децата така, че в по-късна възраст, когато тези образи са живели в тях като семенца години наред, тази сила и получените насоки им помагат да се справят с предизвикателствата, които животът донася до тях.
Разбира се, представеното дотук е това, в което ние вярваме. „Дебатът относно приказките“ не е нищо ново и вие трябва да вземете своето собствено решение за избор на позиция по темата.
(Източник: по-горният цитат е от книгата „Отвъд дъгата – възпитаване на децата от рождението до 7-та им година“ на Барбара Петерсън и Памела Брадли. Тази книга е изпълнена с прекрасна информация за всички аспекти на родителството и горещо я препоръчваме)
Да живеят приказките!
„Всяка личност се нуждае от поле за разгръщане на своя вътрешен живот, на свояте воля, своите чувства, и най-сетне на своята мислеща душа. Детето се нуждае от такова поле на разгръщане на своите душевни сили също толкова, колкото и всеки възрастен. Ако аз не предоставя на детето образите на езика на приказките, то съдържанието на неговата душа ще се изпълни единствено с празните от съдържание разговори на ежедневието. Автомобилите и парите; тривиални и лишени от образност частици от ежедневните разговори ще завладеят детската душа и ще насадят в нея поле от бурени.“ ~ Helmut von Kugelgen
Приказките са изпълнени с ОБЕЩАНИЕ.
В това е тяхната сила.
Слабият МОЖЕ да стане силен …
Злото МОЖЕ да бъде преобърнато в добро …
Грозното МОЖЕ да се превърне в красиво …
Всеки един човек би могъл да се издигне до своя истински потенциал. Дори най-малкото дете би могло да постигне това и да се радва да бъдещи победи.
Валдорфските учители са носите на разбиране и са вдъхновявани от възгледите на Рудолф Щайнер за космическия ред. Те разбират, че едно дете гради своя свят подобно на рай. Детската игра е като сън … Но накрая детето трябва да се събуди от това състояние на сън и да се превърне в индивидуалност. Докато душата е в това съноподобно състояние по време на детската игра, детето не среща изкушения и опасности. Но в момента, в който душата се пробуди за своята вътрешна съзнателност, детето започва да изгубва своя рай. Тогава започва нов период – време на борба с онези сили, които препятстват детето да открие своята собствена личност. В тази възраст детето копнее да открие себе си и приказките посрещат нуждите на този негов копнеж както нищо друго. Те помагат на детето постепенно да се открие за реалността на околния свят – нежно и без шок.
В приказките на братя Грим има глупци, наричани по най-различни начини, но онова, което приказките показват, е как и най-„простичкият” човек притежава свои собствени дарби и способности, които му позволяват да бъде истински успешен в живота. И тази мъдрост не е взаимозависима от интелигентността.
** Валдорфската педагогика борави с възгледа за Дванадесетте сетива, едно от които е сетивото за живот. (бел. прев.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар