ПРИТЧИ

И най-малката добра мисъл или постъпка е важна 

Всички знаете баснята Пчела и ловец. Една пчела попаднала в паяжината на голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: „Пътниче, моля те, избави ме от тази мрежа! Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето – нещастие ме сполетя. Някога и аз ще ти бъда полезна“. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: „Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще ѝ помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея“. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, където живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие и да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела, ужилила разбойника по ръката и от болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга.

Не забравяйте: и най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие. Като знаете това, всякога поддържайте разположението на духа си. Доброто разположение на духа е едно от красивите съчетания на разумнодействащи сили в човека; когато всички негови сили са в хармония, той има добро разположение на духа и е готов на всякаква разумна работа за приложение на Доброто във всички негови прояви, от най-малките до най-големите – това значи да има човек вътрешен мир и равновесие в себе си. Не нарушавайте този мир, за да бъдете проводници на Божествените мисли и чувства.

от „Изпълнение и отлагане“ – беседа от Учителя, държана на 20 декември 1929 г., София.