СКЪПИ ДЕЦА

Обръщение на д-р Рудолф Щайнер пред валдорфските ученици, учители и родители, направено на Коледното събиране на 21 декември, 1919 г.

Скъпи деца!

Преди няколко седмици, когато всички ние дойдохме за пръв път в това училище, аз ви посещавах по-често. След това имаше няколко седмици, през които трябваше да бъда далече от тук, но всяка сутрин, когато се събуждах и отивах на работа, се запитвах – какво ли правят моите скъпи валдорфски деца и техните учители сега – тази мисъл идваше често през деня. И сега, през коледния празничен сезон, имах привилегията да ви посетя отново. Успях да вляза във всички ваши класове и да попитам много от вас: „Обичате ли учителите си?“ („Дааа!“ – викаха децата.) И вижте, вие ми отговаряхте топло,непринудено. И тогава ви казвах, че това е изключително мил коледен подарък за мен.

И е мил подарък за мен! Вижте, скъпи деца, аз трябва да мисля за това, как прекарвате вашите дни, след като господин Молт ни даде подаръка на това Валдорфско училище. След като почивате от вечерта до сутринта в божествения дух, който бди над вашите души от времето, в което вие заспивате, до времето, в което се събуждате и след като сте се измили, и облекли, и сте се оправили – вие идвате тук в тази хубава училищна сграда. Вярвам, че много от вас, може би дори всички, очаквате с нетърпение това, до което ще се докоснете в тази красива училищна сграда, приемайки я по най-различни и чудни начини. („Дааа!“– отговарят възторжено децата.)

Скъпи деца, вие имате причина да сте изпълнени с нетърпеливо очакване . Вижте, докато бях далече от вас, често си мислех за вас и в моите мисли се питах – какво ли правят моите скъпи валдорфски ученици,  и сам продължавах мисълта си – те ще се справят добре, защото те имат добри и способни учители, и тези добри и способни учители подхождат към тях с истинска Любов и се трудят много, за да може да разцъфне нещо хубаво от тези деца. Съзнанието ми беше заето от мисли за това, как вие нямате търпение да дойдете тук и за Любовта, която струи от вас, за вашите учители. Тези учители трябва да работят дълго и усърдно, за да са способни да ви научат на всички добри и красиви неща, които ще ви превърнат в добри и способни хора.

И знайте, скъпи деца, бях особено радостен, когато бях в класовете и някои деца дойдоха при мен, играейки като Рупрехт (в европейската традиция, мавритански помощник на Св. Николай (Дядо Коледа), който носи черния чувал и отрежда символично наказание за лошите деца през изминалата година) или като малки ангелчета, пеещи за детето Исус, за святото Христово дете. Красиво и извисено е, че вие можете да говорите за Христос с такава Любов и че можете да слушате с такава Любов.

И знаете ли, откъде вашите учители получават силата и възможностите, които са им необходими, за да ви научат да израстете в добри и способни хора? Те ги получават от Христос, за когото ние мислим на Коледа. Ние осъзнаваме това, че той дойде в този свят, за да донесе радост на всички хора, и вие днес ни пресъздадохте по уникален начин именно това.

Вижте, мои скъпи деца, днес на Земята има същества, които не са като хората, например животните около нас, и понякога ние завиждаме на тези животни. Вие можете да погледнете към небето и да видите птичките да летят, като тогава най-вероятно ще въздъхнете в копнеж да можете и вие да летите, реещи се свободно из въздуха. Но ние, хората, не можем да летим като птиците, защото нямаме крила. Въпреки това, скъпи деца, ние можем да летим в елемента на духовното, и ние имаме две крила за летене там. Крилото в ляво се нарича „усърдна работа“, а другото вдясно се нарича „внимание“.

Ние не можем да ги видим, но тези две крила – усърдна работа и внимание – правят възможно за нас да летим в живота и да станем хора, които са наистина готови за него. Ако работим усърдно и внимаваме като деца, и ако имаме учители, които са добри и способни, каквито са вашите, тогава онова, което ни дава усещането за готовност да се впуснем в полет през живота, ще ни намери. И като резултат от това, с крилете на усърдната работа и вниманието ние ще сме способни да полетим, носени от любовта на нашите учители, като от въздушно течение.

Знаете ли, може би понякога си мислите, че има по-забавни неща от ученето. Но това не е наистина вярно. Няма по-голяма радост от ученето! Вижте, когато се наслаждавате на нещо, което ви оставя да бъдете невнимателни и не ви мотивира да работите усърдно, тогава радостта се изчерпва обезателно. Вие се наслаждавате и след това радостта просто се изпарява. Но, когато се наслаждавате на това, което можете да научите, когато летите с крилете на усърдната работа и вниманието, тогава, мои скъпи деца, нещо остава във вашата душа. (По-натам вие ще разберете какво е душата.) Нещо, което е там вътре и вие можете да му се насладите отново и отново. Когато сме научили нещо добро и чисто, то идва отново и отново; ние му се наслаждаваме отново и отново – а радостта никога не спира! Но всички други забавни неща, които идват от невниманието и мързела, не са така трайни.

Вижте, понеже много от вас – всички от вас – както бих желал да вярвам – искат да работят усилено и да внимават в  това, на което милите им  учители ги научават, аз бях толкова радостен да видя заслужената любов към тези учители да извира от очите ви. И за да не го забравите никога, бих желал да ви попитам пак: „Обичате ли искрено вашите учители?“ („Даа, обичаме ги!“ отвръщат децата). Това е нещо, което винаги трябва да казвате. Това е нещо, което винаги трябва да чувствате и тогава духът, чиито земен живот и раждане ние почитаме на Коледа, Христовият дух, ще ви обземе с радост.

Сега, скъпи деца, след като в продължение на целия ден сте усещали любовта на вашите учители, можете да се приберете вкъщи и да разкажете на родителите си, какво сте научили и те ще бъдат доволни, казвайки си, че децата им ще израснат сред добри и усърдни хора. Уверете се, че дълбоко в душата си сте заложили тези усещания и познания, защото сега е най-подходящото време да направите това. Когато се замислим за големия празник, който ни напомня, че Христос дойде в нашия свят, за да донесе уют и радост на всички хора, които насочат своите сърца и души към него, тогава ние можем също да вложим в нашите души намерението да станем добри хора. Защото Христовата сила ви помага, вие ще станете това, което сега посявате в душите си. И когато дойда пак и видя, че вие сте направили още по-голям прогрес; когато дойда отново и разбера, че вие все така успявате да ми покажете любовта си към вашите учители, която се намира сърцата ви, където сте я съхранявали и продължавате да съхранявате, аз ще бъде истински радостен. Моето най-топло коледно желание днес за вас е тази Любов да се разрасне дори още повече и да продължите да разпервате лявото крило на човешката душа, което е усърдната работа, и дясното крило, което е вниманието.

И сега, след като говорих на децата, нека отправя и няколко думи към тези, които ги придружиха до тук. Това, което казах на децата, извира от едно дълбоко задоволено сърце, защото наистина получих възможно най-красивия коледен поздрав от тях. Когато дойдох в училището, това, което се разнесе към мен, беше нещо, което бих искал да нарека добрия дух на училището. Беше наистина добър дух, добрият и обединяващ дух, който сплотява учители и ученици.

Вижте, през тези дни коледното настроение се беше загнездило във всички сериозни преподавания и беше голямо удоволствие да усетя това коледно настроение, чрез което – ако мога така да се изразя –  говори във всички коридори и най-вече в класните стаи Христовото откровение. Това не беше просто някакво допълнение към нормалните уроци. Човек можеше да усети, че нашият състав успя да освети всичко, което беше представено на детските сърца и души, включително разбирането на реалния, истинския Христов дух.
Тук, в съответствие с желанията на божествения дух, не употребяваме името на Христос след всяко изречение – „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.“ Но също така е вярно, че Христовият дух е с нас във всички отделни предмети, във всяко преподаване. Това лесно може да се усети, особено по настоящото време на годината. Може би и вие сте били способни да го усетите като заряд, който ви е посрещнал на коледното събиране.

И накрая, като завършек на моя Коледен поздрав, бих искал да апелирам  към децата, които вие сте пратили тук. Надявам се да сте доволни от тяхното развитие.

Има нещо, което можем да кажем днес, дами и господа, което трябва да прозвучи като еманация на училищния дух, от всяка дума и поглед, които децата носят вкъщи сред вас, изпратилите ги тук, като ехо да се разнесе и обземе цялото човешко странстване на Земята, след Мистерията на Голгота, да обземе човешките дело и активност, и най-вече деятелността, в която се изразява Духа. Нека думите, които звънят днес в нашите души да се разнесат през всичко, което хората вършат от себеразбиране, да се разнесат като топъл полъх или лъч светлина:

Слава на Бога във висините,
И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
(Лука 2:14)

Нашият голям идеал е да култивираме тази добра воля в децата на Валдорфското училище. Наша задача е да намерим благословията на духа на този свят в нашата работа, във всичко, което правим. Нека коледното послание: „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ – да ехти във цялото дело на Валдорфското училище. Нека силата на училището бъде закриляна и подкрепяна от мира и братската любов, които вдъхновяват и съпътстват цялата работа. Това, скъпи дами и господа, е моят коледен поздрав за вас.

източник

„Детето трябва да се възприеме с уважение, да се възпитава в любов и да му се даде свобода.“ – Рудолф Щайнер