На този ден православната църква отбелязва паметта на св. Василий Велики, откъдето идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден и т. н. (на този ден е и църковният празник Обрезание Господне). Българската православна
църква отбелязва този празник с празнична литургия.
Свети Василий е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател. Той е един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
На днешния ден на трапезата се слага петел. Яде се и свинско. Приготвя се баница или пита с пара, в която се слагат и дрянови клонки. всяка от тях се нарича на домашните животни, за здраве, за къщата, за богатство.
Васильовден е свързан с повратен ден в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за гадаене и обреди.
Сурвакане
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потуват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
Ладуване
Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.
Честит Имен ден на Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар