Сняг
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
Георги Константинов
И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.
Георги Константинов
Зиме
Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах,
по синкавото с тънка клечка,
любимо име начертах.
Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и до немайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам.
Но после нещо отклони ме,
(тъй както често става с нас)
и за написаното име
на връщане забравих аз.
Така че с тъничка болежка
след време си представих как
без спиране, в обувка тежка,
го бе отминал моят крак.
Валери Петров
Детински, в зимната пътечка,
сред тишина и звезден прах,
по синкавото с тънка клечка,
любимо име начертах.
Под месеца, сред рая снежен
то бляскаше едвам-едвам
и до немайкъде разнежен,
аз бавно продължих натам.
Но после нещо отклони ме,
(тъй както често става с нас)
и за написаното име
на връщане забравих аз.
Така че с тъничка болежка
след време си представих как
без спиране, в обувка тежка,
го бе отминал моят крак.
Валери Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар