РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Рудолф Щайнер за храните: домати, картофи, цвекло и ряпа

ДОМАТИ¹

Знаете, че доматите са въведени в Европа като редовна храна сравнително късно. Много хора ги харесват. Доматът е изключително важен обект за проучване. Много може да се научи от производството и консумацията на доматите. Хора, които мислят за тези неща дори малко, а има и такива хора – откриват, че консумирането на домати от човека с от голямо значение. Всъщност важно е това, че доматът, като се поема в организма, се отделя от него и създава своя собствена организация вътре в организма. От това следват две неща. Първо, това потвърждава уточнението на един американец за въздействието на доматите. При известни обстоятелства имат много благоприятни въздействия върху злокачествените заболявания на черния дроб. Защото черният дроб е органът, който работи сравнително с най-голяма независимост в човешкото тяло.

Така че, общо казано, срещу неразположенията на черния дроб може да се действа чрез домати. Защото карциномата, самата тя е изградила себе си като независима, вътре в човешкия или животински организъм. Сега ако се запитаме: Защо това е така? Защо доматът въздейства върху онова, което е независимо вътре в организма? Върху какво той се самоизолира вътре в организма като нещо специално? Това е свързано със специфичните нужди на доматът във връзка със собствения му растеж.

Доматът се чувства щастлив, ако получава тор дотолкова, доколкото това е възможно в неговата оригинална форма – така както се изхвърля от животните или отпада от жизнения процес. Тор, върху който природата не е имала време да работи – пресен тор. Ако имате някакви отпадъци, които все още не сте хвърлили върху компостния куп, смесете ги дотолкова, доколкото те могат да останат в своето първоначално състояние, не съвсем разложени, и посеете домата върху тях – ще получите най-прекрасните домати. Нещо повече – ако използвате компост от самото доматено растение – клони, листа и всичко останало – ако доматът израсте на собствен тор, той ще се развие великолепно.

Доматът не желае да излиза от себе си, не иска да остави областта на собствената си силна жизненост. Той иска да остане вътре в нея. Той е най-недружелюбното растение в зеленчуковото царство. Той не желае да взема нищо отвън. Преди всичко той отхвърля всеки тор, който е претърпял процес на загниване. Такъв тор не му харесва. От тук произтича и неговата сила да влияе върху всяка независима организация вътре в човешкия и животинския организъм.

КАРТОФИ²

Картофът в това отношение е близо до домата. Картофът също работи по много независим начин и той лесно преминава през храносмилателния процес, прониква в мозъка и прави мозъка независим – независим дори от влиянието на другите органи в тялото. Наистина изключителното използване на картофа е сред факторите, които са направили човека и животните материалистични, откакто картофът е въведен в Европа. Ние би трябвало да поемаме само необходимото количество картофи, за да стимулираме нашия мозък и природата на главата. Консумирането на картофи не трябва да е непрекъснато.

И сега за картофите³. Ако днес един учен или доктор бъде попитан какво става с картофа, когато бъде изяден, какво прави той? Вие знаете, че картофът е станал една от основните храни и че в някои области е твърде трудно да предотвратите хората да ядат почти изключително само картофи. Какво прави ученият, когато експериментира хранителната стойност на картофа? Той определя веществата в картофа. Очевидно това може да се направи само в една лаборатория. Човек открива въглерод, кислород и водород подредени по специален начин. След това се разбира, че в човешкото тяло те се преобразуват и стават на вид захар. Но в лабораториите се стига до тук. И не може да се продължи нататък.

Да, вижте, ако човек храни едно животно с мляко, то може при известни обстоятелства да живее твърде добре, но ако млякото се анализира и започне да се дава не мляко, а неговите химически съставки, то животното ще умре. Защо става така? Така е, защото има и нещо друго, което работи в млякото извън химическите съставки. Същото е и при картофа. Това е неговата духовна част. Навсякъде из природата работи духът, ако от духовна гледна точка някой изследва картофа и как той храни човека, открива, че картофът не претърпява пълно смилане в храносмилателния тракт. Той минава през лимфните жлези и през кръвта и оттам отива в главата.

В случая с картофа, главата трябва да играе ролята на храносмилателен орган. Ако човек яде много картофи, така да се каже, главата става стомах. Тя подпомага храносмилането. Храна като картофа много се различава например от пълнозърнестия хляб. Ако човек яде качествен хляб, той храносмила всички вещества на зърната на житото и ръжта, по един здравословен начин в храносмилателния тракт. В резултат главата получава само духовната част на житото и ръжта, което за нея е правилно. Така човек вижда, че съвременното човечество е съсипано от ядене на картофи. Фактически картофът е донесъл значително по-лошото здраве на хората през последните няколко века.

КАРТОФ, ЦВЕКЛО И РЯПА⁴

Картофите стимулират главно езика и глътката. Ако се опитаме да проследим растението картоф надолу в подземната му част, ние не бихме могли да достигнем напълно до корена. Същото е и при човека. Ако ние не достигнем до главата, а спрем до езика и глътката, то те специално биха били стимулирани от картофа, и това е причината, поради която хората смятат, че картофът е толкова вкусен във вид на гарнитура за други храни. Така картофът стимулира онова, което е под главата и оставя главата необезпокоявана.

Ако някои яде червено цвекло, той се изпълва с желание да мисли. Това става напълно несъзнателно. А ако човек яде картофи, той има желание само отново скоро пак да яде. Картофът кара човек бързо да огладнява, тъй като картофът не достига до главата. Червеното цвекло задоволява глада толкова бързо, защото – и това е важно – то отива право в главата, а главата е най-важната. Цвеклото изпълва главата с активност, когато отива право в нея.Това, разбира се, е крайно неприятно за хората, че те трябва да мислят. И ето защо те понякога обичат картофа много повече от червеното цвекло, тъй като картофът не ги подтиква да мислят. След това човек става мързелив. Човек, който не бъде стимулиран да мисли, става мързелив спрямо мисленето. Цвеклото от друга страна активизира мисленето, защото цвеклото е истински корен. То така стимулира мисленето, че човекът наистина иска да мисли, а ако някой не иска да мисли – тогава той не обича цвекло.

Например, ако човек има нужда да подсили своето мислене, тогава би трябвало да използва соления стимулант на репичките. Ако някои не е активен в главата си, добре е да консумира репички, тъй като те биха активизирали малко неговите мисли. И така вие виждате как възниква странният факт: може да се каже, че репичките стимулират мисленето. И дори ако не е необходимо човек да бъде много активен, мислите просто идват при него, когато яде репички, такива силни мисли, които пораждат и силни сънища.

Хора, които ядат много картофи нямат силни мисли, но имат тежки сънища. Ако се налага да яде картофи през цялото време, човек ще бъде непрекъснато уморен и би искал винаги да спи и сънува. Следователно храната, която човек фактически приема, оказва важно влияние върху историята на цивилизацията. Вие бихте могли да кажете: Да, но ние не живеем ли напълно от веществата, които ядем? Дори и това не е истина. Аз съм ви казал, че човекът има ново тяло на всеки 7 години, той непрекъснато се възобновява, веществата, които ние сме имали в нашето тяло преди 8-10 години, вече не са там. Тях ги няма, ние сме ги изрязали заедно с нашите нокти и коса, и сме ги изхвърлили с нашата пот. Те всички изчезват, някои по-бързо, други по-бавно.

ЦВЕКЛО⁵

За хора, които са склонни да хващат глисти, е добре да ядат цвекло. Цвеклото не може да навлезе в червата, без да разстрои напълно глистите! Те се парализират и биват изхвърлени с фекалиите. И така виждаме, че корените имат пряко влияние върху този по-низш животински вид – глистите.

Цвеклото не е отрова, но то трови глистите и вие можете да откриете, че цвеклото има най-силен ефект против глисти по време на пълнолуние. Тези неща трябва да бъдат взети под внимание.

Ако ние изучаваме корена на растението, ще видим, че то ни дава нещо, което работи много силно в областта на обмяната на веществата и на крайниците. Възможно е да се помага на хора с определени болести чрез прилагането на коренова диета, така че корените да се консумират по време на пълнолуние и да се спира приемането им при новолуние.

Препоръчителна е засилена консумация на корени при деца със забавен растеж. Това важи за възрастта между раждането и навършване на седмата година. Силите на Луната оказват голямо влияние върху възстановителните и растежните процеси в растителния свят, животинското царство и човека.

Източник