Блаженна България с такива българи

10 цитата от Йордан Радичков

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” Това са думи на писателя Йордан Димитров Радичков

Радичков е един от емблематичните български автори, който остава в историята с неповторимия си стил на магически реализъм, рязко отличаващ се от битовизмите на социалистическата проза. Драматургичните му произведения като „Януари” и „Суматоха” остават сред най-любимите на българския театър, а филмите по негови сценарии "Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967) са сред най-ценните и оригинални произведения на българското кино.

Майстор на краткия разказ, Радичков е майстор и на силната, запомняща се фраза. Предлагаме ви някои от най-обичаните цитати от неговото творчество и интервюта.

* * *
Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! („Ние, врабчетата”)

* * *
Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере! („Ние, врабчетата”)

* * *
Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави! („Опит за летене”)

* * *
- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва. („Свирепо настроение”)

* * *
Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови! („Домашна тетрадка”)

* * *
Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. („Суматоха”)

* * *
Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.

* * *
Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте! („Ние, врабчетата”)

* * *
За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си.

* * *
Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!