РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Рудолф Щайнер за храните: мляко, кафе и чай

МЛЯКО¹ 

Ако човек има широки наблюдения върху хората, може да каже: „Човек, има и такива хора, е сравнително бодър и силен на 65-66 години, а друг човек не е толкова жизнен, защото той е претърпял твърде много втвърдявания на артериите си.“ Да се наблюдава това и да се свърже с детството на човека, е много интересно.

Например на дете се дава мляко, издоено от крави, които са хранени с твърде много фураж, раснал върху песъчлива почва. По този начин детето поема нещо от тези песъчливи почви. Това може да не се забележи веднага. Съвременният доктор може да покаже едно дете, израсло с мляко от крави, хранени с фураж раснал върху песъчливи почви, и друго дете, което е израсло с майчино мляко. И той ще каже: „Няма никакви разлики“.

Обаче детето, израсло с майчино мляко, е все още много подвижно на 66 години, а детето, израсло с краве мляко, има артеросклероза на същата възраст. А това е така, защото човек е едно цяло, и онова, което въздейства през даден период от време, продължава да е активно и през много по-късен период. Дадено нещо може да е здравословно в определено време, но то продължава да работи и по-късно.

ЧАЙ И КАФЕ²

Всеки човек може да има усещането, че не е в състояние да мисли правилно и не може да си събере мислите. Журналист, който има да пише по една статия всеки ден, лесно може да получи това усещане. И тъй, да се напише по една статия всеки денq означава да се пресее много мисловен пясък. Да трябва да пишем статия всеки ден е ужасно нещо, защото това значи да пресееш изключително много мисловен пясък. И тъй човек започва – поне така беше доскоро – започва да дъвче собствената си писалка. Той може да каже, и това е особено вярно за журналистите, че те са дъвкали своите писалки, за да извлекат поне малко вдъхновение от тях. Като дъвче нещо, човек извлича последното зрънце от сила, за да стане господар на мисловния процес.

Много мисловен пясък трябва да бъде пресят.

И всичко това става инстинктивно. Очевидно журналистът не си казва: „Аз дъвча своята писалка, за да мога да получа мисъл“. Но това ича и продължение. Неговият инстинкт го води към кафенето и той изпива чаша черно кафе. Журналистите не знаят нищо за тези процеси и не мислят за тях. Но веднъж след като са изпили своята чаша черно кафе – о, небеса, то проработва! Те могат отново да пишат след кафето.

Защо е така? Така е, защото в кафето има кофеин. Това е вещество, което съдържа много азот. Азот има и във въздуха. Ние го поемаме през цялото време. Ние вдишваме известно количество кислород и азот. Човек, който може да пресява мисловен пясък, има нужда от една такава енергия, която се съдържа в азота. От азота ние получаваме силата да пресяваме нашия мисловен пясък.

През нощта, когато спим, ние сме изложени на въздействието на азота значително повече, отколкото когато сме будни. Ако поемаме повече кислород, живеем по-бързо, ако вдишваме повече азот, бихме живели по-бавно. Тогава бихме пресели повече мисловен пясък, защото бихме имали повече време да извършим това. Журналистът, който пие кафе съвсем несъзнателно, получава допълнително количество азот. Допълнителният азот, който приема от кофеина, му дава възможност да създава повече мисловен пясък и да го пресява. Той вече няма нужда да дъвче своята писалка, той може да пише с нея, защото сега неговите мисли отново гладко текат една след друга.

От тук се вижда как работи човешкият Аз. Поради това, че ние поемаме богата на азот храна в стомаха си, Азът издига нагоре в мозъка този азот, пресяването на мисловния пясък става по-лесно и това ни дава възможност една мисъл гладко да следва друга. Мислите на някои хора имат тази особеност, че са твърде последователни, и тези хора не могат да избягат от своите мисли – те имат вродена склонност винаги да работят върху техния мисловния пясък. За тях би било много полезно, ако ги посъветваме да правят обратното. Докато мислите на един човек са съсредоточени и той може да поддържа тази насока в мисленето си, друг човек има нужда от кофеина в кафето, за да си помогне.

Човек, който не желае неговите мисли да бъдат съсредоточени, а иска те да блестят и искрят; човек, на който му е приятно да прави хитроумни забележки, които изглеждат умни, той пие само чай. Чаят има обратното въздействие – той разпръсква мислите. Той подтиква различен вид пресяване и разпадане на мисловен пясък.

Всички тези неща, които са вътре в нас, са много интересни и сложни. Всяко хранително вещество работи по различен начин и ние трябва винаги да коригираме онова, което ще произлезе, като прибавяме съответната му противоположност. Ние трябва да го разпаднем. Най-висшето духовно същество вътре в нас непрекъснато разпада вътрешно, би могло да се каже, нашата личност. Ако някой употребява предимно храни бедни на азот, тогава се получава една сънливост. Това е причинено от недостига на азот в храната. Ако сме склонни към сънливост, трябва да ядем по-богати на азот храни. Има много начини: като ядем сирене, яйца и богати на белтъци храни.

На човека трябва да бъде дадено онова, от което той се нуждае, за да може неговият Аз да извършва своята работа. Нашият мозък трябва да съдържа необходимите вещества, за да може Азът да работи чрез него. Ако не можем да разпаднем, да разтопим себе си, няма да сме в състояние да мислим и няма да придобием Аз-съзнание. Онова, което наричаме Аз-съзнание, възниква в този процес на разпадане.

Източник