Упражнение на седмицата

В продължение на две седмици всеки ден отделяйте по 5 минути за размишление. Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърдце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишления, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. Той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола "мога". Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: "Всичко мога да направя в Името на Христа и на Бога." Така е казал някога апостол Павел: "Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа". Христос казва: "Всичко, каквото попросите в Мое Име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя". Като размишлявате всяка сутрин по 5 минути, изговаряйте в себе си формулата: "Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост, да възрасиат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля." 

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Двадесет и девета седмица

20 - 26 октомври

В себе си на мисленето светлината

Отвътре мощно да разпаля,

Всичко изживяно смислено да изтълкувам

Чрез изворните сили на Духа всемирен

Е за мен от лятото наследство,

То есенен покой е, но и надежда зимна.

Утвърждение за деня

За обидата и горчивината

Не знам дали точната дума е "обида". В сънищата ми отново се върнаха хората от най-черните години на живота ми, когато аз не бях аз. Когато не живеех, а съществувах в един кошмар, действайки, като марионетка на някакви низки сили и страсти извън мен. От този период си спомням много малко. И спомените ми са по-скоро усещания, чувства - на страх, на безпомощност, на неразбиране на действията на околните и лично моите, на безсилие и на...... омраза. Моралните устои, основните човешки ценности на тези хора ( а вероятно и моите, щом съм била в тази среда ) не бяха грешни или порочни. Не. Те просто липсваха. И сега в сънищата ми те се връщат и отново ме нападат с алчност, безскрупулнаст, за няколко сребърника и с усмивка. Да, с усмивка! А аз се чувствам толкова безпомощна, нищожна, неспособна на никаква адекватна реакция. Защото не виждам полезен ход срещу този хищнически материализъм и човеконенавистен егоизъм.

Това обида ли е!?

Как да простя, когато страхът и унижението от тези хора и действията им се връща в мен всяка нощ?

Не знам.

Чета Учителя и всичко изглежда толкова ясно и просто, но........не и за мен в този живот.

Продължавам да опитвам

Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете -: Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свето, не приемат никакви кредитори. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувствува укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.

Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи? Ще знаете, че вие сте мъже и жени вън от школата. Влезете ли в школата, вие сте ученици, души, дошли да придобиете Божественото знание, нужно за подобряване на живота ви, както и за въдворяване Царството Божие на земята. В Божествената школа се приемат само ученици, там няма млади и стари. Това всички ще опитате. Докато сте в школата, ще бъдете свободни от всички връзки, от всички криви разбирания и заблуждения. Такъв е законът на школата, в която ще влизате по свобода и вътрешно разположение, а не от страх и принуждение.

Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи, да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите или прекъсването на съобщението с външния свят не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. Колкото и да затваряте външните врати, ако вътрешните не сте затворили, нищо не се постига. Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме, колкото искате. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати.

6. школна лекция на общия окултен клас, 4 април, 1922 г., вторник.

Утвърждение за деня

Утвърждение за деня

Упражнение на седмицата

Това е едно от най-близките до душата ми упражнения. Правя го с голямо удоволствие, но както и с всичко останало, последните няколко месеца го забравих. Всъщност сега не правя почти нищо, не знам защо, но не се и насилвам. Вероятно е дошло време да намеря нови начини да си говоря с Бог и Вселената. Езикът, който съм ползвала досега може би вече е остарял за мен или аз за него. Не знам, но когато тази сутрин прочетох това упражнение си примислих, че ще пробвам отново. Ако не сте го правили, пробвайте и вие.


Когато сте нервни, разгневени нещо, направете следното упражнение: 
Запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра, а през лявата поемайте въздух, като броите мислено до седем. 
След това не поемайте повече въздух и мислено бройте до десет. 
После запушете лявата ноздра, а през дясната изпущайте въздуха бавно, ритмично, като броите мислено до девет. 
Това упражнение помага за регулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка или за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет.
Сутрин и преди обед ще поемате въздух през лявата ноздра, а ще го изпускате през дясната. Вечер ще поемате въздух през дясната ноздра, а ще издишате през лявата. Ще правите упражнението по 21 пъти па ден: сутрин, преди обед и вечер по 7 пъти... 

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Двадесет и осма седмица

13 - 19 октомври

Дълбоко в себе си отново пробуден

Усещам аз на душата си безкрая

И преизпълнени със мощ лъчи мисловни

От Слънчевата сила на душата моя

Загадките на Битието разрешават

И сбъдват не едно желание,

За чийто полет дори надежда няма.

Утвърждение за деня

7 начина да бъдем щастливи според някои световни знаменитости

Марк Твен
е написл тази мисъл в една от тетрадките си през 1896 година. Компилация от негови мисли и разсъждения е публикувана през 1935 година като Mark Twain’s Notebook.

Елинор Рузвелт
има издадени цели 27 книги през живота си. Бившата първа дама пише тази мисъл в книгата си "Учи се, докато живееш: 11 ключа за по-пълноценен живот", публикувана през 1960, като ръководство за преодоляване на страха и осмисляне на живота.

Ани Франк
записва тази мисъл в дневника си на 23 февруари 1944 година във Франкфурт, където се крие със семейството си от фашистите. Разсъжденията и са публикувани през 1947 година под името "Дневникът на Ани Франк".

Марк Аврелий
- императорът, управлявал Римската империя от 161 до 180 година, пише това, като напомняне към самия себе си. По-късно мисълта е публикувана в събраните трудове на Аврелий в 12 тома под названието "Медитации".

Аристотел
включва тази мисъл в "Никомахова етика", датирана от 350 год. пр.н.е., където древногръцкият философ разглежда смисъла на човешкото съществуване.

Далай Лама
и неговата гледна точка, че умението да бъдем щастливи зависи изцяло от нас самите.

Чарлз Шулц
артистичният гений, подарил ни усмихнатия Снупи, ни напомня с намигване да ценим щастието, като едно от най-ценните неща в живота.

Сезона на шипките

Есента дойде с топлотата на черевено-оранжевата гама, с мекотата на есенното слънце, с аромата на сухи листа и свежестта на студените утрини, напомнящи ни на зимата, която чака реда си.
Изобилието от горски плодове през есента е радост за очите, душата и вкуса ни, стига да си направим труда да използваме даровете, които Природата ни поднася преди да се завие с бялото, пухкаво снежно одеяло. А пък на мен това ми носи невероятно удоволствие. Нямо нищо по-удовлетворяващо да си направиш смути със собственоръчно набрани къпинки или да изпиеш чаша ароматен шипков чай от храста до входната ти врата пред камината вечер.
И понеже за къпините вече съм писала, сега да поговорим за един друг, малко пренебрегван плод - шипката.

Моята шипка тази година цъфтя много повече от миналата. Дали защото доста я поорязах последната зима или защото пролетта и лятото беше редовно поливана и торена. Ха ха ха! Представете си, шипков храст, за който се полагат грижи, като за капризно декоративно растение. Е да, но пък тя - моята красива, ароматна шипка ми се отблагодари с с изобилие от нежни, бели цветове, ефирен аромат, красиви - блестящо червени плодчета и уханен чай - витаминозна бомбичка.


Освен изобилието на Витамин С, шипките ни зареждат и с Витамин А, Омега-3 и Омега-6 мастни киселини в комбинация с мощни антиоксиданти и Витамин Е. Откриваме и витамини Р, В1 и В2, К, пектин, масло, органични киселини, дъбилни вещества и минерални соли. Количеството на някои минерални соли е в пъти повече от това, в зеленчуците.

И сега малко за това, какво можем да приготвим от шипки, освен традиционния чай. Аз съм отраснала с шипковия мармалад - онзи истинския, който беше киселичък и миришеше на шипки. Сега ако ви е домъчняло за този вкус, май най-добре е да запретнете ръкави и да си сварите някое и друго бурканче сам. Шипковото брашно е чудесен диетичен продукт, а шипковото вино хич няма и да го коментирам. То само говори за себе си! И още нещо, което е малко известно, но шипката може да намери чудедсно приложение и в грижата за лицето ви.

Ето и няколко бързи и лесни рецепти със шипки, които може да приготвите, дори ако през живота си не сте забъркали дори едни пържени яйца.

• студен чай - 1 шепа изсушени и нарязани на две шипки заливаме с 1 л изворна вода и оставаме 24 часа
• просто чай - 500 мл вряща вода с 10-тина сушени шипки, 5-6 резенчета пресен джинджифил да кипнат за няколко минути. Овкусяваме с мед, канела и по желание лимон
• пунш със шипков чай - 500 мл шипков чай + 3 с.л. кафява захар + 1 с.л ром +сок от половин лимон + 300 мл червено вино
• маска за лице - затопляме пулпа от шипковия чай, добавяме овесено брашно, и съответно мед и зехтин за суха кожа или лимон за мазна. 

Ако търсите какво още може да забъркате с шипки, интернет е на услугите ви денонощно.

От мен толкова!

С обич!

Извадки от книгата "Хигиена и лекуване на душата" от Петър Димков

Това не е първият път, в който публикувам отделни цитати от тази книга. Но сега се връщам към нея с идеята, да ви представя този извор на житейска мъдрост в повече публикации, обединени под едно заглавие. Това ще стане в рамките на няколко месеца или година. Целта ми е да ви заинтересувам и в един момент това да стане една от вашите настолните книги. Убедена съм, че ако това се случи, качеството ви на живот със сигурност ще се промени, и то към добро.
Приятно четене!

Труди се и чакай успех

„Човек дължи духовния си ръст главно на онова де ятелно напрежение на волята, на оная борба със спънки те, която ние наричаме усилие и удивително е как често резултатите, които ни се виждат непостижими, стават по този начин възможни“.

Ипс Сарджент

„Само оня заслужава свобода и живот, който ги изво юва всеки ден“.

Гьоте

„Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предиз вика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че по този начин можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка“.

Беинса Дуно

Нашата младеж има нужда от нещо, но само по-скоро да е то. Тя не иска да слага широки и дълбоки основи. Тежките години, прекарани в основните и средните учи лища я обезсърчават. Младежите искат само „каймака“ на образованието. Хитрините, с които те се мъчат да прик рият невежеството си, и „вечният страх да не блесне тях ната босота“ – са за окайване. Кратките курсове и опрос тените способи са едничкото нещо, което днешните време на изискват. Но истинският способ за съкращаване пътя към успеха се състои в това, да се посвети време за събиране и натрупване на много запасни сили. Усърдни ят труд, добре избраната цел и постоянството винаги сък ращават пътя. Никога не се решавайте да градите здание за целия си живот на основи, положени само за един ден.

Всичко, което е здраво и което може да оцелее от времето, трябва да има дълбоки основи. Голяма част от всеки пълен с успех живот трябва да се посвети за поста вяне на камъни в основите. Успехът е рожба на непоси лен труд и упоритост и зависи от това, да се „знае колко време е нужно за постигането на успех“.

Само онова е извършено добре, което е направено добре. Плод, който скоро зрее, скоро и гние. Който иска да вкуси плод, не бива да къса цвета му. Който нетърпеливо иска да стане господар, той по-скоро ще стане роб на самия себе си. По-добре е човек да се мисли за невежа и да работи над себе си, отколкото да се мисли за гений и нищо да не върши. Една година систематично мислене струва по-скъпо от цял училищен курс, изгубен, само за да се запомнят ненужни факти.

Но както е вярно, че човек не е създаден да пълзи на четири крака из първобитните гори, а да развива умстве ни и нравствени качества, също тъй е вярно, че той има нужда от образование, само когато се образова, от него ще излезе човек, в най-висшето значение на тази дума. Не вежеството не е само липса на познания: то е и лъжовно направление на ума. „Крачката в знанието, казва Булвер, е крачка по-далеч от греха, а една крачка по-далеч от греха, е крачка по-близо до небето“.

„Цели тридесет години, казва д-р Кюйлер, аз се взирах в кариерата на хиляди младежи и намирам, че главната разлика между ония, които успяват в живота, и ония, които не могат да сполучат, се крие само в силата на упоритостта. Сигурният успех се постига повече с упори тост, отколкото с ламтеж и напъване. Ония хора, които лесно падат духом, които се боят и от сламката, винаги се изтикват назад, за да загинат или да се влекат и живеят от милостиня, тези пък, които разбират и прилагат пра вилото на Аврам Линкълн – „ориентирай се бързо!“, пос тигат най-големи успехи“.

Един съвременен писател казва, че геният, най-бла городният дар на човека от Бога, се отхранва от бедността. Не в бляскавите и гръмливи думи, не в богато изработе ните библиотеки, не в ситостта и излишеството обикновено се ражда и възпитава геният, но много често в нещасти ята и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното отчаяние. Ето това е то мястото на неговото рождение, в такива именно небла гоприятни условия много талантливи хора са работили, учели се и калявали, докато най-сетне не изтиквали от мрака на тази неизвестност светли факти на времето си, те ставали ръководители и учители в отбрана среда и са имали голямо влияние върху цялата човешка мисъл – нещо, което в някои отношения формира законодателст вото на съвременната цивилизация.

„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.

Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.

„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.

Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.

Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и все кидневно прилежание!

Светът е врата, сгоден случай за оногова, който знае как да се възползва от него, но за жалост ние извънредно много се надяваме на чужда помощ.

И накрая всеки младеж трябва:

1. Да знае да чака и да не бърза.

„Бързай полека“, казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, ра ботете без да бързате, въздържайте се, когато се появи у вас желание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, защото поняко га изказаната на висок глас мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „Ще работя без да бързам“, или: „Имам време, няма да бързам“. По този начин ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора при рода.

Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си“, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до целта, стига само да постоянствате.

2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.

Никой не трябва да зарязва някоя работа, само зато ва, защото не може да я върши безпогрешно. Усъвършенстването е резултат на постоянни опити и изисква вре ме и работа.

„Виждаш ли дървото в съседната градина?“, казва Занони на Виола в романа на Булвер. „Погледай, как наведено и криво расте то. Силният вятър довлякъл и заврял семето, от което дървото е изникнало в пукнати ната на тая скала. Задушено, утеснено наоколо от урви и здания, от природата и хората, то е прекарало целия си живот в борба за светлина. Виждаш ли, как се е свило и как е огънато, как, като срещнало от едната си страна спънки, на друга е работило с цялото си същество, с дънера и клоните си, и най-сетне се е провряло и подало под ясното небе? Какво му е помогнало да оцелее, въпреки всички несгоди на живота, при всички неблагоприятни обстоятелства? Защо листата му са също тъй зелени и гиздави, както листата на лозата зад тебе, която нестеснена отникъде, се наслаждава от слънчевия блясък? Това е за туй, мило дете, че стремежът към светлина е добил най-сетне светлина. Така е и с възвишеното сърце. При всички нещастия и скърби, изпращани от съдбата, да се обръщаме към слънцето, да се стремим към небето – ето кое именно дава величие на силния и щастие на слабия“.

15 правила от Древния Изток

"Мъдър е този, който знае кога да спре"

В Далечния Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: ”Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли”. Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот.

“Животът ни се дава за радост и затова няма нужда да се напрягаме, тревожим и преуморяваме поради нещо, което не си струва”, твърди Сун Съйямо. 

”Но това не означава, че трябва да се предаваме на напразното веселие и бездействие - ако седиш дълго, ще си навредиш на тялото, ако лежиш дълго, ще навредиш на дишането, ако стоиш дълго, ще навредиш на костите, ако ходиш дълго, ще навредиш на мускулите”, казвали древните китайци. 

“Мъдър е този, който знае кога да спре”. Това означава, че мъдрият знае цената на паузата и покоя, нали паузата създава ритъма, а от покоя произлиза всяко движение.

Хуан Тинцзян, учен от 9 век дава следния съвет: ”След като сте изпили чаша чай и сте се нахранили до насита, можете да си починете. След като сте се уморили от дневните грижи, можете да си починете. След като сте изживели живота си без да се поддавате на стиснатост и завист, можете да си отдъхнете”.

Още от дълбока древност учителите на Китай са говорили за съответствието между сезоните и етапите в човешкия живот.

- Детството е “пролетта на живота”. Децата са много подвижни, жадно опознават света и не са склонни към самоанализ. Това е време на активните действия и веселите игри, време на растеж и бързи промени.

- Младостта е “лятото на живота”. Време за постигане на физически и нравствена зрялост. В този период на човека са свойствени ясен ум, физическо здраве, но най-главното – в него се пробужда нравственото начало, потребността от осъзнаване.

- Зрелостта е “есента на живота” , когато събираме плодовете на жизнения си труд без значение праведни или не. Добродетелите на зрелите...години са цялостност на душата, издържаност на характера, сливане на думите с делата. Човекът става източник на хармония и покой.

- Старостта е “зимата на живота”.Това е сезон на съсредоточеността и покоя. Добродетелите на стария са пазене на собствените сили и наставление на младите, единство на ума и чувствата.

Ето и 15-те правила за запазване на здравето и дълголетието според средновековните китайски философи:

- Лицето трябва по-често да се масажира
- Косата трябва по-често да се разресва.
- Очите трябва постоянно да се движат.
- Ушите трябва постоянно да бъдат нащрек.
- Горните и долните зъби трябва постоянно да се докосват.
- Устата трябва винаги да бъде прикрита.
- В устата винаги трябва да има слюнка.
- Дишането трябва да бъде леко.
- Сърцето трябва да бъде винаги спокойно.
- Съзнанието трябва да бъде винаги отворено.
- Гърбът винаги трябва да бъде изправен.
- Коремът трябва по-често да се гали.
- Гърдите винаги трябва да бъдат свободни.
- Речта не трябва да бъде многословна.
- Кожата трябва да бъде леко увлажнена.

Източник

Утвърждение за деня

Не сме господари, а роби

Докъде се докарахме?! Изживяваме се като всезнаещи, прекалено умни, прекалено хитри, господари на всичко, което ни заобикаля. Самозабравихме се в собственото си нищожество. И колкото повече затъваме в блатото на самодоволството, толкова повече се отдалечаваме от Твореца, от Източника на Живота, от Истината. А това не минава безнаказано. И докато продължаваме с чувстото за безнаказаност, докато обвиняваме всичко и всеки, само не себе си, докато не смирим душите и сърцата си, ще продължаваме да затъваме в нищожното си робско битие и да слугуваме на долни и низки страсти.

Сегашните хора имат идеята да наложат своята воля върху природата и да я заставят да направи това, което тя не иска. Природата е разумна, тя е позволила на хората, и те са намерили задушливите газове. Колко блага има, които тя е скрила от хората. Тя има една опасна зона и които са се опитали да проникнат там, са намерили смъртта си. Всеки, който се е опитал да се докосне до природата, той е намерил смъртта си. Тези хора, които са намерили задушливите газове, задушливите пушки, какво са допринесли. Себе си ще унищожат. И те искат да станат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. 

Осма неделна беседа  

13 ноември 1932 г
Учителя

Утвърждение за деня

Утвърждение за деня

Ти си мощен човек

Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. 
(Беинса Дуно)

Утвърждение за деня

Антропософски календар на душата

Рудолф Щайнер

Двадесет и седма седмица

6 - 12 октомври

На моята същност в дълбините нахлува:

И копнеж, с предчувствие изпълнен пробужда се там,

В себесъзерцание аз себе си откривам,

Сякаш дар от лятно Слънце, който като кълн

От топлина обгърнат в есента живее -

Ето на моята душа поривът могъщ.

Упражнение на седмицата

През цялата седмица наблюдавайте Луната, като си записвате първата мисъл,която мине през ума ви. Ще наблюдавате Луната цялата седмица, а всеки ден от седмицата ще спирате вниманието си върху оная планета, която е свързана със съответния ден. 
В понеделник ще наблюдавате Луната, 
във вторник - Марс, 
в сряда - Меркурий, 
в четвъртък - Юпитер, 
в петък - Венера, 
в събота - Сатурн, 
в неделя - Слънцето, когато изгрява. 
Като наблюдавате тия планети, същевременно ще си записвате първата мисъл, която е минала през това време в ума ви. Ще отбелязвате и времето, дали е било ветровито, облачно или ясно. 
Като правите тия наблюдения, все ще придобиете нещо, ще увеличите знанията си. 

Утвърждение за деня

Утвърждение за деня

Учителят за грешките в живота ни

Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с това, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие правите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мислите и чувствата на човека. Когато мислите на човека са прави, чувствата и постъпките му ще бъдат на мястото си. Изобщо, има пълна зависимост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е възможно. Защо? Защото външната ученост или неученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия морален устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми. 

Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупавите. Можете да направите изчисление, да видите в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по-голям морален устой или толкова по-здрав морален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в която се работи с различни киселини и основи. Най-малкото невнимание от страна на ученика при опитите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.



Какво прави човек, когато иска да сподели една своя свещена опитност с някого? Първо той изучава човека, да разбере може ли да оцени опитността му, да не се поругае с нея. Затова, именно, Христос казва: „Не хвърляйте бисерите на свинете.”... Когато някой ви разправя една своя свещена опитност, изслушайте го с всичкото си внимание. Кажете ли, че тя нищо не представя, вие ограничавате духа му, а с това спъвате и себе си. Отвори душата си за Божественото съзнание и от това положение разглеждай нещата. (ТРИТЕ ЖИВОТА - 24).

Утвърждение за деня

Дезидерата

  

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен.

Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.
Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота.
Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.