Приятно четене!
Труди се и чакай успех
„Човек дължи духовния си ръст главно на онова де ятелно напрежение на волята, на оная борба със спънки те, която ние наричаме усилие и удивително е как често резултатите, които ни се виждат непостижими, стават по този начин възможни“.
Ипс Сарджент
„Само оня заслужава свобода и живот, който ги изво юва всеки ден“.
Гьоте
„Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предиз вика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че по този начин можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка“.
Беинса Дуно
Нашата младеж има нужда от нещо, но само по-скоро да е то. Тя не иска да слага широки и дълбоки основи. Тежките години, прекарани в основните и средните учи лища я обезсърчават. Младежите искат само „каймака“ на образованието. Хитрините, с които те се мъчат да прик рият невежеството си, и „вечният страх да не блесне тях ната босота“ – са за окайване. Кратките курсове и опрос тените способи са едничкото нещо, което днешните време на изискват. Но истинският способ за съкращаване пътя към успеха се състои в това, да се посвети време за събиране и натрупване на много запасни сили. Усърдни ят труд, добре избраната цел и постоянството винаги сък ращават пътя. Никога не се решавайте да градите здание за целия си живот на основи, положени само за един ден.
Всичко, което е здраво и което може да оцелее от времето, трябва да има дълбоки основи. Голяма част от всеки пълен с успех живот трябва да се посвети за поста вяне на камъни в основите. Успехът е рожба на непоси лен труд и упоритост и зависи от това, да се „знае колко време е нужно за постигането на успех“.
Само онова е извършено добре, което е направено добре. Плод, който скоро зрее, скоро и гние. Който иска да вкуси плод, не бива да къса цвета му. Който нетърпеливо иска да стане господар, той по-скоро ще стане роб на самия себе си. По-добре е човек да се мисли за невежа и да работи над себе си, отколкото да се мисли за гений и нищо да не върши. Една година систематично мислене струва по-скъпо от цял училищен курс, изгубен, само за да се запомнят ненужни факти.
Но както е вярно, че човек не е създаден да пълзи на четири крака из първобитните гори, а да развива умстве ни и нравствени качества, също тъй е вярно, че той има нужда от образование, само когато се образова, от него ще излезе човек, в най-висшето значение на тази дума. Не вежеството не е само липса на познания: то е и лъжовно направление на ума. „Крачката в знанието, казва Булвер, е крачка по-далеч от греха, а една крачка по-далеч от греха, е крачка по-близо до небето“.
„Цели тридесет години, казва д-р Кюйлер, аз се взирах в кариерата на хиляди младежи и намирам, че главната разлика между ония, които успяват в живота, и ония, които не могат да сполучат, се крие само в силата на упоритостта. Сигурният успех се постига повече с упори тост, отколкото с ламтеж и напъване. Ония хора, които лесно падат духом, които се боят и от сламката, винаги се изтикват назад, за да загинат или да се влекат и живеят от милостиня, тези пък, които разбират и прилагат пра вилото на Аврам Линкълн – „ориентирай се бързо!“, пос тигат най-големи успехи“.
Един съвременен писател казва, че геният, най-бла городният дар на човека от Бога, се отхранва от бедността. Не в бляскавите и гръмливи думи, не в богато изработе ните библиотеки, не в ситостта и излишеството обикновено се ражда и възпитава геният, но много често в нещасти ята и немотията, в блатото на домашните дребнави грижи и в дълбокия мрак на безутешното отчаяние. Ето това е то мястото на неговото рождение, в такива именно небла гоприятни условия много талантливи хора са работили, учели се и калявали, докато най-сетне не изтиквали от мрака на тази неизвестност светли факти на времето си, те ставали ръководители и учители в отбрана среда и са имали голямо влияние върху цялата човешка мисъл – нещо, което в някои отношения формира законодателст вото на съвременната цивилизация.
„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.
Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.
„Нищо не знае оня, който не е теглил“, е казал един мъдрец. Шилер е създал своите най-велики трагедии сред физически страдания; Хендел бил най-величествен, кога то, предизвестен от апоплексия за наближаването на смърт та и борейки се с тъгите и страданията си, създавал му зикални творения, които обезсмъртили името му. Моцарт написал безсмъртните си опери и своя „Реквием“, измъч ван от дългове и страдайки, при това болен от рак. Бетховен създал най-великите си творения, когато изпаднал в мрачна тъга и почти съвсем оглушал.
Но сякаш никой не се е борил тъй жестоко с препят ствията, както Демостен. Гласът му бил толкова слаб, речта – толкова тежка и дишането тъй затруднено, че едва можел да изрече по няколко думи без да се задъхне и да заекне силно. Всичките му първи опити били посрещнати с освиркване, глумеж и присмехи от страна на слушате лите. Първото му усилие, увенчано с успех, бил процесът против неговия настойник, който го бил ограбил и когото той накарал да изплати част от имота му. Демостен бил тъй обезкуражен от първите си опити, че решил да напус не завинаги ораторството, но един от слушателите му забелязал, че той има талант и го придумал да продъл жава. Демостен решил да се появи отново пред публика, макар и този път да са го освиркали, както по-рано. Като си отивал в къщи, с наведена от срам глава, известният актьор Сатир го срещнал и го посъветвал все пак да продължава да се бори с недостатъците си. Най-сетне той решил, независимо от всичко, а може би и заради това, да стане оратор. Разхождал се покрай морския бряг и с камъчета в уста четял на глас, заглушаван от шума на вълните, само да отвикне да заеква и да обръгне на освиркванията и врявата на слушателите си. Той обработил дишането си като тичал по стръмнините около морето. Тромавите си движения коригирал пред огледалото и накрая станал велик оратор.
Да можеше да се убеди днешният младеж, че всичко велико и благородно в историята на света е резултат на безкрайно трудолюбие, неуморно търпение, просто и все кидневно прилежание!
Светът е врата, сгоден случай за оногова, който знае как да се възползва от него, но за жалост ние извънредно много се надяваме на чужда помощ.
И накрая всеки младеж трябва:
1. Да знае да чака и да не бърза.
„Бързай полека“, казва пословицата. Навикнете да работите спокойно, обличайте се, хранете се, пишете, ра ботете без да бързате, въздържайте се, когато се появи у вас желание да захванете някоя нова работа, преди да сте свършили започнатата. Кажете си гласно, защото поняко га изказаната на висок глас мисъл се запечатва по-силно в съзнанието: „Ще работя без да бързам“, или: „Имам време, няма да бързам“. По този начин ще навикнете да мислите преди да се разбързате, а навикът е втора при рода.
Ако следвате и формулата „всяко нещо с времето си“, ще видите, че без да се уморявате, ще стигнете до целта, стига само да постоянствате.
2. Амбицията е добра, когато преследва благородна цел.
Никой не трябва да зарязва някоя работа, само зато ва, защото не може да я върши безпогрешно. Усъвършенстването е резултат на постоянни опити и изисква вре ме и работа.
„Виждаш ли дървото в съседната градина?“, казва Занони на Виола в романа на Булвер. „Погледай, как наведено и криво расте то. Силният вятър довлякъл и заврял семето, от което дървото е изникнало в пукнати ната на тая скала. Задушено, утеснено наоколо от урви и здания, от природата и хората, то е прекарало целия си живот в борба за светлина. Виждаш ли, как се е свило и как е огънато, как, като срещнало от едната си страна спънки, на друга е работило с цялото си същество, с дънера и клоните си, и най-сетне се е провряло и подало под ясното небе? Какво му е помогнало да оцелее, въпреки всички несгоди на живота, при всички неблагоприятни обстоятелства? Защо листата му са също тъй зелени и гиздави, както листата на лозата зад тебе, която нестеснена отникъде, се наслаждава от слънчевия блясък? Това е за туй, мило дете, че стремежът към светлина е добил най-сетне светлина. Така е и с възвишеното сърце. При всички нещастия и скърби, изпращани от съдбата, да се обръщаме към слънцето, да се стремим към небето – ето кое именно дава величие на силния и щастие на слабия“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар