Ти си мощен човек

Ако подчиниш лъжата на Истината, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш злото на Доброто, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш неправдата на Правдата, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш глупостта на Мъдростта, ти си мощен човек. 
Ако подчиниш омразата на Любовта, ти си мощен човек. 
(Беинса Дуно)

Дезидерата

  

Мини спокойно през шума и забързаните тълпи и си спомни какъв покой носи тишината.

Поддържай добри отношения с хората, но без да прекланяш глава.

Отстоявай своята истина спокойно и ясно, но се вслушай и в думите на другите, дори да са глупави и невежи, защото те също има какво да кажат.

Избягвай гръмогласните и агресивните, защото те дразнят духа.

Ако се сравняваш с другите, можеш да станеш суетен или безмилостен, защото винаги ще се намерят по-големи и по-малки от теб.

Радвай се на постиженията и на плановете си.

Интересувай се от кариерата си, колкото и скромна да е тя, това е истинско богатство, като се имат предвид превратностите на съдбата.

Бъди предпазлив в работата си, защото светът е пълен с измамници.

Но нека това не затваря очите ти за добродетелта, много са хората, които се борят в името на по-висши идеали и затова в живота си непрекъснато срещаме герои.

Бъди верен на себе си и преди всичко не показвай престорена любов. Не бъди циничен по отношение на любовта, защото сред цялата пустош и разочарование тя е вечна като тревата.

Попитай мъдростта на годините и без болка се прости с младостта.

Подхранвай силата на духа си, за да те пази при внезапно нещастие.

Но не унивай от въображаеми трудности. Много от страховете ни се раждат от умора и самота.

Спазвай благоразумна дисциплина и бъди снизходителен към себе си.

Ти си дете на Вселената, както дърветата и звездите и имаш право да бъдеш тук.

И независимо дали го разбираш, знай, че Вселената следва своя правилен път.

Ето защо бъди в хармония с Бога, независимо как изглежда той в представите ти.

Въпреки всички усилия и стремежи, родени в шумния водовъртеж на живота, бъди в мир с душата си.

С цялата си суета, с всичките си трудности и разбити мечти, светът е все пак чудесен.

Бъди внимателен. Опитай се да бъдеш щастлив.

Този текст се нарича „Дезидерата“ – от латински – желано, необходимо. Мнозина смятат, че датира от 1692 година и е намерен в старата църква „Свети Пол“ в Балтимор, Мериленд и авторът на тази прекрасна ода за хармония, щастие и любов е неизвестен.

Всъщност автор е американският поет Макс Ерман през 1927 г., но текстът на поемата носи красива древна мистика.
Дезидерата“ дава задълбочени отговори на много духовни въпроси, но предизвиква и нови. В трийсетина реда е обяснен най-простичко смисълът на живота.
Текстът се използва в някои терапевтични общности, тъй като е зареден с оптимизъм и мъдрост, успокоява и вдъхва енергия за развитие и справяне с проблемите. Създава желание да живеем балансирано. И да сме щастливи.

За думите, илюзиите и Истината......

"Когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва също на Небето и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече - предвид нашето Пето следатлантско време - в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Небето и на Земята. В противен случай не се излиза извън Майя, Илюзията. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова, което говорим. Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче отново да намерим някакъв духовен живот, който да даде съдържание на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.Нашата задача е да свържем живеещото в духовния свят с онова, което живее във физическия свят. Но за тази цел трябва да пристъпим с голяма сериозност към едно истинско разбиране на действителността. В нашето материалистическо време човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти. Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт. В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им...Той обаче проявява стремеж да подминава точно онова, което е съществено: съществено е бягството от истината, в което днес са изпаднали душите! Душите буквално бягат от истината, те изпитват ужасно отвращение от разбирането на истината с цялата й сила и обхват."
Рудолф Щайнер

Псалом 91

Интересни мисли върху Псалом 91 на Жечо Панайотов - един от учениците на Учителя

Псалом 91

Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго.
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея.
Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие.
Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,
от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.
Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.
Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище,
няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти.
Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища:
на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си.
Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя.
Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.
Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.

/Размишления -1969 год./

Постепенното проникване в съдържанието и темата на 91 Псалом, могат да послужат като огледало на нашето ученическо придвижване към Истината.

Ако бях поет, бих написал една отлична поема за този Псалом, ако бях музикант и композитор, бих композирал една симфония или опера, а като писател – да напиша една поема. Като добър и даровит режисьор, да поставя пиесата и да пресъздам съдържанието на Псалома в една видима форма.

При обикновено прочитане на Псалома, човек застава в недоумение. Чувствува се нещо неправилно в строежа на изказването. Първоначално прозвучава някаква констатация, идваща от далечината на вековете, мъдрост отнасяща се до всички: „Които живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго!“ Следващото изречение може да се вземе като поука от тази мъдрост, изказана от автора на поемата, но както ще видим по-нататък, тук се крие началото на цялата идея на този Псалом: мъдростта на вековете е доловена от човек и той проговаря, той прави известно признание за отношенията си към Бога: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мои, на него ще се надея“.

И така, имаме изказване в „първо“ лице, във „второ“ лице, а почти в целия останал текст на Псалома пак говори първото лице, докато най- после взема думата някой съвсем нов, но присъствувал там, за да изкаже своите одобрителни мисли и обещания. Разбира се всичко това ще бъде последователно разглеждано, като ще се възползуваме от ценните указания на Учителя, Като забележка ще кажа, че някои читатели на 91 Псалом, бяха стигнали дотам, че измениха текста като изказване в „първо лице“, но това само измести мистичната тема, изложена в сцената, която се описва.

ПОРЪЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ:

Размишлявайте при казване на молитвите!

Размишлявайте при казване на 91 Псалом!

Размишлявайте при пеене на братските песни!

Възползвах се и от обяснението дадено за 91 Псалом, което именно ни въвежда за разбиране на същия.

91 Псалом преставя една сцена на посвещение!

Да си представим, че присъствуваме и ние, че се намираме пред олтаря на старинен храм. Или, че сме на рилския „Молитвен връх“ при идване на зората. Може да се намерим и пред „Горницата“ в Търново, изящно украсена от Учителя по време на съборите. Там е и Пентаграма, там е и Знамето на „Бялото Братство“. В съседство е стаичката на „Светая Светих“, осветлена от свещник с кандила, пламъкът на които гори без да трепка.

В такава обстановка, представям си, оня които встъпва в посвещение, дава своето обещание, изслушва символичните слова на своят Ангел ръководител, какво ще преживее в бъдеще. Най-после ще чуеш Божественият глас, които в името на Любовта, изказва своите седем велики обещания.

Запитан Учителят, защо ни е препоръчал между всички Псалми, тъкмо 91 Псалом. Той е отговорил:

Само в този Псалом имаме случай да говори Господ!

Учителят почти не е говорил в беседите си за 91 Псалом, но обясненията му за разграничаване действителните лица са напечатани на едно картонче, което се разпространи между нас навремето.

Трябваше най-после да се намеси Учителя и да ни посочи истината, че в този Псалом се разговарят три същества. Преди да се занимая с разглеждане на Псалома, съобразно обясненията на Учителя, ще кажа няколко думи за автора му – псалмопевеца, цар и пророк Давид. Когато четем описанието на неговия живот /I книга на царете, 17 и 18 глави/, той се явява най-симпатичен в своите юношески години. Няма човек, който да не е чел или слушал за победата му над Голиат. Тогава Давид е бил не по-възрастен от 15-16 години. Неговите сънародници, както често се случвало, воювали с някой съседен народ, а според тогавашните обичаи, войските са били разположени едни срещу други на бойното поле. Тогава от едната или от другата страна излизал някой смелчага, самоуверен или добър оратор, който използувал и сатирата, за да раздразни и унижи хората от противния лагер. Тъкмо в такъв момент, пристига младежа Давид на бойното поле, изпратен от баща си да посети големите си братя, намиращи се в редовете на израилските войски. Слуша той насмешките и унизителните думи на някакъв великан от противниците, наричащ с най- долни думи неговите сънародници. Възмутил се много и започнал да упреква присъствуващите братя, че търпят това унижение. Подканва ги да се яви някой, които да ликвидира този самохвалец. Но това не е лесна работа, защото Голиат, който е насреща, не е някои обикновен човек, а великан, въоръжен с копие, нож, ризница и шлем. Това респектира цялата израелска войска, всички са принудени да слушат унизителните думи на противника. Тогава Давид предлага, той да излезе и да се справи с Голиат. Всички погледнали с недоумение и насмешливо този младеж, но все пак решили да го представят на своя цар – Саул, който също бил на полесражението. Завеждат го, царят поискал да направи опит и дал на Давида своето военно облекло, копие, щит и шлем. Облякъл ги Давид, но те никак не му прилягали, затова се отказал от тях. Поискал разрешение да излезе със своето облекло и със своето оръжие, на което царят се съгласил. Давид потеглил да се справи с Голиат и минаваики край пътека, избрал си пет обли камъка, поставил ги в торбичката си и така бил готов. Носил със себе си и своята прашка, която била за него сигурно оръжие.

Когато четях тази история на Давид, тъкмо се занимавах и с разучаването на Пентаграма, както Учителят ни го е представил. В него най-вече изпъкват надписите на петтях добродетели: Добродетел, Правда, Любов, Мъдрост и Истина. Бях си изтълкувал по своему, че Давид по интуиция е насочил своя подвиг в името на тези пет велики добродетели.

Знае се по-нататък, как Давид се е справил със самонадеяния Голиат, а това събитие го поставя в близост и с израелския цар Саул. Давид още оттогава е бил много музикален, имал своя лира, пеел песни и това много се харесало на цар Саул. Към този разказ на Давида, може да добавим, че той с възрастването си, във връзка с премеждията и преживяванията си постоянно е съставял и пял своите псалми. Учителят казва за неговото творчество, че е вземал от Духовния свят тия формули и окултни правила, и ги е предавал на околните си във вид на псалми.

Така вече имаме право да се спрем на самия 91 Псалом, които е забележителен по няколко неща. Първо, трябва да благодарим на Учителя, че ни посочва в този Псалом едно събитие от духовен характер. Ще

разгледаме Псалома по ред, като се придържаме към обясненията на Учителя. Това е една сцена на която присъствува Ангел-рьководител, а до него е застанал Ученик, на когото предстои да приеме посвещение. И така, Ангелът казва оная знаменита мисъл, с която започва Псалома, а тя е от общочовешко значение:
„Който живее под покрива на Всевишнаго,
ще пребивае под сянката на Всемогъщаго.“

Не откриваме ли в тия думи Великият закон, че трябва да проникнем в ония сфери на живота, които ни поставят в обществото на същества живущи там? „Сянката на Всемогъщаго“, това е защитата, която получаваме след всички непредвидени затруднения.

Ученикът от своя страна е готов и дава онова обещание, тъй важно и изискуемо в случая на посвещението:

„Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя.
Бог мой на Него ще се надея!“

Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му.

В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор – „Правилно е твоето решение…“/

„Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца
И от губителен мор.
С перата Си ще те покрива
И под крилата Му ще имаш прибежище.“

Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец“. Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена – „губителният мор“, епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата“, така и от всички други опасности.

Не ще и дума, че „перата и крилата“ на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците.

Ангелът продължава:

„Неговата Истина е щит и всеоръжие.
Няма да се боиш от нощен страх,
От стрелата, която лети денем.
От мор който ходи в тъмнина,
От погибел, която запустява всред пладнина.“

Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове.

По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх“. Наистина, не е било лесно на човека в далечното минало, па не му е лесно и днес, да се избави от угнетяващото чувство на боязън, която самотата в някоя тъмна нощ, налага на човешкото самочувствие. Ония от нас, които изпълниха задачата на Школата, дадена от Учителя през 1922 г. да отидат в тъмна нощ в планината, знаят какво са преживяли при нейното изпълнение. Човек е сам, всичко около него е непознато, необикновено в планината. Чува се далечен глас на птица, прибегне малка животинка или полъхне вятър в клоните на дърветата – всичко това засяга напрегнатото съзнание на човека, няма ли някаква опасност за живота и за здравето му. Ако човек по-често преживява такива тренировки, той ще се кали и за него няма да съществува „нощният страх“. Той ще знае, че там на върха, към който се стреми ще види изгрева на Слънцето, мракът ще бъде разпръснат и ще се ползува от новите условия, донесени от светлината.

Не, тия премеждия сред „нощния страх“, ако и да са съпроводени „от стрелата, която лети деня, морът които ходи в тъмнина /незнанието/ както и от всевъзможните премеждия съпътствуващи човешкия живот, ще избледнеят щом Божествената Истина е щит и всеоръжие на посветения.

„Хиляди ще падат от страната ти,
И десет хиляди от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш
И ще видиш въздаянието на нечестивите.“

Тези думи също са преживявани от хората и то не само в миналото, но и сега, когато вземат участие във воините, при земетресения, при водни и огнени стихии. Много наши братя участвуваха във войните на България, от 1912 до 1945 години. Те си служеха със защитната сила на 91 Псалом. Учителят ни беше насочил към него през 1915 г. – тогава той поръча на братята и сестрите да си препишат саморъчно 91 Псалом, да го четат постоянно и да си го носят със себе си. Четяхме го всеки ден и много пъти на ден, за да си осигурим неговата защита. Затова го четем и сега всяка сутрин, но добре е да знаем и проникваме в значението на неговите окултни сили.

Лично с мене се случи, 91 Псалом да ме избави от голямо премеждие. Покрай мен, може би се спасиха и много още хора с помощта на Учителя. Това стана през Първата световна война, към края на 1917 година. Като войник от фронта получих 20 дни отпуск и след като се видях с домашните си, посетих и Учителя, които тогава временно беше във Варна. Денят, в който бях там, посетих го два пъти – сутринта за разговор, а вечерта за сбогуване. Като му целунах ръка за сбогом, той ме запита: „Имаш ли 91-я Псалом?“ Отговорих – .,Да“. Учителят пак ме запита: „Но написан, на лист, да го имаш със себе си?“ Потвърдих и това, защото действително бях спазил това поръчение. Тогава Учителят ме отпрати и аз заминах за гарата. Влакът пътуваше през нощта, препълнен с войници като мен. Бяхме пътували около два часа, може би стигнали към Шумен. Тогава от локомотива се зачуха тревожни сигнали за спиране, но въпреки това, усещаше се, че влакът ускори движението. Локомотивът пищи, влакът бърза и не може да спре. войници, които познаваха пътя, се разтревожиха и казват: „Тук е голям наклон, тия хора изпуснаха влака, опасно е да не изскочи от релсите! Преживяхме тази тревога 3-4 минути и едва тогава се почувствува постепенно намаляване на бързината. Отдъхнахме си спасени. Спомних си тогава, защо Учителя така настоятелно искаше да узнае, имам ли със себе си 91 Псалом.

Оня, който е определен да се спаси сред големи катастрофи и бедствия, за него се казва от Ангела-ръководител, че само ще гледа и ще види заплатата, която нечестивите хора приемат т.е. – кармата, която спохожда в такова време и останалите длъжници на тая карма.

„Понеже си направил Господа /моето упование/
Вишнаго, свое прибежище,
Няма да ти се случи никакво зло,
И язва няма да се приближи до жилището ти.“

С тези думи Ангелът напомня Великия закон, че щом ученикът е намерил прибежище в Господа, за него няма да се случи никакво зло. Споменава се и за язва някаква. Според Мойсеевия закон, всяка къща, в която влагата прониква и се явяват петна по стените, подлежи на разрушение. Такива петна наричали язви. Разбира се, в него време, па и сега да се пристъпи към разрушение на една къща не е малка Щета. Може би тук се говори пак символично и се отнася за човешкото тяло, жилище на човешката душа.

„Ще заповяда на ангелите Си за тебе,
Да те пазят във всичките твои пътища.
На ръце ще те повдигат,
да не би да препънеш в камък ногата си.“

И с тези думи се изтъква голямата грижа на духовния свят, за ония. които се подвизават. Но те същевременно ни припомнят, че когато „Изкусителят“ се занимаваше с Исуса Христа, той си послужи с тях. Поиска от Него да се хвърли от височината на храма в Ерусалим, за да потвърди, че грижата на Бога към него е голяма, че няма да допусне да падне от тази височина, да се убие. В трите изкушения, на които Христос бе подложен, се крие нещо по-велико от тълкуванията, които ни поднасят множество проповедници на Християнството. Когато Учителят говори по тези въпроси, Той ги разглежда с една небивала дълбочина и напълно оригинално. С тази покана към Христа, изкусителят е искал да провери, дали Христос ще се прояви пред него, че владее закона за гравитацията. Разбира се, Христос не е имал намерение да се състезава с него. Както знаем, достойно му отговори, че не трябва да изкушаваме Бога.

Като сме се спрели да разглеждаме изкушенията, на които Христос бе подложен, ще обърнем внимание и на онази покана, да каже той на камъните да станат хляб. Ето нещо много важно, което изкусителят не знаеше да върши! Затова искаше да използува случая и да види, как Христос ще превърне камъните на хляб. Учителят набляга именно на това – ще може ли от камъните да се направи хляб, без който човек не може да живее. Но това изкуство Божественият Дух е вложил в природата. Падналите ангели, чийто представител бе изкусителят, не го знаят. Както казва Учителят, ако изкусителят бе сполучил да го научи от Христа, в един момент той щеше да стане владетел на човечеството за вечни времена. Предоставям на всеки, който обича да мисли, нека разглежда в съзнанието си тези важни събития от живота на Христа. Вярвам, че ще стигне до интересни заключения, а и Словото на Учителя ще му помогне, когато срещне в лекциите и беседите, какво той е казал. Знаете, че Христос отговори:

„Не само с хляб ще живее човек.
но и с всяко Слово Божие, което излиза от Божиите уста!“

Все пак, оня който се подвизава в пътя на посвещението, в пътя на ученика, той невидимо е под закрилата на ангелите, които го предпазват от неочаквани премеждия.

Следват заключителните думи на Ангела-ръководител:

Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя!“

Това може да се вземе и символич но – ученикът може да се срещне със същества, които имат силата на лъва или отровата на змия, а може да стане това и действително, без да пострада. Изглежда, че в ония времена на израилските земи е имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саула, преди да влезе в бой с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Всеки случай, тези лъвове не са били от размера на познатите днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня.

Идваме до най-необикновеното място на 91 Псалом, гдето Сам Бог се обажда и казва:

„Понеже положи в мене любовта си,
Затова ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
понеже позна Името Ми.
Ще ме призове и ще го послушам.
С него ще съм, когато е в скръб
Ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие,
И ще му покажа спасението си.“

Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте и друг псалом, някъде Господ да говори? – Навсякъде Давид описва отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите, Господ да е говорил, а само в края на 91 Псалом става нещо важно, Господ спира вниманието си на ученика поел пътя на посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия:

Положил е в Бога любовта си, познал е името му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух и те ще го следват в целия негов живот:

Ще бъде избавен; ще бъде в безопасност; Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже спасението си.

Когато четем 91 Псалом, да имаме предвид неговия необикновен смисъл, да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна светлина да го разбираме правилно, а също и да се ползуваме от силите скрити в него.

В края нека спомена, че Учителят по особен начин е изучавал всичките псалми на Давида и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината“, има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове, за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена светлина, която носят от невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули: Най-после нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в школата на Есеите, съществувала от времето на Мойсея до 70-та година след Христа.

Откъс от “Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее“ том 15

Пребъдване

 Неделно Утринно слово,
държано от Учителя на 19.3.1944 г. 6 ч. с., в с. Мърчаево, Софийско

Ще ви прочета само 3 стиха, които имат отношение с настоящето и бъдещето на човека. Ще ги намерите в Евангелието:

1. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.
2. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.
3. Аз съм Пътят, Истината и Животът.

Тези 3 стиха имат отношение към Пътя, Истината и Живота. Ако Пътят не изхожда на никъде, ако е затворен, къде ще ходиш по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш по него. Но движение не може да стане без да има светлина в човека, без да има топлина – вътрешен подтик и без да има сила, с която той да изходи пътя си.

В Пътя се намира смисъла на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл когато тя ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш смисъла на думите, какъв смисъл има това? Човек, който не разбира Любовта в нейните най-елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш Небесния. Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цъфнал цвят, а пък Божественият живот е узрял плод. Ти казваш: Плод. Но плодът ако не мине през формата на цвета, не може да стане на плод и цветето не може да стане, ако не е било пъпка. В пъпката се дава известна сила, в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание. Една математическа формула, за един математик има съдържание. А за обикновения човек тя е без съдържание.

Ние трябва да се освободим от онова механическо разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – от никъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. Да кажем, че се влива в лампата нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле идва. Трябва да имаш знание да превърнеш петрола в газообразно състояние и този газ да превърнеш в светлина. Трябва да имаш запалка за това.

Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата.

Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен.

Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен.

Човек, който е разбрал Истината става свободен.

Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, ние я изучаваме по законите на Любовта.

Сладчината е израз на Любовта. Колкото разбирането на Любовта е по-правилно, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълките. Има и сладки мисли, сладки постъпки. Някой път един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно. Има сладчина в погледа му. А пък друг те погледне и те среже. Съвременните хора ги е страх да умрат. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествени духове. Наричат ги обирници: те са тъй наречените апаши. Каквото вие имате те го обират. Понеже много пъти сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Любовта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила и тогава, казват индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран пак ще се върне назад, за да събере пак богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Синът, който е отишъл да се учи, ако се върне без знание, за какво е отишъл?

Онзи момък, който обича момата обича я за 3 неща. Ако една мома не носи в себе си качествата на Любовта, качествата на Мъдростта и качествата на Истината – аз говоря за душата – тая мома не може да бъде обичана.

Първият стих беше: И това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е начало на Любовта.

Вторият стих беше: Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Това е Мъдростта.

Третия стих беше: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Това е Истината.

Ако тези 3 неща са разбрани от нас, макар и по много елементарен начин, вече ще ни дадат повод за едно ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Ако искате да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на този език, имената и знаците на буквите, с които езикът си служи.

В Божественият свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език. В Божествения език, ако кажеш една дума, веднага това, което кажеш става в момента – става – плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и не може да добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото. Тялото не може да влезе.

Ти казваш: Аз познавам този човек. Как го познаваш? Ти казваш: Тоя човек е добър. Как познавате добрия човек? Ти казваш: Добър човек е, има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, то е реално. Това, което не можеш да определиш, то е реално.

Божественият език, Божественият свят се само чувства. Ангелският свят се само вижда. А пък човешкия свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво си говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. От тук ще започнете и ще изучите първата буква на свободата, на земята.

Сега, има неща в света, които препятствуват на човека за разбиране на Любовта, на Божията Мъдрост и на Истината. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел и имате всичкото добро желание, носите му една хубава, красива ябълка, хубаво ядене, но той казва:

Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Довели сте някой аероплан или автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си.

Та казвам: Ние живеем в един свят, дето сегашните хора, като се влюбят най-първо се разболяват. Това, което хората наричат Любов, то е първата болест на Любовта. Хората влизат здрави в Любовта и излизат болни и казват: Не ми трябваше. За Любовта хората се бият на бойното поле. За Любовта хората умират за своето отечество. От любов към парите – за да забогатеят те работят през целия си живот. И след като придобият парите, оставят ги на другите и казват: Те да се ползуват. Как ще се ползуват другите, когато аз не съм се ползувал? То е все едно един професор да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще разберете.

В Любовта най-първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. Любовта и човешкият живот на земята без топлина не могат да се изявят. Ако имаме един термометър, можем да определим Любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под неговата мишница и ще определя колко градуса е топлината.

Горенето не е любов. Да гориш, това значи да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, това не е Любов, то е безлюбие.

Аз съм чел много книги за откраднатата любов. Всички вие вярвате, че любовта може да се открадне. Едничкото нещо, което не може да се краде, то е Любовта. Всичко друго може да се открадне. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне. Има кражба. Аз не зная, какво разбирате вие под думата кражба. Често хората смесват понякога понятията. Човекът, който е скрит, за него казват, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо в света без съдържание. Що е лъжа? Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Единственото празно нещо, без съдържание е лъжата. Лъжата е позлатена. Някой път лъжата е позлатяват с Любов, някой път с Мъдрост, някой път с Истина. Всеки, който иска да излъже, като дойде при тебе ще ти говори за Любов, за знание, за свобода.

За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Вие като имате една печка, как ви говори печката? А пък и без да ви говори тя, вие знаете дали тя е студена или топла.

Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря и планети, слънца, но какво ще ви ползват. Например, подаря ви слънцето. Като отидете на слънцето, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, имат Любов, знаят повече от вас, то ще бъде смешно, вие, един невежа от земята, да им станете господар, като отидете там със своята тапия.

Та по някой път ние идваме в такова положение. Например ти казваш: Аз го обичам – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее е Любовта. Единственото нещо, което не се владее е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее е Истината. Те са абсолютно независими. Вие трябва да се освободите от подобни заблуждения.

Някой път вие мислите, защо Христос не влиза в положението на вашите страдания. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текла кръвта от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още Любов, това показва големите препятствия, които седяха по пътя за постигането на Любовта. Големи препятствия имаше на пътя на Любовта.

В Америка един земеделец имал един голям чифлик, но цялата местност била покрита с каменна кора. И нищо не ставало на тая земя. И мислил той един ден да напусне това място. Но идва един учен и му казва, че тая канара е 25 см дебелина и че отдолу има много хубава почва. Отстранили канарата и плодородната почва излязла отдолу.

Та това, което ние съвременните хора, наричаме грях, това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи. Когато се разчупи тази каменна плоча, ще излезе хубавата почва. Камъните на тая каменна плоча трябва да се турят само като ограда, като стена наоколо.

Представете си, че вие отивате при Бога и Му казвате, че го обичате, и че сте готови всичко да направите за Него. Господ, Който знае всичко, като ви погледне, нищо няма да ви каже и ще ви даде най-малката работа, за да види, колко Го обичате. Ако вие сте в едно училище и кажете, че обичате учителя, вие трябва да направите нещо за него, за да покажете, че го обичате; трябва да учите предметите, които е преподавал. Един преподава музика; трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, поне една книга трябва да разбирате добре. Ако обичате светлината, трябва да знаеш какво нещо е светлината, да се разговаряш с нея. Някой път съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Постави си гърба на светлината и мисли за светлината, за това, което тя съдържа и болката ще изчезне. Всички болки на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болки на сърцето произтичат от недоимък на топлина. И всички болки на човешката душа произтичат от недоимък на Истината. Ако ти си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде един човек и ти проговори за Истината, ти да бъдеш готов да направиш всичко, каквото иска Истината. Ако обичаш Мъдростта всичко какво иска тя, да го направиш.

Само Любовта може да любиш. Ако любиш Любовта, тогава ще имаш и живот в себе си. Единствената сила, която задържа живота, е Любовта. Казано е: „Това е Животът вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Това е живот вечен да познаеш Любовта.

Не е необходимо за нас да отидем в онзи свят. Ние сме вече в онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в ангелския свят. Със сърцето си ние сме в Божествения свят, а пък с душата си, ние сме в човешкия свят. Ти с душата си ще служиш на хората.

Господ иска своето си. Господ не казва: „Дай Ми ума си“, а казва: „Дай Ми сърцето си“, не казва: „Дай Ми душата си“. Христос казва: Отче, в Твойте Ръце предавам Духът Си. Обаче на всички други места в Библията пророците турят тия думи в Божията уста. „Сине Мой, дай ми сърцето си“. Това сърце трябва да влезе в Божественото сърце, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. А щом то е нечисто, тогава всички работи ще останат неразбрани.

Човешкото сърце се очиства само чрез светлината и чрез Истината. Чистота и святост, това са две неща различни. Святостта е качество на ума, чистотата е на сърцето, а свободата качество на душата. Казано е в Писанието: Бог вдъхна в ноздрите на човека Дихание на Живот и той стана жива душа.

Да живееш, това значи да си свободен. Първият етап на свободата това е животът.

В съвременният живот ние искаме да ни обичат хората. Бог, който ни е създал и ни е обикнал.

Сега втората фаза е: ние трябва да обикнем. А пък ние още седим и казваме: да има кой да ни обича. Понеже ти на земята въплотил си се, това показва, че Бог те е обикнал. Сега ти трябва да проявиш Любовта си към Бога. И ако хората не разбират това, съвременният им живот се обезсмисля. Хората все очакват някой да ги обича. Бог те обича, Той те е обсипал с безброй блага: свободен си; при дишане чистият въздух влиза в дробовете ти; при слушане най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и малката свобода да ходиш гдето искаш. Какво повече искаш от това?

Законът е: човек, който иска много, то е човешкото. Хората искат много. Вземете едно малко дете; то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с по-малко. А най-малко иска Бог.

Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. Това е вярно. Някой говори за човешка, ангелска и Божествена Любов. Аз ще ви ги представя нагледно. При Божествената Любов има следното: ти, когато обичаш някой човек, само като го зърнеш отдалеч, от половин километър разстояние, само като видиш гърба му, шапката му, цял ден си весел. Нито ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската Любов има следното: ти си весел, когато той ти се усмихне. А пък при човешката Любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. И като му хванеш ръката можеш да забележиш, че ръката му е студена и после като ти говори ще видиш, че езикът му не е добър. Всички ние се спъваме в човешката Любов.

Та не се ръкувайте докато не сте разбрали Божествената Любов и ангелската Любов.

Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел трябва да бъдеш красив, а пък за да бъдеш Божествен, трябва да вземаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне.

Какво сме добили досега? Ти си бил красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички и всички са те обичали. Дойде един ден и никой не те обича. Синовете, приятелите, зетьовете казват за тебе – стария човек – Господ да си го прибере, да си отиде. Няма по-голямо страдание от това.

Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене.

Единственото нещо, което не познава Любовта, а познава всички хора, това са парите. За парите е все едно дали са в цигански джоб или в джоба на царя.

Престанете да се самоизмамвате в Любовта! Преди години, дойде при мене един млад момък и ми каза така: търся да обикна някого. Казах му: защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот. Той каза: невежи са, не харесвам характера на майка си.

Майка ти девет месеца те е носила с любов. Че ти ако не обичаш майка си, никого не можеш да обичаш. Един човек, който не обича Бога, никого не може да обича.

Някой казва: Аз те обичам. Аз зная колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер при мене ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми, ще ме опече. Ако съм ябълка, зная как ще ме обича. Нещата, които обичате, какво ги правите. Които са за ядене ги ядете; които са за яздене ги яздите; които са за горене ги изгаряте. Гориш дървата. Това е любов.

Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил.

Значи, това е живот вечен, отдалеч да видиш слънцето на живота да изгрява и да се радваш. Когато то дойде на зенита, пак да се радваш, когато това слънце залязва, това е човешката Любов: пак да се радваш.

Сега. При сегашните условия, вие казвате: кой може да ни избави да освободи хората. Само Бог освобождава хората.

Колко е мъчно да се разбере живота. Ние съвременните хора не живеем настоящия живот, а живеем един живот на миналото, един живот на хиляди години назад, това са минали понятия, с които живеем. Някой път си недоволен, искаш да си отмъстиш и пр. Това е все живот на миналото. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а ние сме недоволни, то е от миналото. Понеже си бил богат, но богатството ти е взето; имал си знание и си го изгубил; едно време си имал хубава памет, но сега забравяш; едно време си бил силен, но сега усещаш, че силите ти са те напуснали. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото.

И това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго, Бога и Христа, Когото Си изпратил.

Това е живот вечен да се освободим от всички минали заблуждения и да дойдем до Новото, което Бог ни дава.

Бог изисква да разберем живота, който ни дал на земята. Например ти дадеш на един човек една чаша вода и цял ден да се радваш, че си дал една чаша вода някому. Дал си някому един плод и да се радваш, че си имал условия да му дадеш един плод. Това е служене на Бога.

Да се радваш цял ден, че си срещнал един човек и си му казал една хубава дума.

А пък ние сега говорим, че има ангели, че има онзи свят и пр. Има ги, всичките тия работи. Но това знание не е достатъчно.

За да разберете Любовта искайте най-малкото. При Христа дойдоха двама Негови ученици и поискаха от Него следното: единият да седне от ляво, а пък другият от дясно на Него. Голяма работа искаха. Христос им каза: „Не знаете какво искате“. Те му казаха: „Как да не знаем“. Христос им каза: „Делата, които Аз правя, можете да ги правите и вие... Аз се кръщавам, можете да се кръстите и чашата, с която Аз пия, можете да я изпиете, но да седнете отдясно и отляво на Мене, това може да даде само Отец.“

Бог дава най-малкото. В света най-малкото дава Господ. Бог е дал най-многото: Той е създал света, а пък за нас е дал най-малкото. Ти казваш: „То е много малко“. Едно житно зърно е малко, но като се посява последователно десет години, то расте е се увеличава и става много. Малкото расте, а пък голямото не може да расте.

Ако нямаш най-малкото от Любовта, не можеш да я разбереш.

Ако нямаш най-малкото от Мъдростта, не можещ да я разбереш.

Ако нямаш най-малкото от Истината, свобода не можеш да имаш.

Бъдете сега доволни от най-малкото, което ви е дадено. То е много трудна работа. Дадат ти едно зрънце. Ти ще го хвърлиш, като кажеш, че е много малко.

Поставете най-малкото от Любовта в сърцето си. Поставете най-малкото от Мъдростта в ума си. И поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете едно знание, което е следното: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“.

Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя.

„Аз Съм Пътят, Истината и Животът“.

И тогава да кажеш: „Ти Си Господи, Пътя, Истината и Живота и аз ще ходя този Път с Тебе заедно“.

Песен: „Аз мога да любя“.

Отче наш.

След това се направи следното упражнение: Двете ръце съединени над главата в остър ъгъл. Те три пъти слизат до главата и се издигат и след това се спущат бавно надолу като обливане. След упражнението Учителят каза: Първото движение се свързва с думите: „И това е Живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Второто движение се свързва с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“. Третото движение има връзка с думите: „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“.

При всяко едно от тези три движения мислено се изговаря съответният стих.

Беинса Дуна - Видове храни

ВИДОВЕ ХРАНИ

Йоан 14:1-10

Една от големите спънки в човешкия живот е въпросът за облеклото. То е форма, необходима за развитието на човека. Някои казват, че сегашният начин на обличане е остарял и трябва да се замести с нов. Да, старите форми трябва да се заместят с нови. Да замествате едно облекло с друго, това значи да сменяте цвета. Обикновените хора нямат възможност да сменят облеклото си по няколко пъти на ден, но ония, които заемат високо обществено положение, имат такава възможност. Например царската дъщеря има възможност да сменя облеклото си най-малко по три пъти на ден. Не го ли сменя, тя ще бъде изложена на критиката на общественото мнение. Тя ще бъде критикувана не само поради това, че не сменя облеклото си, но и поради това, че смяната не отговаря на времето. От сутрин до обяд тя трябва да бъде облечена с червена рокля, от обяд до вечерта – със синя, а вечер – с жълта. Ако размени цветовете така, че да не съответстват на времето, тя пак ще бъде критикувана. Като изучавате промените, които стават в Природата, ще видите, че всяка промяна се определя от времето. Между смените в Природата и времето има пълна зависимост.

Като говорим за царската дъщеря, ние имаме предвид проявите на Любовта във физическия свят. От това гледище ние уподобяваме смените на проявите в любовта със смяна в цветовете и вкусовете на хората. Между цвета и вкуса на нещата съществува известно съответствие. Например червеният цвят съответства на сладкия вкус, синият – на киселия, а жълтият – на горчивия. Следователно сутрин човек трябва да бъде сладък, на обяд – кисел, а вечер – горчив. В какво седи сладчината на човека? – В червения цвят. Киселостта му? – В синия цвят. А горчивината? – В жълтия цвят. Размести ли човек тия цветове в себе си, заедно с тях той изменя и своите вътрешни качества. Тази е причината, поради която някой човек сутрин е горчив, на обяд – кисел, а вечер – сладък. Не, сутрин човек трябва да бъде сладък, а вечер – горчив. Когато плодът зрее, вкусът се изменя точно обратно: в първо време е горчив, после е кисел, а когато напълно узрее – сладък. Тук се явява едно противоречие, което трябва да се обясни. Сега, ако остане на хората да разрешат този въпрос, как биха желали да започнат: със сладкия или с горчивия вкус? Ако предпочетат сладкия вкус на първо място, те ще угодят на децата; ако предпочетат киселия вкус, ще угодят на възрастните; ако предпочетат горчивия вкус, ще угодят на старите. Старите хора обичат горчивия вкус. Те се чувстват щастливи, когато им казват горчиви думи. Защо? – Те могат да обработват горчивото в себе си и да го превръщат в сладко. Това правят обаче не обикновените стари хора, които постоянно се оплакват от живота си, но ония стари, които са станали мъдреци. Само мъдрият е в състояние да превръща горчивия вкус в сладък. Възрастният трябва да разбира свойствата на киселия вкус и разумно да го използва. Детето пък трябва да разбира свойствата на сладкия вкус и разумно да се ползва от него. От това гледище, който иска да се подмлади, той трябва да носи в себе си червения цвят и да обича и разбира сладкото. Който иска да възмъжее, той трябва да носи синия цвят в себе си и да разбира и обича киселото. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи жълтия цвят в себе си и да разбира и обича горчивото.

И тъй, щом човек разбере и обикне всеки цвят и вкус на определеното за него време, никакво противоречие не би съществувало в живота. Днес хората се натъкват на противоречия, защото са разместили цветовете и вкусовете си, вследствие на което детето се храни с горчива или кисела храна, възрастният – с горчива, а старият – със сладка. Не, детето трябва да се храни изключително със сладка храна, възрастният – с кисела, а старият – с горчива. Храни ли се със съответна на времето храна, човек правилно се развива и естествено минава от детинство във възмъжалост и в зряла възраст, без никакви противоречия. При това положение човек не би казал, че съществува зло в света. Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за святия човек никакво зло не съществува. Това, което хората считат за зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постъпва и мъдрецът, т.е. истински старият човек. Каквато горчивина да му се представи в живота, той я превръща в сладчина. Ето защо поне през няколко хиляди години трябва да дохожда по един стар мъдър човек на Земята, за да превръща горчивото в сладко. Не дохождат ли от време на време стари мъдри хора на Земята, които да превръщат горчивото в сладко, децата и възрастните ще бъдат подложени на големи страдания.

Следователно, иска ли човек да се примири с противоречията в живота си, той трябва да влезе във фазата на стария, на мъдрия човек, да приеме горчивото и да го обработи в себе си. Човек неизбежно ще мине и през горчивото. Какви лекарства дават на болния: сладки или горчиви? Болният се лекува с горчиви церове. Треската например се лекува с пелин или с хинин. В това отношение треската представлява стар, учен човек, който разумно използва горчивото. Като се нахрани достатъчно, треската си заминава. И тъй, сладкото е за децата, киселото – за възрастните, а горчивото – за старите. С други думи казано: Любовта е за децата, Мъдростта – за възрастните, а Истината – за старите. Който е разбрал сладкия вкус на нещата, той е дошъл до познаване на Любовта. Който е разбрал киселия вкус, той познава вече Мъдростта. Който е разбрал горчивия вкус, той познава Истината в живота. Това е великата философия на живота, с която всички хора трябва да се примирят. Дойдат ли до тази философия, те могат лесно да се справят със своите стари навици. Когато минава от сладка към кисела храна, в първо време детето се натъква на известни страдания и противоречия. Докато се освободи от навика си да се храни със сладки храни, то ще страда. Щом се освободи от този стар навик, човек минава във фазата на киселата храна и възмъжава. Когато минава във фазата на горчивата храна, човек пак страда. Щом надрасне това положение, той става мъдър, учен човек. Сладката храна придава мекота на характера, киселата придава активност, енергия. Киселата храна усилва волята на човека. Значи човек минава през червения цвят, през сладката храна, за да придобие мекота на характера си. После минава през синия цвят, през киселата храна, за да придобие активност. Най-после той минава през жълтия цвят, през горчивата храна, за да придобие Истината, която ще го направи свободен. Ако детето се храни с горчива храна, това показва, че преждевременно е дошло до края на живота, вследствие на което минава през големи страдания. Всяка възраст се нуждае от съответна храна и съответен цвят. Не се ли спазва това, човек се натъква на неестествени условия на живота.

Сладката, киселата, горчивата храна, с които хората изобщо се хранят, представляват символи, които трябва да се преведат. Казваме, че детето трябва да употребява сладка храна, възрастният – кисела, а старият – горчива. В буквален смисъл тази идея е права, но тя има свой дълбок вътрешен смисъл. Докато е дете, човек трябва да употребява сладка храна, но това не значи, че през целия си живот той трябва да употребява все сладка храна. Излезе ли от детинството си, без да иска, той ще употребява кисела и горчива храна. Сам по себе си животът е сладък, кисел и горчив. В детинството животът на човека е сладък; когато възмъжее, животът на човека става кисел, а когато дойде до зряла възраст, животът му става горчив. Докато не е поумнял, старият все се оплаква от живота си. Когото срещне, той казва: „Горчив е животът.“ Този човек не е разбрал смисъла на горчивия елемент в живота. Ако беше го разбрал, той щеше да го приложи като лекарство. Недъзите на хората се лекуват с горчиви хапове.

Съвременните хора остаряват преждевременно, понеже не са разбрали живота с неговите сладки, кисели и горчиви елементи. Те са употребявали тези елементи безразборно, ненавреме, вследствие на което сами са си причинили ред пакости. Дървото за познаване на доброто и на злото било определено само за стария човек, но Адам и Ева ядоха от него преждевременно, вследствие на което сгрешиха и се натъкнаха на големи противоречия. Когато били в рая, първите човеци се намирали във фазата на своето детинство, затова трябвало да се хранят само със сладки храни, главно с плодове. Бог им казал да ядат от всички плодове, с изключение на плодовете от Дървото за познаване на доброто и на злото. Те трябвало да запазят своето детинство, за да останат в Царството Божие. Понеже не го запазили, те излезли вън – да се скитат по света, да опитат последствията на своето непослушание. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Следователно, докато сте деца, яжте само сладки храни, за да не излезете преждевременно от рая. Като остареете, като станете мъдри, учени, яжте горчиви храни. Мъдрият може да асимилира горчивата храна, да я превръща в сладка. Ако детето вкуси малко от храната на мъдреца, цял ден ще се оплаква от горчивина.

Сладкото, киселото и горчивото могат да се уподобят на мъчнотиите, на изпитанията, които се дават на хората. Старият, мъдрецът, може да носи голям, тежък товар. Дадат ли същия товар на детето, ще го осакатят. Мнозина искат да станат силни, учени, мъдри, без да носят товара на стария човек, на мъдреца. Който иска да стане мъдър, той трябва да носи тежкия товар на мъдреца. Не може ли да носи този товар, той ще си остане дете и ще се храни със сладка храна. Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек, и е започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т.е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол, и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т.е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. Понеже преждевременно е съблякъл червената си дреха, той не е могъл да се облече нито със синята дреха на възрастния, нито с жълтата дреха на стария, вследствие на което е останал гол.

Това са обяснения, с които можете да схванете състоянията на вашия вътрешен живот. Без тези знания човек не би могъл да разбере причините на страданията, на противоречията в живота си, и би се чувствал крайно нещастен. Когото срещнете днес, веднага ще чуете, че животът няма смисъл, че хората са лоши, че никакво приятелство не съществува в света, и т.н. Тази е причината, поради която хората не са доволни нито от родителите си, нито от братята и сестрите си, нито от приятелите си. Искате ли да бъдете доволни от живота си, не яжте преждевременно горчиви храни. Всяка храна изисква съответна възраст.

Сега, като ученици на окултна школа, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да се самовъзпитавате. Да се самовъзпитава човек, това значи да се освобождава от своите стари навици. Да критикуваш хората, да виждаш погрешките им – това е един стар, лош навик. Щом критикуваш хората за техните погрешки, това показва, че и ти си правил същите погрешки. Невъзможно е човек да вижда и разбира погрешките на хората, без той сам да е правил същите погрешки. Всеки човек разбира и познава това, през което той сам е минал някога. Следователно, като осъждаш другите хора за погрешките им, ти сам себе си съдиш. Когато виждаш доброто в хората, това показва, че и ти си добър човек. Няма човек в света, който да не познава злото и доброто в себе си. Човек е минал и през доброто, и през злото. Като знаете това, стремете се да не критикувате, да не осъждате. Когато съди другите хора, човек съди себе си. Щом съди себе си, той съди Бога, Който живее в него. Като съди себе си, човек намира, че Бог не го е създал, както трябва. Не, Бог няма желание да храни хората с горчиви и кисели плодове. Раят е бил пълен със зрели сладки плодове, създадени именно за първия човек, който се е намирал в детинството на своя живот. Понеже пожелал да опита храната на стария, на мъдреца, трябвало е той да напусне рая и да отиде в света да се учи. Хората и до днес още се намират във фазата на своето детинство и трябва да се хранят със сладки плодове. Вкусят ли от горчивите плодове, те се натъкват на противоречия, които не могат да асимилират, и казват, че животът е лош. Сегашният човек няма право да се ползва от храната на ангелите. Той не е дошъл още до развитието, в което те се намират. Ангелът не се съблазнява от нищо. За него нито мъжът, нито жената, нито парите са съблазън. Човек обаче се съблазнява от всичко. Парите го съблазняват, защото той мисли, че с тях може да подобри живота си. Ако знае, че парите носят нещастие, човек никога не би се стремил към тях. Човек се стреми към красота, защото мисли, че тя ще го направи щастлив. Ако знае, че красотата ще го направи нещастен, той не би се стремил към нея. Изобщо човек се стреми към всичко онова, което може да му донесе щастие. Убеди ли се, че това нещо не може да го направи щастлив, той престава да се стреми към него.

За да се справя лесно с противоречията си, човек трябва да дойде до положението да счита, че всичко, което Бог е създал, е добро. И обратно: всичко, което човек е създал, е зло. Следователно всички добри работи в света са Божии, а всички лоши работи са човешки. Това не значи, че човек съзнателно върши лоши работи. Без да съзнава нещата, той често върши лоши работи. Добрите работи, които човек върши, са резултат на Божественото в него. Понякога, при най-доброто си желание, човек може да направи нещо лошо. Например той поканва приятеля си на угощение у дома си и по този начин става причина да се разстрои стомахът му. От обич вие можете да стиснете ръката на приятеля си и да му причините болка. Често една мисъл, едно чувство или една постъпка може да причинят голяма вреда на човека. Разумният човек знае това и се стреми към правилна обхода с хората и със себе си. Той е внимателен в мислите, чувствата и постъпките си, стреми се да не причини с тях някаква вреда на ближните си, нито на себе си. Има желания в човека, които могат да убиват, да причиняват пакости. Например желанието на човека да има много мъже или много жени е опасно за самия него. В миналите епохи на човешкото развитие е съществувало многоженството, но днес всички се опълчват против него. Хората се обявяват против многоженството по външна форма, но имат много желания, много мисли и чувства, на които искат да дадат път, за да се проявят и реализират. Това не е ли пак многоженство? Когато едно семейство има много деца, това не е ли многоженство? Многото деца представляват много желания. Правилно е едно семейство да роди най-много две деца – момче и момиче. Правилно е също две семейства да родят две деца: ако едното семейство роди момче, другото семейство да роди момиче.

Съвременните хора се възмущават от порядъка, който съществува в света, и казват, че Бог не е създал света, както трябва. Не, светът е създаден, както трябва, но в него се е вмъкнал и човешкият порядък. Тъй щото това, което не се харесва на хората, е човешкият порядък на нещата. За да се освободят от този порядък, хората трябва да приемат Учението на Любовта, да станат Божествени деца, да се хранят със сладки плодове. Като Божествено дете човек ще се облича с дрехи в червен цвят. От детската възраст човек трябва да мине във фазата на възрастния, да се облича с дрехи, които имат син цвят, и да се храни с кисели плодове. Щом възмъжее достатъчно, човек минава във фазата на стария, който се облича с дрехи на Мъдростта, които имат жълт цвят, и се храни с горчиви плодове. Следователно ще дойде ден, когато човек ще съедини в себе си трите фази на живота – фазата на детето, на възрастния и на стария. Тогава той ще употребява и сладка, и кисела, и горчива храна.

Като ученици вие трябва да изучавате Природата, да разберете законите, които регулират живота. Като изучавате законите на Природата, ще разберете, че всички храни, всички цветове имат дълбок смисъл. Например зад горчивото, киселото и сладкото всякога се крие нещо красиво. Зад горчивото се крие Истината, зад киселото – Мъдростта, а зад сладкото – Любовта. Който не разбира смисъла на горчивото, той не може да разбере Истината. Горчивото е граница, през която човек трябва да мине, за да влезе в царството на Истината. Киселото е граница за минаване в царството на Мъдростта. Сладкото е граница за минаване в царството на Любовта. Който не разбира смисъла на киселото и на сладкото, той не може да се домогне до Мъдростта и до Любовта.

Това е новото знание, което трябва да придобиете, за да се справяте с противоречията на своя живот. Въпреки желанието на хората да приложат новото знание, те и досега още живеят по стар начин. Като видят, че някой проявява нещо детско, те казват: „Глупав е този човек, цяло дете е той.“ Като видят някой възрастен, те казват: „Насилник, грубиян е този човек.“ Като видят някой стар, те казват: „Изветрял е този човек, главата му е празна.“ Питам: как трябва да се проявява човек, ако детинството, възмъжалостта и старостта крият в себе си нещо лошо? Добре е човек да се проявява и като дете, и като възрастен, и като стар, но на своето място и време. Преждевременно човек не трябва да се проявява нито като дете, нито като възрастен, нито като стар. Добре е човек да минава и през трите състояния на живота, но той трябва да знае как да употребява съответната храна. Днес хората остаряват преждевременно, което показва, че са се хранили с горчива храна. За да не изпадат в такова положение, те трябва да влязат в царството на трите цвята – червения, синия и жълтия, т.е. да се хранят едновременно със сладка, кисела и горчива храна.

Сега ще ви дам задача да направите опит през целия ден да не критикувате. Ако видите, че някой направи една погрешка, не го критикувайте, но поставете се в неговото положение и вижте не бихте ли направили и вие същата погрешка. Ако не сгрешите, вие ще му послужите като образец. Със своя добър живот вие ще му покажете как трябва да постъпва. Старият обучен вол не трябва да критикува младия, че не може да носи товар. Той трябва да се впрегне в колата и да покаже на младия как се носи товар. Погрешките на хората не трябва да се критикуват, но трябва да се изправят. Не се обиждайте, че някой не ви е погледнал и поздравил. Преди да се сърдите и обиждате, потърсете причината защо този човек не е оказал известно внимание към вас. На главата на този човек огън гори. Очите му са се зачервили от дим, той нищо не вижда, а вие искате да ви поздрави, да бъде внимателен към вас. Не, бъдете доволни от живота си, от света, който Бог е създал, и никога не критикувайте. Критикувате ли себе си, както и своите ближни, вие преждевременно ще опитате горчивото в живота. Когато видите, че някой ученик не е решил задачата си правилно, не го осъждайте, но покажете му как да я реши. Не се критикувайте, но работете върху себе си, за да се освободите от своите криви възгледи.

Какво представляват кривите възгледи на хората? Те представляват тор, който трябва да се изхвърли навън. Като се освободи от своите стари криви възгледи, човек дохожда до положение да разбира дълбокия смисъл на сладкото, на киселото и на горчивото, да разбира дълбокия смисъл и предназначение на различните възрасти в живота. Засега хората разбират най-добре сладките храни. Понеже те употребяват доста киселини в живота си – оцет, лимон, кисели плодове, виждаме, че са навлезли вече в областта на възрастния. Сега им остава да разберат и горчивите храни, да влязат в областта на мъдреца. Като разберете значението на сладките, киселите и горчивите храни в живота, ще дойдете до тяхното значение в духовно отношение. Има мисли, чувства и желания в човека, които в духовния му живот се отразяват като киселини. Като знае въздействието им в духовния живот, човек може да намери начин как да се справя с тях, да ги преработва и асимилира. Съвременните хора са дошли до положение да се хранят само със сладки и кисели храни. Те не са дошли още до горчивите храни. Горчивите храни ще останат за далечното бъдеще. С други думи казано: съвременните хора са дошли до положение да се обличат само с червени и сини дрехи. Жълтият цвят обаче остава за бъдеще. Ако мислите и постъпвате по този начин, всичко, каквото се случва в живота ви, ще се превърне на добро.

Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите. Ако ви накарат да носите 40-50 кг камъни на гърба си, вие ще се вкиснете. Вкисването е резултат на недоволството. Това вкисване се предизвиква от камъните. Значи камъните са кисели. За да се справя с тях, човек трябва да бъде силен, мъжествен. Недоволството е храна за възрастните. Когато човек е недоволен, това показва, че е натоварен с много камъни. За да се справи с недоволството си, той трябва да свали от гърба си част от тия камъни и да остави само толкова, колкото му е приятно да носи.

И тъй, за да облекчите живота си, учете изкуството да смесвате сладкото с киселото. Ако животът ви е много сладък, прибавете му малко киселина. Ако е много кисел, прибавете малко сладка храна. Да смесвате сладките работи с кисели и киселите със сладки, това значи да размесвате вашите мисли и чувства дотогава, докато изпитвате известна приятност. Да подобрите живота си по този начин, това значи да вложите Любовта, Мъдростта и Знанието като мощна сила в живота си. Любовта ще урегулира сладките храни, а Мъдростта – киселите. За да може правилно да прилага Любовта и Мъдростта в живота си, човек трябва да разполага със знание. Няма ли нужното знание, и сладките, и киселите храни могат да му причинят голяма вреда.

Сега, като говоря за Любовта, аз имам предвид онази Любов, която осмисля живота. Като говоря за Мъдростта, аз имам предвид онази Мъдрост, която внася светлина и знание в ума на човека и го прави силен. Силата внася киселина в човека. За да се обработи тази киселина в организма, човек се нуждае от знание. „Колко знание е нужно на човека?“ – Колкото да послужи за храна на неговата душа. „Колко любов е нужна на човека?“ – Колкото да урегулира неговите чувства и да го подмлади. Човек трябва да бъде едновременно млад и възрастен. Младият трябва постоянно да се подмладява, а старият – да се усилва. Христос казва: „Аз и Отец Ми едно сме.“ Учениците казваха на Христа: „Покажи ни Отца.“ – Който не е познал Любовта и Мъдростта, той не може да познае Бога. Който е познал Любовта и Мъдростта, той е познал Бога и е разбрал смисъла на думите: „Аз и Отец едно сме.“

Желая ви сега да започнете с Любовта, но без критика. Желая ви да бъдете и сладки, и кисели, но както трябва. Има киселини, които изгарят, рушат, но има киселини, които действат благотворно върху човека и го правят силен. Същото може да се каже и за сладчината: има сладки неща в човешкия живот, които са опасни и пагубни. Има сладки неща, които са приятни за човека и го подмладяват. Да изучавате сладките и киселите храни – това значи да изучавате живота във всички негови прояви и да придобивате знание. Сладките и киселите храни, с които си служите, трябва да се обелят, да се отстранят люспите им, за да могат правилно да се използват.

Източник