Не знам дали точната дума е "обида". В сънищата ми отново се върнаха хората от най-черните години на живота ми, когато аз не бях аз. Когато не живеех, а съществувах в един кошмар, действайки, като марионетка на някакви низки сили и страсти извън мен. От този период си спомням много малко. И спомените ми са по-скоро усещания, чувства - на страх, на безпомощност, на неразбиране на действията на околните и лично моите, на безсилие и на...... омраза. Моралните устои, основните човешки ценности на тези хора ( а вероятно и моите, щом съм била в тази среда ) не бяха грешни или порочни. Не. Те просто липсваха. И сега в сънищата ми те се връщат и отново ме нападат с алчност, безскрупулнаст, за няколко сребърника и с усмивка. Да, с усмивка! А аз се чувствам толкова безпомощна, нищожна, неспособна на никаква адекватна реакция. Защото не виждам полезен ход срещу този хищнически материализъм и човеконенавистен егоизъм.
Това обида ли е!?
Как да простя, когато страхът и унижението от тези хора и действията им се връща в мен всяка нощ?
Не знам.
Чета Учителя и всичко изглежда толкова ясно и просто, но........не и за мен в този живот.
Продължавам да опитвам
Още едно условие се иска от ученика: да не обижда и да не се обижда. Който влезе в школата, трябва да повдигне съзнанието си, да бъде готов да понася обидите и лесно да се справя с тях. Това се постига чрез приложение на волята. Обидата е свързана с честолюбието, с личното чувство на човека. То е животинско чувство, което се преодолява само със силна воля. Някой се оплаква, че един от съучениците му го погледнал накриво. Ще приложиш волята си и ще забравиш всичко. В школата ще влизате без никакви обиди. Ако не можете напълно да забравите обидата, забравете я, докато сте в класа. Погледнете на нея като на кредитор и кажете -: Ще имаш добрината да почиваш малко отвън. Като свърша работата си, ще изляза и ще ти платя. Мястото, дето влизам, е свето, не приемат никакви кредитори. Човек не може изведнъж да се справи с живота си, нито завинаги да се откаже от чувството на обида, но може да направи това поне за един час. Ако днес може за един час да забрави обидата, на другия ден ще я забрави за два часа, после за три, за четири, докато един ден се почувствува укрепен със здрава броня срещу всички обиди и огорчения. Не може ли поне един час да не мисли за обидата си, човек нищо не може да постигне. Защо? – Той се намира в положението на пълно безволие, и сам се излага на външни, чужди влияния, които го спъват в пътя му.Ще кажете, че много от вас са семейни хора, все ще произлезе някакво недоразумение между мъжа и жената, ще се обидят за нещо. Какво трябва да правите в такива случаи? Ще знаете, че вие сте мъже и жени вън от школата. Влезете ли в школата, вие сте ученици, души, дошли да придобиете Божественото знание, нужно за подобряване на живота ви, както и за въдворяване Царството Божие на земята. В Божествената школа се приемат само ученици, там няма млади и стари. Това всички ще опитате. Докато сте в школата, ще бъдете свободни от всички връзки, от всички криви разбирания и заблуждения. Такъв е законът на школата, в която ще влизате по свобода и вътрешно разположение, а не от страх и принуждение.Да влезе човек в школата и да се радва на успеха си, това значи, да е затворил вратата си за външния свят, т.е. за всички смущения, които идат отвън. Затварянето на вратите или прекъсването на съобщението с външния свят не е механически, външен процес, но вътрешен, органически процес. Колкото и да затваряте външните врати, ако вътрешните не сте затворили, нищо не се постига. Като влизате в школата, затворете вратата си за всички изкушения и смущения, които ви нападат отвън, и кажете: Искам да бъда свободен поне един час. Сега ще слушам какво ми се преподава. Като изляза вън, тогава ще бъда на ваше разположение, ще се разговаряме, колкото искате. Човек не може изведнъж да се освободи от изпитанията и изкушенията си, но ще прави опити, ще се бори, докато победи. Те са ваши приятели от миналото, с които сте яли и пили, не можете изведнъж да скъсате отношенията си. Ще им кажете, че сте тръгнали в нов път, че сте се отказали от гуляи и скитания; ако искат да бъдат с вас, нека и те влязат в новия път; ако не искат – да ви оставят свободни поне през времето, докато сте в школата. Помнете: ученикът няма право да обижда никого. Който си позволи да обижда, скъпо ще плати.
6. школна лекция на общия окултен клас, 4 април, 1922 г., вторник.
