Не сме господари, а роби

Докъде се докарахме?! Изживяваме се като всезнаещи, прекалено умни, прекалено хитри, господари на всичко, което ни заобикаля. Самозабравихме се в собственото си нищожество. И колкото повече затъваме в блатото на самодоволството, толкова повече се отдалечаваме от Твореца, от Източника на Живота, от Истината. А това не минава безнаказано. И докато продължаваме с чувстото за безнаказаност, докато обвиняваме всичко и всеки, само не себе си, докато не смирим душите и сърцата си, ще продължаваме да затъваме в нищожното си робско битие и да слугуваме на долни и низки страсти.

Сегашните хора имат идеята да наложат своята воля върху природата и да я заставят да направи това, което тя не иска. Природата е разумна, тя е позволила на хората, и те са намерили задушливите газове. Колко блага има, които тя е скрила от хората. Тя има една опасна зона и които са се опитали да проникнат там, са намерили смъртта си. Всеки, който се е опитал да се докосне до природата, той е намерил смъртта си. Тези хора, които са намерили задушливите газове, задушливите пушки, какво са допринесли. Себе си ще унищожат. И те искат да станат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. 

Осма неделна беседа  

13 ноември 1932 г
Учителя