Translate

Показват се публикациите с етикет Марк Твен. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Марк Твен. Показване на всички публикации

неделя, 12 октомври 2014 г.

7 начина да бъдем щастливи според някои световни знаменитости

Марк Твен
е написл тази мисъл в една от тетрадките си през 1896 година. Компилация от негови мисли и разсъждения е публикувана през 1935 година като Mark Twain’s Notebook.








Елинор Рузвелт
има издадени цели 27 книги през живота си. Бившата първа дама пише тази мисъл в книгата си "Учи се, докато живееш: 11 ключа за по-пълноценен живот", публикувана през 1960, като ръководство за преодоляване на страха и осмисляне на живота.





Ани Франк
записва тази мисъл в дневника си на 23 февруари 1944 година във Франкфурт, където се крие със семейството си от фашистите. Разсъжденията и са публикувани през 1947 година под името "Дневникът на Ани Франк".






Марк Аврелий
- императорът, управлявал Римската империя от 161 до 180 година, пише това, като напомняне към самия себе си. По-късно мисълта е публикувана в събраните трудове на Аврелий в 12 тома под названието "Медитации".





Аристотел
включва тази мисъл в "Никомахова етика", датирана от 350 год. пр.н.е., където древногръцкият философ разглежда смисъла на човешкото съществуване.







Далай Лама
и неговата гледна точка, че умението да бъдем щастливи зависи изцяло от нас самите.









Чарлз Шулц
артистичният гений, подарил ни усмихнатия Снупи, ни напомня с намигване да ценим щастието, като едно от най-ценните неща в живота.




петък, 13 юни 2014 г.

Малко история с Бранислав Нушич

Все си мисля, че за спасяването на света е добре да се облегнем малко повече на смеха, а не на красотата! :))))))

Когато човек, свободен от задължението да си знае урока, хвърли поглед върху историята, ще остане горе-долу със следните, впечатления за нея:
 Стара история: строене на пирамиди, дълги и красноречиви беседи, философствуване, култ към много богове и много жени.
 Средновековие: вяра в един бог и постоянни войни и кланета заради тоя един бог. Култ към жената и постоянни борби и убийства за нея.
 Новата история започва с една историческа фалшификация и завършва с фалшификация на историята.
 Историците смятат, че Новата история започва от великото събитие — откриването на Америка, но съдейки по всички последици от това събитие, изглежда, че не ние сме открили Америка, а тя нас. Американците поне стоят на това гледище и смятат твърдението, че ние сме ги открили, за историческа фалшификация. Доста отдавна аз имах възможност да се запозная с един много симпатичен американец, господин Марк Твен. Той продаваше лимонада, но се занимаваше и с боядисване, бръснене и приготовляване на есенция за кисели краставици. Когато веднъж ми предложи същата тая есенция като американско откритие, ние с него завързахме разговор за откриването на Америка.
 — Не, господине! — отговорих му аз. — Не виждам никакво основание да си купувам есенция от Америка. Ние, европейците, сме открили киселите краставици, следователно ние сме задължени да открием и есенция за тях.
 — Така ли? — запита той. — Вие сте също така открили, струва ми се, и Америка?
 — Да, господине, ние, европейците, сме открили киселите краставици, ние сме открили и Америка.
 — Да, да, спомням си — отговори господин Твен любезно. — Ах, да знаете как приятно бяхме изненадани ние американците, когато ни открихте.
 — Как?! — учудих се аз.
 — Да. Ние, знаете, ви очаквахме хилядолетия, бяхме загубили вече търпение и постоянно се питахме: „Ще дойдат ли най-после тия хора да ни открият?“ Спомням си дори, че когато един ден пристигна Христофор Колумб, моят дядо го посрещна с думите: „Ех, дълго ни накарахте да чакаме!“
 — Но как, за бога, вашият дядо е могъл да посреща Колумб?
 — И аз винаги съм се учудвал на това, но, виждате ли, в историята има необясними явления, които историците един ден вероятно ще обяснят.
 — Значи, вие не признавате великата заслуга на Колумб?
 — Ах, как не! Неотдавна един мой — приятел, господин Джон Боутер, се опита да преплува с лодка от Америка до Европа и не успя, а това само увеличава значението на Колумбовия успех.
 — А как преценявате усилията на испанския крал Фердинанд, който е подпомогнал парично откриването на Америка?
 — О, аз ги ценя високо, още повече, че в това предприятие е участвувал и американски капитал. Аз и сега имам седем акции от фирмата „Дружество за откриване на Америка“, основана от крал Фердинанд, но мога да ви кажа поверително, че у нас, в Америка, тия акции вървят много лошо.
 — Защо?
 — Вероятно за това, защото ние, американците, сме много разочаровани от откриването на Америка.
 — Разочаровани?
 — Да. Ние все повече се убеждаваме, че Европа е открила Америка, за да има кой да й дава заеми. И аз започвам да вярвам, че жителите на Марс, имайки пред вид нашия опит, твърде старателно се предпазват от възможността да бъдат открити от Европа.
 Струва ми се, че този господин Марк Твен беше прав и затова казах, че Новата история започва с една историческа фалшификация — с откриването на един свят, който си е съществувал и преди това, а завършва с фалшификация на историята. Към края на Новата история се е родил един интересен исторически автор. Нарича се Наполеон Бонапарт. Той не е писал история, както би могло да се помисли, а я правил. Разрушавал държавни граници, събарял династии, измислял нови народи и създавал нови държави. Бил гениален фалшификатор на историята (ние балканците най-добре можем да докажем това). Направил такъв исторически миш-маш, че хората започнали да се плашат да не би да му хрумне да измени и формата на земното кълбо. Макар че неговата дейност се отнася към Най-новата история, с раждането си той завършва периода на Новата история, който ние наследихме като подарък от него.